Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 07.12.2017г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през  2017 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ :     СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  ПЕТЪР МИНЧЕВ

 

секретар Алина Т., като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   4980  по    описа   за  2017  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 21500 от 21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 33381/2016г. на СРС, 120 състав, е  отхвърлен изцяло предявените от Н.А.Д. срещу „О.Б.Б.” АД, отрицателен установителен иск чл. 124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата 20 831.55 лв. по изпълнителен лист от 10.04.2008 г., издаден по ч.гр.д.№ 10720/2008 г. на СРС, 33 състав, заедно с допълнително начислените в изпълнителното производство такси и разноски, поради изтекла погасителна давност, и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата 2 920,68 лв., представляваща заплатени на отпаднало основание суми по посочения изпълнителен лист по изп.д. № № 20088380400746 при ЧСИ М.Б. с per. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1907,28 лв. разноски по делото.

            Това решение е обжалвано в срок от ищеца Н.А.Д. чрез пълномощник адв.И.Т., с доводи за неправилност на решението поради неточно, не в съответствие със закона и с ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, характеризиране на  плащанията от работодателя на ищеца по запора на трудовото му възнаграждение като изпълнително действие, което прекъсва давността. Счита, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е наложеният на 15.01.2011г. запорв на вземането му по трудово правоотношение, и след тази дата, поради изтичане на 2-годишни срок по чл.433, ал., т.8 от ГПК изпълнителното производство се счита прекратено по силата на закона на 15.01.2013 г. и събраните след тази дата суми са без основание, както и че поради изтичане на 5 години от 15.01.2011г. вземането на ответника по изпълнителния лист е погасено по давност след 15.01.2016 г. , тъй като от 15.01.2011г. от взискателя-кредитор не са предприети никакви изпълнителни действия по удовлетворяване на вземането му. Поради неправилност на извода на съда по първия иск се твърди с жалбата, че неправилно бил отхвърлен и иска по чл.55 от ЗДД, а след 15.01.2013 г. събраните суми по изпълнението счита за получени без основание поради настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Ето защо моли въззивния съд да отмени решението и да уважи исковете,  претендира и разноски пред въззивната инстанция съгласно списък по чл.80 от ГПК.  С писмената защита, представена пореда на чл.149, ал.3 вр. чл.273 от ГПК, въззивникът поддържа вече направените доводи, както и се позовава на съдебна практика по други решения на СГС- по в.гр.д.№ 7490/2016г. на ІІ-Б въззивен състав, по в.гр.д.№ 7471/2016 г. на ІV-А въззивен състав, и на решение по чл.290 на ВКС № 45/30.03.2017 г. по т.д.№ 61273/2016 г., ІV г.о., в подкрепа на довода си, че нова погасителна давност започва да тече от последното валидно изпълнително действие.

Въззиваемата страна-ответник "ОББ" АД чрез пълномощник адв.В.Г. / адв.П.К.по преупълномощаване, оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Излага доводи, че докато работодателят на ищеца Н.А.Д. е изпълнявал задължението си да удържа суми по наложения запор на трудовото възнаграждение, за взискателя „ОББ” АД не е съществувало задължение да сочи друг начин на изпълнение, че всяко плащане от работодателя е резултат от принудителното изпълнение и е било излишно, с оглед изискването за добросъвестност по чл.3 от ГПК, дългът да се натоварва с нови такси след предприемане на нови изпълнителни действия, че взискателя не е „бездействал”, след като ежемесечно е получавал суми в хода на осъществяваното принудително изпълнение, и всяко плащане от работодателя по запора представлява „предприето изпълнение“ по смисъла на чл. 116, б. "в“ ЗЗД срещу вземането за трудово възнаграждение, и прекъсва давността. Възразява, още, че длъжникът е могъл по реда на чл. 443 ГПК да посочи на съдебния изпълнител друго свое имущество за удовлетворяване на взискателя и да поиска вдигане на наложения запор на трудово възнаграждение. Моли жалбата да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение, претендира разноски за въззивната инстанция съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство :

Ищецът Н.А.Д. твърди, че е длъжник по изп.дело № 20088380400746 по описа на ЧСИ М.Б. № 838 на КЧСИ, образувано по молба на „О.б.б.” АД въз основа на издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издаден на 10.04.2008 г. по ч.гр.д. № 10720/2008 г., по описа на СРС, 33 с-в. , с който е осъден ищеца да заплати на банката сумата от 19 625.05 лв. - главница, с 1 198.04 лв. - договорна лихва за периода 25.10.2007 г. до 02.04.2008 г., както и 8.46 лв. - наказателна лихва за просрочени главници, от 25.10.2007 г. до 02.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.03.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 074.61 лв. разноски по делото и възнаграждение за един адвокат. Твърди, че не дължи сумата по цитирания изпълнителен лист, тъй като от 15.01.2011 г. - когато ЧСИ Б. наложил последно запор върху трудовото му възнаграждение, до предявяване на иска, единственото изпълнително действие, което било извършено срещу него било налагането на запор на трудовото му възнаграждение на 15.01.2011 г., като след това изпълнително действие взискателят, съответно частният седебен изпълнител, не е поискал/извършил изпълнителни действия, поради което изп. дело № 20088380400746 било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, считано от 15.01.2013 г., на която дата е изтекъл изискуемият от закона 2-годишен срок.Твърди, че след 15.01.2013 г. до прекратяване на трудовия му договор на 30.03.2015 г., по сметка на ЧСИ Б. е постъпила сума от запора общо 2 920.68 лв., които са получени на отпаднало основание и счита, че трябва да му бъдат възстановени. Твърди, че вземането на ОББ по издадения изпълнителен лист е погасено по давност, както са погасени по давност и и допълнително начислените му лихви и раноски Моли съда да приеме за установено спрямо отвтеника, че не дължи, поради изтекла погасителна давност, сумата от 20 831.55 лв., заедно с допълнително начислените в изпълнителното производство такси и разноски и да се осъди „ОББ” АД да му заплати претендираните суми 2 920.68 лв.,  с който ответникът се е обогатил неоснователно, както и разноските по делото.

            Ответникът „ОББ” АД оспорва исковете с писмен отговор по чл.131 от ГПК с възраженията, че в периода, в който взискателят „ОББ” АД е получавал плащания от работодателя на ищеца по наложения запор на трудовото му възнаграждение (31.01.2011 г. - 03.03.2015 г.) за взискателя е липсвал правен интертес да иска допълнителни действия по принудително плащане, тъй като ежемесечно са му били превеждани суми за задълженията на Н.А.Д. и с всяко частично плащане не само е намалявало задължението, но е прекъсвана давността за цялото вземане на основание чл.116, б.”а” ЗЗД, че нито към м. януари 2013 г., нито към настоящия момент е изтекъл срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като за периода от налагане на запора на трудовото му възнаграждение, получавано от ищеца, до момента на получане на съобщението за прекратяването на трудовото правоотношение между „М.“ ООД и длъжника, за взискателя не е бил налице правен интерес да иска извършването на изпълнителни действия, тъй като работодателят е удържал суми по наложения запор, и по тази причина не образуваното пред ЧСИ М.Б. не е прекратено поради „перемпция”, респ. че не е получил без основание сумите по запора след 15.01.2013 г. Счита, че позоваването от ищцовата страна на т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС почивало на неточно разбиране на закона и тълкуване на практиката на ВКС.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявениата с исковата молба претенция.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото писмени доказателства, относно наличието на вземания на ответника по издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издаден на 10.04.2008 г. по ч.гр.д. № 10720/2008 г. по описа на СРС, 33 състав срещу ищеца и други две солидарно задължени лица, за парични суми в полза на "ОББ" АД, , относно извършените по изпълнителното производство действия и тяхното значение за спора, липсата на основание за прекратяване на изпълнителното производство и за погасяване на задължението по давност, съобразени с указанията по ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, които констатации и правни изводи въззивният съд споделя  и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение изцяло, без да е нужно да ги преповтаря.

В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение нито на материалния, нито на процесуални закон, и правилно е приложил към доказателствата по делото и разясненията по ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Не е било спорно по делото, че след 15.01.2011 г., когато е бил наложен запор върху вземането на ищеца по трудовото му правоотношение с трето лице- "М." ООД, в периода 01.12.2011 - 03.11.2014 г. , са били удържани парични суми от трудовото възнаграждение по запора, и превеждани по изпълнителното дело. Мотивите на първоинстанционния съд са в съответствие със закона и ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно действията, които прекъсват давността, - а именно налагането на запор или възбрана или предприемането на което и да е друго изпълнително действие в рамките на избрания изпълнителен способ, вкл. и постъпването на парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица. Последните две, посочени в ТР, са действия по чл.455, ал.1 от ГПК, и всяко едно от тях самостоятелно прекъсва давността. От последното такова действие-постъпление от третото задължено лице през м.март 2015г., до предявяване на иска на 20.06.2016 г., не са изминали 5 год. по чл.110 от ЗЗД, нито са изминали 2 години и не е настъпило прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съдебните решения, на които се позовава въззивникът в писмената защита пред въззивния съд, дават разрешение на други правни въпроси, но е и на правното значение на постъпленията на суми според избрания изпълнителен способ. Посоченото решение по чл.290 от ГПК на ВКС също не дава отговор на такъв въпрос, а на друг- относно правното значение на искането на взискателя за спиране на изпълнението, на постановлението на съдебния изпълнител за спиране на изпълнението, на давностния срок, с който се погасява вземане произничащо от запис на заповед и издаден въз основа на нея заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които са неотносими към настоящия спор.

Поради съпвадане изводите на двете инстанции относно неоснователността на предявения искове, обжалваното решението следва да се потвърди изцяло.

По разноските: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават  в негова тежест. Въззиваемата страна-ответник има право на разноски, които ищецът, предвид изхода на спора, й дължи, а именно възнаграждение за защита от адвокат съгласно чл.78, ал.3 от ГПК. Със списъка по чл.80 от ГПК се претендират за защита срещу въззивната жалба от 1492,15лв. адвокатско възнаграждение. Към отговора е приложено пълномощно с договор за правна защита за адв. В.Г., уговорено възнаграждение от 1492,15лв. платимо по банков път. Приложеното обаче, към отговора кредитно авизо за плащане на 06.04.2017г. на същата по размер сума от „ОББ“ АД към адв.съдружие Г. и партньори не съдържа данни, че плащането е за адв.възнаграждение по настоящето дело, доколкото в него като основание на плащането е посочено № на проф.фактура, каквато не е представена по делото да се установи идентичност, както и име и ЕГН на друго лице, които не са на ищеца-жалбоподател Н.Д.. Ето защо поради недоказване на заплащане на уговореното адв.възнаграждение, искането за разноски пред въззивния съд по чл.78, ал.3 от ГПК не може да се уважи.

Воден от горните мотиви, СГС

Р Е Ш И :       

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 21500 от 21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 33381/2016г. на СРС, 120 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните съответно по чл.78, ал.1 от ГПК и по чл.78, ал.3 от ГПК за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и/или ал.2 от ГПК.

 

                                                                                                                                        

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

 

                                                                                                           2.