О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2172 ,
12.11.2019 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото
заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Кремена Лазарова Членове: Йорданка Майска
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1714 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 121, вр. чл. 274 – 278
от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Крис Травел“ ЕООД с
ЕИК ********* срещу Определение №860 от 30.07.2019 г.по гр.д. №251/2019 г. на
РС – Несебър, в частта в която е оставено без уважение искането на ответника за
изпращане на делото по подсъдност на РС - Самоков и РС - Бургас. Иска се отмяна
на атакуваното определение като незаконосъобразно, прекратяване на
производството пред РС - Несебър и изпращане по компетентност на РС - Самоков
или алтернативно на РС - Бургас.
Твърди се, че в представения с исковата молба трудов
договор №2 от 10.05.2018 г. като месторабота е посочено населено място гр.
Самоков, като това налага извод, че обичайното място на полагане на труд на
работника е гр. Самоков. Представен е договор за наем, по силата на който
дружеството жалбоподател наема гараж и сервиз в гр, Самоков от „Родопа форест“
ЕООД. Приложени са и договор за счетоводно обслужване и лиценз за международен
автобусен превоз.
Против частната жалба е подаден отговор от К.К.А., с
ЕГН **********, с който се иска да бъде оставена без разглеждане частната
жалба, евентуално тя да бъде отхвърлена. Твърди се, че съдът правилно е
определил подсъдността на основание чл. 114 от ГПК , като е приел представените
8 броя пътни листи, спрямо които началният и краен момент на работата е Община
Несебър. Сочи се, че представените договор за наем на гараж и лиценз на фирмата
не оборват, че работата се е осъществявала в гр. Несебър съобразно зададения
маршрут.
Съдът, след преценка
на изложените в частната жалба и отговора съображения и материалите по гр. д. № 251/2019 г. по описа на РС - Несебър,
по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на К.К.А., ЕГН ********** -работник по
трудов спор с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК срещу ответника-работодател
“КРИС ТРАВЕЛ” ЕООД, ЕИК *********. За да постанови обжалваното определение Районен
съд - Несебър е приел, че ищецът е упражнил правото си на избор по чл. 114 ГПК,
като е предявил иска пред Районен съд - Несебър по мястото, на което е полагал
труд, за което е представил съответни доказателства, които ответникът оспорва.
Исковете на работника срещу работодателя по мястото, където работникът
обичайно полага своя труд се определя от действителното място, в което се
осъществяват трудовите правоотношения, предмет на делото. В трудовия договор
може да бъде определено мястото на работа по обвързващ страните начин, но
подсъдността по чл. 114 ГПК не е по уговореното място на работа, а по мястото,
където работникът обичайно полага своя труд в действителност. Фактите,
обуславящи подсъдността на делото са процесуални предпоставки за надлежното
упражняване на правото на иск, те подлежат на доказване, като в тежест на ищеца
е да докаже абсолютните процесуални предпоставки, а в тежест на ответника е да
докаже относителните. Местната подсъдност е относителна процесуална
предпоставка, тъй като съдът следи за нея по отвод на ответника, следователно в
негова тежест е да я докаже. Ако ищецът е злоупотребил с правото си и посочените
от него факти, обуславящи местната подсъдност се окажат неверни, той отговаря за вреди на
основание чл. 3 ГПК. / в т.см. Определение № 4 от 4.01.2019 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4770/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков/.
Правилно Районен съд - Несебър е приел, че предявеният с иска спор е
трудов. Също правилно съдът е приел, че подсъдността по чл. 114 ГПК е изборна и
ищецът е упражнил правото си на избор, което следва да бъде зачетено, доколкото
от представените от него доказателства – пътни листи №№ 754101/ 19.05.2018г., 754102/
21.05.2018г., 754103/28.05.2018г., 754104/30.05.2018г., 754105/02.06.2018г.,
754107/05.06.2018 г., 754108/08.06.2018 г., 754109/09.06.2018 г. , е видно че
работникът е извършвал превози с начална
и крайна точка са -селища в района на Община Несебър. Правилно
първоинстанционният съд е констатирал, че въпросните пътни листи са издавани за
периода от 19.05.2018 г. до 09.06.2018 г. , трудовият договор носи дата
10.05.2018 г., с дата на постъпване на работа 11.05.2018 г., а заповедта за
прекратяване на същия е с дата 11.06.2018 г., на която се твърди и че е
преустановено престирането на труд от страна на ищеца, като е заключил, че всичко
това налага извода, че обичайно А. е полагал труд в района на РС- Несебър.
Следва да се отбележи, че действително седалището на работодателя е в гр.
Самоков, посочената месторабота в
трудовия договор на ищеца е в гр. Самоков. От приложените писмени
доказателства( договор за наем на гараж, договор за счетоводно обслужване и лиценз на
фирмата) е видно, че мястото на икономическа дейност на “КРИС ТРАВЕЛ” ЕООД е в
гр. Самоков.
Мястото на полагане на труд по смисъла на чл. 114 от ГПК има различно
значение от местоработата, седалището на дружеството и мястото на икономическа
дейност. Разпоредбата дава възможност на работника да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд, когато то е
различно от управлението или седалището на работодателя, какъвто е и процесния
случай.
Като е съобразил изложеното Районен съд- Несебър е постановил
законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №860 от 30.07.2019 г.по гр.д. №251/2019 г. на РС –
Несебър, в частта в която е оставено без уважение искането на ответника за
изпращане на делото по подсъдност на РС - Самоков и РС - Бургас.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.