Мотиви
към
присъда № 141 от 17.07.2020 год. по нох дело № 1370 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна,
45-ти състав
Варненска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 1621/2018 год. по описа на 01 РУП
Варна срещу подсъдимия К.И.С. с ЕГН **********
затова, че през периода от 05.12.2017г. до месец април 2018г. в гр.Варна, след
като е бил осъден с Решение №4817/22.11.2017г. по гражданско дело №14179/2017г.
на Районен съд гр.Варна, 34-състав, влязло в законна сила на 22.11.2017г. да
издържа свой низходящ - В.К.С., роден на ***г.в размер на 150лв.месечно, чрез
неговата майка и законна представителка Р.В.Т., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 5 месечни вноски,
като общия размер на дължимата сума на издръжка е 750лв. /седемстотин и
петдесет лева/ - престъпление по чл.183, ал.1 от НК
В разпоредително съдебно заседание
защитника на подс. С., адв.М., ВАК при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК иска делото да се разгледа по общия ред .
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура-Варна поддържа обвинението. С оглед на доказаността му
по един категоричен начин, предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.183,ал.1 от НК, като с оглед представените
доказателства, че подсъдимия е представил доказателства, че е заплатил
дължимата сума до приключване на съдебното следствие, намира, че на осн.
чл.183,ал.3 от НК не следва да бъде налагано наказание на подсъдимия.
В хода на съдебното производство
подс. С. е редовно призован, явява се
лично. В хода на съдебното следствие, заявява, че разбира обвинението,
възстановил е сумата, за което неговия защитник е представил доказателства.
В личната си защита и последна
дума моли да не му бъде налагано наказание.
Съдът, след като прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от
фактическа страна:
През 1999г. свид.Р.Т. и подс.К.С.
сключили граждански брак. От брака си имали син - свид.В.С. роден ***г.. Поради
разстройство в брачните отношения свид.Т. подала искова молба в PC гр.Варна и
било разгледано гр.дело №14179/2017г. С решение №4817/22.11.2017г. бракът им
бил прекратен, упражняването на родитеските права били дадени на свид.Т., а на С.
бил определен режим на лични отношения с детето. Освен това той бил осъден да
заплаща месечна издръжка на сина си, чрез неговата майка в размер на 150лв., с
падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжка до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Съдебното решение влязло в сила на
22.11.2017г. Първата дължима вноска подс.С. следвало да плати на 05.12.2017г.,
но не сторил това. Той не плащал и през месеците до навършване на пълнолетие на
свид.В.С. - 11.04.2018г. Това наложило на свид.Т. да й бъде издаден
изпълнителен лист, но по образуваното изпълнително производство също не
постъпили от подсъдимия дължими вноски. Поради тази причина свид.В.С. подал
оплакване до компетентните органи и било образувано наказателно производство.
Видно от приобщена справка от
сектор ПП ОД МВР гр.Варна е, че подс.С. е разполагал с превозни средства, като
на 07.03.2018г. е отчуждил чрез продажба три от тях - л.а."Пежо 306",
мотопед „Кийуей Хърикен", товарен автомобил „Нисан Терано". Същият е
управител на ЕТ „***.", и към 16.03.2018г. е бил регистриран по трудов
договор непрекратен до момента в „Амин Билд Строй" ЕООД.
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите В.С.
и Р.Т., прочетени по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.5 от НПК, както и
обясненията на самия подсъдим.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите не
създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като
допустими и относими доказателствени източници, допринасят съществено за
изясняване на обективната истина по делото.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК
съдът приема за установено от правна
страна :
С деянието си и от обективна, и от субективна страна подс.
К.И.С. с ЕГН ********** е осъществил
състава на престъпление по чл.183,ал.1 от НК затова, че през периода от
05.12.2017г. до месец април 2018г. в гр.Варна, след като е бил осъден с Решение
№4817/22.11.2017г. по гражданско дело №14179/2017г. на Районен съд гр.Варна,
34-състав, влязло в законна сила на 22.11.2017г. да издържа свой низходящ - В.К.С.,
роден на ***г.в размер на 150лв.месечно, чрез неговата майка и законна
представителка Р.В.Т., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски - 5 месечни вноски, като общия размер на дължимата
сума на издръжка е 750лв. /седемстотин и петдесет лева/.
Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът като е осъден да
издържа свои низходящ и съзнава напълно това свое задължение, не плаща
ежемесечните вноски за издръжка и така съзнателно не изпълнява задължението си
за издръжка. Задължението за издръжка според СК е периодично, тъй като нейната
цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са неработоспособни и не
могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази причина неизплащането
на издръжка влече освен гражданска и наказателна отговорност. Обстоятелството,
че задълженото лице не разполага с големи финансови възможности, не може да го
освободи от задължението за даване на издръжка за която е осъден за посочения
по-горе период, в който все пак е получил трудово възнаграждение. Материалното
състояние на родителя е взето предвид от гражданския съд при определяне размера
на дължимата издръжка и същата е в минимален размер. Подсъдимия е бил наясно
със задължението си възникнало по силата на съдебното решение, не е поискал
изменение в постановения размер. Касае се за престъпление на просто извършване,
което за да е осъществено е достатъчен факта на неплащане за процесния период,
надвишаващ повече от 2 месечни вноски, т.е. деянието е безспорно установено от
обективна страна. От обективна страна деянието е извършвано през целия процесен период.
От
субективна страна подсъдимия е действал виновно и с пряк умисъл за посочените 5
/ пет / месечни вноски – за периода от 05.12.2017 год. до месец април 2018 год., включително, като е знаел за съществуването
на своето задължение и съзнателно не го е изпълнил. За същия период подсъдимия
не е имал задължения към друго лице за издръжка.
Причини
за извършване на деянието – незачитане на установения в страната ред и
несъобразяване с актовете на съда.
По определяне
на наказанието:
Наказанието
предвидено в НК за престъпление по чл. 183,ал.1 от НК е лишаване от свобода до
една година или пробация.
При индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази обстоятелството,
че до постановяване на присъдата от
настоящата съдебна инстанция, подсъдимият е изпълнил задължението си, за
неизпълнение на което е предадена на съд / видно от операционна бележка №
30/27.02.2020 год. , л.12 от делото/ . От деянието не са настъпили други вредни
последици за пострадалият, нито спрямо подсъдимият е бил прилаган досега текста
на чл. 183,ал.3 от НК,т.е. налице са материално-правните предпоставки на чл.
183, ал.3 от НК, поради което съдът призна за виновен подсъдимия по така
повдигнатото му обвинение, но не го наказа.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
Съдия в РС Варна :