О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр. Силистра, 18 януари 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 203 по описа на
съда за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК, във вр.
с чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.
Образувано е по жалба на М.М.Т. с ЕГН – ********** *** срещу
Определение (по съществото си разпореждане) № 2113-18-910#1 / 24.11.2022 г.
на Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Силистра, с което, на основание чл.
27, ал. 2, т. 1 от АПК е оставено без разглеждане заявлението му с вх. № 2113 –
18 – 910 / 09.11.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
и е прекратено административното производство.
В жалбата се излагат доводи, че към заявлението е била
представена Военна книжка № 308036, удостоверяваща, че лицето е отбило военната
си служба. Според него този документ не е бил взет под внимание от органа при
произнасянето по предходното заявление за отпускане на пенсия и е налице
основание времето на военната му служба да му се признае за осигурителен стаж.
Ответникът по жалбата – Началника на сектор „Изплащане на
пенсии“ в отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ-Силистра е депозирал писмено становище,
според което жалбата е неоснователна. В становището посочва, че при подаването
на предходно заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст са били приложени същите доказателства относно осигурителния стаж на
лицето, като след постановяването на предходния отказ няма данни за осигуряване
по чл. 4 и чл. 4а от КСО, които да дават основание за зачитане на нов
осигурителен стаж на лицето, респ. да съставляват предпоставка за
преразглеждане на влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО.
Съдът, след преценка на изложените от страните доводи и
приложените доказателства, намира за установено следното:
Подадена е жалба срещу акт на административния орган, с
който е прекратено поради недопустимост заведеното пред него производство
поради наличието на отрицателна предпоставка за разглеждане на искането,
каквато съставлява влезлият в сила административен акт със същия предмет и
страни. Поради липса на специално указан ред за оспорване на акт от подобно
естество в КСО, жалбата следва да се разгледа по реда, указан в чл. 56, ал. 4 от АПК, респ. съгласно правилата на чл. 197 и сл. от АПК.
Производството е инициирано по заявление, подадено от
жалбоподателя, за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. №
2113 – 18 – 910 / 09.11.2022 г. Към заявлението са били приложени трудова
книжка, в която е бил отразен трудовия стаж на лицето до 22. 08. 1989 г.,
военна книжка, отразяваща време в армията в периода от 1972-1974 г., както и
Удостоверение за верен ЕГН.
За да постанови оспорения акт органът е приел, че вече е
преценил правото на лицето на пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа
на приложените доказателства, като в тази насока е цитирал Разпореждане №
Ц2113-18-593#9 от 09. 02. 2021 г., с което е постановен отказ по
подадено предходно заявление № Ц2113-18-593 /07. 10. 2020 г. Коментирано е, че към новото заявление не са
представени нови писмени доказателства за осигурителен стаж, различни от
приложените към първото заявление, както и че в Информационните регистри на НОИ
няма нови данни за осигуряване по чл. 4 и чл. 4а от КСО относно лицето след
постановения отказ. Посочено е, че
постановеният отказ по искане със същия предмет и при идентични страни
съставлява абсолютна процесуална пречка съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за повторно
решаване на въпроса без наличието на нови обстоятелства, които да бъдат обсъдени.
По тези съображения органът е оставил новото искане без разглеждане и е
прекратил образуваното въз основа на него производство.
Така постановеното разпореждане е правилно.
При предходното пенсионно производство органът е
установил, че заявителят М.Т. има
изискуемата възраст, но няма минимално необходимия осигурителен стаж от 15
години за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, изискуем
съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. В постановеното Разпореждане № Ц2113-18-593#9 от
09. 02. 2021 г. е посочено, че действителният трудов стаж на лицето съгласно §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е 13 години 09 месеца и 08 дни, като към него не се
причислява осигурителният стаж на лицето по чл. 9, ал. 7 от КСО (наборната
военна служба) с продължителност 01 година 11 месеца и 16 дни, който е
установен на база на приложената към заявлението военна книжка. Разпореждането
е било съобщено на лицето и същото не се е възползвало от правото си да го
обжалва. Налице е влязъл в сила акт на пенсионния орган, породил съответните
правни последици.
При сега образуваното ново пенсионно производство, със
заявление вх. № 2113 – 18 – 910 / 09.11.2022 г., заявителят М.Т. не е
представил нови доказателства за друг осигурителен стаж освен вече заявения с
предходното заявление. В тази връзка законосъобразно пенсионният орган е
отбелязал, че липсват новонастъпили факти относими към предметните предели на
заявеното право и променящи предмета на административното производство.
Възрастта като изискуем и наличен факт за придобиване правото на пенсия е била
призната от пенсионните органи в предходното производство. Преодоляването на
идентичността в предмета би могло да се осъществи с само с нови обстоятелства,
свързани с изискуемия минимален осигурителен стаж, а такива страната не е
посочила. В този смисъл възможността за преразглеждане на искането по
инициатива на лицето би могла да се осъществи само в хипотезата на чл. 99, ал.
1, ч. „а“ от КСО при прилагане на нови доказателства за осигурителен стаж и/или
осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, каквито не са приложени. Допълнително
следва да се изтъкне, че начинът на интерпретиране на информацията по
приложените писмени доказателства към първото заявление от страна на органа и в
частност на информацията от военната книжка касае правилността на постановения
отказ за отпускане на пенсия с Разпореждане № Ц2113-18-593#9
от 09. 02. 2021 г., подлежаща на проверка по пътя на оспорването му по реда на
чл. 117 и 118 от КСО, но евентуалната неправилност на този отказ, при условие
че е влязъл в сила, не обуславя допустимост на ново производство. След като
това е така, констатацията на органа за наличието на отрицателна предпоставка
за разглеждане на новото искане по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, свързана
с наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е
правилна и годна да обоснове постановения резултат.
Отделно от гореизложеното за прецизност следва да се
изтъкне, че правилността на Разпореждане № Ц2113-18-593#9 от 09. 02. 2021 г.,
което не е било оспорено пред по-горестоящия административен орган, респ. и
пред съда, би могла да бъде проверена в производство по реда на чл. 99, ал. 2,
б. „г“, предл. второ КСО, инициирано от самия орган. Спорният въпрос по делото
е свързан с наличието на 15-годишен действителен осигурителен стаж и в частност касае периода с
продължителност 1 година 11 месеца и 16 дни, когато М.Т. е отбивал военната си
служба. Ако това време бъде признато за действителен трудов стаж по § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО, жалбоподателят би имал изискуемия осигурителен стаж за
пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО. В
тази връзка на органа следва да се обърне внимание, че са налице предпоставки
за преразглеждане на влязлото в сила разпореждане по негова инициатива, тъй
като съдебната практика на ВАС е константна, че към военната служба въобще не е
приложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж. Същата следва да бъде зачетена само
като действителен осигурителен стаж по
смисъла на § 1, т. 12 от ДР
на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 от КСО. В този смисъл Решение № 11681
от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017
г. на ВАС, Решение № 6152 от 22.06.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 1422/2022 г., Решение № 14398
от 20.11.2020 г. по адм. д. № 10551/2020
г. на ВАС, Решение № 9097
от 08.07.2020 г. по адм. д. № 890/2020
г. на ВАС, Решение №
6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019
г. на ВАС, Решение №
4842/02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018
г. на ВАС, решение № 806 от
17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012 г., Решение № 28 от 03.01.2013
г. по адм. д. № 9460/2012 г. на ВАС решение №
15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана
съдебна практика, решение № 6611 от 02.06.2021 г. по адм. дело № 4442/2021 г. и
много други.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Т. с ЕГН – ********** *** срещу Определение
(по съществото си разпореждане) № 2113-18-910#1 / 24.11.2022 г. на Началника на
отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Силистра, с което, на основание чл. 27, ал. 2, т.
1 от АПК е оставено без разглеждане заявлението му с вх. № 2113 – 18 – 910 /
09.11.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е прекратено
административното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:
(Е. Чернева)