Присъда по дело №28/2025 на Районен съд - Тутракан

МОТИВИ

към Присъда № 6/13.05.2025 г. по
НОХД № 28/2025 г. на Районен съд – гр. Тутракан

гр. Тутракан, 05.06.2025 г.

Районен съд – гр. Тутракан на основание чл. 308, ал. 1 от НПК излага мотивите
си към Присъда № 97/21.06.2018 г. по НОХД № 182/2018 г., постановена в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Производството е проведено по реда на глава двадесета от НПК.
1. Разследването е извършено по ДП № 156/202017 г. (по - нататък „ДП”) по
описа на РУ на МВР - гр. Тутракан.
2. Привличането подсъдимата А. М. Е., родена на *********** г. в
г**************** **********, ЕГН **********, като обвиняем е извършено с
Постановление от 12.12.2024 г., предявено на 17.12.2024 (л. 41 от ДП, т. II), като и са
̀
повдигнати обвинения, за това, че
3. на 02.12.2023 г. в с. Падина, общ. Главиница, обл. Силистра, при движение по
ул. „Първа“ (на публично място), управлявайки моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Форд“, модел „Куга“ с peг. № ***********, извършила непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към
обществото - настигнала управлявания от свид. Н. М. Д. лек автомобил марка
„Мерцедес“ с peг. № ***********, известно време се движела зад него, след това
нарушавайки правилата за движение по пътищата го изпреварила и притискайки своя
автомобил към нейния, принудила свид. Н. М. Д. да преустанови движението на своето
МПС, паркирала автомобила марка „Форд“, модел „Куга“ с peг. № ***********
напречно на пътното платно и блокирайки движението по пътя, излязла от МПС - то и
тичайки се насочила към л. а. марка „Мерцедес“ с peг. № ***********, отворила
вратата на водача на автомобила и чрез нанасяне на удари на свид. Н. М. Д., дърпане
за косата и за лявата ръка и причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
̀
на главата, лявата раменна област, лявата ръка с кръвонасядане на лява предмишница,
контузия на ляв долен крайник с кръвонасядания на ляво бедро и лява подбедрица,
обуславящи наличието на болка и страдание, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от
НК;
3.1. на 02.12.2023г. в с. Падина, общ. Главиница, обл. Силистра, при движение
по ул. „Първа“ (на публично място), управлявайки моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Форд“, модел „Куга“ с peг. № ***********, извършила непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - настигнала управлявания от свид. Н. М. Д. лек автомобил марка
„Мерцедес“ с peг. № ***********, известно време се движела зад него, след това
нарушавайки правилата за движение по пътищата го изпреварила и притискайки своя
1

автомобил към нейния, принудила свид. Н. М. Д. да преустанови движението на своето
МПС, паркирала автомобила марка „Форд“, модел „Куга“, с peг. № ***********
напречно на пътното платно и блокирайки движението по пътя, излязла от МПС - то и
тичайки се насочила към л. а. марка „Мерцедес“ с peг. № ***********, отворила
вратата на водача на автомобила и започнала да нанася удари на свид. Н. М. Д., да я
дърпа за косата и за лявата ръка - престъпление по чл. 325, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
4. Прокурорът е внесъл обвинителен акт и в хода на съдебното производство
поддържа повдигнатите обвинения.
5. Пострадалата Н. М. Д. се е конституирала като частен обвинител и
граждански ищец в производството. Същата е предявила срещу подсъдимата
граждански иск за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди от
процесното престъпление в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 02.12.2023 г. Kaто повереник е упълномощена адв. Д. И. от
Адвокатска колегия - гр. Силистра (л. 24 от НОХД).
6. Защитата на подсъдимият и самата подсъдима подсъдим пледират, че
подсъдимата е невинна. Като защитник е упълномощен адв. М. Д. от Адвокатска
колегия – гр. Силистра.
7. Съдът е постановил присъда, с която е:
7.1. признал подсъдимата за виновна, в това че на 02.12.2023 г. в с. Падина,
общ. Главиница, обл. Силистра, при движение по ул. „Първа“ (на публично място),
управлявайки моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Форд“, модел
„Куга“, с peг. № ***********, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото – настигнала
управлявания от свид. Н. М. Д. лек автомобил марка „Мерцедес“ с peг. №
***********, известно време се движела зад него, след това го изпреварила и
нарушавайки правилата за движение по пътищата, притиснала своя автомобил към
нейния, принудила свид. Н. М. Д. да преустанови движението на своето МПС,
паркирала автомобила марка „Форд“, модел „Куга“, с peг. № *********** напречно на
пътното платно, блокирайки движението по пътя – престъпление по чл. 325, ал. 3, във
вр. с ал. 1 от НК;
7.2. признал подсъдимата за невинна по повдигнатото обвинение за
извършването на престъплението по чл. 325, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, в частта, в
която се твърди същата е изпреварила автомобила на пострадалата, нарушавайки
правилата за движение по пътищата, както и че извършила престъпление по чл. 325,
ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, насочвайки се тичайки към л. а. марка „Мерцедес“, с peг. №
***********, отваряйки вратата на водача на автомобила, нанасяйки удари на свид. Н.
М. Д., дърпайки я за косата и за лявата ръка;
7.3. определил за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 3, във вр. с ал. 1 от
НК наказания:
7.3.1. „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и
7.3.2. 2.„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от ЕДНА
ГОДИНА;
7.4. признал подсъдимата за виновна, в това че на 02.12.2023 г. в с. Падина,
общ. Главиница, обл. Силистра, по ул. „Първа“ чрез нанасяне на удари на свид. Н. М.
Д., дърпане за косата и за лявата ръка и причинила лека телесна повреда, изразяваща
̀
се в контузия на главата, лявата раменна област, лявата ръка с кръвонасядане на лява
2

предмишница, контузия на ляв долен крайник с кръвонасядания на ляво бедро и лява
подбедрица, обуславящи наличието на болка и страдание, като деянието е извършено
по хулигански подбуди –престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2
от НК;
7.5. определил за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл.
130, ал. 2 от НК наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
7.6. определил на осн. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата едно общо наказание
измежду наложените и по настоящото дело, като наложил на подсъдимата най -
̀
тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
7.7. отложил на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
7.8. присъединил на осн. чл. 23, ал. 2 от НК наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от ЕДНА ГОДИНА, към определеното най -
тежко наказание.
7.9. осъдил подсъдимата да заплати на гражданския ищец, обезщетение за
неимуществени вреди от процесното престъпление, в размер на 4 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 02.12.2023 г.;
7.10. отхвърлил предявения граждански иск за разликата до пълния предявен
размер – 5 000 лв.

От фактическа страна

Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

I. Общи положения

8. По делото са изслушани показанията на свидетелите (л. 48 и сл. от
НОХД):
8.1. Н. М. Д. (пострадала)
8.2. А. Д. (съпруг на пострадалата), разпитана чрез преводача М. Х. О.;
8.3. Д. Д. Ф. (дъщеря на пострадалата), разпитана чрез преводача М. Х. О.;
8.4. Б. Х. Х – служител на МВР;
8.5. Е. Р. К.;
8.6. Г. Г. И.;
8.7. Я. В. М.;
8.8. д–р И. Ц. Б.;
8.9. С. И. Н.;
8.10. Ю. О. И. (син на подсъдимата).

9. По делото са приети следните експерти и преводи:
3

9.1. писмен превод от турски на български език в ДП (л. 28 и л. 180 – 189 от ДП
362 ЗМ 56/2024 г., I том);
9.2. съдебни видеотехнически експертизи (СВТЕ – л. 154 – 163, 166 – 173 и сл.
от ДП 362 ЗМ 56/2024 г., I том);
9.3. съдебна медицинска експертиза (СМЕ – л. 51 и сл. от ДП 56/2024 г., I том)
9.4. съдебна лицево идентификационна – експертиза (л. 14 и сл. от ДП 56/2024
г., II том).

10. Пострадалата и подсъдимата се познават визуално от присъствието им на
абитуриентски бал на обща позната. Същите не поддържат отношения. Последното се
установява по твърдения на двете.
11. На 02.12.2023 г. пострадалата оставила нейният автомобил за ремонт при
свид. С. Н. в гр. Главиница, който и осигурил заместващ автомобил „Мерцедес“, с peг.
̀
№ Р 8819 К. Тези факти се потвърждават от показанията на двамата. Пострадалата се
отправила към с. Правда. Пътят за това село гр. Главиница, минава през с. Падина.
12. Движейки се по „главния път” (третокласен път III – 2307: Овен - Руйно -
Яребица - Правда - Главиница), на от с. Падина, в посока с. Правда, автомобилът на
пострадалата бил изпреварен от този на подсъдимата – марка „Форд“, модел „Куга“, с
peг. № ***********. След изпреварването подсъдимата „притискайки” своя автомобил
към този на подсъдимата (или по – скоро приближавайки, доколкото по делото няма
данни за физическо съприкосновение между двата автомобила), навлязла в лентата за
движение на управлявания от пострадалата лек автомобил, като по този начин
принудила пострадалата да спре. По – нататък тези действия ще бъдат описвани
накратко с жаргонният израз „засичане”. Пострадалата извадила мобилният си телефон
и започнала да заснема видеоклип. Подсъдимата след навлизането в лентата за
движени на пострадалата, също спряла управлявания от нея автомобил, малко след
това потеглила и чрез последователно изпълнение на маневри „завой наляво” и
„движение назад”, паркирала лекия автомобил марка „Форд“, модел „Куга“
перпендикулярно пътното платно, така че автомобилът и заемал цялата лента за
̀
движение, в която се намирал автомобила на пострадалата, а предницата на лекия
автомобил марка „Форд“, модел „Куга“ навлизала в лентата за насрещно движение.
13. При привеждането на управлявания от нея автомобил в покой подсъдимата
възприела факта, че пострадалата я заснема, поради което излязла от автомобила и
тичешком се оправила към автомобила на пострадалата викайки „Курво мръсна! Ти,
затова ли беше тук цяла година?!“.
14. След това подсъдимата отворила шофьорската врата на автомобила на
пострадалата, питайки я защо я снима. Подсъдимата започнала да нася удари на
пострадалата с юмруци в областта на лявото рамо и ритници в областта на лявото
бедро, както и да я дърпа за косата. В този момент видеозаписът бил преустановен.
Пострадалата се опитала да излезе от автомобила, но в този момент подсъдимата
притиснала глезена й с вратата на автомобила.
15. Тази фактическа обстановка се потвърждава от следните доказателства:
16. Относно направения от пострадалата видеозапис
16.1. Пострадалата твърди, че е извършен видеозапис на инцидента с личния и
̀
телефон. Записът е снет от телефона, след което е предоставена на разследването на
4

компактдиск (л. 39, т. I от ДП) който е бил предмет на приложената по делото лицево
– идентификационна експертиза (копие – л. 25 и 31, т. II от ДП). По отношение на
диска е извършен оглед в проведеното на 13.05.2025 г. открито съдебно заседание.
16.2. Самата подсъдима не оспорва, че заснетото лице на видеоклипа е тя (съд.
протокол от 13.05.2025, стр. 6).
16.3. Съдът намира, че видеозаписът може да бъде ползван като доказателствено
средство.
16.4. Видеозаписът е заснет нарочно за случая, поради същият, формално
погледнато, се явява изготвен в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на
Република България (КРБ). За да се прецени законността на изготвянето му обаче
следва да бъдат съобразени разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица
във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламента). Изготвянето на видеозапис на
лице, безспорно представлява събиране на лични данни, по смисъла на чл. 4, пар. 1 от
Регламента. Съгл. чл. 6, пар. 1, обработването е законосъобразно, ако
„…обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси
на субекта на данните или на друго физическо лице…” (б. „г”), както и ако
„…обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на
администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси
преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на
данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът
на данните е дете (б. „е”)…”. Тълкувайки двете разпоредби в тяхната взаимовръзка
се налага извода, че следва да бъде извършена съпоставка между накърнения интерес
на субекта на данните и интереса (обществен или личен), който се защитава чрез
обработването. Когато чрез обработването се защитават жизненоважните интереси на
субекта на данните или на друго физическо лице, се приема, че жизненоважните
интереси винаги имат приоритет пред накърненият интерес на субекта на личните
данни.
16.5. В конкретния случай, както вече бе посочено, е накърнено правото на
подсъдимата да личен живот и по – конкретно правото по чл. 32, ал. 2 от КРБ да не
бъде филмирана, без нейно знание или въпреки нейното изрично несъгласие. Тук на
първо място следва да се приеме, че записът е извършен със знанието на подсъдимата,
като същата не се е противопоставила изрично на заснемането.
16.6. Дори да се приеме обаче, че е налице изрично несъгласие на подсъдимата,
нейното право на личен живот е непротивопоставимо на правото на пострадалата да се
защити срещу противоправното нападение, в частност да запази живота и здравето си
(чл. 29 от КРБ), да се защити своята чест, достойнство и добро име (чл. 32, ал. 1 от
КРБ), да защити нарушените си права или законни интереси (чл. 56 от КРБ). Именно
тези нейни права се опитва да защити пострадалата с изготвянето на видеозаписа, като
от една страна заснемането цели да възпре подсъдимата (която би могла съобрази, че
деянието и ще бъде документирано), а от друга страна да осигури и възможността
̀
впоследствие пострадалата да реализира имуществените си претенции срещу нея, при
възникване на бъдещ спор.
16.7. В тази връзка съдът намира, че видеозаписът следва да бъде ценен като
доказателствено средство по делото.

5

16.8. От огледът на видеоклипът се установява следното:
16.9. Клипът се заснема от превозно средство, от шофьорското място, в посоката
на движение на превозното средство. Превозното средство, от което се извършва
заснемането, е спряло в дясната лента на двулентов път (в самата лента за движение,
не на банкета). В непосредствена близост пред превозното средство на заснемащия, е
спряло друго превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“ с рег. №
***********, което е под ъгъл спрямо посоката на движение на превозното средство
на заснемащия, така че задната част на лекият автомобил марка „Форд“, модел „Куга“
се намира в лентата за насрещно движение, а предната част – в лентата, в която е
позиционирано превозното средство на заснемащия. Положението на лекия автомобил
марка „Форд“, модел „Куга“ не позволява на управлявания от заснемащия автомобил
да потегли напред, тъй като в този случай би се стигнало до сблъсък между двата
автомобила.
16.10. Този факт кореспондира напълно с твърденията на пострадалата, че
подсъдимата я е „засякла”, т. е. принудила я да спре, навлизайки с лекия автомобил
марка „Форд Куга“ от лентата за насрещно движение, косо, в лентата за движение на
автомобила, управляван от пострадалата. В нито един момент от клипа двете превозни
средства не са застанали успоредно едно до друго (в каквато насока са твърденията на
защитата).
16.11. Впоследствие на видеоклипа е заснето, че се задейства десния стоп на
лекия автомобил марка „Форд Куга“. Лекият автомобил марка „Форд Куга“ остава в
същото положение в продължение на няколко секунди, след което потегля, навлиза
изцяло в лентата за движение на превозното средство на заснемащия клипа,
продължава няколко метра напред, извършва последователно маневри „завой наляво” и
„движение на заден ход“, като по този начин застава перпендикулярно на посоката на
движение на пътното платно, така че по – голямата му част (задната) се намира в
лентата за движение на заснемащият видеоклипа, а малка част от предницата – в
лентата за насрещно движение. По този начин автомобилът на подсъдимата
фактически прегражда изцяло лентата за движение на пострадалата и отчасти лентата
за насрещно движение.
16.12. След привеждане на л. а. „Форд Куга“ в покой от шофьорската врата
излиза жена, облечена с червено яке и черен панталон (за която и пострадалата и
подсъдимата твърдят, че е подсъдимата). Същата, бягайки се насочва към превозното
средство на заснемащия (челно), достига до превозното средство, изричайки някакви
реплики, които не могат да бъдат установени (не се чуват на видеоклипа) и се насочва
се към шофьорската врата, изчезвайки от видимото поле на камерата.
16.13. В тази връзка съдът намира, че твърденията на пострадалата за отправени
към нея обиди: „Курво мръсна! Ти, затова ли беше тук цяла година?!“, напълно
съответстват на агресивното поведение на подсъдимата, мотивирано от желание за
саморазправа.
16.14. След това върху таблото с инструменти на автомобила на заснемащия се
появява индикация, показваща отварянето на врата и заснемането на видеоклипа се
преустановява. При преустановяването на заснемането на клипа, освен звучащата в
автомобила на заснемащия музика се чува изричане на реплика, която не може да бъде
установена, но е била предмет на допълнителна експертиза с превод от турски на
български език. От изречените думи преводачът ясно идентифицира думата
„снимаш”.
6

16.15. Разглеждането на събитията в логическата им взаимовръзка налага
извода, че подсъдимата е отворила вратата на водача на автомобила, където се
намирала пострадалата, заснемаща видеоклипа. В тази връзка личното становище на
свид. Стефанов, че автомобилът не може да се отвори, докато не бъде изваден
контактния ключ, е абсолютно ирелевантно, доколкото индикацията за отваряне на
врата, шума от отваряне и увеличената звукова яснота (позволяваща вече да се чуе
реплика от отвън, а не само музиката в автомобила), доказват категорично, че вратата
е отворена.
16.16. Прекратяването на видеозаписа в този момент напълно корепондира с
твърденията на пострадалата, че подсъдимата е започнала да и нанася удари и
̀
телефонът е паднал.
16.17. Съпоставяйки приетия като ВД видеозапис и вузиализацията на
населеното място, достъпна посредством интернет – приложението „Google maps”,
опция „Street view”, съдът установи, че инкриминираното деяние се е осъществило в
близост до кръстовището, образувано между улици „Първа” и „Втора” в. с. Падина
(установява се посредством изградения в лявата част на улицата трафопост;
автомобилът на подсъдимата паркира малко преди него).
17. Относно обясненията на подсъдимата
17.1. Същата твърди, че пострадалата и показала неприличен жест за сношение,
̀
докато двете превозни средства се разминавали. Тези твърдения на подсъдимата обаче
не се потвърждават от каквито и да е други доказателства, нито от наличието на
предходни конфликтни отношения с пострадалата преди инкриминираното деяние.
Поради тази причина съдът не кредитира обясненията в тази им част.
17.2. След това обаче подсъдимата потвърждава, че е направила обратен завой,
настигнала е пострадалата и я изпреварила, което напълно кореспондира с твърденията
на пострадалата.
17.3. Подсъдимата твърди, че впоследствие е паркирала автомобила си вдясно,
без да пречи на никого. Твърденията се изключват напълно от видеозаписа, направен
от пострадалата, на който се вижда ясно, че автомобилът на подсъдимата е паркиран
перпендикулярно на пътното платно, като целта на това паркиране не може да бъде
друга освен да прегради пътя и да попречи на пострадалата да заобиколи с автомобила
си този на подсъдимата.
17.4. Подсъдимата твърди, че е слязла от автомобила си и само е попитала
пострадалата защо я снима. Тези твърдения също се оборват от видеозаписа, на който
ясно се вижда, че подсъдимата слиза от автомобила и се тичайки се приближава към
автомобила на пострадалата, изричайки някакви реплики и след това отваря
шофьорската врата. Тези действия на подсъдимата безспорно са насочени не към
провеждането на разговор, а към провокиране на физическо съприкосновение.
17.5. Назначената по делото СМЕ e установила, че на пострадалата са
причинени контузия на главата, лявата раменна област, лявата ръка с кръвонасядане на
лява предмишница, контузия на ляв долен крайник с кръвонасядания на ляво бедро и
лява подбедрица, обуславящи наличието на болка и страдание. Вещото лице
потвърждава, че уврежданията на пострадалата, могат да се получени по начина,
описан в обвинителният акт. Вещото лице е изключило възможността предпазният
колан по някакъв начин да е допринесъл за уврежданията. Възраженията на защитата,
че датата на инкриминираното деяние предполага, че пострадалата е била облечена с
7

по – дебели дрехи, които изключват уврежданията, са хипотетични и не са подкрепени
от събраните по делото. (Нито е установено дали пострадалата, намирайки се в
автомобила, е била дебело облечена, нито пък самото вещо лице е посочило, че това
би ограничило или изключило от уврежданията).
18. Относно последвалите действия на пострадалата
18.1. Приетата от съда фактическа обстановка е в логическа взаимовръзка с
последвалите действия на подсъдимата и пострадалата.
18.2. След като подсъдимата изместила автомобила си, пострадалата потеглила
в посока с. Правда, изминала е 500 – 600 м и забелязала, че подсъдимата кара след нея.
Тя отбила вдясно, като подсъдимата я последвала и спряла зад нея. (Това, видно от
картата на с. Падина, е било в близост до кръстовището между ул. „Втора” и ул.
„Трета” – вж. т. 18.4). Пострадалата се обадила на дъщеря си – свид. Д. Ф..
Подсъдимата отново излязла от управлявания от нея автомобил приближила се до
автомобила на пострадалата и започнала да удря по вратата, стъклата и предния капак
на колата, викайки: „Ще те убия!” и „Ти, затова ли беше тук цяла година?!“. Опитала
се да отвори отново шофьорската врата, но този път пострадалата успяла да я заключи.
Тези твърдения на пострадалата се потвърждават от свид. Д. Ф., която чула виковете и
ударите по автомобила по време на телефонния разговор с майка си.
18.3. Впоследствие подсъдимата е напуснала местопроизшествието с нейният
автомобил.
18.4. В този момент свид. Г. И. навлязъл с управлявания от него трактор от ул.
„Трета”, в ул. „Втора”, виждайки пострадалата в нейния автомобил. Съдът не
кредитира твърденията на пострадалата, че свидетелят Исмаил е възприел
съприкосновенията между подсъдимата и пострадалата, доколкото показанията на
пострадалата и свид. Исмаил в тази им част са противоречиви.
18.5. Пострадалата направила обратен завой и потеглила към гр. Главиница.
18.6. Пристигайки в гр. Главиница пострадалата се обадила на свид. Е. К..
Последната предоставила на пострадалата тел. номер на свид. Б. Х.. Свид. Х., като
служител на МВР, посъветвал пострадалата на се обади на ЕЕН 112, да посети
Филиала на Центъра за спешна медицинска помощ (ФЦСМП) в гр. Главиница и в
първия работен ден да си изкара „медицинско”.
18.7. Пострадалата се обадила след това на съпруга си – свид. А. Д..
18.8. На същия ден пострадалата посетила свид. С. Н., защото се опасявала да
не са налице щети по предоставения и автомобил в резултат на „засичането и”. Свид.
̀̀
Н. се свързал с подсъдимата, който твърдяла, че пострадалата и показала среден пръст.
̀
Свид. Н. огледал колата, като установил, че има одрасквания по огледалото в ляво,
шофьорската врата и бронята. Същият обаче не може да заяви с категоричност дали
тези следи са се появили след предоставянето на автомобила на пострадалата.
18.9. На същият ден пострадалата посетила ФЦСМП – в гр. Главиница, с
оплаквания „палпаторна болка по мускулите” на лява ръка и ляв крак (л. 50, т. I от
ДП).
18.10. На същия ден пострадалата установила контакт и със сина на
подсъдимата – свид. И., посредством текстови разговор в мобилното приложението
„WhatsApp”, като му изпратила видеоклипа, обвинявайки подсъдимата за случилото
се. Свид. И. се свързал с майка си, но същата отрекла случилото се. В разговорът се
обсъжда някакъв коментар, който пострадалата направила по повод на подсъдимата –
8

„сметанджии”, но не може да се установи с категоричност кой го е направил, под каква
форма и в какъв контекст (л. 181 и сл., т. I от ДП).
18.11. Свид. А. Д., притеснен от случилото се прибрал впоследствие на
следващия ден от Обединеното кралство (където работел). Същият потвърждава, че
пострадалата имала синини по рамото, ръката и крака от лявата страна. Наличието на
наранявания се потвърждава и от свид. Колева.
18.12. На 04.12.2024 г. било издадено съдебно медицинско удостоверение, с
което били установени процесните наранявания (л. 51, т. I от ДП).
18.13. Свид. Д. Ф. потвърждава, че синините по крака и ръцете на пострадалата
били видими и около седмица – две след инкриминираната дата, когато пострадалата
се срещнала с дъщеря си в Обединеното Кралство. Свидетелят добавя, че майка и била
̀
стресирана, нощно време ставала, скачайки от леглото и цялата била изпотена.
Управлявала автомобил само в присъствието на друго лице.
19. Съдът приема че състоянието на пострадалата продължило около месец –
два, като съобразява показанията на свид. Ф. и К., в контекста на потърсената от
пострадалата през м. февруари 2024 г. психологическа подкрепа от свид. М. във връзка
с инцидента. Били проведени две – три консултации. Свид. М. твърди, че пострадалата
била стресирана, объркана и разстроена, заеквала. Не можела да си обясни проявената
спрямо нея агресия на пътя. На 15.03.2024 г. бил издадена Психологически статус на
пострадалата (л. 99, т. I от ДП).
20. На 27.01.2024 г. в гр. Плевен стартирала процедура по ин витро – оплождане
на пострадалата. Според свид. д–р Б. процедурата започвала с дирижирана стимулация
на яйчниковата функция. Узрелите вече фуликоли се пунктирали около две седмици
след това реално. Тестът за бременност бил направен на 27.02.2024 г., а трансферът на
два ембриона – на 13.02.2024 г.
21. На 11.03.2024 г. е първият ултразвуков преглед, на който се установили два
плодни сака, единият от които бил с неубедителни витални признаци.
22. Заключението на СМЕ и мнението на свид. д–р Б. съвпадат по отношение на
становището, че инкриминираното деяние от 02.12.2023 г. не би могло да повлияе,
респ. да се отрази негативно върху ин витро – процедурата. Теоретично, според д–р Б.,
психоемоционалното състояние на пострадалата би могло да се отрази на плода едва
след трансфера на ембрионите – 13.02.2024 г.

От правна страна

II. Общи положения

23. По делото са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 325,
ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
24. Към телесната повреда по хулигански подбуди са относими постановките на
т. 19 от Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС (изм. и доп. с
Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) съгл. който член 116, т. 10 НК следва
да се прилага, когато убийството е предшествано или съпроводено от хулигански
действия, които са подтикнали дееца да го извърши или когато е извършено по
мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата
9

на общежитието и човешката личност. Предшестващите и съпровождащите
хулигански действия се обхващат от състава на убийството, ако са извършени с едно
деяние. Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална
съвкупност. Предшестващите и съпътстващите хулигански действия следва да се
отнасят до фактическата среда, в която се засягат правата на една и съща личност,
включително и живота му, в противен случай ще е налице съвкупност между
хулиганство и престъпление против личността, например. Засегнатите права следва да
са тези на жертвата, а не на други лица (Решение № 546 от 10.02.2009 г. по н. д. №
562/2008 г., III н. о. на ВКС; Решение № 451/30.11.2023 г. по н. д. № 798/2023 г., III н. о.
на ВКС; Решение № 360/16.09.2013 г. по н. д. № 1059/2013, III н. о. на ВКС).
25. В тази връзка престъпленията по чл. 325, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК и чл.
131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК биха могли да съществуват единствено
като реална съвкупност, т. е. ако автомобилното хулиганство и леката телесна повреда
са извършени с отделни деяния, които са:
25.1. извършени по различно време или
25.2. засягат правата на различни лица, или поне едното от тях засяга правата и
на други лица (т. не само на пострадалия от леката телесна повреда).
26. В конкретният случай съдът е установил именно наличието на реална
съвкупност, която ще бъде разгледана по – долу.

III.Наличие на престъпление чл. 325, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК

27. Основния състав по чл. 325, ал. 1 от НК (съгласно постановките на
Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, разгледани в
контекста на УБДХ) изисква деецът да извърши:
27.1. Да извърши непристойни действия. Това са действия които са неприлични,
безсрамни се изразяват в ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично
място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към
органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване, нанасяне на
телесни повреди, унищожаване на имущество, буйство, невъзпитаност, подаване на
лъжливи сигнали за лъжлив сигнал за пожар или тежко престъпление и други прояви,
скандализиращи обществото.
27.2. Действията трябва грубо да нарушават обществения ред. Такива са
действията, чрез които деецът изразява брутална демонстрация против установения
ред, нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено
засяга нормите на нравствеността (това е и разграничителният критерии с дребното
хулиганство).
27.3. Действията следва да изразяват явно неуважение към обществото. Такива
са действията, чрез които деецът изразява открито висока степен на неуважение към
личността, като антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от
дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.
28. Квалифицирания състав по чл. 325, ал. 3 от НК изисква хулиганските
действия да са извършени при управляване на моторно превозно средство. В
понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите
или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните
10

разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или
машината е в покой или в движение (т. 2, б. „а” от Постановление № 1 от 17.I.1983
г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС). В тази връзка хулигански прояви при управление
на МПС могат да бъдат гонки, дрифтинг, засичане и др.

29. В конкретният случай по делото е установено, че подсъдимата е
изпреварила с управлявания от нея автомобил, автомобила на пострадалата.
Впоследствие подсъдимата е навлязла от лентата за насрещно движение в лентата за
движение на автомобила на пострадалата, принуждавайки последната по този начин да
спре (засичане). Този факт се потвърждава както от показанията на пострадалата, така
и от разположението на автомобила на подсъдимата в началото на видеоклипа (вж. т.
16.9). Косвено тези действия се потвърждават от последващото поведение на
подсъдимата.
30. За няколко секунди управляваното подсъдимата МПС спира, след което
подсъдимата извършва няколко маневри, с които паркира перпендикулярно на пътното
платно и прегражда лентата за движение, в която се намира автомобилът на
пострадалата.
31. „Засичането” безспорно е непристойно действие, което нарушава чл. 42, ал.
1, т. 2 от ЗДвП (Изпреварващият водач е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди,
че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.) То освен
това то грубо нарушава и обществения ред, тъй като поставя в опасност водача на
изпреварваното превозно средство, както и останалите участници в движението.
32. Перпендикулярното паркиране също е непристойно действие, което
нарушава чл. 94, ал. 3 от ЗДвП (За престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най – вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя.) То също грубо нарушава
обществения ред, тъй пречи на останалите участници в движението да преминат
покрай паркираното превозно средство и създава предпоставки за ПТП.
33. От субективна страна, като правило, хулиганските подбуди предполагат
отсъствие на лични отношения, на вражда, завист и др. между виновния и
пострадалия. Вследствие на това хулиганските действия често изглеждат като
необясними или пък като неадекватни ответни действия (Решение № 600 от 16.I.1979
г. по НОХД № 619/78 г., II н. о. на ВС). Независимо от това наличието на личен мотив
не изключва по дефиниция хулиганските подбуди (Решение № 425/ 22.12.2015 г. по н.
д. № 1169/2015 г.; Решение № 441 от 07.11.2011 г. по нак. д. № 2198/2011 г. на ВКС;
Решение № 255 от 03.07.2015 г. по н. д. № 544 / 2015 г. на ВКС; Решение № 83 от
21.02.2013 г. по нак. д. № 71/2013 г. на ВКС; Решение № 42/24.03.2014 г., н.д. №
2301/2014 г.).
34. Действията на подсъдимата, свързани със засичане на автомобила на
пострадалата и последвалото перпендикулярно паркиране са мотивирани ясно от
намерението подсъдимата да спре пострадалата, за да и потърси сметка, като наложи
̀
на останалите участници в движението задължението да се съобразят с действията и
̀
(да не преустановят преминаването по пътя, докато подсъдимата и пострадалата се
„изяснят”). По делото не е установен мотив за действията на подсъдимата, доколкото
твърденията и, че пострадалата и показала неприличен жест, не кореспондират с
̀̀
11

останалия доказателствен материал. Нещо повече, дори да беше показан такъв жест
интензитета на действията на подсъдимата излизат извън нормалната ответна реакция
и афекта, като съвкупната им оценка сочи на желание да се въздаде незабавно
възмездие и да се наложи собственото чувство за справедливост (Решение № 96/2017
г. по н.д № 278/2017 г. на ВКС; Решение № 177 от 10.04.2018 г. по н. д. № 709/2017 г.
на ВКС).
35. Тук следва да бъде отчетен факта, че действията са извършени в рамките на
населено място на третокласен междуселски път, т. е. на публично място. В тази
връзка ирелевантно е дали действията фактически са възприети от други лица извън
пострадалата. Същественото е, че подсъдимата е била наясно, че се намира на
публично място, на което може да застраши както останалите участници в
движението, така и да скандализира жителите на селото с поведението си, но се е
отнасяла безразлично към общественоопасните последици (т. е. деянието е извършено
при евентуален умисъл – т. 3 от Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74
г., Пленум на ВС).

36. Обвинението не е доказано по отношение на факта, че подсъдимата е
предприела изпреварването, нарушавайки правилата за движение. В тази връзка
подсъдимата следва да бъде оправдана по така повдигнатото обвинение.
37. Също така следва да се отчете, че действията по автомобилното хулиганство
приключват до момента на паркирането на управлявания от подсъдимата МПС.
Всички последващи действия – насочването на пострадалата, тичайки към л. а. марка
„Мерцедес“, с peг. № ***********, отварянето на вратата на водача на автомобила,
нанасянето на удари на пострадалата, съпроводени с дърпането на последната за
косата и за лявата ръка, не могат да попаднат в обхвата на автомобилното хулиганство,
тъй като липсва обективен признак – управлението на МПС.
38. Отделно от това тези действия не могат да бъдат квалифицирани и като
деяние по основния състав (чл. 325, ал. 1 от НК), тъй като те са „предхождащи”
квалифицираната телесна по вреда чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и
като такива се поглъщат от това обвинение (вж. т. 24 и сл.).
39. Самото автомобилно хулиганство обаче е отделно деяние и не следва да бъде
квалифицирано като предхождащи действия по отношение на квалифицираната лека
телесна повреда, за което подробна аргументация е изложена по – долу (вж. т. 45 и
сл.).

IV. Наличие на отделно престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130,
ал. 2 от НК

40. Квалифицирания състав на леката телесна повреда по хулигански подбуди
е обусловен от
40.1. нанасяне на лека телесна повреда;
40.2. наличие на хулигански подбуди – които обикновено се извеждат от
предшестващите или съпровождащите хулигански действия на дееца (вж. т. 24), но
могат и да съществуват само като психическа нагласа и мотивация у дееца.
41. До момента на паркиране на лекия автомобил „Форд Куга“ разположението
12

на превозните средства не позволява на подсъдимата да забележи, че пострадалата я
заснема с мобилният си телефон. В момента в който нейният автомобил обаче е
паркиран перпендикулярно на пътното платно, подсъдимата вече е в състояние от
прозореца на шофьорската врата да възприеме заснемането на видеоклипа.
Последното провокира у нея раздразнение, че пострадалата се е „подготвила нещо”.
42. Именно поради тази причина подсъдимата излязла ядосана от автомобила и
тичешком се оправила към автомобила на пострадалата викайки „Курво мръсна! Ти,
затова ли беше тук цяла година?!“. След това подсъдимата отворила шофьорската
врата на автомобила на питайки я защо я снима. Фрагмент от въпроса се чува в края на
видеозаписа. Подсъдимата започнала да нася удари на пострадалата с юмруци в
областта на лявото рамо и ритници в областта на лявото бедро, както и да я дърпа за
косата. В този момент видеозаписът бил преустановен. Пострадалата се опитала да
излезе от автомобила. Но в този момент подсъдимата я притиснала глезена и с вратата
на автомобила.
43. В резултат на тези действия съгл. СМЕ на подсъдимата на пострадалата била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, лявата раменна
област, лявата ръка с кръвонасядане на лява предмишница, контузия на ляв долен
крайник с кръвонасядания на ляво бедро и лява подбедрица, обуславящи наличието на
болка и страдание. Следователно причиняването на телесната повреда от подсъдимата
на пострадалата е доказано по безспорен начин.
44. От субективна страна и за леката телесна повреда по хулигански подбуди
важи изложеното във връзка с автомобилното хулиганство. Подсъдимата няма ясен
мотив за нанасянето на ударите. Същата обаче има очевидно намерение вече не само
да потърси сметка на пострадалата, но и да я да „накаже” затова, че я снима. Очевидно
защитата на правото на подсъдимата да не бъде заснемана, не може да бъде
реализирано чрез нарушаване на телесния интегритет на заснемащия.
Непропорционалността на действията на подсъдимата изключват (както вече бе
отбелязано по – горе) наличието на личен мотив за извършването на престъплението.
Откроява се доминиращата нагласа на подсъдимата да демонстрира, че е в състояние
сама да защити правата си независимо от установения в държавата правов ред, да
въздаде незабавно възмездие и да наложи собственото чувство за справедливост (вж.
т. 34).
45. Предшестващите обидните реплики „Курво мръсна! Ти, затова ли беше тук
цяла година?!“ безспорно следва да бъдат квалифицирани като непристойни действия,
които предшестват причиняването на леката телесна повреда. Те са насочени към
същия обект – накърняването на честта и достойнството на пострадалата, което
прераства в засягането на телесната и неприкосновеност. Тези действията се отнасят
̀
до фактическата среда, в която се засягат правата на една и съща личност. Те се
поглъщат от същата конкретна цел – да се накаже пострадалата затова, че я снима.
46. Действията по автомобилното хулиганство (засичането и перпедикулярното
паркиране) обаче засягат не само пострадалата, но създават и обща опасност за
движението по третокласния път. Т. е. хулиганските действия по чл. 325, ал. 3 от НК
засягат по – различен спектър от обществени отношения, като техният интензитет,
макар и насочен основно срещу пострадалата, засяга в значителна степен и
отношенията, гарантиращи безопасността на движението по пътищата (т. е. те
нарушават обществения ред по различен начин).
47. От субективна страна е налице и промяна в субективното намерение на
13

дееца. До момента на паркирането подсъдимата цели основно да принуди
пострадалата да спре, за да „се разберат” (неглижирайки факта, че създава опасност за
ПТП). С паркирането приключва осъществяването на първото престъпно деяние – по
чл. 325, ал. 3 от НК. След като подсъдимата е паркирала автомобила си и е видяла, че
пострадалата я снима, тя е взела решение да я накаже, поради което е пристъпила към
осъществяването на второто деяние – по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
48. И двете деяния са от естество да предизвикват възмущение у всички лица,
които могат да възприемат действията на подсъдимата на публичното място. Докато
обаче широкоспектърното засягане на обществените отношения при автомобилното
хулиганство е свързано със създаване на опасност и скандализиране основно (но не
само) на участниците в движението последвалата лека телесна повреда се фокусира
основно върху засягането на имуществените и личните права на пострадалата.
Промяната фокуса на засягане на личностните права (от участниците в движението,
вкл. и пострадалата в правата на пострадалата), съчетана с промяната на субективното
намерение на извършителя да накаже пострадалата, обусловено от допълнително
възприетия факт, че пострадалата я заснема, налагат категоричния извод, че са
извършени две отделни престъпни деяния, извършени в условията на реална
съвкупност.

V.Определяне на наказанията

49. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита упоритостта, с която
подсъдимата е продължила да осъществява непровокираната агресия спрямо
пострадалата. След осъществяването на двете инкриминирани деяния, пострадалата е
потеглила с автомобила си. Подсъдимата е последвала пострадалата. Двата автомобила
са спрели. Подсъдимата отново е излязла от управлявания от нея автомобил
приближила се до автомобила на пострадалата и започнала да удря по вратата,
стъклата и предния капак на колата, викайки: „Ще те убия!” и Ти, затова ли беше тук
цяла година?!“. Опитала се да отвори отново шофьорската врата, за да продължи
физическата разправа. Тези последващи действия не са включени в обвинението, но са
установени по делото, поради което следва да бъдат ценени като отегчаващи вината
обстоятелства.
50. Като смекчаващо вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно
минало на дееца.
51. В тази връзка наказанията следва да бъдат определено при превес на
смекчаващото вината обстоятелство.
52. Размера на наказанията за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 3, във
вр. с ал. 1 от НК следва да бъдат определени, както следва:
52.1. „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”– за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА (малко над
минимума) и
52.2. „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от ЕДНА
ГОДИНА (тук въздействието следва да бъде по – интензивно, за да осъзнае деецът, че
използването на МПС за реализиране на каквито и да е форми на саморазправа е
изключително опасно и обществено укоримо);
53. Размера на наказанието за извършеното престъпление по чл. чл. 131, ал. 1,
т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК от НК следва да бъде определено на „ЛИШАВАНЕ
14

ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
54. Следва да бъде определено общо наказание съгл. чл. 23, ал. 1 от НК на
подсъдимата измежду наложените и по настоящото дело, като бъде наложено най -
̀
тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Изтърпяването на същото следва на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок
от ТРИ ГОДИНИ.
55. На осн. чл. 23, ал. 2 от НК наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от ЕДНА ГОДИНА, следва да бъде присъединено към
определеното най - тежко наказание.

По граждански иск

56. Инкриминираното деяние е предизвикало у пострадалата освен физическа
болка и състояние на тревожност и страх. Не можела да спи нощем, изпитвала
притеснения да шофира сама. Това състояние е продължило 1 – 2 месеца.
57. Съдът намира, че не са налице убедителни доказателства инкриминираното
деяние да е повлияло върху ин витро – процедурата.
58. В тази връзка съдът намира, че подсъдимата следва да бъде осъдена да
заплати на пострадалата обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 45,
във вр. с чл. 52 от ЗЗД в размер на 4 000 лв. В останалата част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
59. Деликвентът съгл. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД изпада в забава, без да бъде поканен,
поради което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД подсъдимият следва да бъде осъдени
да заплати на собственика и законната лихва върху сумата, считано от датата на
престъплението – 02.12.2023 г.

Разноски

60. С оглед на признаването на подсъдимия за виновен, същия следва да бъде
осъден да заплати на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените разноски в
производството, както следва:
61. по сметка на ОД на МВР - гр. Силистра – 998,03 лв.;
62. по сметка на Районен съд – гр. Тутракан – 165,50 лв.

Мерки за процесулна принуда

63. Съдът, след като съобрази законосъобразността на взетата мярка „Подписка”
и съответствието им с целите по чл. 57 от НПК, намира, че не са налице
предпоставките за отмяната или изменението и, поради което същата следва да бъде
̀
потвърдена.

Съдът произнесе присъдата въз основа на изложените съображения.
15

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
16

Номер на акта:	6
Дата:	13 май 2025 г.
Съдия:	Георги Манолов Георгиев

Дело:	20253430200028
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 февруари 2025 г.

Присъда по дело №28/2025 на Районен съд - Тутракан

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите