Р Е Ш
Е Н И Е
София, 09.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на трети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Стефка
Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6209/2016
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ ( отм. ) вр. чл. 45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.М.Щ., ЕГН: **********, чрез адв. Н.Д., със
съдебен адрес ***, офис 4, твърди, че на 08.01.2016 г. около 20.45 часа в с. Б.,
на ул. „В.Л.“ №***, Н.Л.Н., управлявайки л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ***,
собственост на С. Н., предизвикала ПТП, като причинила телесни повреди на ищеца
в качеството му на пешеходец, изразяващи се в разкъсно – контузна рана на
главата, счупвания на носните кости, на външния край на дясната ключица, на
тялото на трети поясен прешлен и на тялото на кръстеца на нивото на втори
кръстцов прешлен.
За инцидента е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, против водача на процесния л.а. Н.Н. е състав АУАН
Г93071/08.01.2016 г., въз основа на който е издадено НП № 16-0451-000004 на
ОДМВР – Ловеч, от които е видно, че вина за настъпилото ПТП има водачът Н.Л.Н.,
която не котролира управляваното от нея МПС.
Ищецът сочи, че относно л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ***
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество съгласно полица № BG/22/116001808896 със срок на действие от 09.07.2015 г. до 08.07.2016 г.
В резултат на инцидента
ищецът е претърпял значителни болки и страдания,
психически стрес, страх от неочаквания сблъсък с автомобила, останали са му
видими белези върху главата и лицето.
Ищецът сочи, че с молба е
предявил претенция за доброволно изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, въз основа на която е образувана щета №
0000-1000-03-16-7065/10.02.2016 г. С писмо с изх.№ 3979/10.05.2016 г. същият е
уведомен, че му е определено обезщетение в размер на 500 лв., с което ищецът не
е съгласен.
В тази връзка ищецът предявява настоящите искове срещу ЗД
”Л.И.” АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ ( отм. ) вр. чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000
лв., ведно със законна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 08.01.2016
г., до окончателно изплащане на сумата.
Претендира направените разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗД”Л.И.” АД оспорва предявените искове по
основание и по размер.
Не оспорва, че е налице договор за
застраховка „Гражданска отговрност“ на автомобилистите по отношение на процесния лек автомобил.
Оспорва механизма на ПТП и изключотелната вина на водача
на лекия автомобил.Излага доводи за съпричиняване от страна на пострадалия, който
се е появил внезапно на пътното платно в тъмната част на денонощието.
Оспорва причинно – следствената връзка между настъпилото
ПТП и твърдяните увреждания и негативни последици за ищеца.
Счита,
че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно
завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира
с принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски в производството.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ( отм. ) вр. чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер от 80 000 лв., ведно със законна лихва от датата
на настъпване на увреждането – 08.01.2016 г., до окончателно изплащане на сумата.
Между страните не се спори относно наличието на валидно
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между увреждащия
лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, от една страна, и ЗД „Л.И.”
АД – от друга, съгласно полица № BG/22/116001808896 със срок на действие от 09.07.2015 г. до 08.07.2016 г.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин настъпването на ПТП от 08.01.2016
г. в с. Б., на ул. „В.Л.“ №***, когато Н.Л.Н., управлявайки л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № ***, собственост на С. Н., предизвикала ПТП, като причинила
телесни повреди на ищеца в качеството му на пешеходец.
Спорът се свежда до механизма на ПТП, причинно –
следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдяните увреждания, размера на
исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот, и
евентуалното наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице И.Щ..
В хода на делото са изслушани заключения по назначените СМЕ
и допълнителна СМЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви и съответстващи
с оригиналния доказателствен материал, от които става ясно, че в резултат на
претърпяното на 08.01.2016 г. ПТП ищецът е получил счупване на носните кости,
счупване на външния край на дясната ключица, счупване на тялото на 3-ти поясен
прешлен, разкъсно – контузна рана в областта на челото, в ляво, счупване в областта
на сакрума, фисура в областта на десния ацетабулум. Установените увреждания са
с давност от претърпяното ПТП и е налице причинно – следствена връзка. Според
в.л. д-р Юл. Й. е проведено лечение на ищеца по отношение на разкъсно –
контузната рана, като оздравителният период е за 7 дни. Сочи, че счупването на
тялото на 3-ти поясен прешлен изисква постелен режим, като оздравителният
период е от 4 до 6 месеца, а счупването на ключицата, ако не налага оперативно
лечение, зараства за период от около 45 дни. Твърди, че по отношение на
описаните травматични увреждания пострадалият е търпял болки и страдания в
период от около 6 месеца, като през първия месец те са били с интензивен
характер. Вещото лице сочи, че към настоящия момент ищецът съобщава за болки в
поясната област, предимно в дясно, особено при физическо усилие с вдигане на
тежки предмети. Липсват остатъчни последици от описаните травматични увреди с
изключение счупването на 3-ти поясен прешлен, като тялото на ищеца ще остане
трайно снижено. Вещото лице сочи, че обичайният общ период за лечение на
получените травматични увреждания е 6 месеца, като към момента на прегледа –
01.12.2016 г. е налице възстановяване на пострадалия.
От назначената и неоспорена от страните по делото САТЕ, която
съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, става ясно, че на 08.01.2016 г. около 20.45 часа в с. Б.
настъпва удар между л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, с водач Н.Л.Н., и
пешеходецаИ.М.Щ.. Вещото лице инж. А. сочи, че ударът настъпва с лявото
странично огледало на автомобила, като произшествието става в тъмната част на
денонощието. Според приложените данни уличното осветление не е било включено, а
пешеходежът се появил внезапно в тъмната част на пътното платно. Като причини
за настъпване на ПТП-то са посочени пресичането на платното за движение от
страна на пешеходеца на неопределено за целта място и възможното късно
реагиране или нереагиране за спиране от страна на водача на процесния
автомобил. Вещото лице сочи, че видимостта на водача е на разстояние 60-65 м.,
като не са били налице ограничаващи препятствия. Твърди, че по отношение на
водача на лекия автомобил е била налична възможността за предотвратяване на
удара при пресичане със спокоен ход от страна на пешеходеца, а ако пешеходецът
е пресичал улицата с бърз ход, ударът е бил непредотвратим. Инж. А. сочи, че
пешеходецът обективно е могъл да предотварти удара.
По искане на страните и с оглед доказване на претърпените
неимуществени вреди и механизма на ПТП по делото са разпитани двама свидетели при
режим на довеждане и призоваване.
Свидетелят Н.Н. –участник в ПТП,-то, шофьор на л.а. „Фолксваген
Голф“, твърди, че не е видяла пешеходеца, когато е пресичал. Сочи, че в спешна
помощ е забелязала, че пострадалият е бил с черно яке. Твърди, че е имало
осветление от дясната страна на улицата, а ударът е възникнал малко след като
се е разминала с друг автомобил.
Свидетелят Д.Щ. – брат на ищеца, твърди, че е видял
пострадалия на произшествието, окървавен, в безсъзнание. Сочи, че ищецът не
може да става и до днес, изпитва болки. Твърди, че след инцидента пострадалият
е закаран в няколко различни болници. Сочи, че заедно с майка им го гледат.
Операция не е правена на ищеца поради липса на здравни осигуровки и финансови
средства.
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1
от КЗ ( отм. ) вр. чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от И.Щ. вследствие настъпилото на 08.01.2016 г. ПТП, са основателни и като
такива следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ ( отм. ) увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищците.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 08.01.2016 г. в с. Б. е пострадал ищеца И.Щ., като е получил телесни увреждания.
От показанията на изслушаните свидетели се установява, че ищецът е бил
обездвижен за около месец, изпитвал е болки и страдания, които продължават и
към настоящия момент.
Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по
делото, намира, че исковете са доказани по основание, но относно техния размер
следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване и той да
бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от
съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът,
броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено,
евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
В хода на производството бе доказано, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалото лице, изразяващо в предприемане на
пресичане на платното за движение на необозначено за тази цел място в тъманата
част от денонощието. От заключението на вещото лице по назначената САТЕ става
ясно, че ищецът е могъл обективно да предотврати настъпването на инцидента, тъй
като е бил в състояние да възприеме от значително разстояние фаровете на
процесния автомобил, да изчака преминаването му и тогава да предприеме
пресичане на платното за движение.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта
на уврежданията и последиците от тях, възрастта на ищеца, съдът съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2016 г.
намира, че обезщетение в размер на 32 000 лева би било адекватна обезвреда на
претърпените от него и доказани в производството неимуществени вреди.
По
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите
на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумата
от 32 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпяното
ПТП, следва да бъде присъдена заедно със
законната лихва от момента на настъпване на увреждането – 08.01.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Във
връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание
съобразно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед изхода на спора на основание ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.Д. сумата в размер на 1788 лв., с
начислен ДДС, възнаграждение за един адвокат.
С оглед изхода на спора и тъй като ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, ответното дружество на
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за заплати по сметка на СГС
сума в размер на 1432 лв.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на
дружеството - ответник на основание чл.
78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК
сумата 2150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Л.И. ” АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Щ., ЕГН: **********, сумата
в размер на 32 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от получени травми от претърпяно ПТП на 08.01.2016 г., на основание
чл. 226, ал. 1 от
КЗ ( отм. ), ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 08.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, като
за разликата до пълния предявен размер от 80 000
лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И. ” АД с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата в
размер на 1 432 лева –
представляваща държавна такса и разноски за депозити по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата ЗД „Л.И. ” АД с ЕИК********, със седалище и адрес
на управление *** да ЗАПЛАТИ на адвокат Н.Н.Д.,
с адрес: ***, офис 4 адвокатско възнаграждение в размер на
1 788 лв. с начислен ДДС.
ОСЪЖДА И.М.Щ., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ответника ЗД „Л.И.
” АД с ЕИК********, сумата в размер на 2 150лв. – разноски по делото, на основание чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: