Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 19.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и осми
септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 3602 по описа за 2015г. и взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на синдика на „Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с която
е предявен иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за
нищожен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на
20.12.2013г. с нотариален акт №49, т. ІІ, рег. №12654, д. №223/2013г., с който
е прехвърлено правото на собственост върху недвижими имоти на „Н.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ на „И.М.“ ЕООД, поради нарушение на чл. 718, ал. 5 ТЗ
(договорът е сключен от синдика на „Н.“ ЕООД не като продавач на имотите, а
като представител на дружеството в несъстоятелност).
Ответникът „И.М.“
ЕООД оспорва предявения иск.
Ответникът „Н.“ ЕООД
/в несъстоятелност/, уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не взема становище.
Установява се по реда
на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР от вписванията и обявените актове по
партидата на „Н.“ ЕООД в търговския регистър, че с решение от 17.07.2010г. по
т.д. №943/2010г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на
дружеството, с решение от 29.09.2010г. по т.д. №943/2010г. на СГС дружеството е
обявено в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на
имуществото му, а за синдици на дружеството са били назначени последователно Д.С.К.
(считано от 26.09.2011г.), Иван Тодоров Балабанов (считано от 03.11.2014г.) и
Венцислава С.С. (считано от 29.01.2015г.), която е подала и исковата молба, за
чието разглеждане е образувано настоящото дело.
Процесният договор от
20.12.2013г., сключен с нотариален акт №49, т. ІІ, рег. №12654, д. №223/2013г.
(приет като писмено доказателство по делото), обективира съгласие на Д.С.К.
като синдик на „Н.“ ЕООД и на И.А.К. като управител на „И.М.“ ЕООД за сключване
на договор за продажба на недвижими имоти на „Н.“ ЕООД срещу продажна цена в
размер на 192 001,30 лв.
От представените към
допълнителния отговор от ответника „И.М.“ ЕООД писмени доказателства се
установява, че извършването на продажбата от синдика при условията на пряко
договаряне е разрешено от съда по несъстоятелността по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ с разпореждане от 14.12.2013г. по т.д. №943/2010г. на СГС.
В параграф І от
текста на процесния договор от 20.12.2013г. е посочено, че договорът се сключва
от „Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Д.С.К., но в
противовес на съображенията в исковата молба, това не представлява нарушение на
чл. 718, ал. 5 ТЗ.
Независимо от
буквалния текст на разпоредбата и в хипотезата на сключване на договор по реда
на чл. 718, ал. 1, вр. ал. 5 ТЗ синдикът на дружеството в несъстоятелност
действа именно като представител на дружеството (правомощие на синдика, което е
изрично предвидено в чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ), а не като самостоятелна страна
„продавач“, тъй като носител на правото на собственост върху продаваните имоти
е именно търговецът в несъстоятелност, а не синдика.
Следва да се
отбележи, обаче, че дори да се приеме обратното (а именно, че търговецът в
несъстоятелност съгласно правилото на чл. 718, ал. 5 ТЗ не може да бъде страна
в договора за продажба по чл. 718, ал. 1 ТЗ), от значение за валидността на
договора за продажба е действителната воля на участвалите при сключването му
лица, а съдържанието на процесния договор обусловя единствен и безусловен
извод, че при сключването му синдикът упражнява именно правомощията, предвидени
в чл. 718, ал. 1, вр. ал. 5 ТЗ (достатъчно в тази връзка е да се посочи, че в
договора изрично е посочено качеството на Д.С.К. на синдик на „Н.“ ЕООД, както
и че изявлението за продажба на имотите се извършва въз основа на
разпореждането от 14.12.2013г. по т.д. №943/2010г. на СГС).
По изложените
съображения съдът приема, че процесният договор не е сключен в нарушение, а
именно в изпълнение на законовите правила на чл. 718, ал. 1 и 5 ТЗ.
Предявеният иск за
признаване на договора за нищожен поради нарушение на цитираната разпоредба на
чл. 718, ал. 5 ТЗ е неоснователен и подлежи на отхвърляне, което предпоставя
основателност на претенцията на ответника „И.М.“ ЕООД за присъждане по реда на
чл. 78, ал. 3 ГПК на разноските, които е направил за защита срещу предявения
иск.
С оглед изхода на
делото и съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ държавната такса, дължима за разглеждането
на предявения иск, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „Н.“
ЕООД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.С.С. като синдик
на „Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* иск с правно основание чл.
646, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, сключен на 20.12.2013г. с нотариален акт №49, т. ІІ, рег.
№12654, д. №223/2013г. между синдика на „Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *********
и „И.М.“ ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „И.М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 7 800,00 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата
5 829,34 лв. – държавна такса за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: