РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. гр. Хасково, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640102887 по описа за 2022 година
С подадената искова молба ищцата С. Г. Д., ЕГН **********, от
********* е предявила срещу ответника А. П. Т., ЕГН **********, от
*********, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за сумата в размер на 8 000
лева, представляваща претенция за обезщетение за неимуществени вреди,
причинени вследствие на извършено от него на 05.09.2021г. престъпление по
чл. 198, ал.1 от НК.
Ищцата твърди, че на 04.09.2021г. поканила свои приятелки в
увеселително заведение в центъра на гр.Хасково, за да се почерпят по случай
рождения й ден. Те празнували до около 04,00 часа на 05.09.2021г., след
което решили да се прибират по домовете си. Ищцата си поръчала такси,
което да я откара до *********, в който живее. След като слязла от таксито,
тя заобиколила една търговска сграда, намираща се от северната страна на
блока и се насочила към най-северния вход на блока, в който живеела. В този
момент тя дочула бързи стъпки, които я приближавали, обърнала се и
забелязала мъж, който бил почти до нея и който хванал дамската й чанта и
започнал да я дърпа, като й запушил устата с ръка. Ищцата от своя страна
също започнала да дърпа чантата, за да не й я отнеме, но мъжът я блъснал,
1
съборил я на земята и изтръгнал чантата й от ръцете, след което на бегом се
отдалечил от мястото. Ищцата твърди, че била силно шокирана от случката и
не могла дори да извика за помощ. След няколко секунди се окопитила и
започнала да вика и да тича след него, но той много бързо изчезнал, след
което тя влезнала в казиното в близост до блока й и служителка се обадила на
полицията. На място дошъл патрул, след което отишли до РУ - Хасково за да
даде обяснения по случая. Два дни след това от полицията в гр.Хасково й се
обадили и й казали, че извършителя бил заловен. Ищцата посочва, че при
случката на 05.09.2021г. непознатото за нея до този момент лице й било
отнело бяла кожена чанта „Лакоста“, в коя се намирали дамския й кожен
порфейл със 170 лева в него, връзка със седем ключа, връзка с два ключа,
мобилния й апарат марка „Xiomi“ модел „Pro 9 note“, един брой протектор с
огледало за същия апарат и ключа за личния й автомобил ******. В хода на
разследването по случая се установило, че извършителят на деянието бил
именно ответникът по иска. Било образувано досъдебно производство и след
приключването му бил внесен обвинитилен акт срещу него за престъпление
по чл.198 ал.1 от НК. Впоследствие възоснова на така внесения обвинителен
акт било образувано НОХД №1254/2021г. по описа на РС-Хасково, което
приключило със споразумение от 02.12.2021г,. по силата на което ответникът
по иска бил признат за виновен и му било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, като изпълнението на наказанието било
отложено с изпитателен срок от 3 години. Ищцата поддържа, че вследствие на
нападението тя получила силен шок и от страх от ново нападение не се
прибирала у дома си. Сменила всички патрони и ключове на жилището си и
ведно с двете й деца отседнала при родителите си в апартамента им на ******
в гр.Хасково, където била повече от месец. Получила страх от всякакви
шумове, като постоянно се оглеждала за приближаващи я хора и умишлено
изменяла посоката си на движение, когато виждала човек да върви срещу нея.
Твърди, че изживяла изключително неприятни емоции, подтиснала се и се
затворила в себе си за период от близо 3 месеца. Не желаела да говори с хора,
в това число и с родителите си. Спряла да обръща необходимото внимание на
децата си, а те и до момента я питали дали някой няма да ги нападне и пак да
й вземе чантата. Според ищцата всичко това било вследствие на
престъплението, извършено спрямо нея от ответника по иска. До момента тя
не била обезщетена за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие
2
на извършеното престъпление, които вреди тя оценявала на 8 000 лева,
поради което за нея бил налице правен интерес от депозиране на настоящия
иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, причинени й вследствие на
извършено от ответника на 05.09.2021г. престъпление, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.09.2021г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба,
в който взема становище за частична основателност на предявения иск и
оспорва като извънредно завишен неговия размер. Признава правото на
ищцата да търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на извършеното от него деяние и изразява дълбоко съжаление и разкаяние за
случилото се, поднася извинения на ищцата за станалото. Оспорва обаче
претендирания размер на обезщетението, който според него не следвало да
надвишава сумата от 1 000 лева. Поддържа, че ищцата била уплашена от
станалото, но в никакъв случай не била в шок, а ако такъв бил налице - то той
следвало да се установи по медицински път. Счита за пресилени и
преекспонирани твърденията й, че този страх бил с продължителност от 3
месеца. Поддържа, че ако действително състоянието й било такова, то същата
следвало да се обърне към медицински лица, както и да е провела курс на
лечение, но по делото липсвали твърдения да е потърсила медицинска помощ
в тази връзка. Определянето на размера на справедливо обезщетение според
ответника следвало да се извърши съобразно конкретните посочени в
отговора правно-релевантни обстоятелства. В същото време липсвали
медицинско лечение, търсене на психологическа помощ и медицински
констатирани травми. Поддържа, че в случая се касаело за страдание
породено от моментно страхово изживяване, с кратка продължителност,
чието справедливо обезщетяване следвало да бъде за сума не по голяма от
1000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на извършване на
деянието, като присъждането на по-голяма сума според ответника би било в
противоречие със законовите критерии и практика. В съдебно заседание
ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
3
С одобрено от Районен съд-Хасково споразумение по НОХД №
1254/2021г. подсъдимият А. П. Т. е бил признат за виновен в това, че на
05.09.2021г. в гр.Хасково, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 брой бяла
на цвят кожена чанта марка „Лакоста“ на стойност 170 лева; 1 брой дамски
кожен портфейл на стойност 80 лева; сума от 170 лева; 1 брой връзка със
седем броя ключове на стойност 18,50 лева; 1 брой връзка с два броя ключове
на стойност 7 лева; 1 брой мобилен апарат марка „Xiomi“, модел „Рro 9 Note“
на стойност 382,50 лв.; 1 брой протектор с огледало за същата марка мобилен
телефон на стойност 17 лева; 1 брой ключ за лек автомобил марка ****,
модел *** на стойност 109 лева, всичко на обща стойност 954 лева, от
владението на С. Г. Д., от гр.Хасково, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила /събаряне на земята и издърпване/ -
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.198, ал.1
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 8 /осем/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства:
От разпита на свид.Н. Д. се установява, че познава ищцата от
ученическите години. Семействата им били близки и често се събирали. На
посочената дата – 04.09.2021г. празнували рождения ден на ищцата и по-
късно, когато се разделили, на 05.09.2021г., ищцата била нападната. След
случилото се тя изпитвала силен страх, получавала панически атаки,
непрекъснато се съмнявала, че пак ще бъде нападната. Дълго време не се
прибрала да живее в жилището си, а се преместила при своите родители, тъй
като се страхувала непрекъснато от ново нападение.Това й състояние
продължило много време, като според свидетелката и до сега ищцата не се е
успокоила напълно.
В същата насока са и показанияята на свид.Д. Д.. Тя е съседка на ищцата
и знае за инцидента. Описва състоянието на ищцата след случилото се, като
изпитване на непрекъснат страх, притеснения, била като в шок. Изпаднала в
депресия. Децата й също били много стресирани и непрекъснато питали
свидетелката дали пак майка им ще бъде нападната. Наложило се да живее
известно време при родителите си, в друг квартал на града, защото се
4
страхувала от повторно нападение. Изпитвала страх да се прибира по тъмно и
непрекъснато трябвало да я придружават.Това й състояние продължило много
дълго.
При така възприетата фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща следните
елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. И за
да се приеме, че е налице деликт, всички тези елементи трябва да
съществуват в единство. Безспорно се установява,че на 05.09.2021г., в
гр.Хасково, ответникът е извършил престъпление по смисъла на чл.198, ал.1
от НК /грабеж/, като отнетите със сила вещи са собственост на ищцата.
Безспорна е установената фактическа обстановка, при която е извършено
престъплението - късно през нощта, на безлюдно място, като с особена сила
ищцата е била дърпана от непознатия за нея мъж и съборена на земята, без да
има възможност да избяга или да се защити по някакъв начин. За
извършеното е ангажирана наказателната отговорност на ответника. С оглед
изложеното, съдът намира, че в конкретния случай е налице както
противоправно деяние, извършено от ответника, така и вина и нанесени
вреди, тъй като от събраните гласни доказателства по неоспорим начин се
установиха претърпените от щицата неимуществени вреди - изпитване на
постоянен страх, притеснения, тревожност, липса на желание да общува,
промяна в начина на живот. Наред с казаното, съдът счита, че се установи
безспорно и наличието на причинна връзка между извършеното от ответника
противоправно деяние и настъпилите морални увреждания на ищцата.
Предвид казаното, съдът счита, че са налице всички елементи от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, които съществуват в обективно единство. В тази
връзка съдът намира предявения иск за доказан по основание и счита, че
следва да се уважи като такъв. Що се отнася до размера на обезщетението,
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД изисква справедливостта да бъде обвързана с
конкретни, обективно настъпили и установени обстоятелства. Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките и страданията на пострадалия. Съдът, като отчете всички
доказателства по делото, намира, че сума в размер на 5000 лева ще е напълно
достатъчна да обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени
вреди в най-пълен обем. До този размер искът е доказан, като в останалата му
5
част до пълния предявен размер от 8 000 лева ще следва да се отхвърли.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че ищцата не е търсила
медицинска помощ. Претенцията е за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, притеснения, промяна в
ежедневието и начина на живот, именно вследствие процесния инцидент,
които безспорно е претърпяла ищцата, видно от гласните доказателства,
както и според съда невъзможността им да бъдат „лекувани“.
В изложения по-горе смисъл и с оглед съществуващата съдебна
практика по тези въпроси, съдът намира, че следва да уважи предявения иск
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата
от 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 05.09.2021г. до окончателното й изплащане, като в останалата
част иска до пълния предявен размер от 8000 лева следва да се отхвърли като
недоказан и неоснователен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса в размер на 200 лева, а на
ищцата направените по делото разноски в размер на 500 лева, съобразно
уважения размер на иска, произтекли от платено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Т., ЕГН **********, от *********, да заплати на С.
Г. Д., ЕГН **********, от *********, сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането - 05.09.2021г. до окончателното й изплащане, като иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 8000 лева, като
неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. П. Т., ЕГН **********, от *********, да заплати на С. Г.
Д., ЕГН **********, от *********, направените по делото разноски в размер
на 500 лева, съобразно уважения размер на иска.
6
ОСЪЖДА А. П. Т., ЕГН **********, от *********, да заплати по
сметка на Районен съд - Хасково държавна такса в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
7