Р Е Ш Е Н И Е № 260022/19.1.2021 г.
гр.Ямбол, 19.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Ж.Ч. като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 750 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на ЕТ ***.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.Р.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. Г. от
АК-Ямбол против Наказателно
постановление № 495334-0182012/19.02.2020 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на
3500 лв. за
нарушение на чл.7, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му
са нарушени материалния и процесуалния закон и е постановено при неизяснена
фактическа обстановка. Иска се отмяната му.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. Гиргинова от АК-Ямбол, който пледира за отмяна на
издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт
Е. оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението, осъществено от
жалбоподателят е безспорно установено и се пледира за потвърждаване на
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 03.09.2019 год. в 16.15 часа свидетелите Д.
и И. - *** по приходите в ЦУ на
НАП извършили
проверка в стопанисван от жалбоподателя търговски обект – вулканизатор, намиращ се в *** В хода на проверката се установило, че в обекта няма
монтирано и въведено
в експлоатация фискално
устройство. Извършена била
услуга – баланс на предни гуми на автомобил, за която не е била издадена касова
бележка от фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Проверката приключила със съставяне на
протокол № ***. Затова, на 10.10.2019 г. на жалбоподателят бил съставен АУАН № 0182012
от същата дата за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. На
19.02.2020 г. въз основа на акта, при идентично фактическо и
юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателят било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран с налагане на имуществена
санкция в размер на 3500 лв., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свид. И., дадени в
съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
В
конкретния случай съдът намира, че при издаването на наказателното постановление
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
следното:
На
жалбоподателят е ангажирана административнонаказателната отговорност на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на ал.1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а
когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по
ал.1. Според чл.185, ал. 1 от същия закон, на лице, което не издаде документ по
чл.118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и
чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена
санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е
довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното
нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия
орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от
състава на нарушението от обективна страна. От друга страна, когато нарушението по ал.2 не е довело до
неотразяване на приходи, това също следва да бъде установено и доказано по
надлежния ред и описано в наказателното постановление, с оглед изискването на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесното наказателно постановление не е ясно на
какво основание административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по
чл.185, ал.2 от ЗДДС. Посочването на конкретната услуга и съответно нейната стойност както в
АУАН, така и в НП е следвало да
бъде описано изрично в наказателното постановление. Неотразяването на
обстоятелството дали неиздаването на касова бележка е довело, респ. не е довело
до неотразяване на приходи е следвало изрично да бъде
обосновано в НП, защото е част
от фактическия състав на нарушението. След като това не е направено, описаната
фактическа обстановка в НП, съдържа съставите на двете отделни нарушения по
чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което не може да бъде извършена преценка на какви
фактически основания е приета правната квалификация по чл.185, ал.2 от ЗДДС. При това положение е нарушено правото на
санкционираното лице, което е основание
за отмяна на НП.
С оглед липсата на факти както в АУАН,
така и в НП относно обстоятелството води ли нарушението или не води до
отразяване на приходи е налице несъответствие между фактическото описание на
нарушението и приложения закон. В този смисъл е и практиката на ЯАС,
обективирана в Решение № 85/07.07.2020 г. по КАНД № 50/2020 г. по описа им.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството-жалбоподател
за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. се явява частично основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, както е в случая, тези
разноски следва да се възложат в тежест на органа,
издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от
Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждащ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата
следва да се присъди в тежест на
въззиваемата страна.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 495334-0182012/19.02.2020 г., издадено от Началник на Отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на ЕТ *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.Р.Б.,
ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв. /три хиляди петстотин
лева/ за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати
на ЕТ ***.”, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.Р.Б., ЕГН **********
направените по
делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: