№ 2779
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100511070 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20128065 от 31.05.2021г., постановено по гр.дело №53434/2020г. по описа
на СРС, ГО, 140 с-в е признато за установено на основание чл.439 ГПК, че Л. Ю. Х.,
ЕГН:********** не дължи на С. О. сумата от 200лв.- наложено на ищеца административно
наказание „глоба“ с наказателно постановление №300859 от 12.12.2016г., влязло в сила на
28.07.2017г. и въз основа на което е образувано изпълнително дело №20208380404035 по
описа на ЧСИ М.Б., поради изтичане на предвидения в чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН давностен
срок за изпълнение на наказанието. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 50 лева
разноски по производството.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника С. О.. Жалбоподателят поддържа, че глобата е събрана и преведена по
сметка на административно- наказващия орган, поради което липсва правен интерес.
Твърди, че преценката за заличаване на публично задължение по давност и в
компетентността на съответния административно- наказващ орган. Моли решението на СРС
да бъде отменено, а искът– отхвърлен изцяло.
Ответникът по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция Л. Ю. Х. не е
подал в срок отговор на въззивната жалба и не е взел становище до приключване на устните
състезания във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
1
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за недопустимост и неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Безспорно е във въззивното производство, а и от съвкупната преценка на събраните
доказателства по делото се установява, че изпълнително дело №20208380404035 по описа на
ЧСИ М.Б. №838 на КЧСИ, е било образувано на 17.08.2020г. по възлагателно писмо на
ответника, въз основа на наказателно постановление №300859 от 12.12.2016г., влязло в сила
на 28.07.2017г., с което на ищеца е било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лв.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че по делото не са
представени каквито и да било доказателства процесното вземане да е било събрано, както
твърди ответникът- жалбоподател.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, като
съобразно, ал. 2, може да основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, т.е. на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск
надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на
оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
Държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления са
публични - чл.162, ал.1, т.7 ДОПК, като те се събират от публичните изпълнители от
Националната агенция за приходите, освен ако в закон не е предвидено друго - чл.163, ал.3
ДОПК.
В нормата на чл.163, ал.4 ДОПК е предвидено, че в случаите, когато публичните
вземания са възложени за събиране от съдебен изпълнител, събирането им се извършва по
реда на ГПК. Настоящият случай е именно такъв и след като събирането на публичното
2
задължение се извършва по ГПК, то и защитата срещу изпълнението също следва да се
провежда по предвидените в ГПК производства по обжалване действията по изпълнението-
чл.435 и сл. ГПК и по исков ред по чл.439 ГПК (в този смисъл определение № 5 от
04.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 66/2019 г. на петчленен състав на ВАС и ВКС и
определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. дело № 38/2020 г., петчленен състав на
ВКС и ВАС).
Глобата е вид административно наказание, което е предвидено в чл.13, ал.1, б."б" от
ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно
нарушение. Според разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "б. " ЗАНН, обикновената давност, с
която се погасява правото на принудително изпълнение на глобата, е две години, а без оглед
на настъпили обстоятелства по нейното спиране или прекъсване, абсолютната давност
изтича след три години, съобразно чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Последната е неприложима по
отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително
производство - чл. 82, ал. 4 ЗАНН. Ако в двугодишния срок не се предприемат
изпълнителни действия, глобата не подлежи на изпълнение по принудителен ред ( т.р.
№2/12.04.2017г. по т.д.№3/2016г. на ВАС).
В разглеждания случай наказателното постановление, с което на ищеца е било наложено
наказанието "глоба" е влязло в сила на 28.07.2017г., а изпълнителното дело за събиране на
вземането е било образувано на 17.08.2020г., т.е. след като е изтекла обикновената давност
за изпълнение на вземането на 28.07.2019г.
При липсата на твърдения и данни за настъпването на обстоятелства по чл. 115 и чл. 116
ЗЗД, обуславящи спиране или прекъсване на давността, то законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че релевираната отрицателна установителна претенция
се явява основателна и подлежи на уважаване.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
Страните не претендират разноски за въззивната инстанция и такива не следва да се
присъждат.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20128065 от 31.05.2021г., постановено по гр.дело
№53434/2020г. по описа на СРС, ГО, 140 с-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4