№ 65
гр. Севлиево , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200029 по описа за 2021 година
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на Д. М. П. от гр. Севлиево срещу наказателно
постановление /НП/ № ********** от 06.01.2021 година на Директора на РДГ – Велико
Търново, с което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с
чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските
територии /Наредбата/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите същият е
бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 300,00 лева, наложена на основание
чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че не е извършил визираното в
наказателното постановление нарушение, както и че същото е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и в представените по делото писмени
бележки от адв. Х.И. е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и
доказано по несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.
От приложените към делото и приети като писмени доказателства: Акт №
1
005841 от 07.07.2020 година; обжалваното наказателно постановление; Констативен
протокол от 16.06.2021 година; Позволително за сеч № 0537455; Удостоверение №
13057/21.09.2017 година; Допълнително споразумение към трудов договор;
Длъжностна характеристика; Свидетелство за професионална квалификация; Заповед
№ РД-49-199 от 16.09.2011 година; Заповед № 702 от 03.09.2014 година; Протокол за
освидетелстване на сечище № 0542943 от 26.07.2020 година; НП № ********** от
15.09.2020 година; Информационна табела на обект за добив на дървесина в горските
територии – частна собственост, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели И.Н. и П.П., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
На 16.06.2020 година в 12:30 часа свидетелят П.П. – горски инспектор в РДГ –
Велико Търново, заедно със С.И.С. – служител на ИАГ - София, извършили проверка в
имот с кадастрален номер 471035, попадащ в отдел 130, подотдел „ц1“, находящ се в
землището на с. Кръвеник – частна горска територия, където се извършвал добив на
дървесина по Позволително за сеч № 0537455 от 08.01.2020 година, издадено на
жалбоподателя Д.П., представител на "М ЛЕС 2012“ ЕООД. Жалбоподателят не бил
уведомен за проверката и не присъствал на същата. При проверката, състоящата се в
обход на цялото сечище, било установено, че нямало поставена обозначителна табела
по образец по чл. 29, ал. 1 от Наредбата. Констатациите от проверката били отразени в
приложения по делото констативен протокол Серия В, № 007233 от 16.06.2020 година.
На 07.07.2020 година в 11:45 часа, на база на посочения по - горе констативен
протокол, свидетелят И.Н., в присъствието на свид. П.П. – и двамата служители в РДГ
Велико Търново, съставил акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № ********** Серия В, № 005841 срещу жалбоподателя за това, че на
16.06.2020 година не изпълнявал задълженията си за поставяне на обозначителна
табела по образец в имот с К№ 471035, попадащ в отдел 130, подотдел „ц1“, в
землището на с. Кръвеник - частна горска територия, в който се извършва добив на
дървесина по Позволително за сеч № 0537455 от 08.01.2020 година. Актосъставителят
квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на
горските територии. След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя
да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения срещу отразените в
него констатации. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят П. записал в
графата за възражения, че бил сложил табела, но същата била паднала. По делото
липсват данни П. да е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на описания по – горе АУАН административно – наказващият
2
орган съставил на 06.01.2021 година обжалваното наказателно постановление. В него
той се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално.
Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредбата и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300,00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 12.01.2021 година. Жалбата е подадена по пощата на 18.01.2021
година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД РД-49-199 от 16.09.2011 година на Министъра на
земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
По делото са изслушани показанията на свидетелите И.Н. и П.П.. Последният
потвърди с показанията си констатациите, изложени в съставения в деня на проверката
на 16.06.2020 година констативен протокол и съставения въз основа на него АУАН.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
становището си, че е бил поставил табела в имота, но същата била паднала.
При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Нормата на чл. 29 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии /Наредба № 1/ предвижда, че извън случаите по чл. 52, ал. 5 от
Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските
територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и
недървесни горски продукти, приета с ПМС № 316 от 2011 г., обозначаването на
горски територии, в които се провежда добив на дървесина се осъществява с табели,
които се поставят от лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ, съответно от лицата, стопанисващи
горските разсадници. Табелите по ал. 1 се поставят преди започване на сечта,
съответно след регистриране на разсадника в РДГ. Табелите по ал. 1 се премахват след
подписване на констативния протокол за освидетелстване на сечището и отстраняване
на предписанията, дадени с него, съответно след прекратяване дейността на
3
разсадника.
Видно е, че в случая става въпрос за императивна норма, поставяща
безусловно задължение като част от нормативно уредената процедура за провеждане на
сеч.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че Д.П. има
качеството на лесовъд на частна практика, на чието име било издадено процесното
позволително за сеч, като по този начин същият се явява субект на нарушението по чл.
29, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. Налице е законодателна промяна в посочения
подзаконов нормативен акт от 2015 година, съгласно която в кръга на задължените
лица е включено и всяко лице, на чието име било издадено позволителното за сеч. В
тази насока е и разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗГ, която изисква качество на субекта-
длъжностно лице, упражняващо лесовъдска практика, какъвто е и настоящия случай.
П. е лицензиран лесовъд, на когото било издадено позволителното за сеч №
0537455/08.01.2020 г. за процесния имот и е действал именно в това си качество.
По изложените съображения следва да се приеме, че П., действайки в
качеството си на лицензиран лесовъд, на чието име е издадено посоченото
позволително за сеч, е субект на вмененото му във вина административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за П. е
възникнало задължение при провеждане на сечта да обозначи горската територия, в
която тя се ще провежда. Обозначаването на горски територии, в които се провежда
добив на дървесина, се осъществява с табели. Табелите се поставят преди започване на
сечта и се премахват след подписване на констативния протокол за освидетелстване на
сечището и отстраняване на предписанията, дадени с него.
По делото са налице единствено свидетелските показания на П., който е
извършил проверката в имота, и който е констатирал при обход на целия имот, че в
него няма поставена табела. Както бе посочено по – горе жалбоподателят не ангажира
доказателства за противното, а разпоредбата на чл. 29 от Наредба№ 1/30.01.2012 г.
предвижда като задължение за лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ не само поставянето на
описаните табели, но и момента, в който същите следва да бъдат премахнати.
Въпросните табели следва да се намират в имота, в който ще се провежда сечта, от
преди същата да започне до подписване на констативния протокол за освидетелстване
на сечището и отстраняване на предписанията, дадени с него. Безспорно установено по
делото е, че към момента на проверката от служители на РДГ В. Търново изискуемите
табели не са били в имота, в който е проведена сечта. Задължение на П. е било както
поставянето на въпросните табели, така и контрола дали същите са налични до
момента, в който следва да бъдат премахнати- при подписване на констативния
4
протокол за освидетелстване на сечището и отстраняване на предписанията, дадени с
него. Без значение в случая е възражението на жалбоподателя, че проверяващите не
били направили проверка в кметството, за да установят, че там имало табела за
сечището, тъй като този факт е ирелевантен за настоящия казус, поради това, че
предмет на настоящото дело е следенето за поставена табела в имота, в който се добива
дървесина, а не в кметството.
Безспорно на следващо място е и обстоятелството, че обозначителна табела
следва да се намира в имота до освидетелстването му. В случая проверката е
извършена на 16.06.2020 година, а видно от протокола, представен по делото от страна
на ответната страна, освидетелстването на сечището е станало на 26.07.2020 година.
Твърденията на жалбоподателя, че в имота имало следи от скъсана табела,
останаха недоказани, а същите се опровергават по несъмнен начин и от показанията на
свид. П.П..
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя в жалбата, че нямало
изискване за материала, от който следвало да се изработват табелите, тъй като
съгласно т. 4 от представената по делото Заповед № 702 от 03.09.2014 година на
изпълнителния директор на ИАГ обозначителните табели следва да се изработват по
начин, който да позволява защитата им от атмосферни влияния.
На следващо място съдът следва да отбележи, че посоченото от
жалбоподателя обстоятелство, че не бил уведомен, за да присъства на проверката на
16.06.2020 година и поради това е бил лишен от възможността да изложи становището
във връзка с нея, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. От
показанията на служителите на РДГ – Велико Търново, както и от приложения по
делото АУАН, безспорно се установява, че жалбоподателят е присъствал при
съставянето на акта и е бил запознат с констативния протокол от проверката, както и
му е била предоставена възможност да изложи твърденията си против фактическите
констатации в акта и в 3 – дневен срок от съставянето му по реда на чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Преценката на изложеното до тук дава на съда основание да приеме за
установено по един безспорен и несъмнен начин, че Д.П. е осъществил състава на
вмененото му във вина административно нарушение.
Не се установяват да са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. В НП е отразено, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като случая за който е санкциониран Д.П. не се отличава по никакъв начин
от други подобни. Липсват основания, въз основа на които да се приеме, че деянието е
5
маловажно. Вярно е, че при преценка на фактите и обстоятелствата по конкретния
случай административният орган е длъжен да прецени дали са налице предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, но същият не е длъжен да се аргументира подробно
в административния акт защо не приема случая за маловажен. При положение, че не
счита случая за такъв, то санкционният орган съставя НП, приемайки неприложимост
на маловажен случай досежно конкретния казус. В обжалваното НП административния
орган е изложил изрични мотиви, които се възприемат от съда, поради които не следва
да намери в случая приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган е
посочил в мотивите си за неприложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, че лицето
било санкционирано и друг път за същото нарушение с влязло в сила наказателно
постановление, което е приложено по делото. Освен това нарушението е формално, на
просто извършване и не изисква настъпване на вредоносен резултат. Осъщественото
деяние не се различава по никакъв друг белег от други подобни противоправни актове,
които законодателят е предвидил като административно наказателни състави.
Предвид тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да заплати юрисконсултско
възнаграждение за процесуалното представителство на ответната страна в лицето на
юрисконсулт Караиванова, в размер на 120,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 06.01.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
Д. М. П. от гр. Севлиево, ул. „***“ № 5, ЕГН: ***, за извършено нарушение по чл. 257,
ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и
опазването на горските територии, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите
е наложено административно наказание глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите
в размер на 300,00лв. /триста/ лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. М. П. от гр. Севлиево, ул. „***“ № 5, ЕГН: *** да заплати на
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 120,00лв.
/сто и двадесет/ лева.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7