РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 992

03.05.2018 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на пети април през две хиляди и осемнадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 1835 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава десета от АПК.

Делото е образувано  по жалба на «***.» EООД – ***, ЕИК ***, представлявано от С. И.И.срещу РЕШЕНИЕ №686/02.06.2017 г. на началника на Митница – Пловдив.

 С жалбата се навеждат  доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се иска решението да бъде отменено.

 В съдебно заседание пълномощник на дружеството – жалбоподател поддържа оспорването, претендира разноски, представя писмени бележки.

  Ответникът по жалбата – Началник Митница Пловдив, чрез юрк. Г. оспорва жалбата.

  Пловдивският административен съд, след като обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, видно от датата на връчването на атакуваното решение – 07.06.2017г. на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата в деловодството на ТМУ Пловдив - 20.06.2017г.

Административното производство е стартирало по повод искане на „***" ЕООД с peг. № 32-104675 от 19.04.2017 г. до Началника на ТМУ Пловдив, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по реда на чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС. Местонахождението на обекта: Дестилерия за етерични масла - Розоварна - ***, за използваните енергийни продукти - тежко гориво с код по КН ***, използван при дестилация на етерични масла.

 В хода на административното производство  и в изпълнение на чл. 246, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗАДС, е извършена проверка на място в описания обект на„***" ЕООД относно изпълнение изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, която включва проверка на производствените помещения и оборудването, дейностите и целите, за които се използват енергийните продукти - тежки горива с код по КН ***.

Констатациите от проверката са обективирани в Протокол от 19.04.2017 г./л. 9 по делото/.

Във връзка с технологичния процес административният орган приема, че дружеството използва енергийния продукт /тежко гориво с код КН ***/ за производство на топлинна енергия под формата на пара.

Прието е, че произведената топлинна енергия не попада в приложното поле на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.

Енергийният продукт - тежко гориво с код по КН *** - представлява енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС (в сила от 01.01.2016 г.) - продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното и предназначение, с изключение:а)   за цели по т. 10 и 33; б)         за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.

Тежкото гориво с код по КН ***, използвано за производството на пара, необходима при дестилация на етеричномаслени суровини (с изгаряне чрез горелки, вследствие на което отделената топлина се използва за нагряване на вода в парни котли), попада в определението за енергиен продукт за отопление по чл. 4, т. 37 от ЗАДС (в сила от 01.01.2016 г.), поради което за него не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.

Във връзка с горните констатации административният орган е издал  процесното решение, с което на основание чл. 24б, ал.5 от ЗАДС е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на “***” ЕООД с местонахождение на обекта: ***, за енергиен продукт-тежкото гориво с код по КН ***, използвано за производството на пара, необходима при дестилация на етеричномаслени суровини и производството на етерични масла, тъй като дружеството не отговаряло на чл. 24, ал.2, т.4 и на чл. 24а, ал. 6, т. 8 от ЗАДС-непредставяне на разрешение за въвеждане в редовна експлоатация на обекта.

В хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетнтно и обективно изготвена и в съответствие с доказателствата по делото.

Вещото лице изяснява, че тежкото гориво с код КН ***, доставяно в горивното стопанство на предприятието “***” ЕООД се използва единствено за производство на топлинна енергия в производствения процес при дестилацията на етеричномаслени суровини.

На територията на предприятието, както и в административната сграда, ситуирана в предприятието, няма изградена отоплителна система, поради липса на нужда от такава. Технологичният процес в предприятието е сезонен процес и се изпълнява единствено през неотоплителните сезони.

Според чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС на освобождаване от облагане с акциз подлежат енергийни продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Дефиницията на „енергиен продукт за отопление“ се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС (в действащата както към момента на подаването на искането за освобождаване – 28.01.2016 г., така и към датата на произнасянето на органа, редакция – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) – това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. В тази категория попадат всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва, с изключение на цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.

Съдебно-техническата експертиза, приета от административния съд и неоспорена от страните, е установила, че със заявените от дружеството енергийни продукти с код по КН *** се произвежда пара, която е задължителна част от технологичния процес за производство. Котелното гориво е единствен източник на енергия за производството на технологична пара, а без нея не би било възможно осъществяването на производствената дейност на предприятието.

При липсата на причини за дискредитирането на заключението, основаният на него фактически извод, че горивото не се използва като моторно или за отопление, а само за обслужващи производствения процес цели, предопределя и правилността на правния за приложимостта на правилото по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС.

Противно на тълкуването на административния орган, енергийните продукти не попадат в обхвата на тези за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС. Обуславящият критерий за подобна принадлежност е получената от продукта топлина да се използва в нейната същинска функция – отоплителна (по аргумент от ограничаващата понятието разпоредба на б. „б“, предл. 2 на текста), а не както е в случая – с различно производствено, подпомагащо получаването на крайния продукт, предназначение (отоплението в предприятието се осъществява чрез други източници – вж. т. 5 от заключението на СТЕ).

Относимото изключение по чл. 4, т. 37, б. „б“ ЗАДС съответства на основанието по чл. 24, ал. 2, т. 4 от закона, дерогиращо принципа по чл. 2, т. 3 за облагане с акциз на енергийните продукти. Затова и решението за отказ да се удовлетвори искането на дружеството за освобождаване от облагане правилно е било отменено като противоречащо на материалния закон.

По отношение на второто основание за издаване на процесното решение, неизпълнение на изискванията на чл. 24а, ал. 6, т. 8 от ЗАДС-непредставяне на разрешение за въвеждане в редовна експлоатация на обекта, то същото е неотносимо, доколкото се касае за обект по смисъла на § 21 от ЗР на ЗУТ и съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Наличен по делото е АДС № 831/07.12.1994 г. /л. 28/ за процесния обект, видно от който същият е построен през 1969 г. Впоследствие, с нот.акт от 09.08.2007 г. същият е придобит от дружеството-жалбоподател. Допълнителни указания в това отношение дава МРРБ, с писмо-указание № 70-00-373 от 15.04.2004 г. – „Следва да се считат за "заварени обекти" строежи без строителни книжа, когато за тях има издаден акт за държавна собственост по Наредбата за държавните имоти (ДВ, бр. 79 от 1975 г., отменена в ДВ, бр. 82 от 1996 г.).

Изложените съображения обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение, поради което същото ще следва да бъде отменено.

 Митница – Пловдив следва да заплати направените от жалбоподателя разноски по делото в размер на общо 1 350 лева.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №686/02.06.2017 г. на началника на Митница – Пловдив.

 

ОСЪЖДА Митница – Пловдив да заплати на «***.» EООД – ***, ЕИК ***, представлявано от С. И.И.сумата от 1 350 лв. /хиляда триста и петдесет ле­ва/  разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: