Р
Е Ш Е
Н И Е №....
гр. София, 24.09.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - Д състав, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. №
2035 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на 258 и сл. ГПК.
С решение от
13.11.2017 г. на СРС 50 с - в, по гр. д. № 30074/2009 г. е прието за установено, по
предявените от С.Р.Б., Т.И.А. и А.И.А. против
Г.Т.Т., Й.Т.Д., Р.С.Т., М.М.Д.,
Л.М.М., Б.М.Й., С.В.Г., Н.В.Г., В.В.Н.,
Д.Н.К., Ц.Т.Г., Т.Ц.Г., Д.Ц.Д., П.Н.Д., Л.Н.К., Г.Б.Р., И.Н.Н.,
В.И.Н., Л.И.Н., Б.Б.Д., Б.Д.Б., А.Д.Б., К.Д.Б., Е.Д.П.,
Л.Т.Д. и Р.А.Д., че наследодателят на ищците М.Л.Б., е бил собственик към 1958 г., по наследство и давност, на следния
недвижим имот: неурегулиран поземлен имот - ливада IV-та категория с площ
от 6 000 кв. м., съставляваща имот пл. № 187, нанесен в кадастрален лист Г- 13
- 2 - Г по кадастралния план на с. Бистрица, София, а по картата на землището -
имот № 36002, при граници : пасище, мера, стопанисвана от общината, местен път,
селскостопански терен - кметство на с. Бистрица, наследници на братя Н., А., С.Л.Б.
и наследници на М.Д.М..
Със същото
решение ответниците са осъдени да заплатят на ищците, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, съдебни разноски в размер на 425 лв.
Срещу първоинстанционното
решение е подадена въззивна жалба от ответниците Г.Т.Т., Й.Т.Д., Р.С.Т.,
М.М.Д., Л.М.М., Б.М.Й., С.В.Г.,
Н.В.Г., В.В.Н., Д.Н.К., Т.Ц.Г., Д.Ц.Д. (последните
двама лично и като наследници на починалия на 14.11.2016 г. Ц.Т.Г.), П.Н.Д., Л.Н.К.,
С.Г.Р., Л.Г.Р. (последните двама като наследници на починалата на 18.06.2016 г.
Г.Б.Р.), И.Н.Н., В.И.Н., Л.И.Н., Ц.Р.Д. като наследник
на починалата на 21.02.2017 г. Б.Б.Д., Н.С.Б., Н.Б.Б., В.Б.Б. (последните трима като
наследници на починалия
на
22.11.2015 г. Б.Д.Б.), А.Д.Б., К.Д.Б., К.Л.П., Р.Л.К. (последните двама като
наследници на починалата на 28.04.2013 г. Е.Д.П.), Л.Т.Д. и Р.А.Д., всичките
чрез адв. К.М..
В жалбата се излагат възражения за
недопустимост на обжалваното решение, тъй като искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не
е предявен от всички собственици на възстановения имот по картата на
възстановената собственост (КВС) с № 36002 и е недопустимо ищците да предявяват
правата на третите лица - наследници на М.Б. и по отношение на имоти по картата
на възстановената собственост с пл. № 36047 и № 36048. Ищците не твърдели, че
ответниците претендират право на възстановяване на собствеността върху целия
имот № 36002 с площ 6 000 кв. м., а само върху тази част от него, за която са
отредени имоти с пл. № 248 и пл. № 249 и то в частта, в която същите се
застъпван с имота, възстановен на ответниците.
При условията на евентуалност са изложени
съображения за неправилност на обжалваното решение. Считат, че между страните
липсва действителен спор за материално право към минал момент, тъй като те не
са заявили права за възстановяване върху един и същ имот с твърдение, че същият
е принадлежал на техните наследодатели. Излага се, че по делото е безспорно
установено, от приетите експертизи и изслушаните свидетели, че към момента на обобществяването двата имота не са имали обща граница,
разделяни са от път и че припокриването на имотите е в резултата на тяхното
възстановяване и заснемане в картата на възстановената собственост. В този
смисъл считат, че необосновано съдът е отказал да кредитира приетата единична
съдебно - техническа експертиза на вещото лице П.Р.и тройната СТЕ с мотив, че
експертизите са изготвени на база сравнение между местоположението на имота на
наследодателя на ищците към момента на обобществяването
и възстановения на ответниците имот. Тъй като и на двете страни заявените имоти
са възстановени не в действителните им граници преди обобществяването,
когато двата имота не са имали обща граница и не са се застъпвали. Според въззивниците съдът е следвало да отхвърли предявения иск
изцяло или да го уважи само за частта от имота, бивша собственост на М.Б.,
който според единичната експертиза на вещото лице Радев и тройната експертиза
се застъпва с възстановения на ответниците имот по букви А-В-Б-А с площ от 75
кв. м., прекратявайки като недопустимо производството в останалата му част
относно частта от имота, попадаща в улица по букви Ж-Е-Г-В-А-Ж, останалата част
от имот 0036046 и имоти 036047 и 036048, и трите отредени за бивш имот 036002
по КВС. Излагат още съображения, че с решението съдът неправилно е уважил
предявения иск за имот пл. № 187, нанесен в плана през 1997 г., като е приел че
имоти пл. № 248 и № 249 представляват част от имот № 187. Сочат, че от скица - приложение
№ 3 към заключението на вещото лице Г.се установявало, че имот пл. № 187 не е
идентичен с имота, от който са обособени имоти № 248 и № 249, тъй като се
застъпва с малка част от имот № 248 и то извън възстановения на ответниците
имот. Сочат, че никаква част от имот пл. № 187 не попада в имот № 249, а частта
от имот № 187, която попада в имот № 248 е различна от тази част от имот № 198,
която попада в имот № 248, като не е установено каква част от имот № 187 попада
в имот № 248 и застъпва ли се тя с възстановения на ответниците имот. Молят
обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено
изцяло или отчасти, евентуално претенцията да бъде отхвърлена изцяло или
евентуално да бъде уважена само за площ от 75 кв. м., индивидуализирана по
букви А - Б - В - А по скицата на вещото лице Радев. Претендират разноски.
Въззиваемите - ищци С.Р.Б., Т.И.А.
и А.И.А., всичките чрез адв. В.Щ., оспорват въззивната жалба по подробно изложени в писмен отговор по
реда на чл. 263 ГПК съображения. Сочат, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е
специален установителен иск за собствеността на
земеделските земи към един минал момент - на обобществяването,
когато през 1958 г. е образувано ТКЗС в с. Бистрица. Възразяват срещу доводите на
ответниците във въззивната жалба за недопустимост на
иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като въпросът за допустимостта на
производството е разрешен от ВКС при обжалване прекратяването на делото като
недопустимо. Излагат, че от гласните доказателства пред СРС се установява, че
общият наследодател на братята М.и С.Б. - Л.владеел ливада от около 12 дка в м.
„Батлачка поята“ в землището
на с. Бистрица. След смъртта му братята поделят имота поравно, като всеки от
тях получил по 6 дка от ливадата. Мястото на М.граничело от север с мястото на С.Б.,
от изток - с мястото на Д.М.и Н.А., а от запад - с коларски път и общинска
мера. В същото землище, но в м. „Т. поята“, е имал
ливада от около 26 дка и Д.Т. (наследодателя на ответниците) преди внасяне в
ТКСЗ, като между имотите на М.и на Д.не е имало обща граница и никакво
застъпване - разделял ги е път (вървище) с широчина от 20 м. До внасяне на
имота на М.в ТКЗС не е имал спорове за собственост нито между братята Б. нито с
Д.Т.. Наследниците на С.Б. също са заявили за възстановяване ливада от 6 дка в
същата местност, която граничи с тази на
М.Б.. Ищците считат, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства е
установено безспорно, че за период повече от 20 години преди обобществяването през 1958 г., съгласно Закона за
давността, в сила до 16.12.1951 г. процесният имот е
владян първоначално от Л.Б., към чието владение е присъединено това на наследника
му М.Б., който е внесъл имота - ливада от 6 дка в ТКЗС през 1958 г. Поддържат,
че съгласно заключението на единичната експертиза на вещо лице Г.и тройната
СТЕ, имотите на ищците и ответниците не са обхванати от стария кадастрален план
от 1956 г., като ливадата от 6 дка е нанесена в КП от 1979 г. като имот № 187,
собственост на М.Б.. По действащата КВС имотите граничат, а този на М.Б. е
намален от 6 дка на 4, 521 дка, като имота на ответниците застъпва този на
ищците с 1 157 кв. м. Съдът намира, че множеството доводите, касаещи последващата подялба на имота и разпорежданията с него,
настъпили след възстановяването му по ЗСПЗЗ между наследниците на М.Б., са ирелевантни към спора за собственост към минал момент -
преди 1958 г., поради което не следва да се обсъждат. По тези съображения молят
да се потвърди решението. Претендират разноски. Правят възражение за
прекомерност на разноските на ответниците, по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на
цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено.
Относно възраженията за недопустимост на
произнасянето на СРС, въззивнният състав намира
следното :
Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 14, ал. 4ЗСПЗЗ, съгласно указанията дадени с определение на Върховния касационен съд №
488/ 08.12.2010 г. по ч. гр. д. № 301/2010 г., с което е отменено определение №
8140/31.05.2010 г. на СГС, І - 7 с – в, с което е потвърдено определението от
12.04.2010 г. на СРС, 50 с - в, по гр. д. № 30074/2010 г. за прекратяване на
делото поради недопустимост на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и делото е върнато
на СРС за ново разглеждане. В определението на ВКС са дадени
задължителни указания, че иска има своята квалификация в разпоредбата на чл. 14,
ал. 4
ЗСПЗЗ. Касационната инстанция е констатирала, че действително ответниците не
оспорват възстановяването на собствеността на ищците, но искът е допустим, щом
между страните е налице спор за това, къде са се намирали имотите на праводателите им и къде са разположени по кадастралния план
на землището. Касационният съд указва, че при спор за местонахождението и
границите на имоти
- предмет на заявления за възстановяване
по ЗСПЗЗ, е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14,
ал. 4
ЗСПЗЗ.
Предвид произнасянето на ВКС,
настоящият състав намира, че основателно СРС е приел, че следва да се произнесе
по същество по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ГПК - за собственост на
имот към минал момент. Освен това, от приетите пред СРС единична и тричленна
експертиза се установява, че между заявените за възстановяване имоти от ищците - като наследници на М.Б., и
заявените за възстановяване на ответниците - като наследници на Д. Т., по реда
на ЗСПЗЗ е констатирано застъпване към момента на възстановяването.
Следва да се отбележи, че
съгласно практиката на ВКС по въпроса, установителният иск за собственост на земеделски земи към
минал момент – (внасянето им в ТКЗС) с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е
допустим, когато земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от
едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по
възстановяване не са завършени; когато има постановено решение на ОСЗ за
възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане от друго
лице за възстановяване на същата земя. Искът е допустим и когато една и съща
земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право
на възстановяване, а така също и когато земята е възстановена на част от
наследниците на общия наследодател, които са я заявили за възстановяване като
своя, а тя е принадлежала на общия наследодател и следва да се възстанови на
всички негови наследници. Налице е правен интерес от
иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и в случаите, при които и двете страни по спора имат
възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, но ищците твърдят, че възстановеният в
реални граници имот на ответниците е бил собственост на техния наследодател към
момента на образуване на ТКЗС. (в този смисъл решение № 59 от 01.04.2015 г. по гр. д. № 6239/2014 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
Неоснователно
е и възражението, че обжалваното
решение е недопустимо, понеже искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е предявен от
всички наследници на М.Б., собственици на възстановения имот по картата на
възстановената собственост (КВС) с № 36002 и е недопустимо ищците да предявяват
правата на третите лица.
Следва да се
посочи, че съгласно т. 3 от посоченото ТР № 1/1997 г., предявяването на иск по чл. 14, ал.
4 от ЗСПЗЗ от един от наследниците
е акт на обикновено управление за защита на
общи права. Те произтичат от
факта на притежание на земеделската
земя от наследователя
към момента на включването й в селскостопанските организации.
С решението на съда по чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ този факт се
установява еднакво и ползва всички наследници,
дори да не
са участвували в административното
производство. За това, в производството по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ наследниците са обикновени другари и участието на всички
не е задължително.
На следващо място, целта на производството по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ е да се установи принадлежността на правото на собственост върху
земеделските недвижими имоти към момента на внасянето им в ТКЗС. В това
производство не се разрешава спор
за принадлежността на правото на
собственост към настоящия момент и решението на съда
по предявения по реда на
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ иск само по
себе си не
легитимира лицата, за чийто наследодател
е прието, че е притежавал правото на собственост върху имота към
момента на образуване на ТКЗС, като собственици
на този имот.
Правото на собственост се възстановява само с решение на ОСЗ и само този индивидуален
административен акт легитимира определени лица като собственици
на имота към настоящия момент.
Разпорежданията с имота, извършените след постановяване на първоначалните решения на ОСЗ са ирелевантни
за принадлежността на правото на
собственост върху имота към момента
на внасянето му в ТКЗС и преценката за тяхната действителност
и правни последици е извън предмета на производството, в което се разрешава
спор за материално
право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Поради изложеното въззивният съд намира, че за спора
се ирелевантни всички доказателства, които касаят
възстановяването на собствеността и разпоредителните сделки с имотите след този
момент и те не следва да се обсъждат. Тези
доказателства биха имали отношение към спора за собственост към настоящия
момент - по чл. 108 ЗС, който не е предмет на настоящото дело.
Относно установяване правата на
ищците върху спорния недвижим имот, от удостоверение за наследници № 88 от
01.2004 г. (л. 34 на СРС) се установява, че М.Л.Б.
е починал на 22.06.1964 г. и е оставил за свои законни наследници съпруга Й.
Б.Б.и деца Р.М.Б., М.М.А.и Д.М.М.. От своя страна Р.Б. е починал на 11.02.2001 г. като е
оставил за свои наследници съпругата Л.М.Б.и децата Ц.Р.П., С. Р.Б. и Й. Р.Т..
От приетите пред СРС извлечения
от данъчни книги на имотите в с. Бистрица за 1911 г. - 1915 г., може да се
направи извод, че Л.Б., баща на братята С.и М.Б., е имал ливада в м. Поятата (м. „Равни лещак“). (стр. 264 до 269 на СРС).
Съгласно удостоверение от
кметството на с. Бистрица, община Панчарево, на името на М.Л.Б. по заявление –
декларация от 1958 г. е записано, че притежава общо 17 дка ниви и 7, 8 дка
ливади.
С решение на ПК Панчарево №
10645/17.01.1997 г., отменено с решение № 10645.8/16.10.2000 г., отменено с решение № 862. 5/14.10.2002 г.,
което от своя страна е обезсилено с решение от 08.03.2004 г. на СРС, 44 с-в, по
гр. д. № 615360/2002 г., влязло в сила на 04.04.2004
г., като в сила е останало първото решение за възстановяване от 17.01.1997 г., на
наследниците на М.Л.Б. е възстановена собствеността
върху неурегулиран поземлен имот - ливада IV- та категория с площ от 6 000 кв. м.,
съставляваща имот пл. № 187, нанесен в кадастрален лист Г - 13 -2 - Г по
кадастралния план на с. Бистрица, София, м. „Батлачка
поята” при граници: пасище, мера, стопанисвана от
общината, селскостопански терен - кметство на с. Бистрица, наследници на братя Н.,
А., С.Л.Б. и наследници на М.Д.М..
С нотариален акт № 25, т. VI, н.
д. № 1052/1997 г. от 02.04.1997 г. на нотариус при Софийски районен съд (л. 13 на СРС), въз основа
на решение на ПК Панчарево № 10645/17.01.1997 г. (на л. 117 на СРС) са признати за собственици на
описания в решението имот Р.М.Б. (за 1/3 ид. ч.), С.и
Н. А. и С.Т. (за общо 1/3 ид. ч.) и Л. Г., Т.А.и И.Р.(за
общо 1/3 ид. ч.).
Относно правата на ответниците, не
е спорно и от представените копия от емлячни
регистри, както и удостоверения от кметството на с. Бистрица се установява, че наследодателят
на ответниците Д.(М.) Т. е притежавал по наследство
от баща си ниви – общо 28, 1 дка, ливади общо 46, 6 дка и гори 10 дка, като в
м. „Т. поята“ е притежавал една голяма ливада от 26
дка.
Според удостоверението всичките
имоти са внесени от наследниците на Д.Т.Т. - синовете
му М., Д.и Т.Д.Т.през 1958 г. в ТКЗС, без да се делят преди това между тях.
По делото не е налице противоречие
между страните и видно от приетите пред СРС удостоверения за наследници, общият
наследодател на ответниците - Д.Т.Т.
е починал на 17.08.1953 г. и е оставил за наследници лица, чиито правоприемници
са ответниците по делото и настоящи въззивници.
С решение на ПК Панчарево №
12809.4/29.03.2000 г. на наследниците на Д.Т.Т., по
заявление на К.Д.Н., е възстановена в
съществуващи стари реални граници собствеността върху земеделска земя, ІV
категория, ливада с площ от 26, 502 дка,
съставляваща имот № 036001, по картата на землището на с. Бистрица, София,
м. „Т. поята”, при граници : имот № 001083, пасище,
мера на Кметството, 000325, храсти на Кметството, 001571 – пасище, мера на
кметството и полски път.
Съдът констатира, че с последващо решение № 12809.8/12.07.2003 г. на Общинска
служба „Земеделие и гори” (ОСЗГ) Панчарево, по заявление на Г.Б.Р., отново на
наследниците на Д.Т.Т. (наследодателя на ответниците)
е възстановена в стари реални граници ливада, този път от 28, 322 дка, съставляваща
имот № 036001, по картата на землището на с. Бистрица, София, м. „Т. поята”, при граници: имот № 001571 - полски път на община
Панчарево и имот № 002004 - полски път на община Панчарево. Като съобрази двете
решения, възивният състав намира, че при последващото възстановяване на земи на наследниците на Д.Т.
е налице разминаване в квадратурата на описаната ливада, което отново не може
да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство.
Съгласно констативен протокол от
21.06.2002 г., (л. 52) на същата дата е извършено служебно заснемане на границите
на имот № 036001, като границите са идентифицирани на място от Г.Р., като
съседите на имота не са уведомявани, а стари граници (с изключение на стар път
от север) на място не съществуват.
От заключенията на единичната СТЕ на вещо лице Г.и на
тричленната техническа експертиза, които съдът намира за обективни и кридитира, се установява, че имотите, за които претендират
ищците и ответниците, не са обхванати от стария кадастрален план от 1956 г. След
очертаване на контурите им по стереомодела от 1954 г.
имота в м. „Т. поята“ по графични данни е с размер от
26, 558 дка, а този в м. „Батлачка поята“ е с обща площ от 12, 038 дка, като последния имот
представлява заявените две ливади от братята С.и М.Б. (наследодателят на ищците).
Съгласно комбинирана скица 2 от единичната експертиза, съответно приложение 3
към тричленната експертиза, в която са включени архивния кадастрален план,
одобрената кадастрална карта и КВС на землището на с. Бистрица, в имот № 36001
(сега № № 36003, 36041, 36042, 36043, 36069, 36070, 36-71, 36072 и 36045), в м.
„Т. поята“ (на
наследодателя на ответниците) и имот № 36002 (сега имоти №№ 36046, 36047 и 36048), в м. „Батлачка поята“ (на наследодателя
на ищците), не са нанесени в КВС по старите граници.
Ливадата от 6 дка е нанесена в архивния кадастралния
план на с. Бистрица от 1979 г. като имот пл. № 187, собственост на М.Л.Б.. Д.Т.
е имал неурегулиран поземлен имот в същата местност, като към момента на
внасяне на земята в ТКЗС неговата площ е 26, 874 дка, определена по очертания
върху ортофотоплан. Според експертите, съгласно приложената към решението на ОСЗГ
Панчарево скица и действащата КВС на с. Бистрица обаче, този имот е с площ 28, 324
дка - с над 2 дка повече от заявеното за възстановяване и с малко под 2 дка в
повече от внесеното в ТКЗС.
Според експертите, имота на наследодателя на ищците в
м. „Батлашка поята“ и имота
на наследодателя на ответниците в м. „Т. поята“ не са
имали обща граница към момента на кооперирането на земята разделял ги е път
(вървище) с широчина около 20 м. По действащата КВС имотите граничат, като
бившият имот на М.Б. е с намалена площ от 6 декара на 4, 521 дка. Имотът на
ответниците „застъпва” този на ищците с 1 157 кв. м., като от тях 320 кв. м. са
проектен път.
Според единичната експертиза от възстановения на
ищците имот от общо 6 дка, 1 157 кв. м. в западната част попадат в границите на
възстановения на ответниците имот № 036001, в който смисъл е кредитираното от
съда заключение на вещото лице Г., поради множеството промени в конфигурацията
на имотите извършено от ПК. Тъй като става въпрос за нанасяне на имотите в
резултат на последващото възстановяване на
собствеността, настоящият състав намира, че то отново не може да бъде предмет
на произнасянето, което касае установяване собствеността преди момента на
влизане в ТКСЗ.
Във връзка с твърденията на ищците за придобиване процесния имот по давност от техния наследодател, преди
образуване на ТКЗС 1958 г. пред СРС са изслушани
показанията на свидетелите Е.Ф., С.Л., Н. Г., П.Т., С.Ф.и Д.П., които настоящият
състав, както и СРС, преценява в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства и кредитира, доколкото между тях няма съществени противоречия и
кореспондират помежду си, както и с писмените доказателства по спора.
От тях се установява, че общият
наследодател на братята М.и С.Л.и - Л.Б., владеел ливада около 12 декара в
местността „Равни лещак”, землището на с. Бистрица. След смъртта му двамата
братя М.и С.поделили имота помежду си по равно - всеки от тях получил по 6 - 7
дка от ливадата. Мястото, което получил М.граничело на север с мястото на С.Б.,
от изток - с място на Д.М.и Н.А., от запад - с коларски път и общинска мера,
като в имота, който останал на С.Б., имало изградена поята,
а този, който получил М.Б., бил празен. В същото землище имал ливада и Д.Т.
(известен и като М.Т.), която била повече от 20 дка и в нея също имало поята. Местата на М.Б. и Д.(М.) Т. били разделени от
вървище, по което добитъкът минавал за водопой. Мястото, което владеел М.Б.,
било внесено от него в ТКЗС през 1958 г. До внасянето му спорове за
собствеността не е имало, включително между братята Б. и Д.Т..
Във
връзка с възраженията на ответниците, изложени в жалбата, настоящият състав
намира следното:
Както се посочи по - горе, специалният положителен установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет
установяване принадлежността на правото на собственост върху подлежащи на
възстановяване по реда на този закон земеделски земи към момент, когато са били
фактически или юридически отнети от собствениците им – към минал момент.
(Решение № 264 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 1876/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС
по реда на чл. 290 ГПК.) Съгласно ТР № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997 г.,
ОСГК на ВКС е приел и СРС, т. 2, „предмет на установителните
искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските
земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или
другите селскостопански организации, който не е обусловен от решенията на
комисиите по чл. 18 ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Тяхното конститутивно действие е за в бъдеще.”
В случая предмет на спора е правото на собственост
върху недвижим имот : неурегулиран поземлен имот - ливада IV-та категория
с площ от 6 000 кв. м., съставляваща имот пл. №187, нанесен в кадастрален лист
Г-13-2-Г по кадастралния план на с. Бистрица, София, при граници : пасище,
мера, стопанисвана от общината, селскостопански терен - кметство на с. Бистрица,
наследници на братя Н., А., С.Л.Б. и наследници на М.Д.М., към момента на
внасяне на имота в ТКЗС - 1958 г. Ищците твърдят, че към този момент имотът е
бил собственост на М.Б. на основание наследство и давност и че именно той го е
внесъл в ТКЗС.
Фактическият състав
на придобивната давност върху недвижим
имот включва осъществяване на
фактическо господство над имота - осъществяване на
владение върху него (corpus), без
противопоставяне от страна на титуляра
на правото на собственост, при демонстриране
по отношение на невладеещия собственик поведение на пълноправен собственик на вещта (animus), както и изтичане
на определен от закона срок,
през който е продължило осъществяването на фактическата власт.
Във връзка с периода на давността, в който следва да
се установи, че наследодателят на ищците е владял имота явно и необезпокоявано
с намерение за своене, въззивният съд приема, че съгласно разпоредбата на § 4 от Преходните правила на Закона за собствеността относно придобивната давност, започнала да тече при
действието на отменения Закон за давността, се прилагат
разпоредбите на настоящия закон, ако от завършване
на давността по отменение закон
е нужен по-дълъг срок от предвидения
в настоящия закон.
Следователно действащият ЗС зачита
давността, която е започнала да тече
преди влизането му в сила на 17.12.1951 г. и не
поставя придобиването на собствеността по давност в зависимост
от обстоятелството дали към момента
на влизането му в сила, предвиденият в Закона за давността (отм.) 20 - годишен срок
е изтекъл. Срокът, през който върху
имота е упражнявана фактическа власт с намерение за своене,
предхождащ датата на влизане в сила
на сега действуващия
Закон за собствеността, се зачита и се приема, че
продължава да тече и след влизането
в сила на новия закон, ако
до изтичането на 20 - годишния срок (към 16.12.1951 г.) остават по-малко от 10 години, какъвто
срок е предвиден в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Моментът на влизане
в сила на ЗС следователно има значение досежно определянето на приложимия закон с оглед на обстоятелството
каква част от давностния срок
вече е изтекла и не може да
се преценява като краен момент
на срока на придобивната давност по отменения
Закон за давността. (в този
смисъл решение № решение №
275 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 155/2009 г., г. к., ІІ ГО на ВКС).
Както е приел и СРС, от обсъдените свидетелски
показания се установява, че бащата на братята М.и С.Б. - Л.Б. е владял явно,
необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене,
още към началото на XX век ливадата в м. с площ около 12 дка, в местността „Равни лещак” (Батлачка поята), землището на с. Бистрица.
След смъртта на
Л.Б. владението е осъществявано от неговите синове - М.и С.Б., които са разделили
имота по равно и всеки от тях продължил да осъществява фактическа власт за себе
си върху своята част от ливадата. Мястото, което
получил М.граничело на север с мястото на С.Б..
Свидетелите не конкретизират кога точно е установено владението,
но въззивният състав споделя извода, до който достига и СРС, че това е станало
преди 1930 г. - като се съобрази приетата този състав „Основна данъчна книга“, на
с. Бистрица за период 1911 - 1915 г., където е посочено, че ливадите на братята
М.и С.Б. са останали в наследство от баща им Л.Б..
Доколкото ищците не са ангажирали доказателства за основанието
на посоченото владение, то е недобросъвестно, като от свидетелските показания
се установява, че М.Б. и праводателят му Л.Б. са
упражнявали явно фактическа власт върху спорния имот в период повече от 20
години преди образуване на ТКЗС. Владението им не е било прекъсвано или
смущавано, поради което, в правилно приложение на материалния закон СРС е приел,
че още преди коопериране на земеделските земи, М.Б. е придобил собствеността
върху частта от имота от 6 000 кв. м. по давност. Имотът е
индивидуализиран от свидетелите и експертните заключения по местонахождение,
вид, площ и граници.
Действително по делото не са представени писмени
доказателства, че ливадата от 12 дка, която е ползвал и обработвал Л.Б. със
синовете си е била разделена между тях, но доколкото владението, като фактическо
състояние, може да се доказвано с всички допустими доказателствени
средства и основно със свидетелски показания, тези факти са установени
непротиворечиво от показанията на всички разпитани свидетели пред СРС.
Освен това ищците не са твърдели,
че М.и С.Б. са извършили реална
подялба на ливадата наследена от баща им Л.. От свидетелски показания е непротиворечиво
установено, че след смъртта му ливадата е била фактически разделена между
братята и всеки от тях е владял своята част с намерение за своене,
явно и без противопоставянето на други лица, като впоследствие всеки от братята
е внесъл своята част от ливадата в ТКЗС. Понеже по делото се установява, че от началото
на владението до внасянето на земята в
ТКЗС през 1958 г. са изминали повече от 20 години следва, че всеки от двамата
братя (М.и С.Б.) е станал собственик на съответната част на оригинерно
основание – придобивна давност.
Недоказано е останало твърдението на ответниците, че М.Б. не е собственик на спорния имот към
момента на обобществяването му, защото той е бил
собственост на С.Б., който го е закупил преди 1920 г. от братя П..
Направения извод за придобиване на имота по давност не
се разколебава от липсата на записване на имота в емлячния
регистър на името на М.Б.. Наличието на запис съставлява косвено доказателство
за владението върху имота, както е приел и СРС.
Неоснователно е искането на ответниците, което се
поддържа и пред СРС, искът да бъде уважен само до размер 75 кв. м., за които
двата възстановени имота се застъпват. Както се посочи и по - горе, предмет на
делото не е спор за граници между двата възстановени имота към настоящият
момент, който може да се разреши по друг ред, а е спор за собствеността върху ливада
IV - та категория с площ от 6 000 кв. м., съставляваща
имот пл. № 187, нанесен в кадастрален лист Г- 13 – 2 - Г по кадастралния план
на с. Бистрица, София към 1958 г.
Доколкото изводите на СГС съвпадат с тези на СРС,
съдът намира, че решението на СРС, с което иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е уважен,
следва да се потвърди както е постановено, включително в частта по присъдените
разноски.
По разноските :
С оглед изхода от спора, право на
разноски в производството имат ищците. В тяхна полза следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., за които има
данни, че са реално направени в производството.
Така мотивиран Софийският градски
съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.11.2017 г. на СРС
50 с - в, по гр. д. № 30074/2009 г.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.Т.Т., ЕГН **********, Й.Т.Д., ЕГН
**********, Р.С.Т.,
М.М.Д., ЕГН **********,
Л.М.М., ЕГН **********, Б.М.Й., ЕГН **********,
С.В.Г.,
ЕГН **********, Н.В.Г., ЕГН **********,
В.В.Н., ЕГН **********, Д.Н.К., ЕГН **********,
Т.Ц.Г.,
ЕГН **********, Д.Ц.Д., ЕГН **********
(последните
двама лично и като наследници на починалия на 14.11.2016 г. Ц.Т.Г.), П.Н.Д., ЕГН
**********, Л.Н.К.,
ЕГН **********, С.Г.Р., ЕГН **********,
Л.Г.Р.,
ЕГН ********** (последните двама като наследници на
починалата на 18.06.2016 г. Г.Б.Р.), И.Н.Н., ЕГН
**********, В.И.Н.,
ЕГН **********, Л.И.Н., ЕГН **********,
Ц.Р.Д.
с ЕГН **********,
(наследник на починалата на 21.02.2017 г. Б.Б.Д.), Н.С.Б.,
ЕГН **********, ЕГН **********, В.Б.Б., ЕГН ********** (последните трима като наследници на
починалия на 22.11.2015 г.
Б.Д.Б.), ЕГН **********, К.Д.Б., ЕГН **********, К.Л.П.,
ЕГН **********, Р.Л.К., ЕГН ********** (последните двама като наследници на
починалата на 28.04.2013 г. Е.Д.П.), Л.Т.Д., ЕГН **********
и Р.А.Д., ЕГН **********, всички с адрес ***, чрез адв.
Е. М. да заплатят на С.Р.Б., ЕГН **********, Т.И.А., ЕГН ********** и А.И.А.,
ЕГН **********,
всички с адрес ***, чрез адв. В. Щ., разноски за
адвокат пред СГС в размер на общо 1 200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.