№ 147
гр. Елин Пелин, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20241820200164 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на С. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.С. ж.к В. 2 бл. вх. ет. ап.
срещу наказателно постановление № 24-0262-000041/ 26.02.2024 г. на Началника на група
към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което са наложени административни наказания глоба
в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. Г.
поддържа жалбата си и моли за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че водачът
е бил известен от момента на заснемането му, а срокът за издаване на наказателно
постановление е изтекъл.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 22.07.2023 г., около 14,18 часа в обл. Софийска, общ. Горна Малина по ПървоклА. път I-6
в с. Долно Камарци на разклона за ЖП Гара Долно Камарци с техническо средство за
1
видеоконтрол ARH CAM S1 било засечено да се движи лек автомобил с рег. № ..... със
скорост 105 км. /ч., отчетена от техническото средство.
Представен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
ARH CAM S1 № 120CC81 на 22.07.2023 г., с отбелязано място на контрол първоклА. път I-6
в с. Долно Камарци на разклона за ЖП гара Долно Камарци, посока на движение на
контролираните МПС в двете посоки, 1к – първоклА. път, общо ограничени на скоростта 50,
пътен знак за ограничени Д11, разстояние от пътния знак с въведено ограничение 200 метра,
дигитална снимка – да, режим стационарен, посока за действие – в двете посоки Д, положен
е подпис на служител А. Г., начало на работа 10.00 ч., край на работа 14.40 ч., № на първо
статично изображение/видеозапис автоматично, № на последно статично
изображение/видеозапис автоматично, брой установени от автоматизирано техническо
средство или система – 101.
След направена справка в ИС на КАТ и изпратена призовка, на 18.12.2023 г. се явил
жалбоподателя, който попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, с която декларирал, че на
22.07.2023 г. горепосоченият лек автомобил МПС с рег. № ..... е бил управляван от него.
На 18.12.2023 г. на жалбоподателя срещу подпис е връчена покана да се яви в двуседмичен
срок във връзка с преписката, като е посочено, че при неявяване ще се приложат чл. 40, ал. 2
и ал. 4 ЗАНН.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия АД бл. № 0535964 от 26.01.2024 г. от А. Т. Г. – инспектор Пътен контрол при
РУ Елин Пелин, за това, че на 22.07.2023 г., около 14,18 часа в обл. Софийска, общ. Горна
Малина по ПървоклА. път I-6 в с. Долно Камарци на разклона за ЖП Гара Долно Камарци в
населено място с посока на движение от центъра на с. Долно Камарци към гр. Пирдоп
управлява личния си лек автомобил Хюндай И30 Н с рег. № ..... при ограничение на
скоростта от 50 км. /ч. за населено място, сигнализирано с п. з. Д11, се движи със скорост 102
км/ч с приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача. Посочено е, че нарушението е
установено със система за видеоконтрол ARH CAM S1 № 120cc81 в клип № 23311/23 след
извършена проверка по преписка. Актът е подписан от актосъставителя А. Т. Г. и свидетеля
при съставяне на АУАН З. Б. Н. и В. Д. Пенчева.
Нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. ЗДвП.
Така съставеният АУАН е изпратен за връчване на нарушителя, като на 09.02.2024 г. същият
го подписал, като посочил в него, че няма възражения. Възражения срещу АУАН не са
подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 09.02.2024 г. на жалбоподателя е връчена ЗППАМ за временно спиране от движение на
лек автомобил Хюндай И30 Н с рег. № ..... за срок от един месец, като е отбелязано, че е
отнето СРМПС.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка
и при същата правна квалификация по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е издадено обжалваното НП.
Наказателното постановление според справка към момента няма данни да е връчено на
2
жалбоподателя, а е обжалвано на 30.04.2024 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
доказателства – АУАН; декларация по чл. 188 ЗДвП; справка за нарушения на водача;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване от 07.09.2017 г. и протокол от
29.06.2023 г. за техническа изправност на средството, с което е установено нарушението. От
направения снимков материал от паметта на техническото средство, с което е заснето и
установено нарушението е видно, че лек автомобил с рег. № ..... при засичането на скоростта
и заснемането с техническото средство е единствено МПС на пътя, поради което е
изключена възможността техническото средство да е регистрирало скоростта на движение на
друг автомобил. Обстоятелството, че по времето на извършване на нарушението,
посоченият в НП лек автомобил се е управлявал от жалбоподателя е установено от
попълнената от него декларация на основание чл. 188 ЗДвП.
Представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени
доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите А. Т. Г. и В. Д. Пенчева, възприемайки ги като последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказателното постановление според справка към момента няма данни да е
връчено на жалбоподателя, а е обжалвано на 30.04.2024 г.
Производството е от административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН, ако да - същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли
е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни
признаци на нарушението.
Законосъобразно съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно развитие на
санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи за надлежно сезиращ
наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават
обективното изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото
репресиране на извършителя на нарушението. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и в чл. 42, т.
7 ЗАНН, боравят с термина свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва, че актът следва да бъде
3
подписан от поне един от свидетелите, посочени в него. Употребата на множествено число
не оставя съмнение, че изискванията на закона ще бъдат спазени тогава, когато актът се
съставя в присъствието на най-малко двама или повече свидетели, като по отношение на
максималния им брой не е предвидено ограничение. Съставянето на акта в присъствието
само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата, като критерий в тази
насока, следва да бъде обосноваността на констатациите, съдържащи се в акта. В преценката
си дали да издаде наказателно постановление административно наказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производство по налагане
на административното наказание, имат доказателствена сила до доказване на обратното. От
друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат доказателствена сила. Това е и позицията,
категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 г. Нарушителят не е
длъжен да доказва невиновността си, а административно-наказващият орган е този, който
следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Неоснователно е възражението в жалбата за допуснатото съществено процесуално
нарушение при съставяне на АУАН, като съставен извън предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН
давностен срок. От доказателствата по делото се установява, че нарушението е било
установено от мобилна система за видео наблюдение, при което след обработка на заснетите
материали се е извършила справка за собственост на автомобила. Според чл. 188, ал. 1 ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Видно от приложена по делото декларация по чл. 188 ЗДвП същата е била попълнена от
жалбоподателя на 18.12.2023 г . От подаване на декларацията с данни по чл. 188 ЗДвП
водачът нарушител се счита установен за контролните органи и следователно от този
момент е започнал да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН 3-месечен срок за съставяне на
АУАН. Декларацията по чл. 188 ЗДвП е била попълнена на 18.12.2023 г, а АУАН срещу
жалбоподателя е бил съставен на 26.01.2024 г., т. е. при съставяне на АУАН е бил спазен
предвиденият давностен срок в чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал на 22.07.2023 г., около 14,18 часа в обл. Софийска, общ.
Горна Малина по ПървоклА. път I-6 в с. Долно Камарци на разклона за ЖП Гара Долно
Камарци в населено място с посока на движение от центъра на с. Долно Камарци към гр.
Пирдоп управлява личния си лек автомобил Хюндай И30 Н с рег. № ..... с наказуема скорост
4
102 км/ч при разрешена скорост за движение до 50 км/ч за населено място. Скоростта е била
установена със система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера
и комуникации ARH CAM S1 № 120CC81 със заснета снимка, за чиято изправност по делото
са представени писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от 07.09.2017 г. и протокол от 29.06.2023 г. за техническа изправност на средството за
измерване). Установяването на авторството е станало чрез призоваване на собственика на
лекия автомобил, заснет от системата за видеоконтрол, който в декларация по чл. 188 от
ЗДвП от 18.12.2023 г. е посочил, че лично той е управлявал автомобила. Следователно
именно на тази дата е установен нарушителят, като считано от същата 3-месечният срок по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН е спазен.
В случая административно-наказващият орган правилно е посочил в наказателното
постановление чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП като санкционна норма, определяща наказанието. За
установеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП към датата на
нарушението предвижда за превишаване над 50 km/h наказание глоба от 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи
5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Съдът счита, че с така
наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0262-000041/ 26.02.2024 г. на Началника
на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5