Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр. Троян, 22.11.2013 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Светла Иванова
при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията –
Иванова гр. дело № 650 по описа на ТРС за 2013 год., за да се произнесе -
съобрази:
Постъпила е искова молба от „Велде България” АД гр. Троян
/”Лесопласт” АД гр.Троян/, представлявано от изпълнителния директор
Цветомир Цочев срещу „ВиК
Стенето" ЕООД гр. Троян, представлявано от управителя Тонимир Гечев с цена на иска 17 339.24 лв.
Твърди се, че на 01.08.2005 г.
между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищцовото
дружество - „Велде България” АД гр. Троян /”Лесопласт” АД/, в
качеството си на възложител е възложило
на „ВиК Стенето" ЕООД като изпълнител извършване на приемане,
отвеждане и пречистване на промишлени и отпадни води. В чл. 23 от договора е
предвидено, че ищцовото дружество дължи на ответното, в зависимост от степента на замърсяване, суми
за куб. м пречистени отпадъчни води. Излага се, че съгласно чл. 23 от договора,
дължимата сума за най-висока четвърта степен на замърсеност за куб. м
пречистени отпадъчни води възлиза на 0.75 лв./куб.м без ДДС, за трета степен на
замърсеност - 0.60 лв. за куб.м пречистени отпадъчни води, за втора степен на
замърсеност - 0.45 лв. за куб.м пречистени отпадъчни води и за първа степен –
0.30 лв./куб.м. без ДДС.
Ищеца твърди, че в противоречие с
договореностите между страните, ответното дружество без да има каквото и да
било правно основание, е фактурирало
сума от 1.07 лв. за куб. м без ДДС
пречистени отпадъчни води при трета степен на замърсеност за куб. м. Издадена е
фактура №********** от 30.11.2012г., в която
по показател „Кан.вода от пр.водопровод” е фактурирано количество от 36 892.00 куб.м вода, при
трета степен на замърсеност по единична цена 1.07 куб.м без ДДС или общо за
сумата от 39 474.44 лева. Излага, че съгласно Договора и при правилно
определена трета степен замърсеност, количеството вода е следвало да се
фактурира по цена от 0.60 лева на куб.м без ДДС, т.е. за сумата от 22135.20
лева. В този смисъл счита, че променената едностранно цена от ответника
представлява нарушение на Договора от 01.08.2005 г. и е основание да се търси
надвзетото по фактурите, подробно описани в исковата молба. Претендира се и
законова лихва за забава върху процесната сума в размер на 998.65 лева.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати неоснователно начислената и получена от
него сума.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника „ВиК-Стенето" ЕООД, в който се излагат
съображения за неоснователност на предявените обективно съединени искове. Не се
оспорва обстоятелството, че страните в производството
имат подписан договор от 01.08.2005 г., с който
са уредили взаимоотношенията си по повод предоставянето на услугите по
приемане, отвеждане и пречистване на промишлените отпадъчни води на „Велде
България” АД гр. Троян /”Лесопласт” АД гр.Троян/.
Ответника излага, че в чл. 23 от
договора е определено, възложителя „Велде България” АД гр. Троян /”Лесопласт”
АД гр.Троян/ да заплаща за пречистване
на отпадъчните си води по цени на куб. м, определени в зависимост от степента
на замърсеност на водите, като се формират четири степени в зависимост от
показателите по Приложение № 2, представляващо неразделна част от
договора. Твърди, че с приемане на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ е въведен
регулатор в областта на водоснабдяването - Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/. След неговото въвеждане регулаторът е приел три
решения, с които е утвърдил изменение на цените, по които „ВиК Стенето"
ЕООД предоставя услугите си в това число и тези за пречистване на отпадъчни
води на промишлени и други стопански потребители. Видно от представеното с
отговора Решение № Ц-012 от 31.03.2011 г., което е относимо към процесния
период, са утвърдени цени за пречистване на отпадъчни води, като за ІІІ-та
степен на замърсяване е 1.07лв./куб. м
без ДДС. Именно тези ценови ставки са прилагани и по отношение на пречистване
отпадъчните води на „Велде България” АД гр. Троян /”Лесопласт” АД гр.Троян/.
Счита, че промените в нормативната уредба след
сключване на договора между страните, които регулират обществените отношения на
водоснабдяване и канализационни услуги със специален закон - съответно чл.38 от
Закона за опазване на околната среда, чл.193 от Закона за водите, препращащ към
разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, според който, регулирането се осъществява от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, която комисия уеднаквява режима за територията на
цялата страна, при съобразяване на редица елементи влияещи на ценообразуването,
води до извода, че Община Троян не може да бъде регулатор на процесиите цени.
Излагат, че нормата на чл.23 от Договора е заместена от повелителните
разпоредби на специалните закони. При действието на специалната нормативна
уредба, не може да се сподели тезата на
ищцовото дружество, че търговските отношения между страните по спора
следва да се разглеждат и разрешават единство на база клаузите на подписания
между тях договор и общите разпоредби на чл.20а от ЗЗД и чл.258 и сл. от ЗЗД.
Разпоредбата чл.20а, ал.2 от ЗЗД също регламентира възможността договорите да
могат да бъдат изменяни на основания, предвидени в закона. Такъв специален
закон към този момент е Закона за водите, който в чл.193 /изм. ДВ,
бр.18/2005г., в сила от 01.06.2005г./ обвързва цените на услугите по доставяне,
отвеждане и пречистване на води да се покриват с разходите по изграждане,
експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръженията и системите, необходими
за предоставяне на съответните услуги. С оглед на наложилите се обществени
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация чл.193 е с нова
редакция - ДВ, бр.18 от 2005, в сила от 01.06.2005г., ДВ, бр.65/2006г., като
сочените обществени отношения се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/. „ВиК Стенето"ЕООД в
качеството си на ВиК оператор е прилагал ценовите ставки съобразно решението на
ДКЕВР, а не тези по чл.23 от сключения между страните договор. Със ЗРКВУ е
въведен регулаторен режим на цените на ВиК услугите, който се осъществява от
ДКЕВР /чл.5, ал.1 от закона/, създадена по реда на Закона за енергетиката.
Комисията регулира цените и качеството на услугите, предоставяни от ВиК
операторите, независимо от формите им на собственост и управление, като в
компетентността на комисията попада определянето на цените на извършваните от
операторите на ВиК услуги дейности по чл.12, ал.1 от ЗРВКУ свързани с доставка
на вода на потребителите, отвеждане на отпадъчните води и пречистване на отпадъчните
води, като указанията, дадени от комисията относно образуването на цените, са
задължителни за операторите /чл.16 от закона/. По тези съображения считат, че
за процесния период приложимите от „ВиК
- Стенето" ЕООД ценови ставки за различните степени на замърсеност на
отпадъчните води са тези по Решение № Ц-012 от 31.03.2011 г., а не по сключения
между страните в производството Договор за приемане, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води от 01.08.2005г. Действително в т.23 от него са фиксирани цени за
пречистване на отпадъчните води /на куб.м. без ДДС/ за четири степени, като
изрично е записано, че това са цените към 01.08.2005г. /датата на сключване на
договора/, но в т.24 е предвидено, че изпълнителят си запазва правото да
променя цените по т.22 и т.23 при настъпили промени в ценообразуването, влияещи
върху разходите за пречистване на отпадъчните води, съгласувано с Община
Троян. В тази връзка считат, че Законът
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е обнародван в ДВ.
бр. 18/25.02.2005г., като според § 2 от ПЗР на закона първите бизнес планове,
включително и цените на ВиК услугите, се разработват и представят от ВиК
операторите в комисията в срок до три
месеца от влизането в сила на наредбите по чл.9, ал.З и чл.13, ал.5 от същия
закон и първите бизнес планове се разработват от ВиК операторите и се одобряват
от комисията за период три години.
Тъй като двете наредби - по чл. 9, ал.З и по чл.13, ал.5 са приети на по-късен етап,
това е предопределило момента, от който ДКЕВР става единствен регулатор на
процесиите отношения.
От друга страна до момента на завеждане на настоящето
съдебно производство възложителят по договора е получавал фактури, придружени с
протоколи за проведени лабораторни изпитвания на качеството на отпадните води и
за дължимата от него цена на месечен отчетен период, които фактури са били
заплащани своевременно без възражение относно определената степен на
замърсеност и начина на калкулиране на цената за периода от м.07/2009г. -
м.07/2011г.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. Емилиян Димов от САК поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи. Счита, че същите са основателни и доказани,
като излага аргументите си по съществото на спора и в представена по делото
писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си
представител адв. К.Д. от ЛАК моли съда да постанови решение, с което отхвърли
като неоснователни и недоказани предявените искове. Претендира за разноски.
Становището си изразява по съществото на спора и в представена по делото
писмена защита.
От представените и приети по делото
писмени доказателства, заключението на съдебно-икономическа експертиза и
обясненията на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните факти:
На 01.08.2005 год. между „ВиК Стенето” ЕООД гр. Троян като изпълнител и „Лесопласт” АД гр. Троян като
възложител бил сключен договор за приемане, отвеждане и пречистване на
промишлени отпадни води посредством градската канализационна система и ПВОС-гр.
Троян. Съгласно чл. 2 от договора приемането, отвеждането и пречистването на
промишлените отпадни води се извършва съгласно условията на процесния договор,
чл. 135 т. 11 от Закона за водите, ЗООС, ЗЗД, Наредба № 4 /ДВ, бр.88 от 2004 год./,
Наредба № 7 /ДВ, бр.98 от 2000 год./, Наредба № 6 /ДВ, бр.97 от 2000 год./ и
др. действащи нормативни документи. В чл. 17 и 18 страните са се договори за
начина на вземане на пробите, като в чл. 19 е предвидено, че анализа на взетите
проби от отпадъчните води ще се извършва в лабораторията на ПВОС-гр. Троян.
Съгласно чл. 22 от договора възложителят заплаща за приемането и отвеждането на
отпадъчните си води в канализационната система на гр. Троян такса от 0.05
лв./куб.метър без ДДС, а цените за пречистване на отпадъчните води, приети от
страните в чл.23 от договора са както следва: първа степен – 0.30 лв./куб.
метър без ДДС; втора степен – 0.45 лв./куб. метър без ДДС; трета степен – 0.60
лв./куб. метър без ДДС и четвърта степен – 0.75 лв./куб. метър без ДДС.
Изпълнителят си е запазил правото за промяна на цените по чл. 22 и чл. 23 в
посока увеличение или намаление съобразно инфлацията и настъпили други промени
в ценообразуването, влияещи върху разходите за пречистване на отпадъчните води,
съгласувано с Община Троян /чл. 24 от договора/. В чл. 26 от договора от 01.08.2005 год.
страните по делото са се споразумели, че възложителят се задължава да заплати
начислените суми за приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчните води по
един от следните начини: 1. С незабавно инкасо, за което възложителят е дал
предварително съгласие за такова, попълнено в два екземпляра или 2. С платежно
нареждане въз основа на издадената му фактура в 7-дневен срок. За всяко
забавено плащане възложителят заплаща лихва, равна на основния лихвен процент
плюс 10 пункта, която изпълнителят прихваща при следващото плащане. Съгласно
чл. 27 от договора възражения за неправилно издаване на сметки се правят от
възложителя пред изпълнителя в 7-дневен срок от връчване на платежния документ,
като същите следва да се разгледат от изпълнителя в 10-дневен срок от датата на
получаване, като подаването на възражение не освобождава възложителя от
задължението да заплати пълната сума по платежни документ. Процесният договор е
сключен за неопределено време, като според чл. 32 двете страни могат да
изменят, допълват или отменят съществуващи клаузи по взаимно съгласие след
писмено отправено искане.
На същата дата между страните по делото
е подписан анекс към договора за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени
отпадни води от 01.08.2005 год., в който страните по делото са се споразумели
цените по чл. 23 да се променят както следва: първа степен – 0.30 лв./куб.
метър без ДДС; втора степен – 0.35 лв./куб. метър без ДДС; трета степен – 0.40
лв./куб. метър без ДДС и четвърта степен – 0.45 лв./куб.метър без ДДС. В него е
посочено, че влиза в сила от 01.08.2005 год. и е със срок на действие до
31.01.2006 год.
От представената по делото фактура №********** от 30.11.2012г., г. се
установява, че за периода от 31.10.2012г. до 30.11.2012г. е начислена дължима
сума в размер на 63717.68 лева с ДДС,
която сума се установява също, че е заплатена от ищеца на ответника за
извършваната услуга по приемане, отвеждане и пречистване на промишлени и
отпадни води.
От представеното от ответника решение №
Ц-012 от 31.03.2011 г., което е относимо към процесния период, считано от
01.04.2011 год., в т. ч. и за пречистване на отпадни води, както следва са приети следните цени: първа
степен на замърсяване – 0.71 лв./куб. метър без ДДС; втора степен на
замърсяване – 0.89 лв./куб. метър без ДДС и трета степен на замърсяване– 1.07
лв./куб. метър без ДДС. С публикация във в-к „Троян
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема изцяло като компетентно и
обосновано се установява, че разликата
между единичната и обща цена по договора за трета степен на замърсеност
и тези, по които е фактурирано количеството от 36 892.000 куб.м по
показател „Кан.вода от пр. водопровод”
е 0.47 лв./куб.м без ДДС за 1 куб.м по показател „Кан.вода от пр.
водопровод”, а разликата в общата цена
за фактурираното количество от 36 892.00 куб.м по показател „Кан.вода от пр. водопровод” е 17 339.24 лева без ДДС. При извършената
проверка вещото лице е констатирало, че процесната фактура е заведена на отчет
и в двете дружества – в ищцовото по с/ка
401 „Доставчици” като задължения във връзка с ползване на услуги, а в ответното
- по с/ка 411 „Клиенти” като вземания от оказване на услуги. Отразени са и в
дневниците по ЗДДС в съответния месец на издаване, като ищцовото дружество е
заплатило в полза на ответното стойността на фактурата по банков път на
07.12.2012г. Според заключението размерът на мораторната лихва за забава върху фактурираните суми, изчислена от датата на
плащане на фактурата до датата на завеждане на исковата молба е в размер на
998.65 лева.
При така изложените факти
съдът счита, че правната квалификация
на предявения иск е по чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 17339.24
лева, получена от ответника без основание по посочената по-горе фактура и
акцесорен иск за присъждане на лихва за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на
998.65 за периода 04.12.2012г. до 27.06.2013г. Настоящия състав не приема направеното от адв.Д. възражение във връзка с квалификацията. Изложените
аргументи, че претенцията е по реда на чл.59 от ЗЗД са неоснователни, тъй като
общия състав на неоснователното обогатяване е приложим единствено в случаите,
когато липсва друго основание за търсене на обезщетение. В случая между
страните е налице валидно облигационно правоотношение по реда на чл.258 от ЗЗД,
като ползвателят на услугата /за която е сключен договор/, счита, че е заплатил по-висока от уговорената
цена, поради което следва да се приеме,
че е налице претенция за начална липса на основание за плащане. Основанието на
чл.59 от ЗЗД би било приложимо при липса на каквито й да било договорености
между страните, каквато хипотеза не е налице.
Предпоставките за уважаване на претенциите по чл.55
ал.1 пр.1 и чл.86 от ЗЗД са да е извършено плащане, което да е сторено при
начална липса на основание за извършването му,
респективно при поискването й да не е последвало връщане.
Не се оспорва обстоятелството, че по
силата на сключен на 01.08.2005 год. договор ответникът е извършил услуга
„пречистване на отпадни води”, а ищецът е заплатил тази услуга съобразно
фактурирана стойност по процесната фактура №**********
от 30.11.2012г. за периода от 31.10.2012г. до 30.11.2012г.
Спорните по делото обстоятелства са в
два аспекта. От една страна, сключеният между страните договор на 01.08.2005
год. дали е индивидуален договор за извършване на услугата „приемане, отвеждане
и пречистване на промишлени отпадни води” или договор при общи условия и от
друга - задължително ли е приложението на определените с решенията на ДКЕВР цени за услугата „пречистване на
отпадни води” при наличието на сключен между страните договор за процесния
период.
От приложения на л.6-12 Договор се установява, че в чл.2
страните са уговорили приемането,
отвеждането и пречистването на отпадните води да се извършва съгласно условията
на договора, на чл.135, т.11 от Закона за водите, ЗООС, ЗЗД, Наредба № 4,
Наредба № 7 и Наредба № 6.
От анализа на представените по делото
доказателства и действащата към момента на сключването на договора нормативна
уредба съдът приема, че сключения на 01.08.2005 год. между „В и К Стенето” ЕООД-гр.Троян
и „Велде България” АД гр. Троян /”Лесопласт” АД
за „приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадни води” е индивидуален договор,
сключен за неопределен срок, за който липсват доказателства да е прекратен,
а не договор при общи условия, тъй като от една страна от данните по делото се
установява, че Общите условия, на които се позовава ответника са одобрени от
ДКЕВР след сключването на процесния договор
/ решение № ОУ-038от 09.06.2006 год. на ДКЕВР/, а от друга, за да е
сключен договор при общи условия, те трябва да са предварително
установени от страната, която предлага услугата. Нещо повече, от съдържанието на приложения по делото
Договор се установява, че страните са договорили конкретни права и задължения и
съответно санкции при неизпълнение, но
никъде не е упоменато, че отношенията между тях ще се уреждат от общи условия.
По
отношение на втория спорен между
страните въпрос - задължително ли е приложението на определените с
решенията на ДКЕВР цени за услугата
„пречистване на отпадни води” при наличието на сключен между страните договор
за процесния период, съдът намира, че изпълнителят е променил цените на
услугите без съгласието на възложителя, съобразявайки се с решението на ДКЕВР. По делото липсват доказателства, от които да
бъде установено, че действието на договора
е прекратено, поради което се приема, че договора действа и към
настоящия момент. Съгласно разпоредбата на чл. 20 „а” от ЗЗД, договорът между
страните има силата на закон и в контекста на цитираната разпоредба се явява и
уговореното в чл.32 от Договора, между страните, че същите могат да изменят съществуващи клаузи
само по взаимно съгласие, след писмено отправено искане, видно и от сключения
на 01.08.2005 г. анекс със срок
на действие 31.01.2006 г., след изтичането на който в отношенията между
страните са приложими клаузите, уговорени в договора.
От
изложеното се налага извода, че за периода
31.10.2012г. до 30.11.2012г. „Велде България” АД гр. Троян/”Лесопласт”
АД Троян дължи на „В и К Стенето” ЕООД-гр.Троян
за пречистването на отпадъчните му води цената, уговорена в Договора от
01.08.2012 година за трета степен на замърсеност.
Съобразно
заключението на вещото лице по съдебно икономическата експертиза,
разликата в общата цена за фактурираното количество от 36 892.00
куб.м по показател „Кан.вода от пр.
водопровод” е 17 339.24 лева без
ДДС, която сума се явява недължимо платена, респективно получена без основание
от В и К Стенето” ЕООД, което дружество следва да върне полученото на платилия
– „Велде България” АД гр. Троян/”Лесопласт” АД
Троян, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Предявения от ищеца акцесорен иск с
правно основание чл. 86 ал. І от ЗЗД, като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен, поради следните съображения:
При неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Ако денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Задължението за връщане на парична
сума, получена без основание по смисъла на чл. 55 ал. І от ЗЗД, не е обвързано
с определен срок, поради което, за да изпадне в забава, длъжникът следва да
бъде поканен, а по делото липсват доказателства за отправена от ищеца до
ответника покана за доброволно плащане на претендираната главница до момента на
предявяване на иска пред съда, т.е. ответникът не е изпаднал в забава.
При този изход на процеса ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 3048.98лева, а ищеца на
ответника сумата от 49.02 лева съобразно уважената, съответно отхвърлена част
от исковете.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „В и К Стенето" ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Христо
Ботев" №213, представлявано от управителя
Тонимир Гечев да заплати на „Велде България” АД гр. Троян
/”Лесопласт” АД Троян, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Троян, кв. „Велчевско", представлявано
от изпълнителния директор Цветомир Цочев на основание чл. 55 ал. І от ЗЗД
получената без основание сума в размер на 17 339.24- седемнадесет
хиляди триста тридесет и девет лева и двадесет и четири стотинки, платена по фактура № ********** от 30.11.2012г.,
ведно със законната лихва от 28.06.2013 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявения от „Велде България” АД гр. Троян/”Лесопласт” АД Троян, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Троян, кв. „Велчевско",
представлявано от изпълнителния директор Цветомир Цочев против „В и К Стенето" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Троян, ул. „Христо Ботев" № 213, представлявано от
управителя Тонимир Гечев иск с правно
основание чл. 86 ал. І от ЗЗД за сумата 998.65 – деветстотин деветдесет и осем
лева и шестдесет и пет стотинки.
ОСЪЖДА „В и К Стенето" ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Христо
Ботев" № 213, представлявано от управителя
Тонимир Гечев да заплати на „Велде България” АД гр. Троян /”Лесопласт”
АД Троян, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Троян, кв.
„Велчевско", представлявано от изпълнителния директор Цветомир Цочев
направените по делото разноски съобразно уважената и отхвърлена част от исковете в размер на сумата 3048.98 – три
хиляди четиридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки на основание чл.78
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Велде България” АД гр.
Троян/”Лесопласт” АД Троян, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Троян, кв. „Велчевско", представлявано от изпълнителния директор
Цветомир Цочев да заплати на „В и К Стенето" ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Христо Ботев" № 213,
представлявано от управителя Тонимир
Гечев направените по делото разноски по съразмерност и компенсация съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете
в размер на 49.02 – четиридесет и девет лева и две стотинки на основание чл.78
ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му на страните пред Ловешки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: