№ 298
гр. Бургас, 06.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20222001000136 по описа за 2022 година
С Решение № 70 от 1.09.2022 г. Апелативен съд Бургас е отменил
Решение № 381 от 17.12.2021 г., постановено по т.д. № 271/ 2020 г. на
Окръжен съд Бургас, в частта, с която е уважен предявеният от „Р.“ ООД ,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Е. П. 2100, област
София, ул. „К. и М.” № 23, представлявано от Н. Г. И. и И. Д. И.ов –
управители, заедно и поотделно, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Проф. Н.
М.“ № 7, вх.Б, ет.1, ап.2 – адв. В. А., против О. П., ЕИК ********, с адрес гр.
П., ул. „С.” № 5, представлявана от И. А. – кмет, с адрес за връчване: гр. С. З.,
бул. „Ген. С.“ № 66, ет.1, ап.3 – адв. Д. Г., иск за сумата над 19 573,23 лв. до
28 281,52 лв., представляваща договорена неустойка за забава по сключения
договор № Д-610/ 2.12.2016 г., за забавено изпълнение на задълженията по
Фактура № 6594/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до 19.04.2018 г., по
Фактура № 6595/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до 19.04.2018 г., по
Фактура № 6596/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до 19.04.2018 г. и
по Фактура № 6597/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до 19.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба – 28.07.2020 г., до окончателното изплащане, както и в частта
за разноските, като вместо това е постановил отхвърляне на предявения от
„Р.“ ООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Е. П.
2100, област София, ул. „К. и М.” № 23, представлявано от Н. Г. И. и И. Д.
И.ов – управители, заедно и поотделно, с адрес за връчване: гр. София, ул.
1
„Проф. Н. М.“ № 7, вх.Б, ет.1, ап.2 – адв. В. А., против О. П., ЕИК ********, с
адрес гр. П., ул. „С.” № 5, представлявана от И. А. – кмет, с адрес за връчване:
гр. С. З., бул. „Ген. С.“ № 66, ет.1, ап.3 – адв. Д. Г., иск за сумата над
19 573,23 лв. до 28 281,52 лв., представляваща договорена неустойка за забава
по сключения договор № Д-610/ 2.12.2016 г., за забавено изпълнение на
задълженията по Фактура № 6594/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до
19.04.2018 г., по Фактура № 6595/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до
19.04.2018 г., по Фактура № 6596/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до
19.04.2018 г. и по Фактура № 6597/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г.
до 19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 28.07.2020 г., до окончателното изплащане,
като е потвърдил решението в останалата част.
Присъдени са разноски пред първата и въззивната инстанция.
Постъпила е молба от „Р.“ ООД, чрез процесуалния му
представител – адв. В. Т. с искане за изменение на постановеното решение в
частта за разноските, като се претендира, че такива следва да бъдат
присъдени единствено на дружеството – молител, като тези, определени в
полза на насрещната страна – О. П., се счетат за недължими, като погасени
чрез компенсация.
В предоставения срок, отговор на молбата не е постъпил.
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна и е допустима за разглеждане по същество.
Отговорността за разноски в гражданския процес е функционално
обвързана с изхода на делото по съществото на поставения за решаване
правен спор и, съгласно чл.78 ГПК, предвижда пропорционално присъждане
на разноските на страните, според положителния за тях резултат от
производството. Съгласно нормата на чл.81 ГПК, съдът дължи произнасяне
по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в
съответната инстанция.
Прихващането, като погасителен способ, включва във фактическия
си състав съществуването на две насрещни и еднородни вземания,
изпълняемо пасивно вземане, изискуемо и ликвидно активно вземане и
отправянето на изявление от страната с активното вземане до насрещната
2
страна, за да породи правните си последици. Ефектът на прихващането не
настъпва по право, а е предпоставен от нарочно отправено едностранно
изявление на единия от длъжниците/кредитори до насрещната страна. При
съобразяване на горните особености, изводими от разпоредбите на чл.103 и
следващите ЗЗД и задължителната практика, в това число и тълкувателна
такава, настоящият състав намира, че принудително компенсиране на
разноски е недопустимо да се извършва от съда. За страната е отворен пътя,
посредством едностранно волеизявление, насочено към насрещната страна,
да предизвика правната промяна – погасяване на вземанията до размера на
по-малкото от тях, която цели, но липсват основания прихващане да се
постановява служебно от съда и принципът за процесуална икономия не
оправдава съдебната интервенция в случая, тъй като упражняването на
потестативното право на прихващане е стриктно на разположение на
правоимащия.
Предвид изложеното, налага се извод за неоснователност на
молбата.
Водим от горните съображения и на основание чл.248 ГПК,
Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Р.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. Е. П. 2100, област София, ул. „К. и
М.” № 23, представлявано от Н. Г. И. и И. Д. И.ов – управители, заедно и
поотделно, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Проф. Н. М.“ № 7, вх.Б, ет.1,
ап.2 – адв. В. А., за изменение на Решение № 70 от 1.09.2022 г., постановено
от Апелативен съд Бургас по т.д. № 136/2022 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4