№ 1494
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110213698 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-009873/20.05.2021 г., издадено от Гергана Борисова - началник
група към отдел „ПП” при СДВР, на М. ИВ. М., с ЕГН **********,
за това, че на 06.05.2021 г., в 07:05 часа, в гр. София, по бул. Евлоги и Христо
Георгиеви, с посока на движение от бул. Драган Цанков към бул. България, управлява лек
автомобил ******************** с рег. № *******, собственост на ******** М.а, и при
извършена проверка на бул. Евлоги и Христо Георгиеви пред № 69 за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабричен № ARMJ-0375, проба № 2076 в
06:58 часа е отчетен положителен резултат 0.96 промила алкохол в издишания въздух от
водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 093943 за МБАЛ „Св.Анна“ - ПХЕ №
2633/07.05.2021 г. с резултат от кръвна проба 0.87 промила. С горното М. ИВ. М. нарушил
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което му е наложено следното наказание:
- на осн. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от М. ИВ. М., който в подадената жалба моли
атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата си
жалбоподателят изтъква, че АУАН и НП се базирали на показатели на техническо средство,
които не били обективни. Дори полицейският служител се усъмнил в показателите при
изпробването, тъй като жалбоподателят не изглеждал на човек, употребил алкохол.
Неправилно било отразено в АУАН, че жалбоподателят нямал възражения, след като
същият не бил съгласен с показателите на техническото средство и му бил издаден талон за
1
медицинско изследване. В нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН в АУАН и НП било записано,
че жалбоподателят управлявал автомобил на 06.05.2021 г. в 07:05 часа, а нарушението било
установено чрез проба с техническо средство в 06:58 часа, тоест, излизало, че изпробването
било осъществено преди жалбоподателят да бъде спрян за проверка. На основание чл. 27, ал.
3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози (Наредба №1 от 19.07.2017 г. ) се моли за
повторен химически анализ на кръвната проба. За с. з., редовно призован, жалбоподателят
не се явява.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото
е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по
издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушенията;
актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН;
издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от приложено
заверено копие на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на ВР, относно
компетентността на актосъставителя и АНО и видно от заверено копие на Заповед № 8121К-
13180/23.10.2019 г. на министъра на ВР, както и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019
г., видно от които Гергана Владимирова Борисова е назначена на длъжността началник на 01
група „АНД“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП, както и съответствие между
описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация;
нарушението и обстоятелствата около твърдяното му извършване се посочени по достатъчно
ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от
ЗАНН.
По отношение твърдението в жалбата за осъществено нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН,
във връзка с посочването на часовете на управление на автомобила и на извършената проба
за употреба на алкохол, същото касае преценка по същество и не може да се отъждестви на
съществено процесуално нарушение.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят М. ИВ. М. на 06.05.2021 г., непосредствено преди 06:58 часа, в гр.
София, по бул. Евлоги и Христо Георгиеви, с посока на движение от бул. Драган Цанков
към бул. България, управлявал лек автомобил ******************** с рег. № *******,
2
собственост на ******** М.а. Пред № 69 на бул. Евлоги и Христо Георгиеви, същият бил
спрян за полицейска проверка от служители на СДВР-ОПП, в лицето на св. В.Н. и
актосъставителя В.В.. Повод за проверката било обстоятелството, че на кръговото
кръстовище до старата телевизионна кула, образувано от бул. Драган Цанков и бул. П. К.
Яворов, полицейският екип, който тъкмо следвало да застъпи на смяна от 07:00 часа до
19.:00 часа, се разминал с автомобила, управляван от М. и полицейските служители
възприели, че водачът се държи неадекватно върху пътното платно. Това ги мотивирало да
последват автомобила и да го спрат за проверка на посоченото място на бул. Евлоги и
Христо Георгиеви.
При проверката водачът М. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабричен № ARMJ-0375, проба № 2076 в 06:58 часа,
което отчело положителен резултат 0.96 промила алкохол в издишания въздух от водача.
Резултатите от алкотеста били отразени от в талон за медицинско изследване № 093943 за
МБАЛ „Св. Анна“, връчен на М. в 07:40 часа, в който на същия бил даден срок до 40 минути
за явяване в „МБАЛ Св.Анна“ за даване на кръвна проба. Талонът бил подписан от М.М.
като в графата дали приема или не показанията на техническото средство, същият отбелязал,
че желае медицинско и химическо изследване. В 08:10 часа на 06.05.2021 г. медицинско
лице от УМБАЛ „Св. Анна“ взело кръвна проба от М.М., за което бил изготвен протокол за
медицинско изследване от 06.05.2021 г. В протокола било отбелязано, че М. бил декларирал,
че е употребил алкохол – 2 литра бира. Съгласно заключение от ПХЕ № 2633/07.05.2021 г.,
изготвен във ВМА, в кръвта на М.М. е установено наличие на 0.87 промила алкохол, като
състоянието на пробите отговаряло на изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017 г.
На М. бил изготвен АУАН бл. № 421515 от 06.05.2021 г. за нарушение на чл.5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП. В акта и в тридневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не
депозирал възражения.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – от показанията на свидетеля, участвал в проверката
В.Н., както и от приложените по преписката и приобщени на съдебното следствие писмени
доказателства, както следва: талон за медицинско изследване № 093943 за МБАЛ „Св.Анна“;
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
от 06.05.2021 г.; заключение на ПХЕ № 2633/07.05.2021 г., изготвен във ВМА; разпечатка от
проба № 2076 от 06.05.2021 г. в 06:58 часа на Алкотест Дрегер 7410+ с фабричен № ARMJ-
0375. Показанията на свидетеля са в достатъчна степен обстоятелствени, хронологично
подредени, логични и вътрешно непротиворечиви, поради което следва да бъдат
кредитирани изцяло. Установеното с гласни доказателства е еднопосочно с установеното от
приобщените писмени доказателства, които също следва да бъдат кредитирани. Следва да се
добави, че жалбоподателят не е изложил възражения в АУАН или в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че
3
жалбоподателят М.М., като водач на горепосочения лек автомобил ******************** с
рег. № *******, го е управлявал на посочените в НП дата и място след употреба на алкохол,
в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (”На водача на пътно превозно
средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол...”). За посоченото нарушение се предвижда административно наказание, в
зависимост от установените стойности на алкохол в кръвта на водача или с показанията на
техническо средство, които стойности са уточнени изрично в санкционната разпоредба на
чл. 174, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП (”Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена
с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв ”)
– в редакцията към датата на нарушението – 06.05.2021 г.). Фактите по делото доказват по
несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в
кръвта от 0.87 промила, установено ПХЕ № 2633/07.05.2021 г. В експертизата по делото
изрично е уточнено (а и фактите по делото го сочат), че процедурата по вземане на
предварителната проба с техническо средство, сроковете за явяване в болничното заведение
и начина на вземане на кръвна проба са осъществени, съгласно всички изисквания на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози.
Действително в НП е допусната известна неточност, доколкото като час на
управление на МПС се сочи 07:05 часа, а пробата с техническото средство е взета (както е
посочено в талона за медицинско изследване) в 06:58 часа, тоест преди управлението на
автомобила. Съдът счита, че посоченото разминаване не се отразява на безспорно
установените релевантни факти по делото, а именно: установено е, че именно М. е
управлявал горепосочения автомобил към момента но полицейската проверка и проверката с
техническо средство; установено е, че управлението на МПС е станало след употреба на
алкохол въз основа на измерване с техническо средство от 06.05.2021 г. в 06:58 часа;
установена е и точната концентрация на алкохол, след изготвена химическа експертиза
(съгласно изричното желание на М.); спазени са всички изисквания на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за вземане на проба и нейното изследване. Поради тези причини, очевидно е,
дори за жалбоподателя, че управлението на МПС е осъществено непосредствено преди 06:58
часа, тоест около 10 минути преди посоченото в АУАН и НП. Съдът счита, че се касае за
неволна техническа грешка, която нито създава неяснота в административно-наказателното
обвинение, водещо до сериозно опорочаване на правото на защита, нито променя фактите,
изводите и характеристиките на осъщественото административно нарушение. В тази връзка
наложеното на жалбоподателя М. фиксирано административно наказание на осн. чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП (глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
4
месеца) се явява правилно и законосъобразно.
В заключение съдът следва да посочи, че възраженията за необективност на
показателите на техническото средство се явяват несъстоятелни, предвид установеното с
химическо изследване на кръвта на водача и фактите за употреба на алкохол, които самият
водач е декларирал в протокола за вземане на кръвна проба. Искането на жалбоподателя за
повторен химичен анализ на основание чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., освен
необосновано, се явява и незаконосъобразно, доколкото възможност за подобно повторно
изследване съществува, ако искането е направено в 7-дневен срок от връчване на НП и
кумулативно не са изтекли сроковете по чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В
случая срокът за съхранение на кръвната проба и контролната проба към нея е три месеца.
Този срок е изтекъл към момента на депозираното с жалбата искане, доколкото кръвната
проба е изследвана на 07.05.2021 г., а искането е депозирано на 16.09.2021 г.
В рамките на съдебното производство страните не са направили искания за
присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ .
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-009873/20.05.2021 г., издадено от Гергана Борисова
- началник група към отдел „ПП” при СДВР, на М. ИВ. М..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5