Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262242 26.08.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 4315 по
описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно осн. чл.124, ал. 1 ЗЗД, вр. 22 ЗПК.
Ищцата Т.Х.Т. твърди, че на ***е сключила договор за
заем с ответното дружество, по който ѝ била предоставена сумата 1400 лева
при годишен процент на разходите 49,40% и годишна лихва 40,05%. Общо следвало
да се заплати сумата 1584,64 лева. Този договор бил недействителен съобразно
чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 11 ЗПК, поради което се иска да бъде
установено, че той е недействителен.
Ответникът „Сити кеш“ ООД намира, че са изпълнени
изискванията на закона и не е налице недействителност на задължението, поради
което моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът намери за установено следното:
Процесният договор за заем
с № ***бил сключен между страните на ***По силата на същия ищецът получил от
банката заем в размер на 1400 лева, която сума следвало да бъде върната в срок
от двадесет и девет седмици, съгласно приложен погасителен план /лист 6/. Определен бил годишен лихвен процент от 40,05 пункта и годишен
процент на разходите - 49,40 пункта. Уговорено било, че кредитополучателя ще
предостави един от видовете обезпечения предвидени в чл.9 от общите условия –
банкова гаранция или поръчител /чл.6 на договора/. В чл.9 от общите условия било посочено, че
страните могат да уговорят обезпечаване на изпълнението по някой от следните
начини: 1. чрез запис на заповед; 2.поръчителство от едно или две физически
лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко
четири пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по
друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови
или финансови институции; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера
на получавания доход. Другите форми на обезпечение са определени така: 1. първа
по ред ипотека; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два
пъти стойността на главницата и лихвата; 2.банкова гаранция / лист 24/. В случай че заемодателят поиска, а заемателят не
предостави годно обезпечение по чл.9, ал.2 от общите условия, в срок от три
дни, считано от подписването на договора за заем, заемателят дължи неустойка,
която следва да е индивидуализирана в договора за заем. В конкретния случай
неустойката е определена в чл.8 от
договора - 996,36 лв., като е включена в
приложения погасителен план /
лист 7/.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза приложимият по договора лихвен процент е 40,05
пункта, като съвпада с посочения в договора процент. Годишният процент на
разходите изчислен от вещото лице е 49.2929 пункта, като в него са включени
единствено разходите за договорна лихва / лист 50/.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
Между страните сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Установи се от
уточняващата молба /лист 18/, че ищецът е извършил погасителни плащания за
главницата.
Неоснователни са възраженията на особения представител
свързни с нищожност на целия договор за кредит, поради нарушаване на изискванията
на чл.11, ал.1, т.9 и 11 от ЗПК. Договорът възпроизвежда ясно размера на
годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, както и размера и
датите на които следва да се плащат погасителните вноски. Към него е приложен
погасителен план / лист 9/.
Основателни са
доводите на ищеца относно недействителност на клаузата уреждаща неустойката.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите
вреди.
Уговорената в договора неустойка е дължима не при
забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на
акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на
чл.4 ал.1 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се
обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения.
Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната
практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част
от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация.
Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от
работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли
сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много
по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има
необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените
обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с
определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се
цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.8
от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за
неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД,
което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26,
ал.1 ЗЗД / в този смисъл
Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/.
Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител,
като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск, като частично основателен следва да се уважи
единствено досежно прогласяване недействителността на клаузата за неустойка.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати
на ищеца деловодни разноски в размер на 19,50 лв., съобразно уважената част от
исковете.
Процесуалният представител на ищеца е предоставил
безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и
съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата 117лв.
Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът дължи на
ответника разноски в размер на 61 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖНА, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.24 ЗПК, по иска предявен от Т.Х.Т. ЕГН ********** с адрес *** в против „Сити кеш “
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска №29,
ет.7, клаузата на чл.8 от договор за потребителски кредит № ****/***с която е
уговорено заплащане на неустойка в размер на 996,36 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта му относно програсяване нищожността на целия договор на осн. чл.22, вр.
чл.11 ал.1 т.9 и 11 ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити кеш “ ООД да заплати на Т.Х.Т., на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 19,50 лв./деветнадесет лева и 50 ст./ деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „Сити кеш “ ООД да заплати на адв. С.Ж.П. с
адрес ***, пл. Съединение №3, ет.4, офис 411, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 117 лв. /сто и седемнадесет лева/ представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Т.Х.Т. да заплати на „Сити кеш “ ООД, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 61 лв./шестдесет и един лева/ деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/ ЖИВКО ЖЕЛЕВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.