Решение по дело №4315/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262242
Дата: 26 август 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20205330104315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    262242                                26.08.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 4315 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно осн. чл.124, ал. 1 ЗЗД, вр. 22 ЗПК.

Ищцата Т.Х.Т. твърди, че на ***е сключила договор за заем с ответното дружество, по който ѝ била предоставена сумата 1400 лева при годишен процент на разходите 49,40% и годишна лихва 40,05%. Общо следвало да се заплати сумата 1584,64 лева. Този договор бил недействителен съобразно чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 11 ЗПК, поради което се иска да бъде установено, че той е недействителен.

Ответникът „Сити кеш“ ООД намира, че са изпълнени изискванията на закона и не е налице недействителност на задължението, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

            Процесният договор за заем с № ***бил сключен между страните на ***По силата на същия ищецът получил от банката заем в размер на 1400 лева, която сума следвало да бъде върната в срок от двадесет и девет седмици, съгласно приложен погасителен план /лист 6/. Определен бил годишен лихвен процент от 40,05 пункта и годишен процент на разходите - 49,40 пункта. Уговорено било, че кредитополучателя ще предостави един от видовете обезпечения предвидени в чл.9 от общите условия – банкова гаранция или поръчител /чл.6 на договора/. В чл.9 от общите условия било посочено, че страните могат да уговорят обезпечаване на изпълнението по някой от следните начини: 1. чрез запис на заповед; 2.поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови институции;  да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. Другите форми на обезпечение са определени така: 1. първа по ред ипотека; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти стойността на главницата и лихвата; 2.банкова гаранция / лист 24/. В случай че заемодателят поиска, а заемателят не предостави годно обезпечение по чл.9, ал.2 от общите условия, в срок от три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателят дължи неустойка, която следва да е индивидуализирана в договора за заем. В конкретния случай неустойката е определена  в чл.8 от договора  - 996,36 лв., като е включена в приложения погасителен план / лист 7/.

            Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза приложимият по договора лихвен процент е 40,05 пункта, като съвпада с посочения в договора процент. Годишният процент на разходите изчислен от вещото лице е 49.2929 пункта, като в него са включени единствено разходите за договорна лихва / лист 50/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Установи се от уточняващата молба /лист 18/, че ищецът е извършил погасителни плащания за главницата.

Неоснователни са възраженията на особения представител свързни с нищожност на целия договор за кредит, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 11 от ЗПК. Договорът възпроизвежда ясно размера на годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, както и размера и датите на които следва да се плащат погасителните вноски. Към него е приложен погасителен план / лист 9/.

            Основателни са доводите на ищеца относно недействителност на клаузата уреждаща неустойката.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 ал.1 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.8 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск, като частично основателен следва да се уважи единствено досежно прогласяване недействителността на клаузата за неустойка.  

            По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 19,50 лв., съобразно уважената част от исковете.

Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 117лв.

Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ответника разноски в размер на 61 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖНА, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.24 ЗПК, по иска предявен от Т.Х.Т. ЕГН ********** с адрес *** в против „Сити кеш “ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска №29, ет.7, клаузата на чл.8 от договор за потребителски кредит № ****/***с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 996,36 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно програсяване нищожността на целия договор на осн. чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.9 и 11 ЗПК.

 

ОСЪЖДА „Сити кеш “ ООД да заплати на Т.Х.Т., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 19,50 лв./деветнадесет лева и 50 ст./ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Сити кеш “ ООД да заплати на адв. С.Ж.П. с адрес ***, пл. Съединение №3, ет.4, офис 411, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 117 лв. /сто и седемнадесет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА Т.Х.Т. да заплати на „Сити кеш “ ООД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 61 лв./шестдесет и един лева/ деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.