Решение по дело №8708/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1467

гр. Перник, 29.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на тридесети септември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                               Районен съдия: Михаил Алексов

                                                                                                                                                                            

като разгледа гр. д. № 08708 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производството е образувано по искова молба подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители чрез юрисконсулт Краси Красимиров Ангелов срещу Н.Х.К.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** за за осъждане на Н.Х.К. да заплати на  ищеца сумата от 2415,84лв.  представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 29.11.2017 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането за които суми е депозирано заявление по чл. чл.410 ГПК по ч.гр.д. 6039/2018г. по описа на ПРС, което е отхвърлено от съда, с указания, че ищецът има право да предяви осъдителен иск за процесните суми. Твърди се в исковата молба, че процесният договор за кредит е сключен при следните параметри: сума на кредита -900лв., срок на кредита – 24 месеца, размер на месечна вноска- 55,64лв., уговорен е ГПР, както и годишен лихвен процент.  Твърди се, че е закупен пакет допълнителни услуги на стойност 1080,48лв., при месечна вноска за пакета 45,02лв. Заявява се, че ищецът е изпълнил задълженията си, като е предоставил поисканата от ответника сума, а ответникът не е изпълнил своите задължения, поради което е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Претендира разноски.

Ищецът  “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители чрез юрисконсулт Краси Красимиров Ангелов твърди че  между него и ответницата Н.Х.К.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** е налице обигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит № ********** от 29.11.2017г. Въз основа на Договора “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД кредитор е предоставил на кредитополучателя  Н.Х.К. кредит в размер на 900,00лв. /деветстотин лева/, със срок на издължаване 24 месеца  и размер на вноската 55,64 лв.,при годишен процент /ГПР/ на разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41.17%, лихвен процент на ден 0,11% с общо задължение по кредита сумата от 1335,36лв./хиляда триста тридесет и пет лева и 36ст./ и сумата от закупен пакет от допълнителни услуги в размер от 1080.48лв. /хиляда лева и 48ст./. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 2415,84лв./две хиляди четристотин и петнадесет лева и 84ст./, размера на месечната вноска е 100,66 лв. и дата на погасяване/падеж/ – 1-ви ден от месеца. Съгласно Договора кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на разрешения кредит на кредитополучателя с лимит в размер на 900,00лв/деветстотин лева/. От своя страна ответникът, не е изпълнил задължението си да погасява паричното задължение по разрешения и договорен размер на кредита съгласно Договор за потребителски кредит № ********** като не е погасил нито една вноска. На 06.03.2018г. договора е прекратен автоматично от  страна на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 30.03.2018г. на Н.Х.К. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост. “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е пристъпило към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК . По образуваното в ПРС ч.гр.д. № 06039 по описа на съда за 2018г. е указано на заявителя, че може да предяви осъдителни искове срещу длъжника за вземанията си, като е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.

При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 2415,84лв.  представляваща неплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 29.11.2017 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Към исковата молба са приложени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. № 6039/2018г. на РС-Перник, по което се  е развило заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата чрез назначеният й при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. С.  е постъпил отговор на исковата молба,  с който дава становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

„Профи кредит България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Н.Х.К. за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. По образуваното ч.гр.д. 6039/2018г. по описа на ПРС, заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е отхвърлено от съда, с указания, че ищецът има право да предяви осъдителен иск за процесните суми.

По делото е представен договор за кредит № ********** от 29.11.2017г., сключен между Профи кредит България” ЕООД като кредитор и Н.Х.К. като кредитополучател. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 900,00 лева. В т. VI „Параметри“ от договора  се съдържа следното: сума на кредита: 900,00 лева; срок на заема: 24 месеца; размер на вноска 55,64 лева; ГПР 49,90 %; годишен лихвен процент 41,17 % и общо задължение: 1335,36 лева. Съдържа се още клауза за поето задължение за заплащане на сума в размер на 1080,48 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги „Бонус“.

Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,  от което се установява, че обсъжданите услугите на стойност 1080,48 лева се изразяват в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните по делото.

      Представено е платежно нареждане от 30.11.2017 г., от което се установява, че

 ответницата Н.Х.К. е получила сумата в размер на

900,00 лева, която е предмет на обсъждания кредит.  

В материалите по делото се намира уведомление от ищеца, адресирано до ответницата, с което го информира, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Обсъжданото уведомително писмо е получено на 16.04.2019 г. от назначения особен представител на ответника, доколкото този документ е приложен към исковата молба и липсват доказателства за получаването му от ответницата.

По делото е прието заключение на съдебно – икономическа експертиза, която не е оспорена от страните по делото. Вещото лице дава заключение, че по банкова сметка ***,00 лева от предоставените парични средства по договора за кредит, както и че липсват плащания от страна на ответницата за погасяването му. Пояснява се, че ГПР е 49, 90% и не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Посочва, че неплатеното задължение по Договора за потребителски кредит № ********** от 29.11.2017г. е в общ размер на 2415,84лв , от които: 900,00лв.-главница; 435,36лв.-договорна лихва за периода от 29.11.2017г. до 01.12.2019г. и  1080,48лв. за закупен пакет от допълнителни услуги. Съдът намира даденото заключение на експертизата за компетентно, обосновано и непротиворечиво, поради което съдът му дава вяра.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл.  124, ал.2, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал.3 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила 900,00лева, представляваща заемна сума по кредита. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза на 435,36 лева, а ГПР е 49,90 %, което е съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

      Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е било надлежно упражнено от кредитора преди образуване на настоящото производство. Ищцовото дружество се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай, за да се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да бъде установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването ѝ – соченото неизпълнение и ако изявлението ѝ в този смисъл е достигнало и получено от длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – в този смисъл са и разясненията, дадени в т. 18 на ТР № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и с решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. II т. о., ВКС.

Налице е обаче настъпила предсрочна изискуемост на кредита към момента на приключване на устните състезания в настоящето производство. Нейното обявяване  става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на кредитора следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. Исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай назначеният особен представител е получил на 16.04.2019г.  исковата молба заедно с уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуемост. Връчването на особения представител представлява лично връчване на ответната страна (в този смисъл разясненията в решение от 10.08.2018 г. по в. гр. д. № 41 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Перник; по този въпрос е образувано т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I – во т. о., но към настоящия момент не е поставено решение).

Същевременно съдът съобрази, че изискуемостта на погасителните вноски по процесния договор – от вноска № 1 до вноска № 24 е настъпила към момента на приключване на устните състезания в настоящия процес – на 30.09.2019 г.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, следва да бъде уважен за сумата от  900,00 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ********** от 29.11.2017 г. – по погасителни вноски от № 1 до № 24 предвид съществуването в полза на ищеца на изискуемо вземане към ответницата в този размер.

Върху уважената част от главницата следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, но считано не от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед – 28.08.2018 г., а от 16.04.2019 г. /датата  от която ответницата е в забава до окончателното изплащане на вземането/.

               След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С цитираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги „бонус“ се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

                 Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение е дали тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.

Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.

Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. В този смисъл следва да се отхвърли исковата претенция за сумата от 1080,48лева –  възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги.

 Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковете.  

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 96,63 лева – държавна такса, 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300,00 лева – депозит за възнаграждение за особен представител и 120,00лв. за ССЕ ,  а в заповедното производство  150,00 лв. – юристконсултско възнаграждение т. е. направените разноски са в общ размер на 966,63лева.

Като се взе предвид уважената част на исковете, техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че ответника следва да заплати на ищеца направени разноски  съразмерно на уважената част от иска както следва: 449,10 лева за исковото производство и  82,50 лева в заповедното производство.

Предвид приключването на производството в настоящата инстанция следва да бъде изплатено възнаграждението на особения представител на ответника адв. А.С. в размер на 300.00 лв. от депозита внесен от ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Н.Х.К.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** по предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В  осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 2 вр. чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК  ДА ЗАПЛАТИ на  „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 900,00лв., представляваща непогасена главница – по погасителни вноски от № 1 до № 24, включително, по договор за потребителски кредит № ********** от 29.11.2017г. както и сумата в размер на 435,36 лева – възнаградителна лихва по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.04.2019г. и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 1335,36 лева до предявения размер от 2415,84 лева за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество.

ОСЪЖДА Н.Х.К.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 449,10 лева за исковото производство и  82,50 лева в заповедното по ч. гр. д. № 06039 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд. 

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. А.С. възнаграждение за участие в производство в качеството на особен представител на ответника в размер на 300.00 лв. /  лв. и 00 ст./. Възнаграждението да се изплати от депозитните суми на съда. Да се издаде РКО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03068 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

                                                                  Районен съдия:

Вярно с оригинала: в.а.