№ 308
гр. В. , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502971 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №3870/07.08.2020г. по описа на ПРС на „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез
пълномощник адвокат П.П.-Д., ВАК, срещу решение №158/10.07.2020г. на Районен съд – П.
(ПРС), 3-ти състав, постановено по гр.д. №869/2019г. по описа на ПРС.
С обжалваното решение ответникът – жалбоподател е осъден на основание чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.) да заплати на ищеца П. И. П., ЕГН ********** , от с. В., обл. В., сумата 5
496,09 лева, представляваща разликата между изплатеното от застрахователното дружество
обезщетение за обезвреда на имуществените вреди, причинени на ищеца вследствие на
ПТП, настъпило на 05.06.2015г. на път III-208 при 4 км. между с. В. и гр. П., по вина на
водача на л.а. „Сеат Толедо”, с рег. № *** А.М.А., обхванат от действието на валидна към
момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № BG/06/115001256015, издадена от „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, и основателния общ размер на дължимото обезщетение за обезвреда на
тези вреди 11 393,96 лева, след отчитане в размер на 5% на съпричиняване от страна на
ищеца на вредоностния резултат поради непоставен обезопасителен колан. Сумата е
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.06.2019г., до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ответникът
е осъден да заплати на ищеца и сумата 1 434,45 лева, представляваща сторени разноски по
делото по съразмерност с уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
1
Единственото оплакване във въззивната жалба е досежно отхвърленото възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, осъществено чрез
качването му в автомобила, управляван от водач, за когото е установено, че е бил употребил
алкохол, което е обосновано с подробно изложени аргументи. С оглед на това и като
поддържа твърдение, че този принос следва да бъде отчетен в равна степен с отговорността
на застрахования водач (50%) ответникът – въззивник счита, че с вече изплатеното от него
обезщетение в размер на 5 608,60 лева е обезщетил в пълния дължим от него размер
претърпените от пострадалия ищец имуществени вреди, поради което и предявения иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Моли въззивния съд за постановяване на
решение в този смисъл след отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд.
Претендира и присъждане на разноските, сторени за производството по делото.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна П.П. чрез пълномощника си
по делото адвокат Б.Б. аргументира становище за неоснователност и недоказаност на
въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по
същество, въззивникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, чрез пълномощника си по делото
адвокат П.П.-Д., ВАК, заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване в
цялост. Претендира и присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 от
ГПК, към който е приложил и доказателства.
Въззиваемата страна П. И. П. не е взела участие. С молба, подадена преди съдебното
заседание от процесуалния представител на страната адвокат Б.Б., САК, заявява, че
поддържа обоснованото в подадения отговор оспорване на въззивната жалба и моли
обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде изцяло потвърдено.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявените искове е претендираното пряко право на ищеца П. И. П.,
ЕГН **********, от с. В., обл. В. като трето увредено лице да получи пряко от
2
застрахователя – ответника „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София обезщетение за причинени му вследствие на ПТП, настъпило на 05.06.2015г. на
път III-208 при 4 км. между с. В. и гр. П., по вина на водача на л.а. „Сеат Толедо”, с рег. №
*** А.М.А., имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, медицински
услуги, консумативи и лекарства. Претенцията си ищецът обосновава с твърденията, че
застрахователят на виновния за ПТП водач дължи обезщетяването в пълен размер на
причинените му в резултат на това пътно произшествие имуществените вреди, които в
периода от 24.06.2015 до 11.07.2016 година са на стойност 11 581,92 лева. И тъй като
застрахователят му е заплатил доброволно единствено сума в размер на 5 608,60 лева, то
разликата от 5 973,32 лв. е дължима.
Така предявеният иск намира своето правно основание в чл.226, ал.1 от Кодекса за
застраховането (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата на предявяване на иска –
10.06.2019г., до окончателното му плащане.
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно недоказаност на
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец,
поради това, че е пътувал в автомобила, като е знаел или при проявена нормална дължима
грижа е имал възможност да узнае, че водачът му е употребил алкохол
По делото е безспорно установено, а и този факт не е спорен между страните, че с
решение №11/03.01.2019г., постановено по гр.д. №7075/2017г. по описа на Софийски
градски съд, изменено частично с решение №2509/15.11.2019г. по в.гр.д. №1499/2019г. по
3
описа на Софийски апелативен съд, е уважен предявения от ищеца – пострадало лице П. И.
П., ЕГН **********, спрямо ответника – застраховател „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, пряк иск за дължимото обезщетение за причинени му в резултат на
процесното ПТП неимуществени вреди. Решението е влязло в законна сила на 10.01.2020
година.
По същество това решение има същите правни последици като решение по уважен
частичен иск, доколкото със същото е произнесена отговорността на ответника „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД - застраховател на застрахования деликвент А.М.А. като водач на л.а.
„Сеат Толедо”, с рег. № ***, за обезщетяване на част от причинените в резултат на деликта
вреди на ищеца П.П. - трето увредено при застрахователното събитие лице (в частност
неимуществените такива).
Съгласно разпоредбите на чл.297 и чл.298, ал.1 от ГПК това решение е задължително
за страните в настоящото производство и за съда, като спорът в тази му част не може да
бъде пререшаван (чл.299, ал.1 от ГПК). Решението се ползва със сила на пресъдено нещо
(СПН) относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане, произтичащо от същото право.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващ исков процес за остатъка от вземането за обезщетение на вредите да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация. Формираната СПН на
решението по предходния иск за обезщетяване на част от причинените при процесното ПТП
вреди относно основанието преклудира и правоизключващите отговорността на прекия
причинител (респ. неговия застраховател) възражения, че вредите от деянието не са по
изключителна вина на застрахования водач, а са съпричинени от пострадалия.
С оглед на това и като съобразява, че в хода на исковото производство по гр.д.
№7075/2017г. по описа на Софийски градски съд, ответния застраховател е обосновал
въведеното в предмета на делото възражение за съпричиняване единствено с твърдението,
че пострадалия ищец П. П. е пътувал в увреждащия лек автомобил на задната седалка, без
поставен обезопасителен колан, съдът намира за недопустимо въвеждането в последващ
исков процес на различни основания за това правоизключващо възражение.
Независимо от горното, фактът, че при качването си в автомобила ищецът е знаел
и/или е могъл да узнае при положена от него дължима грижа, че водачът А. А. е бил бил
употребил алкохол, с което сам е поставил себе си в риск от увреждане, не се установява по
4
несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Липсват посочени и представени
доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса, за обстоятелствата,
при които пострадалият ищец се е качил в автомобила. Безспорно е установено при
изясняване на фактическата обстановка, при която е настъпило процесното ПТП, че от
години ищецът П. И. П. и неговата майка А.М.А. не са живеели в едно домакинство като
след раздялата на родителите П. останал да живее при баща си в с. В., а майката се
преместила при своите родители в друго село. В настоящия процес не е установено какви са
били отношенията между майката и сина през този или близък до произшествието период.
Не е установено знание у сина за системна злоупотреба на майката с алкохол, формирано
отношение към такова поведение и способност да разпознава признаците и проявлението на
алкохолното опиване в поведението на човек, в частност на неговата майка. Не са
установени и обстоятелствата, при които е станало качването на ищеца в автомобила,
управляван от неговата майка. Както сочи разпитания по делото свидетел М. М. – баща на
водачката А.М.А., в деня на произшествието дъщеря му е трябвало да отиде в гр. П. „за
медицинско за работа“. След като по обяд е тръгнала от дома си с колата е минала през с. В.
и е взела П. и баща му. Конкретните обстоятелства, при които е станало това, обаче, не са
установени (срещата в с. В., качването в автомобила). С оглед на това не може обосновано
да се приеме, че ищецът е имал възможност да възприеме състоянието на своята майка,
външни признаци, за които вещото лице по изслушаната и приета съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни казва, че са различими у човек употребил по-голямо
количество алкохол (данни за което са установени при аутопсията на загиналия водач) –
нарушения в походката, в координацията, в речта, във вниманието. Хипотетично е
възможно при пристигането си в с. В. водачът да не е излязъл от автомобила, при което до
качването си в задната му част ищецът да не е имал възможност да установи какъвто и да е
контакт с него. Възможно е и обратното, но изводите на съда не могат да почиват на
предположения, обосноваващи защитната теза на заинтересованата страна, а следва да се
основават на конкретни посочени и представени доказателства, които, макар и не
категорично, но с достатъчна степен на достоверност да установяват твърденията й.
С оглед на това възражението на ответника, че ищецът е знаел или поне е могъл да
узнае при проявена нормална дължима грижа, че водачът на автомобила, в който се е качил,
за да пътува, е употребил алкохол, с което е съпричинил вредоносния за себе си резултат,
следва да се приеме за недоказано. Изложените в тази връзка мотиви от
първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и
на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към тях.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр.2 ГПК. Не се установяват допуснати нарушения от първоинстанционния съд на
императивни материалноправни норми. Ето защо обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
5
В съответствие с това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът – въззиваема страна
има право да получи от въззивника – ответник в първоинстанционното производство
разноските за въззивното производство. До приключване на устните състезания обаче
страната не е представила списък по чл.80 от ГПК, липсват и доказателства за сторени
разходи, поради което такива не се присъждат.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №158/10.07.2020г. на Районен съд – П. (ПРС), 3-ти
състав, постановено по гр.д. №869/2019г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6