Р Е Ш Е Н И Е
№ 261030 / 1.10.2021г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесети септември Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №00674 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
С исковата молба, както и след изменение на исковете в съдебно заседание но ПРС от 20.09.2021г., са предявени обективно съединени искове от М.Б.Т., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. П., срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., *******, с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1170,78лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 13.11.2010г.- 24.09.2012г., сумата от 335,30лв., представляваща лихва за забава за периода 23.10.2019г.- 18.02.2021г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№9135/2012г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№297/2014 на ЧСИ С. Д..
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но се явява неоснователен. Ответникът твърди, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са предприемани нови действия по принудително събиране. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№9135/2012г. на ПРС е издадена заповед за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 18.06.2013г., с
който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1787,96лв.,
представляваща главница за доставена и
ползвана питейна вода, както и
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 13.11.2010г.- 24.09.2012г.,
сумата от 172,79лв., представляваща лихва за забава за периода 14.01.2011г.-
07.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2012г.
до окончателното и изплащане, както и сумата от 39,22лв. за направените
разноски.
Въз основа на процесния
изпълнителен лист и по молба на
ответника от 03.06.2014г. е образувано изп.д.№297/2014 на ЧСИ С. Д., като в
молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към
принудително изпълнение.
По изпълнителното дело
е връчена покана за доброволно изпълнение, като са извършвани и изпълнителни
действия. По делото са правени удръжки от трудовото възнаграждение на
взискателя, последната от която е от 30.03.2018г.
Видно от съдебно-
икономическата експертиза на в.л.В. П., неоспорена от страните, по процесното
изпълнително дело в полза на взискателя са изплатени суми в общ размер на
2342,83лв., като всички изплатени суми са основание удръжка от трудово
възнаграждение.
Преводното нареждане от
22.10.2019г., с което в полза на взискателя е преведена сумата от 89,04лв. от
ЧСИ касае сума, която е събрана по изпълнителното дело от длъжника преди
30.03.2018г., но която е преведена от ЧСИ след приемане на СИЕ.
Видно от съдебно-
икономическата експертиза на в.л.В. П., неоспорена от страните, по процесното
изпълнително дело са останали дължими следните суми: сумата от 1170,78лв.,
представляваща главница за доставена и
ползвана питейна вода, както и
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 13.11.2010г.- 24.09.2012г.,
сумата от 335,30лв., представляваща лихва за забава за периода 23.10.2019г.-
18.02.2021г., за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.г.д.№9135/2012г. на ПРС. След изменението на исковете
предмет на настоящето дело е само несъбраната сума по изпълнителното дело.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът
намира за установено следното от правна страна:
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат
доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК,
настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането
на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за
изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е
преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на
чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното
и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са
само фактите, които са настъпили след 03.06.2014г., когато
е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата
погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
Предвид гореизложената фактическа обстановка е видно, че с предприемането на изпълнителни действия давността се прекъсва и започва да тече нова давност.
Последното изпълнително действие по процесното изпълнително дело е извършено на 30.03.2018г., когато е направена удръжка от трудовото възнаграждение на взискателя. След този момент не са извършвани изпълнителни действия. Поради това и съдът намира, че от този момент е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания.
Поради това е съдът намира, че тригодишната давност е изтекла на 30.03.2021г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесните вземания са погасени поради изтекла погасителна давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
На ищеца се дължи сумата от 400,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото размерът на адвокатското възнаграждение е близко до минималния предвиден размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1, то и съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 504,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и такса за прилагане на изпълнителното дело.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от М.Б.Т., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. П., срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., *******, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1170,78лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 13.11.2010г.- 24.09.2012г., сумата от 335,30лв., представляваща лихва за забава за периода 23.10.2019г.- 18.02.2021г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№9135/2012г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№297/2014 на ЧСИ С. Д., поради погасяване правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., *******, да заплати на М.Б.Т., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. П., сумата от 504,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и такса за прилагане на изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Д.К.