Р Е
Ш Е Н И Е № 984
гр. Перник, 09.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1187 по описа за 2018 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация
– Перник” АД гр. Перник е подало заявление, по което срещу ответника П.Р.К. е
издадена заповед за изпълнение на парично за следните суми: 511,51 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2013 г. до 30.04.2017 г., 137,87
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.02.2014 г. до 15.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 22.12.2017 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата 25 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта за
изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
След постъпилото
възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е
доставил топлинна енергия през периода от 01 от 01.12.2013 г. до 30.04.2017 г., за топлоснабден имот,
находящ се в ***, за която ответникът не му заплатил дължимата се цена. Твърди,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със
съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира
разноски.
С отговора на исковата молба ответникът прави
възражения за нередовност на исковата молба със съображения за липсата на
изложени твърдения за това на какво основание ищецът поддържа, че ответникът
има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. Прави
възражения за давност по отношение на вземанията за периода от 01.12.2013г. ди
21.12.2014г. и за плащане за разликата до пълния претендиран размер.Заявява, че
не оспорва, че стойностно доставената топлинна енергия до имота е отразена
коректно в извлечението от сметка, представено от ищеца с исковата молба. Не
оспорва и коректността на изчисленията за размера на обезщетението за забава по
същото. Прави възражение, че не е собственик и ползвателн на имота, за който са
начислени процесните вземания. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.дело №8854/2017г. по описа на РС-Перник е видно, че въз основа
на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
вземания за доставена, неплатена топлинна енергия и за обезщетение за забава в
плащането.
С възражение с рег.№1165/11.01.2018г., подадено в законовия двуседмичен срок по
чл.414, ал.1 ГПК, ответникът е оспорил вземането, сочейки, че не дължи сумите,
предмет на издадена заповед за изпълнение.
От приетата като доказателство по
делото публикация на общи условия за
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя на такава.
Представени
са 41 бр. фактури по описа на л. 52 от делото, от които се установява
осчетоводяването при ищеца на доставките на топлинна енергия за процесния
период.
Видно от приетите като доказателства по делото платежни
нареждания, ответникът е наредил в полза на ищеца суми в погашение на
задължения, които са индвивидуализирани с посочване на основанията им и
номерата на издадените фактури.
По делото е излушана
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява редовността
на воденото при ищцовото дружество счетоводство по партидата на ответницата и
размерът на начислените задължения за доставена топлинна енергия и обезщетение
за забава, както и размерът на погасените с плащане задължения .
Други доказателства не са ангажирани по
делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото се
установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
взмемания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По основателността на исковете:
За да бъдат уважени
предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът
да е доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и
цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Ищцовото дружество не
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното
договорно правоотношение с ответника
през процесния период. Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и
съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител. Това
качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот.
От събраните по делото доказателства не се установи ответникът
да е бил собственик или ползвател на имота, описан в исковата молба,
през периода, за който са начислени вземанията.
При тези съображения съдът намира, че искът за главница и акцесорният иск
за лихва следва да бъдат отхвърлени, тъй като привлеченото към отговорност лице
не е пасивно легитимирано да отговоря по него по смисъла на чл. 153, ал.1 от
Закона за енергетиката. Ищцовото дружество, въпреки указаната му с доклада
доказателствена тежест, не ангажира доказателства, с които при условията на
пълно и главно доказване да установи релевантните за спора обстоятелства, на
които основава иска си, а именно: наличието на облигационно правоотношение със
страни, идентични със страните по настоящето дело, по което да е налице
неизпълнение на задължение от страна на привлеченото като ответник лице.
При така мотивиран извод за
неоснователност на иска за главница, съдът приема, че като неоснователен следва
да се отхърли и обусловеният от изхода му обективно съединен иска за
установяване съществуването на вземането за обезщетение за забава, поради
недоказаност на съществуването на главен дълг.
По разноските:
В заповедното производство: Съгласно Тълкувателно
решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на
чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от исковете. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да преразпредели разноските
в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата от 50,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на установителния иск
дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство остават в тежест на ищцовото дружество. Същото важи и за сторените
от ищеца разноски в настоящето производство. Ответникът своевременно е заявил
искане за присъждане на направените от
него разноски по делото, като с оглед на възражението за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно, такива му
се дължат до сумите от 300 лв. за адвокатска защита и съдействие в заповедното
производство и 300 лв. в исковото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република за признаване за установено по
отношение на ответника П.Р.К. с ЕГН ***********, с адрес ***, че
същият дължи на ищцовото дружество сумата
511,51 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013 г. до
30.04.2017 г. за топлофициран имот, находящ се в ***5, и сумата 137,87 лв. представляваща обезщетение
за забава в размер на законна лихва за периода от 09.02.2014 г. до 15.12.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №7247 от 22.12.2017г. по ч.гр.д. 8854/2017г. на РС-Перник
като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК ********* да
заплати на П.Р.К. с ЕГН ***********, сумата
от 600 лв. за разноските в заповедното и исковото
производство.
След влизане на решението в сила,
частно гражданско дело №8854/2017 г. по
описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис
от настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: