Р Е Ш Е Н И Е № 343
гр.Пловдив, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1779/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Г.С.,
В.Г.С., З. Г.З., Н.Б.Ц. и Г.Н.Д., чрез адв.М. Д. срещу решение № 308/21.06.2019г.
на Асеновградски районен съд, ІІІ граждански състав, постановено по гр.дело №
2357/2018г. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск от И.Г.С., В.Г.С., З. Г.З., Н.Б.Ц. и Г.Н.Д. да бъде
признато за установено по отношение на Д.Г.С. и И.С.С., че И. Г. С. е собственик на 2/10( две десети)
ид. ч., В.Г.С. е собственик на 2/10(две десети) ид. ч., З. Г.З. е собственик
на 2/10 (две десети) ид. ч., Н.Б.Ц. е собственик на 1/10 (една десета) ид. ч., и Г.Н.Д. е собственик на
1/10 (една десета) ид. ч. от ПИ с идентификатор
38799.60.25(три осем седем девет девет токча шест нула точка две пет)
ид.ч. по КК на с ****
с площ от 257 (двеста петдесет и седем) кв. м., с адрес на поземления имот с ****, пк ****, трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м ,
номер по предходен план 29(двадесет и девети), квартал 8 (осем), парцел ІІ-29(втори
двадесет и девети), при граници (съседи): имот № 38799.60.41, имот №
38799.60.26, ведно с построената в имота жилищна сграда еднофамилна с
идентификатор 38799.60.25.1 (три осем седем девет девет точка
шест нула точка две пит точка едно) с площ 53 (петдесет и три) кв. м., брой етажи един,
предназначение жилищна сграда еднофамилна, както и иск на основание чл. 537 ал.2 ГПК да бъде отменен НА № 48 том 2 дело ****/**** г на нотариус С. К.
Решението се обжалва изцяло. Твърди
се, че решението е незаконосъобразно, недопустимо,
неправилно, необосновано и немотивирано. Сочи се, че неправилно се приема от
съда, че имотът не е достатъчно добре описан както от скицата и нотариалния
акт, така и от свидетелските показания. Сочи се, че съдът неправилно
интерпретира и допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза по делото.
Сочи се, че първоинстанционният съд не излага съображения защо приема, че иска
е неоснователен, при което решението е постановено при липса на мотиви. Сочи
се, че няма посочени основания в решението защо се приема, че само ответниците
са упражнявали необезпокоявано владение на имота, както и че са изразявали
намерение да владеят имота само за себе си. Сочи се, че неправилно са оценени
показанията на разпитаните по делото свидетели. Твърди се, че неправилно е
преценена и приетата съдебно-техническа експертиза и съдът не е приложил
правилно закона като не се е съобразил с практиката на Върховен касационен съд.
Постъпил е отговор от въззиваемите, с който жалбата се
намира за неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се направените разноски и за двете инстанции.
Пловдивският окръжен съд, Х
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
РС Асеновград приема за доказана
следната фактическа обстановка. Г. Д. С. е починал на 17.05.1991г. /удостоверение за
наследници на л.8 от първоинстанционното дело/ и е оставил наследници – И.Г.С.
– син, В.Г.С. – син, З. Г.З. – дъщеря, Д.Г.С. – син и М.Г. Б. – дъщеря, която е
починала през 2013г. и оставила
наследници - Н.Б.Ц. - съпруг и Г.Н.Д. - дъщеря. На 24.02.2014г., след извършена
обстоятелствена проверка на основание чл. 483 ГПК, нотариус С. К. с район на
действие РС Асеновград е съставила Нотариален
акт № 48 том ІІ дело **** г, вписан с Акт № 131 том 3 дело **** г на Службата
по вписвания при РС Асеновград /л.5/, като е признала Д.Г.С. с адрес *** за
собственик на основание давностно владение на 200/257 идеални части от ПИ с
идентификатор 38799.60.25 с площ 257 кв. м.
по КК и КР на с. **** с адрес на
поземления имот с. **** п.к. ****, трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м., номер по
предходен план 29, квартал 8 парцел ІІ-29, при граници съседи: имот
38799.60.41, имот 38799.60.58, имот 38799.60.26, ведно с построената в имота
жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор 38799.60.25.1 с площ 53 кв. м. брой
етажи един предназначение жилищна сграда еднофамилна.
Представят се приходни квитанции
от 15.09.2014г за данъчен обект ********** платени данъци от Г.Д. за 2013г., 2014г.,
2016г., 2018г., както и за същия имот за 2015г., за данъчен обект ********** за платени данъци
за 1998г., 2014г., 2015г. Прието е че представените и приети по делото писмени
документи, приложени на л.12-1л.7 включително не е ясно кой имот касаят.
Първият ответник е декларирал по реда на чл. 14 от ЗМДТ от дата 26.11.2014г.
имот в с. ****, представяващ
второстепенна постройка от 17.00 кв. м., второстепенна постройка от 4.00
кв. м. и жилище от 108 кв. м., както и с декларация от 01.04.2014г. – имот в с.****
с кадастрален номер 60.25 състоящ се от земя 200 кв. м. и жилище 53 кв. м.
Представят се от ответника квитанции за платена ел. енергия за обект с ИТН ****
в с. **** за периода 2015г. - 2018г. От Д.Г. С. са платени данъците за данъчен
обект ********* в с. **** за периода
2014г., 2015г.-2018г, както и за данъчен обект ********* в с. ***** за 2008г.-2014г.
В разписния лист на с **** под № 29 е записан двор на Г. Д. С. в кв. 8 парцел
ІІ. Д.Г.С. е декларирал по реда на чл.14 ЗМДТ имот в с. **** с кадастрален № 29
от 1984г, УПИ ІІ-в кв. 8 като собственост
на И.Г.С., М.Г. Б., В.Г.С., З.Г.З. и Д.Г.С. съставляваща земя от 74 кв.
м. и застроена площ от 35 кв. м. От представеното у-ние изх. № 380/2019г на СВ се установява, че Г. Д.
С. ЕГН ********** няма вписвания и отбелязвания за периода от 01.01.1995г до
15.03.2019г. При установяване на фактите по това дело РС Асеновград също така е
възпроизвел заключението на изготвената СТЕ и е преразказал показанията на
разпитаните по делото свидетели.
За да отхвърли предявените искове
РС Асеновград е приел следното. На първо място, че ищците не успели да проведат
пълно доказване на твърденията им, че са собственици по наследство от техния
баща Г. С. на процесния имот и че записаният на името на Г. С. имот е идентичен с процесния. На второ място РС
Асеновград приема, че от ангажираните гласни доказателства не се е оборила
доказателствената сила на съставения констативен нотариален акт за собственост
№ 48 том ІІ дело **** г на нотариус К., а представените квитанции за платени
местни данъци и такси не е ясно кой имот касаят.
Основателно
е възражението на жалбоподателите, че неправилно
се приема от съда, че имотът не е достатъчно добре описан както от скицата и
нотариалния акт, така и от свидетелските показания и неправилно е преценена и
приетата съдебно-техническа експертиза пред първата инстанция и съдът не е
приложил правилно закона като не се е съобразил с практиката на Върховен
касационен съд.
По
извода на РС Асеновград, че ищците, не са успели да проведат пълно доказване на
твърдението, че са собственици по наследство от техния баща Г. С. и че
записаният на името на Г. С. имот не е доказано да е идентичен с процесния,
въззивният съд установи следното. Видно от горепосоченото удостоверение за
наследници на л.8 от първоинстанционното дело общият наследодател Г. Д. С. е
починал на 17.05.1991г. и е оставил като наследници трима сина и две дъщери. По
силата на чл.5 ал.1 от Закона за наследството имуществото на наследодателя се
наследява от неговите деца по равни части, тоест петте деца на Г. С. /трима
сина и две дъщери/ са го наследили в равни части по 1/5 идеална част за всяко
дете. Като след смъртта на дъщерята на общия наследодател М. Б., нейната
идеална част от наследството се наследява от дъщеря й и съпруга й в равни части
по силата на чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН. Поради което квотите в наследството
на И.Г.С., В.Г.С., З. Г.З. и Д.С. стават по 2/10
идеални части, а за Н.Б.Ц. и Г.Н.Д. по 1/10 идеална част.
По този въпрос по делото не се спори.
В исковата молба ищците твърдят, общият им
наследодател да е бил собственик на процесния имот ПИ
с идентификатор 38799.60.25 по КККР на село **** с площ от 257 кв. м., с адрес на поземления
имот село ****, п.к. ****, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 29, квартал 8, парцел ІІ-29. Видно от новооткритото писмено доказателство
договор за продажба на недвижим имот от 28.08.1947 година /л.43 от въззивното
дело/ на същата дата общият наследодател на страните по делото Г. Д. С. е
закупил от Д. Д. Б. къща с плевня в с.****, при определени съседи, записани в
този договор. Видно от приетата СТЕ пред въззивният съд /л.70-л.72/ По първия
КРП на с.**** в разписната книга собственик на имот №29 е записан Г. С..
Описаните съседи в този договор от 1947 година съвпадат със собствениците на
имоти пл.№28 и пл.№30 описани по разписната книга към първия КРП на с.**** от
1984г. Описаните съседи братя Ф. в договора от 1947 година са собственици на
имот №34 по КРП, който е в съседен квартал №6, но е в непосредствена близост до
процесния имот №29. Самият имот №29 по РП от 1984г. е ПИ ИД 38799.60.25 с площ
от 257 кв.м. и също записан като собственост на Г. Д. С.. Тоест налице е пълна
идентичност на имота предмет на иска и ПИ с
идентификатор 38799.60.25 по КККР на село **** с площ от 257 кв. м. Тези изводи на настоящия съд се потвърждават и от
редица други косвени доказателства.
На първо място това е процесният Нотариален
акт № 48 том ІІ дело 233/2014г, вписан с Акт № 131 том 3 дело **** г на СВ АРС
/л.5/, с който е признат Д.Г.С. за собственик на основание давностно владение
на 200/257 идеални части от ПИ с идентификатор 38799.60.25 с площ 257 кв. м.
Тъй като ответникът Д.С. твърди да е владял целия имот явно и безспорно повече
от 20 години и да го е придобил по давност, то с оглед на тази теза няма
разумно основание, защото с горния констативен нотариален акт същия придобива
не собствеността на целия имот, а само на 200/257 идеални части. Единственото
разумно обяснение на този факт е че с този нотариален акт е признато, че
останалите 57/257 идеални части са били вече собственост на Д.С. по наследство
от неговия общ наследодател Г. С..
На второ място свидетелят К. С. /л.70/, който
е свидетел на ответника Д.С., като дава показания за този имот твърди,че
познава страните по делото, които включват не само ответника и жена му, но и
братята и сестрите му - ищци по делото, защото са от едно село и твърди, че те
имат къща в с.****. Тоест тази къща е на всички страни, а не само на ответника Д.С.
и жена му. Това се потвърждава и показанията му за ремонтите по къщата, в които
твърди че ремонти е правил М., като познава братята му, но той като е бил там
те не са идвали да кажат какво правиш тука и не знае някой от братята му да
оспорват, че е негова къщата.
На трето място свидетелите на ищците А. Г. и Г.
С. /л.69/ също ясно потвърждават наследствения характер на процесния имот,
наследен от братята и сестрите, страни по това дело и деца на дядо Г.
Съдът
не възприема възражението на ответниците, че общият наследодател не е могъл да
придобие правото на собственост върху имота, защото през 1947 година е действал
чл.219 от отменения ЗЗД, който под страх от недействителност е изисквал
прехвърлянето на собственост да се извършва с нотариален акт, а не с обикновена
писмена форма. Да с този договор за продажба от 1947г. не е прехвърлена валидно
собствеността на имота през 1947 година, но този договор е писмено
доказателство за започнало владение над имота от Г. Д. С. през 1947 година,
което е продължило до смъртта му през 1991 година. Като в този над 40 годишен
период общият наследодател е придобил правото на собственост над имота по
давност.
Основателно е и
възражението на жалбоподателите, че няма
посочени основания в решението защо се приема, че само ответниците са
упражнявали необезпокоявано владение на имота, както и че са изразявали
намерение да владеят имота само за себе си, както и че неправилно са оценени
показанията на разпитаните по делото свидетели. Всъщност РС Асеновград по тези
въпроси отношение не е вземал и не е изследвал налично ли е владение над имота
от страна на ответника Д.С. в твърдения от него период в отговора на исковата
молба от 1994 година до 2014 година и до сега и демонстрирано ли е това на
ищците по делото. А свидетелските показания по делото РС Асеновград изобщо не е
обсъждал.
Доколкото
по делото има събрани устни доказателства по направеното възражение за изтекла
придобивна давност от страна на ответника Д.С. и доколкото по делото има
предявен иск по чл.537 ал.2 ГПК
за отмяна на издадения му констативен нотариален акт, то тези доказателства
подлежат на задължителна оценка от страна на решаващия съд и тъй като това не е
сторено от първата инстанция по този въпрос при съответно възражение направено
във въззивната жалба следва да се
произнесе въззивния съд по правилото на чл.269 от ГПК.
За да се приеме за настъпила придобивна
давност следва да по делото да се докаже, че лицето, което се позовава на нея е
осъществявало трайна фактическа власт над вещта в продължение на 10 години. В
казуса това не е доказано от събраните устни доказателства. Ответникът Д.С. не
е живял в процесния имот в с.**** в периода от 1994г. до 2014г. Няма събрани
доказателства, че имота е бил заключен от него в този период и никой друг е
нямал достъп до него. Напротив видно от показанията на свидетелите на ищците, а
именно Г. С. /л.69/ процесния имот е бил посещаван и ремонтиран от ищците И. и В.
С., както и от ответника Д.С.. Според св.А. Г. пък имота се е стопанисвал от Г.
сина на В.С. /л.69/. По сведения на св.С. къщата е била изоставена, тоест за
трайно владение на някой от наследниците на общия наследодател не може да се
говори. В това време както от показанията на св.Г. С., така и от показанията на
свидетеля на ответника К. С. /л.70/ е видно, че в дълъг период от време
ответникът Д.С. е живеел и работел в гр.****, поради което няма как дори да е
знаел какво става с процесния имот в с.****. Това, че св.М. П. не е виждала
никой друг да ходи в процесния имот не означава, че това не се е случвало по
простата причина, че тя не живее в с.****, а в гр.**** и евентуално може да
посети имота максимум един път в месец, ако има работа. Всъщност ответникът Д.С.
може да докаже само, че е правил ремонти в процесния имот, които са били на два
пъти през 1994 година и през 2014 година. Според свидетеля на ответника К. С.
пък всички ремонти са след 2014 година. Това е потвърдено и от отговорите на
ответницата И.С. по чл.176 от ГПК /л.96/, според която канализацията на къщата
е правена през 2014г., а партидата пред ВиК е открита през 2015г. Правенето на
ремонти в съсобствения имот през 1994г. и през 2014 година обаче не доказва, че
имота е бил владян в този период само и единствено от Д.С.. Тоест владение на
този имот в периода от 1994г. до 2014г. само от Д.С. не се доказва по това
дело.
Освен
това както вече се посочи въззивният съд приема, че процесния имот е бил
собственост на общия наследодател Г. С. до 1991 година, когато същият е
починал. Поради което сънаследникът Д.С. съгласно Т.Р. № 1/2012г. от 06.08.2012
година по т.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС трябва докаже, че след 1994 година,
когато твърди да е започнал владението над целия имот, да е извършил такива
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее и техните идеални части за себе си. Нищо такова не е доказано по това
дело. Ето защо за ответника Д.С. не е настъпила придобивна давност за процесния
имот по чл.79 от ЗС.
Ето защо
обжалваното решение се явява изцяло неправилно и следва да бъде отменено изцяло
на основание чл.271 ал.1 от ГПК, като вместо това предявените искове от И.Г.С., В.Г.С., З. Г.З., Н.Б.Ц. и Г.Н.Д. по чл.124 от ГПК и по чл. 537 ал.2 ГПК от следва да бъдат уважени изцяло, като се
признаят правата на собственост на ищците спрямо ответниците и се отмени
издадения констативен нотариален акт.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на ищците
следва да се присъдят разноски на
основание 78
ал.1 от ГПК при следните предели по списъка за разноски на л.94. За ищците
доказани са такива направени в производството пред РС Пловдив за адвокатски хонорар 1 200
лева /л.4/, държавна такса 50 лв. /л.25/, депозит за СТЕ 152,42 лв. /л.77/, удостоверение
5лв. /л.78/, такса за вписване на исковата молба 10 лв. /л.27/, увеличен
хонорар на вещото лице 100 лева /л.98/ или общо за тази инстанция 1517,42 лева.
Разноски направени пред въззивния съд 33,10 лв. за държавна такса /л.18/, 1000
лв. за адвокатски хонорар /л.46/, за СТЕ 252,20 лв. или общо 1285,30 лева. Общо
за двете инстанции 2802,72 лева. Тези разноски следва да се възложат в тежест
на въззиваемите.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 308/21.06.2019г. на Асеновградски
районен съд, ІІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 2357/2018г., като вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.С. с ЕГН ********** и И.С.С. с ЕГН **********, и двамата с
посочен постоянен адрес ***, че И. Г. С. с ЕГН **********,*** е собственик на 2/10 (две десети) идеални части, В.Г.С. с ЕГН **********,*** е собственик на 2/10 (две десети) идеални части, З. Г.З. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** е собственик на 2/10 (две десети) идеални части, Н.Б.Ц. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** е собственик на 1/10 (една десета) идеални части, и Г.Н.Д. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** е собственик на 1/10 (една десета) идеални части от ПИ с
идентификатор 38799.60.25 (три осем седем девет девет токча
шест нула точка две пет) по КККР на с **** одобрена със Заповед 300-5-68/08.11.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 257 (двеста петдесет и седем) кв.м., с адрес на поземления
имот село ****, п.к.****, трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план
29 (двадесет
и девети), квартал 8 (осем), парцел ІІ-29 (втори двадесет и девети), при
граници (съседи): имот № 38799.60.41, имот № 38799.60.58, имот № 38799.60.26, ведно
с построената в имота жилищна сграда еднофамилна с идентификатор 38799.60.25.1 (три осем седем девет девет
точка шест нула точка две пет точка едно) с площ 53 (петдесет и три) кв. м., брой етажи един,
предназначение жилищна сграда еднофамилна.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален
акт № 48 том ІІ, рег. №1319, дело 233/24.02.2014г, вписан с Акт № 131 том 3
дело **** г на СВ АРС, издаден от С. К. нотариус рег. №234 на нотариалната
камара, район на действие РС Асеновград, с който е признат Д.Г.С. с ЕГН ********** с адрес *** за
собственик на основание давностно владение на 200/257 идеални части от ПИ с
идентификатор 38799.60.25 с площ 257 кв. м.
по КК и КР на село **** с адрес
на поземления имот с. **** п.к. ****, трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м., номер по
предходен план 29, квартал 8 парцел ІІ-29, при граници съседи : имот
38799.60.41, имот 38799.60.58, имот 38799.60.26, ведно с построената в имота
жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор 38799.60.25.1 с площ 53 кв. м. брой етажи един предназначение жилищна сграда
еднофамилна.
ОСЪЖДА Д.Г.С. с ЕГН ********** и И.С.С. с ЕГН **********, и двамата с посочен постоянен
адрес *** да
заплатят на И.
Г. С. с ЕГН **********,***, В.Г.С. с ЕГН**********
***, З. Г.З. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Н.Б.Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес *** и Г.Н.Д. с ЕГН
**********, с постоянен
адрес *** разноските
по делото в размер на 2802,72 лева за първата
и въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.