РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Перник, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:Нина М. Коритарова
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251700600279 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.327 НПК.
С присъда № 2 от 24.01.2024 г., постановена по НОХД № 1665/2023 г.,
Районен съд – Перник е признал подсъдимата М. С. О. - родена на *** в ***, с
постоянен адрес - *** и с настоящ такъв - ***, българка, с българско
гражданство, *** образование, омъжена, ***, неосъждана, с ЕГН: **********,
за невиновна в това, че на ***, в ***, пред надлежен орган на властта /пред
Районен съд - гр. ***/ като свидетел /по гражданско дело № *** по описа на
Районен съд гр. ***/ устно /при проведен разпит/ съзнателно потвърдила
неистина /че на *** И.О.А. лично в нейно присъствие е подписал саморъчно
завещание от същата дата в полза на Е.И.Я. и на В.М.Г./, поради което на осн.
чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено от нея
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
В срок против така постановената присъда е постъпил протест и
допълнение към него, с който се правят оплаквания, че присъдата е
неправилна. Представителят на държавното обвинение твърди, че макар
първоинстанционния съд да е обсъдил в цялост наличния доказателствен
материал по делото и да е отделил спорното от безспорното, това не води до
преценка, че постановеният акт е мотивиран и изпълняващ всички законови
изисквания. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди,
че решаващият съд не е взел изрично отношение към релевираните от
1
прокурора аргументи, както и че е налице липсата на отговор по направени от
страните възражения, като допълва, че това от своя страна води до извода, че е
налице липса на мотиви. Предлага постановената от Районен съд – Перник
присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда. Държавният обвинител прави алтернативно предложение
- атакуваната присъда да бъде отменена, като вместо нея се постанови нова, с
която подсъдимата М. О. да бъде призната за виновна по повдигнатото й
обвинение, като се сочат подробни доводи в подкрепа на направеното искане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
държавното обвинение поддържа протеста срещу присъдата на Районен съд –
Перник, като твърди, че съдът е извършил превратно тълкуване на
доказателствения материал. Според прокурора, съществуват доказателства за
това, че не е имало друго завещание, което да подкрепя верността на
твърденията на подсъдимата. Прокурорът поддържа, че съдът неправилно е
интерпретирал почерковата експертиза и свидетелските показания, които
сочат към извършване на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимата се явява
лично и с адв.П. С., който е депозирал писмени възражения към протеста, с
цел да спести процесуално време. Той твърди, че протестът на прокурора не е
обоснован, тъй като първоначалната присъда съдържа достатъчно мотиви,
които не са пропуснати от съда. Защитникът категорично отхвърля
твърдението на прокурора, че първоначалната присъда е постановена при
липса на мотиви. Той настоява, че съдът е изложил подробни аргументи,
анализирайки доказателствата и че не са пренебрегнати нито доводите на
прокуратурата, нито тези на защитата. Защитата отхвърля и алтернативната
претенция на прокуратурата за извършено престъпление по чл. 290 НК. Той
аргументира, че подсъдимата не може да бъде призната за виновна, тъй като
деянието не е осъществено. Според него, обективно липсват елементи от
състава на престъплението лъжесвидетелстване, тъй като подсъдимата не е
извършила престъпление при пряк умисъл. Адвокат С. припомня, че според
установената практика на Върховния касационен съд, дори и да липсват
елементи от обективната страна на престъплението, не трябва да се обсъжда
субективната страна. В този контекст той поддържа, че делото не е доказало
наличие на престъпление.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното в протеста,
като взе предвид развитите съображения и изявленията на страните,
направени в съдебното заседание, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК,
намери че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
След направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е установил точно
фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята
компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички
мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378,
ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените
2
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си
изводи. Посочил е и съображенията си по отношение на кредитирането на
събрания по делото доказателствен материал, неговата относимост към
решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички
релевантни доводи.
Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, се
споделя изцяло от настоящата инстанция и се изразява в следното:
Подсъдимата М. С. О. е родена на *** в ***, *** образование и
упражняваща дейност като ***. Не е осъждана.
По гражданско дело № *** на Районен съд – *** е бил предявен иск за
делба на недвижим имот в ***, общ. *** – поземлен имот с масивна жилищна
сграда, придобит при съпружеска имуществена общност от Г. и И.А.. Делото е
било образувано по искова молба на Д.Д. срещу сестра му Ц. П., както и П.С.
и Е.Я..
В законния срок писмен отговор на иска е подала единствено Е.Я., която
го оспорила, позовавайки се на саморъчно завещание от 23.12.2017 г., с което
баща И.А. завещал своята ½ идеална част от имота. След смъртта му,
съпругата му Г. А. също завещала своята част на дъщеря им Е.. Я. представила
в съда копие на завещанието и впоследствие – протокол от нотариус Р.М. за
обявяването му.
Завещанието е оспорено от останалите страни по делото, поради което
съдът приел за съвместно разглеждане иск за установяване на неговата
нищожност. Назначена била съдебно-графологична експертиза, според чието
заключение текстът и подписът върху завещанието вероятно не са изпълнени
от И.А., като не било възможно категорично заключение заради липса на
достатъчен сравнителен материал.
По искане на пълномощника на Е.Я. в качеството на свидетел по делото
била разпитана М. О. – дъщеря на брата на И.А.. Тя заявила, че на 23.12.2017 г.
в дома на баща в ***, в нейно присъствие, чичо И. саморъчно съставил
завещанието със син химикал и го подписал, като това станало в рамките на
час и половина. По думите , завещанието било написано на кариран лист и
изготвено след консултация с баща . Твърдяла още, че след завършването на
завещанието се чула по телефона с И.А., а впоследствие заедно с Г. А. завели
завещанието при нотариус Р.М. за съхранение. Свидетелските показания
били протоколирани в съдебно заседание на ***
Гражданското дело приключило с решение от 22.06.2022 г., но на по-
късен етап – след постигната спогодба – въззивният съд обезсилва решението.
На 20.10.2022 г. Д.Д. подал жалба до Районна прокуратура – Перник, с
твърдения за неверни показания пред съда и фалшифициране на завещание,
което довело до образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.
290, ал. 1 от НК.
В хода на разследването била назначена нова графологична експертиза,
според която в документите със сравнителни образци от И.А. имало почерк на
десет различни лица, но не било възможно да се установи кой от тях е
неговият. Установено било, че нито ръкописният текст, нито подписът в
завещанието са изпълнени от И.А..
3
Така, въз основа на събраните доказателства, било прието, че
показанията на М. О. пред гражданския съд съдържат неверни твърдения
относно изготвянето на завещанието.
Наказателното производство по НОХД №1665/2023 г. е образувано по
обвинение срещу М. С. О. за това, че на ***, в качеството си на свидетел по
гражданско дело № *** пред Районен съд – ***, е дала неверни показания
относно съставянето на саморъчно завещание от И.А., което по нейни думи
било изготвено в нейно присъствие на 23.12.2017 г. – престъпление по чл. 290,
ал. 1 от НК.
Подсъдимата не е дала обяснения пред наказателния съд, но е поискала
да бъде оправдана. Защитата твърди, че не е доказано престъпление – че
подсъдимата е описала обективно случили се факти, че нейните показания не
са довели до неправилен съдебен акт в гражданското производство, както и че
евентуално става въпрос за „извинителна грешка“ по смисъла на чл. 14 от НК.
В рамките на разследването е извършена съдебно-графологична
експертиза, която установява, че подписът в представеното завещание не е на
И.А., а ръкописният текст съдържа почерк от десет различни лица. Експертът
не е могъл да посочи кой от образците принадлежи на самия А..
По време на съдебното производство по наказателното дело са събрани
и оценени следните доказателства:
-Показанията на подсъдимата О. в качеството на свидетел по
гражданското дело, в които твърди, че на 23.12.2017 г. И.А. в нейно
присъствие саморъчно написал завещание на кариран лист с химикал, като
консултирал съдържанието с брат си С.. Завещанието било за Е.Я. и М..
Твърди също, че след написването А. се интересувал дали документът е
предаден на нотариус.
-Показанията на свидетеля Д.Д., който посочва, че завещанието в полза
на Е.Я. и нейния син В. е било предмет на спорове по делото, но не
потвърждава дали е било съставено при описаните от подсъдимата
обстоятелства.
-Показанията на Е.Я., дъщеря на И.А., която заявява, че на 24.12.2017 г. е
видяла баща си в лошо здравословно състояние и след смъртта му открила
завещание сред личните му документи. Не потвърждава категорично, че това
е същият документ, за който говори подсъдимата.
-Графологичната експертиза, потвърждаваща, че завещанието не е
подписано от И.А., а почеркът в него не съответства на нито един от
предоставените сравнителни образци, което поставя под въпрос
автентичността на документа.
Въпреки тези резултати, съдът намира, че показанията на подсъдимата
са били последователни и съответстващи на останалите факти, включително
обстоятелството, че И.А. на посочената дата е бил в дома на брат си и на
следващия ден е постъпил в болница. Не са събрани доказателства, които да
установят, че подсъдимата съзнателно е заявила неистина. Освен това не е
доказано завещанието да е било изготвено в полза на лице на име В. М., както
се твърди в обвинителния акт.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че не е установено
4
подсъдимата да е нарушила закона и я оправдава по повдигнатото обвинение.
Настоящият съдебен състав, след цялостна проверка на постановената
от Районен съд – Перник присъда, намира, че тя е правилна, обоснована и
постановена при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да
бъде потвърдена по следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са събрани
достатъчно и категорични доказателства, които да установят, че подсъдимата
М. С. О. съзнателно е потвърдила неистина в качеството си на свидетел по
гражданско дело № ***.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства не може да се
направи безспорен извод, че подсъдимата е знаела, че описваните от нея факти
относно съставянето на завещанието не отговарят на обективната истина.
Напротив – показанията и са последователни, логични и кореспондират с
други доказателствени източници, включително установения престой на И.А.
в дома на брат му на 23.12.2017 г. и последвалата му хоспитализация.
Заключението на графологичната експертиза, макар да поставя под
съмнение автентичността на завещанието, не може да служи като единствено
доказателство за наличие на престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Самата
експертиза не дава категоричен отговор относно автора на завещанието, а
единствено установява, че подписът не е на И.А. и че текстът е изписан с
почерци на различни лица. Това обстоятелство не води автоматично до извод
за умишлено лъжесвидетелстване от страна на подсъдимата, особено при
липса на доказателства, че тя е съпричастна към евентуалната фалшификация.
За да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата по чл.
290 НК, следва да е налице доказано умишлено поведение, насочено към
съзнателно потвърждаване на неистина пред съда. В случая липсва доказан
пряк умисъл, а напротив – възможна е хипотезата подсъдимата да е
възпроизвела факти, които по нейна преценка са се случили, дори и да са били
повлияни от лични възприятия, неточна преценка или объркване.
Първоинстанционният съд правилно е отчел, че дори и да се приеме, че
показанията на подсъдимата не отговарят на обективната действителност, те
не са довели до неблагоприятен правен резултат. Гражданското дело е
приключило със спогодба, като решението на първата инстанция е обезсилено.
Това допълнително отслабва значимостта на евентуалните неверни твърдения,
тъй като не са повлияли върху постановяването на съдебен акт с
неблагоприятни последици за страните.
Предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд достигна до извода, че
присъдата на Районен съд - Перник е правилна и законосъобразна, като не са
допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяна на същата и връщане на
делото. Поради това съдът приема, че присъда № 2 от 24.01.2024 г.,
постановена по НОХД № 1665/2023 г. по описа на Районен съд - Перник
следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл.
338 от НПК, окръжния съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №2/24.01.2024г. по НОХД №1665/2023г. по
описа на Районен съд - Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6