№ 387
гр. С., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500222 по описа за 2023 година
С решение № 117 от 21.11.2022 год. по гр. дело № 691/2021 год. РС-Пирдоп е
отхвърлил предявения от ищеца И. Н. К. от гр. З. срещу С. Х. К. от с. Б., община Х. иск за
признаване за установено, че липсва съвместен принос от страна на ответницата за
придобИ.е по време на брака на процесния имот, както и за признаване за установено, че
ищецът е едноличен собственик на недвижимия имот, а именно: урегулиран поземлен имот,
находящ се в гр. З., ул. „Ю.Г.“ № 34 с площ 488 кв.м., който по действащия регулационен
план на града, одобрен със заповед № 302 от 1984 год. съставлява парцел ІV-1581 в кв. 143
при посочени граници и съседи, понастоящем – поземлен имот с идентификатор
31044.504.488 с площ 514 кв.м., заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 80 кв.м. с идентификатор 31044.504.488.1, с правно основание
чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК и чл. 124, ал. 1 от ГПК , като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, който го
обжалва изцяло с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните
по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да уважи предявените искове изцяло.
Ответницата оспорва въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
1
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът твърди в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански брак на
26.03.1986 год. в с. Челопеч, като заживели в къщата на неговите родители, находяща се в
гр. З., ул. „Ю.Г.“ № 34. От брака съпрузите имат две деца – К. К. и М. К., родени през 1983
год. и 1986 год. По време на брака съпругата почти не е работила, като за издръжката на
семейството се грижел основно ищецът, който през целия си трудов стаж работил на
длъжността „шофьор“ в „Е.М.“ АД. През 2009 год. родителите на ищеца решили да му
прехвърлят къщата, в която семейството живеело на посочения по-горе адрес, но тъй като
ищецът нямал парични средства се наложило да изтегли кредит от банка „ДСК“ в размер на
28000 лева. С н.а. № 171, дело № 145/2011 год. на нотариус П. с район на действие ПРС
родителите на ищеца Н. И.ов К., действащ чрез пълномощника си Р. Н.а П. /дъщеря/ и Х.
Н.а К., продали на сина си - ищеца по делото описания по-горе недвижим имот - парцел
ІV-1581 в кв. 143 по плана на гр. З., ведно с находящите се в него масивна едноетажна
жилищна сграда и стопанска сграда, за сумата 4 800 лева, която продавачите са получили
напълно от купувача, преди подписване на нотариалния акт. От заема на ищеца останала
сума в размер на 20 000 лева същият имал намерение да вложи за ремонт на къщата.
Ищецът изтеглил парите от сметката и ги прибрал вкъщи. През месец август 2011 год.
съпругата му го напуснала и ищецът установил липсата на парите от дома им. Оттогава не
може да установи контакт нито с ответницата, нито с пълнолетните си дъщери. Ищецът
изплатил сам заема за закупуване на къщата, като погасил напълно кредита през 2018 год.
Разбрал, че съпругата му живее с друг мъж в с. Б.. Тъй като имотът в гр. З. бил закупен
изцяло със средства на ищеца – заем от ДСК, който същият изплатил сам, като извършил в
него и редица ремонти, заплащал всички консумативи и др., счита, че същият е едноличен
собственик на процесния имот поради настъпила трансформация, обусловена от
закупуването на имота с негови лични средства, при липсата на съвместен принос от страна
на съпругата му С. К.. Това обуславя и правния му интерес от предявените искове с правно
основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В писмения отговор на исковата молба ответницата оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни. Сочи, че с ищеца живели съвместно в продължение на 27 год.,
като независимо че не е работила по трудово правоотношение, ответницата през целия този
период се е грижила за домакинството и за родените от брака деца, което също представлява
съвместен принос съгласно утвърдената съдебна практика. В случаите на възмездно
придобИ.е на имущество по време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг
придобива право на собственост по силата на закона на основание чл. 21, ал. 1 от СК при
установения режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи,
придобити в резултат на съвместен принос. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че
сумата по нотариалния акт е изплатена със средства от отпуснат кредит. Фактът, че
договорът за кредит е подписан единствено от него и обстоятелството, че същият е поет от
негово име не означава, че ответницата не е станала страна по него и съдлъжник в
изплащането му. Тъй като договорът за кредит е сключен по време на брака, по силата на
2
закона ответницата е станала страна по него и е участвала в изплащането му. Липсват
доказателства ищецът да е изплащал кредита сам със свои лични средства. Цитира и съдебна
практика, според която влагането на средства, придобити от единия съпруг чрез сключен
договор за заем, които по-късно е върнал на заемодателя с негови лични средства, при
придобИ.е на недвижим имот по време на брака, не оборва презумпцията за съвместен
принос на съпрузите при придобИ.е на имота. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове.
С н.а. № 171, дело № 145/2011 год. на нотариус П. с район на действие ПРС Н. И.ов
К., действащ чрез пълномощника си Р. Н.а П. /дъщеря/ и Х. Н.а К., продали на сина си -
ищеца по делото описания по-горе недвижим имот - парцел ІV-1581 в кв. 143 по плана на
гр. З., ведно с находящите се в него масивна едноетажна жилищна сграда и стопанска
сграда, за сумата 4 800 лева, която продавачите са декларирали, че са получили напълно от
купувача, преди подписване на нотариалния акт.
Видно от представеното копие на трудова книжка, през периода 01.07.1996 год. –
01.07.2012 год. ищецът е работил по трудово правоотношение с „Е.М.“ АД на длъжността
„шофьор“.
Съгласно удостоверение за граждански брак на ОбНС-Средногорие, страните по
делото са сключили граждански брак на 26.03.1986 год.
Видно от извлечение на „Банка ДСК“ АД за периода 01.06.2009 год. – 30.06.2011 год.
от банкова сметка с титуляр И. Н. К., на 04.06.2009 год. същият е усвоил сумата 28 000 лева
по договор за потребителски кредит, като от движението по сметката се установяват
извършени плащания по заем в размер около 400 лева месечно по същата сметка. Според
представеното извлечение на банката за периода 01.07.2011 год. – 01.04.2018 год. ищецът е
продължил да изплаща сумите по кредита до 26.03.2018 год.
Според показанията на св. П. – сестра на ищеца, семейството на ищеца живеело в
процесния имот към момента на сключване на сделката за покупко-продажба, с който
същият бил продаден на И. К. от родителите му. Съпрузите живеели в него още отпреди
сключването на брака. През 2009 год. бащата на ищеца поискал да му прехвърли имота, но
поради здравословни проблеми това не станало веднага, като към този момент бащата
живеел в гр. В.. Същият дал пълномощно на дъщеря си да го представлява при сключване на
сделката. Ищецът изтеглил заем над 20 000 лева, за да може да плати продажната цена в
размер около 2400 лева на всеки от прехвърлителите. Лично свидетелката и ищецът отишли
при родителите си, за да предадат парите. Бащата починал на 26.08.2011 год. През годините,
докато били семейство, ответницата не е работила по трудово правоотношение. Всички
разходи за издръжката на семейството били поети от ищеца, който работел и теглел заеми. В
края на 2011 год. С. напуснала съпруга си, като заживяла на съпружески начала с друг мъж.
Не е помагала в изплащането на заема. От 2011 год. ответницата не е търсила контакт с
ищеца и оттогава не поддържат никакви отношения. Почти всички средства от заплатата на
ищеца отивали за погасяване на вноските по кредита, поради което той търсел финансова
помощ от свидетелката и съпруга й. Изтегленият заем бил в по-голям размер, защото
3
ищецът трябвало да погасява и други задължения, включително по предходни договори за
заем, като парите били теглени за нужди на семейството. Свидетелката била в много добри
отношения с брат си и ответницата, като през годините си помагали, включително в грижите
за децата. Ответницата се грижела основно за децата.
Съгласно показанията на св. К. – дъщеря на страните, ответницата напуснала
семейното жилище около 2012/2013 год. заради упражнено домашно насилие по отношение
на нея от страна на ищеца, като първоначално заживяла при дъщеря си в гр. С.. Оттогава не
се е връщала в дома при съпруга си. До навършване на пълнолетие на децата основно
грижите за тях полагала С. К., която се грижела изцяло за домакинството – чистене, готвене
и др. Ищецът не е участвал в тези дейности. Ищецът работел по трудов договор през цялото
време на съвместния им живот. Свидетелката не знае за теглени кредити от ищеца, както и
за сключена сделка за къщата през 2011 год. Същата напуснала семейното жилище на
родителите си през 2013 год.
Представено е удостоверение от „Е.М.“ АД за удържани суми в размери по 420 – 450
лева месечно от заплатата на ищеца през периода м. май 2009 год. – м. декември 2019 год. за
погасяване на кредит към „Банка ДСК“ АД.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съгласно чл. 18, ал. 2 от СК режимът на съпружеска имуществена общност се
прилага за имуществените отношения между съпрузите, когато те не са избрали изрично
законовия режим на разделност и не са сключили брачен договор. С § 4 от ДР на СК е
придадено обратно действие на закона в материята на имуществените отношения между
съпрузите. Следователно, правилата за СИО в новия СК се прилагат и за имущества,
придобити по време на бракове, сключени преди влизането му в сила.
Обхватът на съпружеската имуществена общност е установен в чл. 21, ал. 1 СК, който
гласи, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на името на кого от тях са
придобити. Формулировката „по време на брака“ означава, че се касае за придобИ.е през
времето от датата на сключване на брака до неговото прекратяване на някое от изчерпателно
изброените в чл. 44 и 45 СК основания - смърт на един от съпрузите, включително когато тя
е обявена от съда, унищожаване на брака или развод.
Според Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на Върховния съд определящ е
моментът, в който юридически става придобИ.ето на правото на собственост съобразно
общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Например
при придобИ.е на недвижим имот, респективно учредяване на вещни права върху такъв
имот, меродавен е моментът на прехвърляне на собствеността - датата на сключване на
договора във формата на нотариален акт. Така от момента на придобИ.е на имота той става
част от съпружеската имуществена общност, като в чл. 21, ал. 3 СК законодателят е
установил презумпцията, че придобИ.ето е резултат от съвместния принос на двамата
4
съпрузи до доказване на противното. Когато обаче единият съпруг не е имал никакво
участие в разноските по придобИ.ето и изплащането на жилището, законът предвижда
възможност за другия съпруг да предяви установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК и чрез него да
обори презумпцията за съвместен принос. Това става като се докаже пълната липса на
принос на единия съпруг за придобИ.е на жилището и то във всички форми, изброени в чл.
21, ал. 2 СК - влагане на средства, на труд, грижи за децата и работа в домакинството.
На практика е възможно това да се докаже най-често в ситуация на фактическа раздяла,
при която е изключена всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между
съпрузите. Вследствие на това е станало невъзможно за придобитото от някой от съпрузите
през това време имущество другият съпруг да има какъвто и да било принос (Тълкувателно
решение № 35 от 14.06.1971 г., ОСГК).
Съдебната практика обаче е категорична, че не е достатъчно единият съпруг да е
сключил сам договора за кредит и самостоятелно да е плащал вноските по него, за да бъде
признат той за едноличен собственик на жилището. Тези действия, включително когато са
извършени по време на фактическата раздяла, сами по себе си не могат да оборят
презумпцията за съвместен принос и да изключат придобитата собственост върху жилището
от съпружеската имуществена общност - в този смисъл е и Решение № 775 от 25.01.1996 г.
по гражд. д. № 815/1995 г., I г.о.
Щом договорът за кредит е сключен по време на брака, съпрузите - заемополучатели са
солидарно задължени лица по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК, независимо от това, дали
задължението е поето еднолично, или от двамата заедно. Съгласно тази разпоредба
съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Това е произтичаща от закона солидарност, създадена в интерес на
кредиторите. При нея волята на длъжниците - заемополучатели, е без значение за
възникването, респективно за съществуването на солидарната отговорност по
облигационната връзка. Достатъчно е тя да е осъществена по време на брака между
страните, т.е. те да имат качеството на „съпрузи“, както и задължението да е във връзка със
задоволяване на нужди на семейството, каквато е например жилищната нужда. Създадената
от закона общност на задължението води и до общност на придобитото с такива средства
имущество.
В случая ищецът не е доказал липсата на принос от страна на ответницата, тъй като от
събраните по делото гласни доказателства /св. К./ се установи, че до фактическата раздяла
на страните съпругата се е грижела основно за семейството и домакинството, като до
навършване на пълнолетие на децата всички грижи за тях полагала именно ответницата С.
К., която поддържала изцяло сама домакинството – чистене, готвене и др., а ищецът не е
участвал в тези дейности. Кредитът е изтеглен и жилището е придобито преди настъпване
на фактическата раздяла на страните. Освен това в случая не е доказано по категоричен
начин от събраните по делото доказателства, че произходът на средствата за покупката на
процесния имот през 2011 год. е именно отпуснатия на ищеца кредит от „Банка ДСК“ АД
през 2009 год.
5
Тези съображения водят до извода, че при отсъствие на доказателства за пълната липса
на принос от страна на ответницата, претенцията на изплатилия кредита съпруг да бъде
признат за едноличен собственик не може да бъде удовлетворена чрез иска по чл. 21, ал. 4
СК. Погасяването на заема или част от него само от единия съпруг не създава вещни права
еднолично за него и не може да промени вече възникналите вещни права в патримониума на
съпрузите, а създава само облигационни отношения, с оглед изравняване на участието им в
изплащането на задължението.
Правата на съпрузите се определят към момента на придобИ.ето на собствеността и не
се влияят от участието им в последващото погасяване на заема (Решение № 127 от
28.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 817/2005 г., I г.о.). Изплащането на вноските по договора за
заем с лични средства на един от тях не е свързано с придобИ.е на собственост, а с
възможност да се търси от другия съпруг съответна част от платеното (Решение № 44 от
28.01.2009 г. на ВКС по гражд. д. № 5623/2007 г., III г.о., ГК). Имуществените отношение
между съпрузите в тези случаи се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция споделя и
препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от
ГПК.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
сумата 1000 лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 117 от 21.11.2022 год. по гр. дело № 691/2021 год. РС-
Пирдоп.
ОСЪЖДА И. Н. К. ЕГН ********** от гр. З. да заплати на С. Х. К. ЕГН **********
от с. Б., община Х. сумата 1000 лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7