Решение по дело №5682/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3874
Дата: 1 юни 2017 г. (в сила от 25 юли 2017 г.)
Съдия: Жорж Стоименов Гигов
Дело: 20151100105682
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

Гр.София,  01 юни  2017год.

 

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

 

   Софийски граД.и съд, Гражданска колегия, І отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на  21 март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ

 

  При секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №5682/2015год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Предявен е от „Б.Д.”ЕАД против К.К.Б. иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,че дължи на „Б.Д.”ЕАД следните суми: 28 982.54 евро-главница по договор за ипотечен кредит от 20.06.2008год.и допълнително споразумение от 26.03.2010год., ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2014год., 7759.29 евро-договорна лихва за периода 16.10.2010год. до 09.01.2014год.,сума в размер на 2931.35 евро-санкционираща лихва за периода от 05.01.2013год. до 09.01.2014год. и сумата от 79.96 евро,представляваща заемни такси, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по  ч.гр.д.№1280/2014год., по писа на СРС, ГО, 123 състав.Претендира присъждане на разноски в това число и разноските в заповедното производство.

    При условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове за осъждане на ответника К.К.Б. да заплати на ищеца „Б.Д.”ЕАД при отхвърляне на главните установителни искове, следните суми: 28982.54 евро- главница по договор за ипотечен кредит от 20.06.2008год. и допълнително споразумение от 26.03.2010год., ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2014год.,7759.29 евро-договорна лихва за периода 16.10.2010год. до 09.01.2014год.,сума в размер на 2931.35 евро-санкционираща лихва за периода от 05.01.2013год. до 09.01.2014год. и сума от 79.96 евро,представляваща заемни такси.

   Ответникът К.К.Б. чрез назначеният му особен представител адвокат М.П. оспорва главните и евентуалните искове по основание и размер. Поддържа,че правоотношението,възникнало от процесния договор за кредит попада в обхвата на ЗЗП, който пренася в националното законодателство изискванията на директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993год. В тази връзка сочи, че от договора за кредит има уговорки, които съставляват неравноправна клауза по смисъла на чл.114,т.10 ЗЗП,като чл.146 ЗЗП обявява такива неравноправни клаузи за нищожни.Заявява,че в процесния случай не се касае за индивидуално договорени клаузи,ето защо разпоредбите от договора за кредит,даващи възможност на ищцовата Б.да променя едностранно базовия лихвен процент/БЛП/,следва да бъдат прогласени за нищожни, а изчислените в резултат  на тяхното прилагане суми се явяват претендирани без правно основание.Поддържа се също така, че в Общите условия,представени с  исковата молба,никъде не се съдържа точният метод на изчисляване на БЛП,както и че задължение на банката е при промяната му да уведоми кредитополучателя.Твърди,че ответникът не бил уведомяван за приетата промяна на БЛП,както и че визираните в ОУ основания за тази промяна не са били налице.

   След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   Представени са  договор за ипотечен кредит от 20.06.2008год., допълнително споразумение към договор за ипотечен кредит №№*********/20.06.2008год,.Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,погасителен план и ГПР,препис-извлечение от протокол №46 от 16.10.2000год. на Комитет за управление на активите и пасивите на Б.Д. ЕАД,нотариален акт №130/24.06.2008год. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, протоколи от 28.06.2011год. и от  31.10.2011год.,извлечение от счетоводни книги.

   С разпореждане  от 14 май 2014год.обективирано в  заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ СРС, Второ ГО, 123 състав по ч.гр.дело № 1280/2014год. е разпоредено длъжникът К.К.Б. да заплати на кредитора Б.Д. ЕАД сумата от 28 982.54 евро-главница,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 10.01.2014год. до изплащането на вземането,сумата от 79.96 евро-заемни такси ,сумата от 7759.29 евро-договорна лихва за периода от 16.10.2010год. до 09.01.2014год.,въз основа на извлечение от счетоводни книги за сметка №15790267 по договор за кредит от 20.06.2008год.  и допълнително споразумение от 26.03.20210год. с кредитополучател К.К.Б.,сумата от 1555лв.-разноски по делото-платена от заявителя държавна такса,както и сумата от 1228.49лв-,възнаграждение за един юрисконсулт, на основание чл.78,ал.8 ГПК и е издаден изпълнителен лист на 14.05.2014год.

   Съгласно заключението на вещото лице Д. по извършената съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/, по извлечение от счетоводните книги на Б.Д. ЕАД по посочената сметка с титуляр К.К.Б. на 25.06.2008год. постъпва сумата от 33 000евро с наредител-Б.Д. ЕАД и основание: УСВ ипотечен кредит, като  извършеното усвояване е отразено по вътрешнобанкова сметка.***, за периода 25.06.2008год. до 01.01.2014год. по процесния кредит,общо е внесена сумата в размер на 13 961.20евро от тях: 4 077.46 евро-погашения по главница, 3 829.67 евро-погашения по лихва по главницата, 8.82 евро – погашения по санкционираща лихва, 5 523.46 евро-погашения по лихва за забава и 521.79 евро-погашения  по заемни такси.Последното плащане е от дата 10.12.2010год. в размер на 66.39 евро, с което са погасени следните задължения: главница-45.43 евро, лихва-20.66 евро и санкционираща лихва-0.30 евро. и за периода 17.12.2011год.-10.12.2010год. е налице забава в размер на 69 дни.Към дата 28.06.2011год. по процесния договор,съгласно допълнително споразумение от 26.03.2010год. към договор за ипотечен кредит №15790267/ 20.06.2008год., не са погасени  вноски №12 от 15.03.2011год.,№13 от 15.04.2011год.,№14 от 15.05.2011год. и №15 от 15.06.2011год.Последното плащане е от дата 13.05.2011год. в размер на 51.07 евро, с което са погасени следните задължения: лихва за забава – 51.07 евро и за периода 28.06.2011год. – 15.03.2011год.е налице забава в размер на 105 дни.Датата  на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е 10.01.2014год.В случай,че се приеме като дата на предсрочна изискуемост 17.02.2011год.вещото лице констатира,че са начислени следните суми по процесния кредит: общо в размер на 39 753.15 евро: главница-28 982.54 евро, възнаградителна лихва- 7 759.30 евро, санкционираща лихва върху просрочена главница – 1.79 евро,наказателна лихва- 2 929.56 евро и заемни такси – 79.96 евро.В случай,че се приеме,като дата предсрочна изискуемост 28.06.2011год. са начислени следните суми по процесния кредит:Общо в размер на 38 723.49 евро,главница- 28 982.54 евро, възнаградителна лихва – 7 678.65 евро,санкционираща лихва върху просрочена главница- 5.31 евро,наказателна лихва – 1977.03 евро и заемни такси – 79.96 евро.По евентуалните искове,датата на настоящата искова молба с №56137 е 30.04.2015год. и в случай,че се приеме предсрочна изискуемост датата на исковата молба в счетоводните регистри на Б.ДСК ЕАД, са начислени суми по процесния кредит: Общо в размер на 35 258.03 евро от тях, главница – 25 950.57 евро, възнаградителна лихва- 8 125.67 евро, санкционираща лихва върху просрочена главница – 358.52 евро,наказателна лихва – 1.18 евро и заемни такси – 822.09 евро.Съдът възприема заключението на вещото лице по ССЕ за изготвено компетентно.

  Приложението на разпоредбата на чл.422 ГПК е обусловено  от наличието на възражение от страна на ответната страна и в случая такова възражение е налице/възражение по чл.414 ГПК вх.№3140215/07.08.2014год. на К.К.Б./ като в рамките на едномесечния срок от  е  депозирана исковата молба вх.№56137/30.04.2015год.  пред СГС.

   Предмет на иска по чл.422,ал.1 ГПК е установяване на правоотношенията между страните, за които ищецът-заявител в заповедното производство твърди,че са валидно възникнали и съществуващи, въз основа на представените пред районния съд към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 документи.

     Налице е правен интерес от предявяване на иска, същият е предявен в срока по чл.415,ал.1 ГПК,довнесена е дължимата държавна такса, поради което е допустим.Разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК е специална процесуална норма относима към заповедното производство, с която се предоставя правото на предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането.Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя.Целта на предявяването на иска по чл.422,ал.1 ГПК във вр. чл.451,ал.1 ГПК е при подадено възражение от длъжника/чл.414 ГПК/ да се установи със сила на пресъдено нещо наличието на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение.

   Безспорно се установява,че между страните е налице облигационна връзка породена от договор за кредит от 20.06.2008год. и допълнително споразумение от 26.03.2010год.и  е предоставен  ипотечен кредит в размер на 33 000 евро със срок на издължаване 120 месеца,считано от датата на неговото усвояване,с първоначална лихва за срок от три години формирана от базов лихвен процент и надбавка 1.4%,като с допълнителното споразумение от 26.03.2010год. остатъкът по дълга към датата на неговото сключване е 29 822.40 евро, дължима редовна лихва 437.21 евро,дължима наказателна лихва 56.76 евро.В договора за кредит не се установява да има неравноправни клаузи, във връзка довода на ответната страна, банката да променя едностранно базовия лихвен процент/БЛП/, както и че не се съдържа точният метод за изчисляване на БЛП,предвид на това,че в т.9.1 от ОУ е посочено,че кредитът се олихвява с фиксирана/или плаваща лихва състояща се от БЛП и надбавка посочени в договора,като кредиторът има право да променя БЛП, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, като в т.24.3 се посочват условията при което да бъде извършена промяната и под  уведомяване по подходящ начин е основателен довода на банката,че такова е, налице както  на интернет страницата на кредитора, така както и в салоните на банката за актуална  информация относно промените  по лихвения процент.

    Нормата на чл.58,ал.4 ЗКИ предвижда,че когато промяната на лихвения процент произтича от промяна на определен референтен лихвен процент,направен публично достояние чрез използване на подходящи средства, и  информацията за новия лихвен процент може да бъде намерена в търговските  помещения и на интернет страницата на кредитора,  в тези случаи не се прилага ал.3 – банката да уведомява клиента по уговорен между страните начин за това преди влизане в сила на промяната.

    Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ  към датата  28.06.2011год.дължимите суми са в размер главница 28 982.54  евро и заемни такси – 79.96 евро и следва да бъдат уважени изцяло в предявените размери от ищцовата страна, като основателни доказани. Възнаградителната лихва е доказана в размер на 7 678.65 евро и следва да се отхвърли за разликата над тази сума до общият предявен размер на 7759.29,като неоснователна, а санкциониращата лихва е доказана в размер на 1982.34 евро и е  неоснователна над тази сума до общият предявен  размер на  2 931.35 евро.Предвид уважаването на главните искове евентуалните искове следва да бъдат оставени без разглеждане.

   С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1514.73лв., държавна такса , сумата 584.46лв., разноски за възнаграждение на вещо лице и сумата 2788.37лв., разноски за особен представител в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска,и на основание чл.78,ал.8 ГПК 300лв., юрисконсултско възнаграждение като следва да бъдат  редуцирани  разноските направени в заповедното производство или дължима държавна такса 1514.72лв.и 300лв. за юрисконсултско възнаграждение, които суми ответната страна трябва да бъде осъдена да заплати на банката.

  Водим от горното  СОФИЙСКИ ГРАД.И СЪД

 

Р   Е   Ш   И  :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по предявеният установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК на „Б.Д.”ЕАД, ***, съдебен адрес:*** против К.К.Б.,***, съдебен адрес:г***,че К.К.Б.,***, съдебен адрес:г*** в качеството на кредитополучател дължи на „Б.Д.”ЕАД, ЕИК *********, в качеството на кредитор сумата 28 982.54 евро главница,ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.01.2014год. до изплащането и заемни такси – 79.96 евро, както и договорна лихва 7678.65 евро за периода  16.10.2010год. до 09.01.2014год. и санкционираща лихва 1982.34 евро за периода 05.01.2013год. до 09.01.2014год., като  ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК за договорна лихва за разликата над сумата 7678.65 евро до общият предявен размер на 7759.29 евро и за санкционираща лихва, за разликата над сумата 1982.34 евро до общият предявен размер на сумата 2931.35 евро,като неоснователен и недоказан.

  ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  предявените евентуални  искове по чл.79,ал.1 ЗЗД на Б.Д.”ЕАД, *** съдебен адрес:*** против К.К.Б., ЕГН-**********,  съдебен адрес:г***№5.  да бъде осъден да заплати главница 28 982.54лв., главница,ведно със законната лихва считано от 10.01.2014год., до окончателното изплащане на сумата,договорна лихва 7 759.29 евро,за периода 16.10.2010год. до 09.01.2014год.,санкционираща лихва 2 931.35 евро за периода 05.01.2013год.- до 09.01.2014год. и заемни такси 79.96 евро.

  ОСЪЖДА  К.К.Б., ЕГН-**********,  съдебен адрес”***№5 да заплати на „Б.ДСК” ЕАД, ***, съдебен адрес:*** на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 1514.73лв., държавна такса, сумата 584.46лв. разноски за възнаграждение на вещо лице и сумата 2788.37лв. разноски за възнаграждение на особен представител и на основание чл.78,ал.8 ГПК 300лв.,юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска, както и на основание чл.78,ал.1 сумата 1514.73лв., държавна такса и н основание чл.78,ал.8 ГПК сумата 300лв., юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

  Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: