№ 2628
гр. С, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110151642 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от „2М-КО“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С,
ул.“М К“ вх.Б, представлявано от М М и М М, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.С, ул.“Х А“
№ 54, за признаване за установено по отношение на ответника Д Л АГ, регистрирано
съгласно законодателството на А, със седалище и адрес на управление: Г, със седалище и
адрес на управление: ФГ-Щ .. К, чрез търговското си представителство в Б вписано в
търговския регистър при Българската търговско-промишлена палата (БТТП), с ЕИК ..., и
адрес: гр.С, ул.„Л С” № 5, С Б Т, сграда Б, ет.5, представлявано от П П, гражданин на Г, ч е
ответното дружество дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33459/2023 г. по описа на СРС, а именно:
сумата 600.00 евро, представляваща обезщетение на основание чл.7, т.1, б. „в“ от регламент
(ЕО) 261/2004 за отмяна на полет С - Н Й от 02.09.2022 г., пътник в който е Ц Н М, ЕГН
**********, която е прехвърлила вземането си към въздушния превозвач на заявителя с
договор за цесия от 21.10.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 15.06.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 230 .75 лева, представляваща законна лихва за период от
03.09.2022 г. до 14.06.2023 г., сумата 1 521.00 лева, представляваща стойност на
новозакупен самолетен билет за заместващ полет, сумата 51.58 евро, представляваща цена
на хотелско настаняване в Б, сумата 119 .33 лева, представляваща цена на заплатен наземен
транспорт от Ф до Б.
Претендират се и направените по настоящето дело и по предходно проведеното
заповедно такова разноски.
В исковата молба се твърди, че Ц Н М и други лица са сключили с ищеца договор за
организирана туристическа екскурзия до САЩ, която е следвало да се осъществи с полет на
ответната авиокомпания. Според ищеца, полетът е трябвало да се осъществи на 02.09.2022
г., като тръгването е от летище С, а пристигането в Н Й, но същият е отменен.
Според ищеца, с цел да изпълни задълженията си по договора за туристическа
услуга, той е намерил алтернативен транспорт до САЩ. С оглед на това, той е организирал
1
пътуване на туристите до Б с автобус, а от там със самолет през С до Н Й. За целта, ищецът
твърди, че са направени разходи по вид и размер, съответстващи на предявените искове,
които иска да бъдат възстановени от ответника съобразно предвиденото в Регламент (ЕО)
261/2004. Ищецът обосновава материалната си легитимация със сключен с пътника Ц Н М
договор за цесия.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът поддържа становище за недопустимост на предявения иск, доколкото от
приложените към същия писмени доказателства не се установява Ц Н М да е прехвърляла
свои права на ищеца. Ответникът оспорва и изобщо да е бил уведомяван за каквато и да е
цесия.
Отделно от това се сочи, че е заплатено обезщетение в размер на 600 евро лично на
пътника Ц Н М.
По същество в отговора се оспорва ответната авиокомпания изобщо да има полет по
маршрута С-Н Й.
Ответникът аргументира и становище, че в Регламент (ЕО) 261/2004 е предвидена
възможност за обезщетяване на пътниците само до определените там размери, не и за вреди,
които ги надвишават. Според ответника последните могат да се разглеждат само по
вътрешното законодателство на съответната държава.
Ответникът признава Ц Н М да притежава два самолетни билета за полети от
02.09.2022 г. от С до Ф и от Ф до Н Й.
Ответникът обаче обръща внимание, че той от една страна не е отговорен за отмяната
на посочените полети, а от друга страна, че е оказал съдействие на пътника. Ответникът
оспорва и приложените към исковата молба документи за извършени разходи с мотив, че те
не касаят Ц М и не може да се направи връзка, че именно тя е ги е направила.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.9, чл.12 и чл.7, параграф 1. б.„в“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г.
и чл. 86 ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 33459/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение за следните суми: сумата 600.00 евро, представляваща обезщетение на
основание чл.7, т.1, б. „в“ от регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет С - Н Й от
02.09.2022 г., пътник в който е Ц Н М, която е прехвърлила вземането си към въздушния
превозвач на заявителя с договор за цесия от 21.10.2022 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК - 15.06.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 230.75 лева,
представляваща законна лихва за период от 03.09.2022 г. до 14.06.2023 г., сумата 1 521.00
лева, представляваща стойност на новозакупен самолетен билет за заместващ полет, сумата
51.58 евро, представляваща цена на хотелско настаняване в Б, сумата 119.33 лева,
представляваща цена на заплатен наземен транспорт от Ф до Б.
2
С възражение от 18.08.2023 г. ответникът е оспорил вземането без мотив.
От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност
на претендираните вземания с тези по настоящето исково дело, поради което исковете се
явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи
вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За основателност на предявените искове ищецът трябва да докаже съществуването на
облигационно отношение между праводателя си и ответника /респ. между туроператор, с
който той има сключен договор и ответника/ по договор за въздушен превоз на пътник, по
който ответникът се е задължил да изпълни процесния полет от С до Н Й от 02.09.2022 г.; че
разстоянието на полета е над 1 500 км; че полета е отменен; потвърдена резервация за
полета; ищецът следва да установи и че вземанията са му прехвърлени въз основа на
валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
От представения по делото договор за цесия от 21.10.2022 г. се установява, че Ц Н М,
в качеството й на цедент е прехвърлила на цесионера – „2М-КО“ ООД, вземането си срещу
„Д Л ТП“, представляващо обезщетение за отменен полет № .... и ..., на основание чл. 5, т. 1,
б. „в“, вр. чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261 на Европейския съвет и на Съвета от 11 февруари
2004 г., ведно с обезщетение за направени разходи за допълнително закупени билети в
размер на 1 500 лв.
Доколкото с договора за цесия на ищеца са били прехвърлени изрично посочените
вземания на Ц Н М, а именно - обезщетение за отменен полет № .... и ..., на основание чл. 5,
т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261 на Европейския съвет и на Съвета от 11
февруари 2004 г., ведно с обезщетение за направени разходи за допълнително закупени
билети в размер на 1 500 лв., то съдът намира, че ищецът не се явява материалноправно
легитимират относно исковете за сумата от 230.75 лева, представляваща законна лихва за
период от 03.09.2022 г. до 14.06.2023 г., сумата от 51.58 евро, представляваща цена на
хотелско настаняване в Б, сумата от 119.33 лева, представляваща цена на заплатен наземен
транспорт от Ф до Б, тъй като посочените вземания не са му били прехвърлени с процесния
договор за цесия. С оглед на изложеното исковите претенции в тази им част подлежат на
отхвърляне като недоказани и неоснователни.
По отношение възражението на ответника, че не е бил уведомяван за договора за
цесия, съдът намира същото за неоснователно, поради следното: на основание чл. 99, ал. 3 и,
ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
на вземането, като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде
съобщено от предишния кредитор. По делото е представено пълномощно, по силата на
което цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. От представената по делото електронна кореспонденция между страните се
установява, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия на 06.02.2023 г. Законът не
предвижда конкретен ред на съобщаване на цесията, а въвежда единствено изискване
длъжникът да се уведоми за нея, като няма пречка това да стане и с получаване на препис от
исковата молба. Ето защо, съдът приема за доказано обстоятелството във връзка с
надлежното съобщаване на цесията на ответника.
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че между Ц Н М и ответника е сключен договор за
превоз на пътници за полети № ... и № ... за 02.09.2022 г. по маршрут С – Н Й, както и че
полетите са били отменени.
Страните не спорят и от приетите писмени доказателства се установява, че
процесните полети са били отменени на 01.09.2022 г. поради обявена стачка на синдиката на
пилотите „VC”.
3
Съгласно чл.5, пар.3 от Регламент № 261/2004 въздушният превозвач е освободен от
плащането на обезщетение в случай на отмяна или закъснение при пристигане, ако може да
докаже, че отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не
са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Превозвачът
следва да докаже наличието на извънредни обстоятелства и връзката им със закъснението
или отмяната, а също и обстоятелството, че това закъснение или отмяна не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Тъй като освобождаването от
плащане на обезщетение представлява дерогация от обичайното правило, насочено към
защита на потребителите, то трябва да се тълкува стриктно (Решение Friederike
WallentinHermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA, C-549/07, ECLI:EU:C:2008:771, т. 17 и
цитираната съдебна практика.). Следователно всички извънредни обстоятелства,
съпътстващи събитие като посочените в съображение 14, не са непременно причина за
освобождаване от задължението за обезщетяване и следва да бъдат подложени на оценка във
всеки конкретен случай (Решение Friederike Wallentin-Hermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane
SpA, C-549/07, ECLI:EU:C:2008:771, т. 22.). В решение по дело C-28/20 от 23.3.2021г. се
приема, че стачката на персонала на въздушния превозвач по хода на колективното трудово
преговаряне, макар и конфликтно събитие, е присъщо за нормалното упражняване на
дейността на работодателя събитие. В друго свое решение (от 17 април 2018 г., Helga
Krüsemann and Others v TUIfly GmbH) Съдът приема, че при упражняването на своята
дейност обичайно на опериращите въздушни превозвачи може да се налага да се справят със
спорове и с конфликти със служителите или с част от тях. Подобно обаче на мерките за
преструктуриране и реорганизация, разглеждани по делото, по което е постановено това
решение, и на социалните конфликти, които може да произтекат от тях, мерки относно
условията на труд и заплащане на персонала на опериращ въздушен превозвач са част от
нормалното упражняване на дейността на посочения превозвач. Съдът е приел (решение от 7
май 1991 г., Organisationen Danske Slagterier, C-338/89, EU:C:1991:192, т. 18), че стачка,
която се предхожда от предвиденото в приложимото национално законодателство
предизвестие, за която е било обявено, че може да обхване сектори, които оказват влияние
върху дейността на предприятие, което първоначално не е засегнато от тази стачка, не
представлява извънредно и непредвидимо събитие. Заключил е, че намерението на
законодателя на Съюза е да включи в понятието „извънредни обстоятелства“ само
обстоятелствата, върху които опериращият въздушен превозвач няма никакъв контрол.
Подобно на всеки работодател обаче, опериращ въздушен превозвач, който се сблъсква със
стачка на персонала си, мотивирана от искания, свързани с условията на труд и заплащане,
няма основание да твърди, че не упражнява никакъв контрол върху това стачно движение.
За да предвиди в съображение 14 от Регламент № 261/2004, че извънредни обстоятелства
може да възникнат в случаи на стачки, които оказват влияние върху дейността на
опериращия въздушен превозвач, законодателят на Съюза е имал предвид стачките, които са
външни за дейността на съответния въздушен превозвач.
Съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че същият е предложил
алтернативни полети на пътника, като в тази връзка е представено извлечение от
информационната система на ответника, което обаче не може да обоснове по несъмнен
начин извода, че на пътничката Ц Н М е бил предложен алтернативен полет, който тя да е
отказала.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че е заплатил на пътничката
обезщетение в размер на 600 евро за отменения полет, доколкото, от една страна,
твърденията му в тази насока са противоречиви, тъй като веднъж с отговора на исковата
молба се твърди, че е заплатена сумата в размер на 1 001,26 лв., представляваща стойността
на закупения самолетен билет, а в открито съдебно заседание от 30.01.2024 г. се твърди, че
посочената сума представлявала обезщетение за отменения полет.
Спор по делото не е формиран относно обстоятелството, че разстоянието начална и
4
крайна дестинация е над 3500 км., поради което е дължимо обезщетение по чл.7, пар.1, б.
„в“ от Регламента.
Поради изложените съображения предявената исковата претенция следва да бъде
уважена в пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2023 г. до
окончателното плащане.
По отношение претенцията за заплащане на сумата от 1 521.00 лева, представляваща
стойност на новозакупен самолетен билет за заместващ полет, съдът намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че с договора за цесия цесионерът е придобил
вземане за обезщетение за направени разходи за допълнително закупени билети в размер на
1 500 лв., поради което за остатъка от 21 лв. ищецът не се явява активно материалноправно
легитимиран и в тази си част искът подлежи на отхвърляне, поради липсата на
материалноправна легитимация.
По делото е представен протокол за самолетен билет № .../01.09.2022, издаден от „А
Х“ ЕООД с получател ищцовото дружество, в който протокол е описан новият самолетен
билет, като е посочена и стойността му от 1 521 лв. В същото време по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установи, че стойността на билета е била
заплатена било от туроператора, било от пътничката, поради което съдът намира настоящата
претенция за неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.58 от делото, вписаните в
който разноски са реално извършени, видно от данните по делото. От заплатените от ищеца
държавна такса от общо 260.84 лв. и адвокатско възнаграждение от общо 1337.46 лв., в
тежест на ответника следва да се постави сумата от 605.77 лв., съобразно изхода на делата.
Доколкото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за реалното
извършване на разноски, а и не се претендират такив, то не се следва произнасяне на съда в
тази насока по отношение на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д Л АГ,
регистрирано съгласно законодателството на А, със седалище и адрес на управление: Г, със
седалище и адрес на управление: ФГ-Щ .. К, чрез търговското си представителство в Б
вписано в търговския регистър при Българската търговско-промишлена палата (БТТП), с
ЕИК ..., и адрес: гр.С, ул.„Л С” № 5, С Б Т, сграда Б, ет.5, представлявано от П П, гражданин
на Г, дължи на „2М-КО“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С, ул.“М К“
вх.Б, представлявано от М М и М М, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.С, ул.“Х А“ № 54,
сумата от 600.00 евро, представляваща обезщетение на основание чл.7, т.1, б. „в“ от
регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет С - Н Й от 02.09.2022 г., пътник в който е Ц Н
М, ЕГН **********, която е прехвърлила вземането си към въздушния превозвач на
заявителя с договор за цесия от 21.10.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 15.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33459/2023 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „2М-КО“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
5
управление гр. С, ул.“М К“ вх.Б, представлявано от М М и М М, чрез адв.М., със съдебен
адрес гр.С, ул.“Х А“ № 54, искове за признаване за установено по отношение на ответника Д
Л АГ, регистрирано съгласно законодателството на А, със седалище и адрес на управление:
Г, със седалище и адрес на управление: ФГ-Щ .. К, чрез търговското си представителство в Б
вписано в търговския регистър при Българската търговско-промишлена палата (БТТП), с
ЕИК ..., и адрес: гр.С, ул.„Л С” № 5, С Б Т, сграда Б, ет.5, представлявано от П П, гражданин
на Г, че ответното дружество дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33459/2023 г. по описа на
СРС, а именно: сумата 230.75 лева, представляваща законна лихва за период от 03.09.2022 г.
до 14.06.2023 г., сумата 1 521.00 лева, представляваща стойност на новозакупен самолетен
билет за заместващ полет, сумата 51.58 евро, представляваща цена на хотелско настаняване
в Б, сумата 119 .33 лева, представляваща цена на заплатен наземен транспорт от Ф до Б.
ОСЪЖДА Д Л АГ, регистрирано съгласно законодателството на А, със седалище и
адрес на управление: Г, със седалище и адрес на управление: ФГ-Щ .. К, чрез търговското си
представителство в Б вписано в търговския регистър при Българската търговско-
промишлена палата (БТТП), с ЕИК ..., и адрес: гр.С, ул.„Л С” № 5, С Б Т, сграда Б, ет.5,
представлявано от П П, гражданин на Г, да заплати на „2М-КО“ ООД, ЕИК: ..., със седалище
и адрес на управление гр. С, ул.“М К“ вх.Б, представлявано от М М и М М, сумата от 605.77
лв., представляваща направени от последното разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
33459/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
33459/2023 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6