РЕШЕНИЕ
№184
28.04.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на шести април две
хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:
………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело №227
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК
Образувано е
по жалба на Т.Р.Т. ***, чрез
пълномощник, против отказ на директора на ОДМВР-Хасково обективиран в писмо с рег. № 125300-951от 21.01.2021г.В
жалбата се излагат съображения за издаване на оспорения отказ в противоречие с
материално правните норми.
В жалбата се
излага фактическата обстановка по случая. Твърди се, че изводите на Директора на ОДМВР – Хасково в
оспореният отказ били погрешни, като се
твърди, че срокът на наложеното на оспорващия наказание „Лишаване
от право да управлява м.п.с. за срок от 24 месеца“ е започнало да тече от
издаване на ЗППАМ № 18-1253-000827 от 09.09.2018г., и е изтекъл на 09.09.2020г.
Твърди се също, че съобразно правилото
на чл. 82, ал.1,б.“б“ от ЗАНН изтекла на 19.01.2019г. била и абсолютната
давност за изпълнение на наложеното с НП № 18-1253-001829 от 08.03.2019г. на
сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково. Т.е същата била изтекла преди доброволното
предаване на СУМПС от жалбоподателя на
органите на МВР. Ето защо това наказание
не подлежало на изпълнение и
административният орган следвало да
удовлетвори изпратеното до него
заявление/жалба и да върне СУМПС на
оспорващия.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на оспореният отказ и се разпореди
СУМПС за бъде върнато на
оспорващия. Претендират се разноски.
Ответникът – Директор
на Областна дирекция на МВР-Хасково, ангажира подробно писмено становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със ЗППАМ
№ 18-1253-000827 от 09.09.2018г. издадена от Началник сектор“Пътна полиция“ при
ОДМВР-Хасково по отношение Т.Р.Т.
била приложена ПАМ с
правно основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „Временно отнемане СУМПС до решаване въпроса за отговорността ,
но не повече от 18 месеца“ . Заповедта била връчена на адресата си на
28.09.2018г.
Между страните
не е спорно, че заповедта за ППАМ била
обжалвана пред АдмС-Хасково, който със свое решение № 196 от 11.03.2019г. по адм.дело № 1020 от
2018г., публикувано на отхвърлил
жалбата, като неоснователна. Това
обстоятелство е и общоизвестен факт ненуждаещ
се от доказване, тъй като решението е
публикувано на страницата на АдмС - Хасково на адрес http://www.admsudhaskovo.org/2019/mar/finished/1020-18.htm
.
Междувременно с НП № 18-1253-001829 от 08.03.2019г. на
сектор“ПП“ при ОДМВР - Хасково на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.3,
пр.1-во от ЗДвП било наложено наказание“Лишаване от право да управлява м.п.с.“
за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева.
Наказателното
постановление е било обжалвано от Т.Р.Т. ***, който с Решение №
221/01.07.2019г. постановено по а.н.д. № 494/2019г. по описа на РС - Хасково потвърдил
санкционният акт. Решението на
въззивният съд било обжалвано пред АдмС - Хасково, който със свое решение №
1016 от 07.01.2020г. по АНД(К) №1266 по описа на същия съд за 2019г. го потвърдил.
СУМПС било
предадено от оспорващия на сектор“ПП“,
при ОДМВР-Хасково на 12.03.2020г.
С вх. № 272000-304 от 08.01.2021г. Т. Т. депозирал до Директора на ОДМВР-Хасково
искане, наименувано „жалба“, с което поискал
свидетелството му за управление на м.п.с. да му бъде върнато.
По повод
подадената жалба била извършена проверка, резултатите от която били
обективирани в Докладна записка рег. № 1253р-633 от 19.01.2021г. изготвена от Началника на ГОПТПАНДИАД при
сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково.
С рег. № 125300-951 от 21.01.2021г., Директорът на ОДМВР-Хасково издал обжалваният
в настоящото производство акт, в който посочил, че жалбата е възприета като допустима, но
неоснователна. Позовавайки се на чл.190, ал.2 от ЗДвП, приел, че свидетелството за управление е иззето на 12.03.2020г. и наказанието ще се счете за
изтърпяно на 12.03.2022г.
Жалба срещу акта е подадена чрез административният орган на 03.02.2021г.
и заведена с вх. № 272000-1885 при ОДМВР-Хасково.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от
страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи
административната преписка по издаване на акта.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Оспорването е подадено от лице имащо
правен интерес от оспорване - адресат на акта и е насочено срещу годен за обжалване административен акт, тъй като обективира в себе си властническо
волеизявление за отказ от предаване на документ, респ. поражда негативен ефект
спрямо оспорващия. Това е
така, тъй като от свидетелство за управление на МПС произтичат права за
лицето, поради което отказът да се върне същото представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. По делото не са представени доказателства от които да е видно
кога оспореният акт е съобщен на
жалбоподателя, като в оспореният отказ не е посочено в какъв срок и пред кого
може да се обжалва същия. Съгласно чл.140, ал.1 от АПК, когато в
административен акт или в съобщението за
неговото издаване не е указано пред кой
орган и в какъв срок може да се подаде
жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В
случая актът е издаден на 21.01.2021г., жалбата срещу него е депозирана на 03.02.2021г., поради което и на основание
горната разпоредба следва да се приеме, че оспорването е в срок. Предвид гореизложеното
следва да се приеме, че жалбата е допустима.
След преценка на доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на оспорения административен акт с
оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът счита
оспорването за основателно, макар и не по съображенията изложени в жалбата.
Съобразно правомощията си, предвидени в чл.168, ал.1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, като съгласно чл.168, ал.2 от АПК, съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Съгласно чл.4 и чл.5, ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на
вътрешните работи, свидетелство за управление на МПС се издава от и респективно водачите на МПС се водят на отчет,
от структурните звена «Пътна полиция» при областните дирекции на Министерството
на вътрешните работи според постоянния адрес на лицето. Не е спорно между страните и се установява от
приетата справказа нарушител, че жалбоподателят се води на отчет като водач на
м.п.с. именно в сектор «ПП» при ОДМВР-Хасково.
В чл.22 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. изрично е предвидено, че отнетите български национални
свидетелства за управление на МПС се съхраняват в структурите, които са ги
издали, до настъпването на правно основание за връщането им.
При тази нормативна уредба, правомощията
да върне иззетото свидетелство за
управление на моторно превозно средство, респективно отказът да стори това принадлежат
на Началникът на сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково. Това е така тъй като именно структурата
ръководена от посоченият административен орган
притежава правото да издава и да
съхранява отнети въз основа на някой от актовете визирани в чл. 20 от
цитираната наредба свидетелства за
управление на м.п.с.
От събраните по делото доказателства е видно, че
жалбоподателят е подал искане,
наименувано жалба до Директора на ОДМВР-Хасково за връщане на отнетото му
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Директорът на
ОДМВР-Хасково е следвало на основание
чл.31 от АПК да изпрати искането ведно с преписката на компетентният да
се произнесе по него орган, а не сам да се произнася по него. Макар и
ръководител на ОДМВР – Хасково, към която структура се числи и
сектор“ПП“-Хасково, същият няма право да изземва функциите на подчинени нему
длъжностни лица. След като не е сторил това, а вместо това е издал
оспореният отказ, то следва извода,
че ответникът е постановил обективирания в писмо рег. № 125300 – 951 от 21.01.2021г.
отказ, при липса на материална
компетентност за това.
При липса на легално определение на понятието
„нищожност” в АПК, следва да се възприеме установеното в
административноправната теория и трайната съдебна практика, вкл.тълкувателната
такава, становище, че обявяването на нищожност на административен акт е
средство за отстраняване на незаконосъобразни актове, засегнати от много тежък
по степен порок, при който, въпреки че притежава някои външни белези на
административен акт, същият въобще не е годен да породи правни последици.
Липсата на компетентност на административния орган - материална, местна или по
степен, винаги води до нищожност на акта. Приема се също, че е налице
нищожност, когато нарушението на материалния закон е толкова тежко, до степен
актът да е лишен изцяло от законова опора, или когато правните последици от
акта са нетърпими от правовия ред.
Съдът намира, че с оглед тежестта на
изложения порок, отказ обективиран в писмо рег. № 125300 – 951 от
21.01.2021г. на Директора на Областна
дирекция на МВР-Хасково се явява
нищожен административен акт, който следва да се прогласи за такъв.
На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да
се изпрати на компетентният орган – Началника на сектор“Пътна
полиция“- при ОДМВР-Хасково който да се произнесе по подаденото от Тодор Р.Т. искане вх. № 272000-354 от 08.01.2021г. при
ОДМВР-Хасково за връщане на иззето
СУМПС. Предвид горното, изследването на законосъобразността на оспорения акт съгласно
останалите изисквания на чл.146 от АПК, се явява безпредметно.
След изпращане
на делото като преписка на Началника на Сектор“Пътна полиция“ - при
ОДМВР-Хасково с оглед изложеното от жалбоподателя, административният орган следва
да съобрази въз основа на кой акт е иззето
процесното свидетелство за управление на моторно превозно средство -
ЗППАМ № 18-1253-00827 на Началник сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково или НП № 18-1253-001829 от 08.03.2019г. на Началник
сектор „Пътна полиция“-Хасково. Съответно, ако изземването е въз основа на
цитираният санкционен акт, да съобрази от кога следва да се счита иззето СУМПС
на Т.Т. и дали от датата на влизането в
сила на НП - 07.01.2020г. до датата на изземването на СУМПС, респ. до датата на подаване на
искането на 08.01.2021г. е изтърпяно наказанието лишаване от право да се
управлява м.п.с., или спрямо същото
наказание е изтекъл срок по-голям от предвидения в чл. 82, ал. 1, „б“ , вр. с ал.2 от ЗАНН или в чл. 82, ал.3
от ЗАНН .
С оглед изхода на спора основателна се явява
претенцията за разноски на жалбоподателя.
Такива, съгласно представен списък, се претендират в
размер на 310.00 лева от които 10.00
лева ДТ и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.дело № 2012г. на ОСГТК, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Договора за правна помощ удостоверява както, че разноските са платени, така и че са само договорени. В него следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, т.е банкови документи удостоверяващи плащането, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. В представения по делото договор за правна защита и съдействие 08.01.2021г. (л.7-гръб). е посочено, че договорената между страните сума е в размер на 300.00 лева, но не е визиран нито начина на изплащането му – по банков път или в брой, нито е обективирано, че същото е изплатено към датата на подписването на договора. По делото следователно са ангажирани доказателства само за следващите действително сторени от оспорващата страна разноски, а именно : държавна такса - в размер на 10.00 лева (л.8). Ето защо на оспорващия следва да се присъдят разноски съобразно представените доказателства за действително осъществени такива, а в останалата част над тази сума и до пълния претендиран размер, претенцията за разноски следва да бъде оставена без уважение.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на
отказ на Директора на ОДМВР-Хасково обективиран
в писмо рег. № 125300-951 от 21.01.2021г.
ИЗПРАЩА делото като
административна преписка на Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково за произнасяне по подаденото от Т.Р.Т. *** искане, наименувано „жалба“ с вх. №
272000-354 от 001.2021г. за връщане на
иззетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Хасково
да заплати на Т.Р.Т. ***, с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 10.00
лева представляващи заплатена държавна такса, като за сумата над 10.00 лева до 310.00
лева, оставя искането за присъждане
на разноски на жалбоподателя без уважение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: