Решение по дело №25037/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6188
Дата: 5 април 2024 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20231110125037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6188
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110125037 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „С В” АД против С. Ц. Ф. и Д. Ц. Ф., с която са
предявени установителни искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 198о от Закона за водите и за признаване на установено, че всеки
един от ответниците дължи сума в размер на 863,69 лв., представляваща стойност на ½ част
от доставени ВиК услуги през периода от 29.11.2015 г. - 04.08.2021 г. в обект, находящ се в
гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, ..., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК /13.10.2022 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
наследодателя на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни
води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Посоча, че
ответниците не са изпълнили задължението си да уведомят ВиК оператора за промяната в
съсобствеността, поради което и по-късно ищецът е издал на ответниците процесните
фактури, след като е променил партидата на абоната. Претендира разноски.
Ответниците оспорват исковете. Молят да бъдат отхвърлени. Правят възражение за
давност. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 198о ЗВ.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти: че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
1
на договорни отношения между страните за доставката на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води през исковия период, обема на реално доставеното на
ответницата количество вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за
вземанията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица[1]собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г.
на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на
ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал.
1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1
и ал. 3 от Наредбата.
С оглед изложеното и при съвкупна преценка на представената справка №
696869/08.06.2022 г. и приемо-предавателен протокол за предаване на владение на
недвижими имот се установява, че с нотариален акт № 114, том 103, от 15.06.2021 г. С. Ц. Ф.
и Д. Ц. Ф. са прехвърлили правото на собственост върху процесния имот, находящ се на
адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, ... на трето лице, съдът намира, че ищцовото дружество
е провело пълно и главно доказване че ответниците като собственици на имота са потребили
през процесния период водоснабдителни и канализационни услуги на претендираната
стойност по силата на облигационно правоотношение между страните. От представения
приемо-предавателн протокол се установява, че владението върху имота е било в
ответниците до 04.08.2021 г. включително, т.е. през целия процесен период на доставка на
ВиК услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
2
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото
обстоятелство съдът приема за ноторен факт. Предоставянето на ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал.
1 и ал. 2 ЗВ.
В настоящия случай между страните не е спорно, че оператор на ВиК услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество. Предвид изложеното, следва да се приеме,
че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение,
породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по
отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес.
За установяване факта на предоставяне на ВиК услуги в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза От
заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция
комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява, че процесният имот
е водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни
качества, отвеждане на изполвана вода и пречистване. За използваните ВиК услуги в имота
е бил монтиран 4 бр водомери. Експертите са констатирали, че ищецът по служебен път е
установил промяна в правото на собственост на недвижимия имот след подаване на
заявление за промяна на титуляр по партидата ЗП - 15223, като е разкрил нов клиентски
номер № ********** на ответниците като наследници на Цветан Герасков Ф. и е
префактурирал задълженията за ВиК услуги, доставени на адреса на процесния имот, за
периода от 29.11.2015 г. – 04.08.2021 г. в размер на 761 м3 вода на стойност 1727,28 лв.
Съгласно техническата част през исковия период имотът е посещаван от проверител на
оператора или самоотчети на всеки три месеца, като потребените услуги са начислявани по
реален отчет на показанията на водомера. Отчетите са били нанасяни в индивидуалния
електронен карнет, предоставен на вещото лице инж. Ч. за целите на изготвяне на
заключението. За периода 29.11.2015 г. – 04.08.2021 г. през СТИ са преминали, съответно са
начислени услуги за 761,73 куб.м. вода на стойност 1727,38 лева, която съответства на
количеството и на утвърдените от КЕВР цени през периода.
Счетоводната част на заключението е пояснила префактурирането на задълженията
във връзка със служебната промяна на задълженото за имота в качеството му на собственик
лице. Става ясно, че префактурирани за периода 29.11.2015 г. – 04.08.2021 г. са задължения в
размер на 1727,38 лева, за което е издадена фактура № **********/25.08.2021 г. За
новосъздадената партида с клиентски номер № ********** с титуляр С. Ц. Ф. и Д. Ц. Ф. –
няма начислени лихви и такива не се претендират от ищеца. Експертизата е установила, че
няма данни за извършени плащания за погасяване на претендираните задължения.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано във възраженията срещу издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и в срока за отговор на исковата молба. Съдът следва да разгледа
своевременно заявеното в производството възражение за изтекла погасителна давност, което
се явява основателно за периода 29.11.2015 г. – м.09.2019 г. В случая приложима е
тригодишната давност, доколкото задълженията за заплащане цената на предоставените
ВиК услуги представляват "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД (ТР №
3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
3
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Съгласно чл. 33, ал. 2
от приложимите в отношенията между страните общи условия към договора, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Следователно и погасени по давност за задълженията до
м.09.2019 г. вкл., с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Необхванати от погасителна давност са вземанията на ищеца за предоставени
услуги за периода 01.10.2019 г. – 04.08.2021 г. Съдът определи размера на погасените по
давност задължения на основание чл.162 ГПК и съобразявайки табличната част на
заключението на комплексната експертиза в техническата му част дължимата стойност на
услугите за посочения период възлиза на сумата от 360,07 лева, за която предявеният иск
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли
поради погасяването на вземането по давност. Съобразно наследствените права на страните,
всеки един от ответниците - С. Ц. Ф. и Д. Ц. Ф. следва да бъде осъден да заплати половината
от тази сума, респ. 180,03 лв., като за разликата до пълните предявени размери от 863,69
лева, исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК се следват разноски за държавна
такса, депозит за възнаграждения на вещите лица в размер на 500 лева и юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда в размер на сумата от 100 лева/.
Съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят разноски в размер на
сумата от 132,26 лева от общо сторени разноски в размер на сумата от 634,23 лева.
За заповедното производство следващите се на ищеца разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение са в размер на сумата от 17,61 лева от разноски по
заповедта за изпълнение в размер на сумата от 84,50 лева.
Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство в размер на сумата от 400 лева и за
заповедното производство в рамер на 400 лева. С исковата молба ищецът е заявил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да бъде обсъдено от съда. Доколкото случаят
не се отличава с фактическа и правна сложност, а производството пред първоинстанционния
съд е протекло в едно открито съдебно заседание, съдът приема възражението на ищеца
срещу разноските на насрещната страна за основателно. Като съобрази цената на
предявените искове, минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно
действащите редакции на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет към момента на
извършване на всеки от двата разхода от ответника и принципа за справедливо заплащане на
адвокатския труд, съдът намира, че направените разноски са в минимален размер и не
следва да се намалят, а съобразно изхода от спора на адвоката на ответника следва да се
присъди сумата от 316,62 лева.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство следва да се посочи, че процесуалното представителство на длъжника в
същото се изчерпва с подаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, в което са релевирани
идентични на заявените в исковото производство доводи срещу вземането по заповедта за
изпълнение. Предвид релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на ищеца при
намаляване на тези разноски, сторени от ответника, съдът следва да съобрази силно
формализирания характер на производството и обема на процесуалните действия извършени
от пълномощника на длъжника. Заповедно производство не предпоставя нужда от
процесуално представителство за длъжника, доколкото съгласно изричния текст на закона,
не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да
4
упражни правото си на защита. Извън тази граница остава излагането на конкретни
възражения срещу основателността на вземанията и евентуално извършено допълнително
проучване на делото, поради което няма причина заявителят да отговаря за проявената от
адвоката в това направление активност. Поради това разноските за адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение от длъжника следва да бъдат редуцирани
съгласно правилото на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно за
непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. Съдът
намира, че извършените от процесуалния представител на длъжника действия в заповедното
производство попадат в хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата в предходаната й редакция
/когато е заплатено адвокатското възнаграждение според представения по заповедното
производство документ/, съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение за един
адвокат следва да възлиза на сумата от 50 лева. Съобразно изхода от исковото производство
на адвоката на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
55762/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, в размер на сумата от 39,57 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № ..., против С. Ц. Ф., ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, ..., искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ и по чл.86 от ЗЗД, че С. Ц. Ф., дължи
на С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ ..., сумата от 180,03 лева - главница, представляваща 1/2 от стойността на предоставени
ВиК услуги за периода от 01.10.2019 г. – 04.08.2021 г. за обект на адрес обект, находящ се в
гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, ... по договорна (съдебна) сметка **********, създадена към
клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2022
г. по ч.гр.д. № 55762/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 180,03 лв. до пълния предявен размер от 863,69 лева и за
периода 29.11.2015 г. – м.09.2019 г., КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № ..., против Д. Ц. Ф., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, ..., искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ и по чл.86 от ЗЗД, че Д. Ц. Ф. дължи
на С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ ..., сумата от 180,03 лева - главница, представляваща 1/2 от стойността на предоставени
ВиК услуги за периода от 01.10.2019 г. – 04.08.2021 г. за обект на адрес обект, находящ се в
гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, ... по договорна (съдебна) сметка **********, създадена към
клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2022
г. по ч.гр.д. № 55762/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 180,03 лв. до пълния предявен размер от 863,69 лева и за
периода 29.11.2015 г. – м.09.2019 г., КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА С. Ц. Ф., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, ..., да
заплати на С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 74,93 лв.,
представляваща сторените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно с
5
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Ц. Ф., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, ..., да
заплати на С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 74,93 лв.,
представляваща сторените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № ..., да заплати на адвокат С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ул. „..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата в
размер на 316,62 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете за процесуално представителство на Д. Ц. Ф..
ОСЪЖДА С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № ..., да заплати на адвокат К И Б, ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул.
„..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата в
размер на 39,57 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, за процесуално представителство на Д. Ц. Ф..
ОСЪЖДА С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № ..., да заплати на адвокат В. Ф. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ул. „..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата в
размер на 316,62 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете за процесуално представителство на С. Ц. Ф..
ОСЪЖДА С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № ..., да заплати на адвокат К И Б, ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул.
„..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата в
размер на 39,57 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, за процесуално представителство на С. Ц. Ф..

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6