№ 145
гр. Пазарджик, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500096 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 във връзка с чл. 211 от
Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се протоколно определение на В.ски районен съд от
09.09.2019г. постановено по гр.д.№1292/2018г. по описа на същия съд В
ЧАСТТА С КОЯТО е оставен без разглеждане предявения от Р. Л.. П. и Л.И.
К. против ЕД. Т. Б. положителен установителен иск с правно основание в
чл.124 ал.1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици по отношение на ответницата на 16/23
ид.части от имот с 10450.502.309.
В частната жалба с вх.№4539 от 18.09.2019г. подадена от Д.Л. И., Р. Л..
П. и Л.. ИВ. КР., тримата чрез адв.К.Д. се поддържа, че обжалваното
протоколно определение е неправилно. Не се споделят изводите на исковия
съд,че насрещната положителна исковата претенция е недопустима,
респективно да се отмени издадения в полза на ответницата констативен
нотариален акт. Считат жалбоподателите, че не съществува пречка да бъде
разгледан този положителен установителен иск, доколкото са касае до спор за
собственост и установяване кой е собственика на процесния имот. Поддържа,
че с предявения насрещен положителен установителен иск има за цел да
легитимира ищците като собственици на въпросните идеални части от
процесни имот със сила на присъдено нещо; че насрещният иск е допустим но
1
и процесуално необходим за гарантиране правата на ищците по него и че
няма друга правна възможност да бъдат гарантирани правата и интересите на
ищците. Считат жалбоподателите, че са налице всички положителни
процесуални предпоставки за предявяването и допускането на насрещния иск
и липсват отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговата
недопустимост. Във връзка с доводите на съда за недопустимост на
насрещната положителна установителна претенция, се поддържа, че според
съда ответниците по първоначалния иск трябва да се бранят и да изчерпат
всички основания, на които би могло да се породи правото на ответната
страна и евентуално чак след тяхното изчерпване, би могло да предявят
насрещен иск/НИ/,като се поддържа ,че този извод противоречи на чл.211 от
ГПК, даващо възможност на ответника по делото да предяви самостоятелен
установителен иск във висящо производство. Като неправилен се
квалифицира извода на съда, че при отхвърляне на първоначалния
отрицателен установителен иск на ищеца, се признава правото на собственост
на ответника върху заявеното с исковата молба право. И че този извод
противоречи на основни правни положения защото няма как да бъде
установено за когото и да било факт, който не е бил поискан по надлежния
ред. И че смисълът на НПИ е да установи положителен факт по отношение на
ответниците по първоначалния иск. Оспорва се извода на съда за по-късно
предявен положителен установителен иск и за наличие на идентитет между
отрицателния установителен иск /ОУИ/ и положителния УИ /ПУИ/ за обема
на защитеното от тях субективно материално право и че ако има такъв
идентитет, то това води до недопустимост на ПУИ. Поддържа, че в случая е
налице хипотеза на предявен НИ по който ищецът може да съедини с
първоначалния за съвместно разглеждане , като двата иска по правната си
същност представляват два отделни иска със самостоятелни основания и че
наличието на ОУИ от жалбоподателите и наличието на искане за отмяна на
КНА по 537 ал.2 от ГПК, чиято отмяна водела до обезсилване на
собствеността на ответната страна. Навежда извода, че така предявените
претенции са самостоятелни и няма пречка да бъдат разгледани в настоящото
исково производство и че не се налага тяхното последователно разглеждане в
отделно исково производство и че могат да се разгледат като съединени
искове в настоящото производство. Счита, че непроизнасянето по ПУИ би
лишило ищците от снабдяване с надлежен титул, който със сила на присъдено
2
нещо да ги легитимира като собственици спрямо ответниците и третите лица.
Изтъква се и аргумент за отвод на съдията-докладчик след постановяване на
обжалваното определение, поради съмнения за безпристрастност и
подпомагане на другата страна. Моли да се отмени обжалваното определение
и се допусне разглеждането на насрещния иск предявен от Р.П. и Л.К..
Няма постъпил отговор на частната въззивна жалба от насрещната по
спора страна Е.Б..
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в исковото производство, против подлежащ ва обжалване акт на
исковия съд с което е оставено без разглеждане като недопустимо
искането на ответниците по първоначалния иск за съвместно
разглеждане на предявен от последните насрещен положителен
установителен иск за собственост.
Разгледана по същество жалбата е основателна
Първоначално исковото производство /гр.д.№1292/2018г. по описа на РС-
В./ е инициирано на 08.10.2018г. по искова молба подадена от ЕД. Т. Б., ЕГН-
********** от гр.В. и против ответниците Д. Л.. ИВ., ЕГН-**********, Р. Л..
П., ЕГН-**********, и Л.. ИВ. КР., ЕГН-**********, тримата от гр.В. с
искане да бъде признато за установено, че тримата ответници не са
собственици на УПИ-ІХ-3112 по плана на гр.В., описан в нотариален акт за
поправка на договор за доброволна делба-под №42,том І,рег.№1305,дело №36
от 19.06.2018г. и да се отмени нот. акт №132, том V,рег.№1478, н.д.№795 от
15.08.2018г. вписан в Службата по вписванията гр.В.. Обстоятелствата въз
основа на които ищцата заявява отрицателен установителен иск за
собственост са следните: Твърди, че е собственик на дворно място с
административен адрес в гр.В., ул.“В.Г.“ №37-УПИ-ІХ-3112 с площ от
153кв.м. по нот.акт за дарение №58 от 22.08.2000г.,том ІІ,регистър №556, н.д.
№618 и н.а. за покупко-продажба №577 от 10.12.2002г.,том І-, рег.4447, н.д.
№565 на РС-В.. Като двата нот. акта са предхождани от договор за покупко-
продажба №39, том ІІ, дело №101 от 1955г. на РС-В. и придобити по сделка
от бабата и дядото на ищцата- В.К.Г. и П.З.Г.-на паянтова къща на 48кв.м., в
парцел І-307 в кв.56 и 7/23 ид.ч. от имота, в който е построена къщата, целия
3
от 367кв.м.Последвало разделяне на дворното място с ограда,
представляваща вътрешна регулационна линия между имотите, като през
времето дворните места и къщите остават така. Твърди ищцата, че с
ответниците по иска са съседи, всеки живее на административен адрес
ул.“В.Г.“ №39-имот пл.№3113, а ищцата в имот пл.№3112. Твърди, че във
връзка със започнато оцифряване на парцелите и имотите по кадастъра на
Общината ответниците видели възможност да разширят имота си за сметка на
ищцата. Ответниците предявили претенции и обвинение , че ищцата е
присвоила техния имот и че последните имали пълни права върху нейния
имот. Искали да построят магазини, но техния имот бил малък, ищцата била
обвинявана в кражба, на което ищцата отговаряла, че има нотариални актове
за собственост, с приложена регулация по границата между двата парцела,
при редовно плащане на данъците и без ищцата да е имала претенции към
техния имот. Отправени заплахи, че ще вземат имота на ищцата и ще съборят
незаконната й тераса .Получила нотариална покана да си избие друга врата в
къщата и да влиза от съседната улица „Х.Б.“. Заплахите продължили, че ще
изпратят ищцата в затвора, за което ищцата пускала жалби до МВР,
започнато срещу ищцата и прекратено дело №532/2018г. Твърди се, че в един
момент заплахите престанали, след което през м.септември 2018г. при
снабдяване със скица на имота ищцата установила, че в скицата като
собственик на 16/23 ид.ч. от имота била записаната третата ответница по
нот.акт №52, том I ,рег.№1775, н.д.№46 от 15.08.2018г. Цитира ,че до този
нот. акт, ищцата стигнала чрез нот. акт №10, том I, рег.№326, н.д.№10 от
2010г., съставен от нотариус Л.Т., в който ответниците по този нотариален
акт за доброволна делба си поделят тяхна собственост-двуетажна къща, като в
раздел Трето римско от договора къщата, описана като предмет на делбата в
УПИ Х-3113 в кв.126 при граници УПИ IX-3112 в кв.126 в кв.126-
изключителна собственост на ищеца. По делбата в общ дял се поставял на
първите две ответници 16/23 ид.ч. като се визира имота върху който е
построена къщата- УПИ-Х-3113 в кв.126, който УПИ представлява част
/североизточната част от имот III ********* а по обезсиления план./ Ищцата
твърди, че ясно се разбира от тази делба кой имот е предмет на делбата-УПИ
Х-3113 в кв.126.Твърди се ,че 10г. след делбата ответниците чрез нотариуса
извършват поправка на нотариални акт за доброволна делба на УПИ IX-3112
в кв.125, като на практика поделят УПИ на първите две ответнички, като с
4
нотариалния акт за поправка не се поправя нищо, защото няма грешка, а се
заграбват 107 кв.м. от парцела на ищцата и се поставят в собственост на
трети лица. Прилага нот.акт за дарение на 1/2 №58 от 22.08.2002г. от ½ ид.ч.
УПИ и ½ ид.ч. от полумасивната жилищна сграда от майката на ищцата в
нейна полза, а другия нотариален акт №577 от 10.12.2002г. за покупко-
продажба на ½ ч. от УПИ и ½ от къщата. Посочва нотариален акт №39 от
1955г.- за закупуване от бабата и дядото на ищцата на паянтовата къща на
48кв.м. и 7/23ид.ч. от имота в който е застроена къщата, като целия парцел е
от 367кв.м. Представя и преписка на Министерството и архитектурата и
благоустройството с препоръка за съставяне на проект за нова дворищна
регулация на парцели II, III и IV в кв.126,като общата дворищна линия
между тях да съвпада с имотната граница между имотите, като Община В.
изготвя отделни кадастрални номера при ясни граници и без обжалване.
Твърди се ,че съгласно служебна бележка от 24.01.1992г. от отдел „МДТ“-В.
от парцел I-307 в в.56 са се образували два имота пл.№3112, собственост на
В.К.Г. и П.З.Г. и имот №31123 кв.126, собственост на други лица като двата
имота нямат нищо общо с парцела на ищцата, и че източната част от парцел
III -1037 в кв.126 по плана от 1957г./обезсилен/ е идентичен с имот №3113 в
кв.104 по плана на града и двуетажната къща, която ответниците делят попада
в имот 3113, който е тяхна собственост, а не в имота на ищцата №
3112.Твърди се, е по н.а.№39 от 1955г.Й.С. е продала на бабата и дядото на
ищцата В.И П.Г. паянтова къща на 48квм. застроена върху парцел I -първи,
имот №307 в кв.56 ведно с 7/23 ид.ч. от имота, в който е построена къщата,
,като целия парцел е от 367кв.м. И от който имот са образувани два
самостоятелни парцела №3112 и 31123 в кв.126. ,като имот 3112 е записан на
В.И П.Г.. Твърди че, че съгласно констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка №49 от 10.04.1992г. В.И П.Г. са собственици на
дворно място от 142кв.м. съставляващо имот 3112 в кв.104 по плана на гр.В..
Твърди ищцата, че е получила дарение от майка си К.П.Б. в размер на ½
ид.ч. от площта на полумасивната къщата и ½ ид.ч. от дворното място -УПИ
IX- 3112 кв.126, а по покупко-продажба придобила другата останала
половина от къщата и от УПИ от братовчед си Л.Я. с нотариални актове
№58 от 22.08.2020г. и №577 от 10.12.2002г., при уредена регулация и пълен
кадастрален номер. Твърди се, че с направената поправка на делба, касаеща
други лица-съседи и друг имот 3113 в кв.126 по плана на гр.В. е направена
5
поправка на н.а. за доброволна делба на недвижим имот, като според ищцата
на практика се поделя УПИ IX-3112 в кв.126 по плана на гр.В., на който
ищцата е едноличен собственик. Според ищцата нотариусът е признал за
собственици на 16/23ид.ч. от имота на ищцата ответниците Д. И. и Р.П., без
да се провери записванията в Общината относно собствеността на имота.
Посочва, че нотариусът с поправката на явна фактическа грешка ,каквато в
същност няма, „заграбил целия имот на ищцата и го поставя в собственост, на
лица които не са такива и че ищцата е едноличен собственик на целия имот
3112. Твърди ищцата, че за този имот има нотариални актове за собственост
на УПИ-IX-3112 в кв.126 по плана на гр.В. като едно цяло, без това цяло да е
отменено от съда за идеални части от 16/23 от този УПИ, поради което такава
идеална част не може да има. Моли да се признае за установено че
ответниците не са собственици на УПИ-IX-3112 по плана на гр.В.,
описан в поправка на договор за доброволна делба под №42, том I, рег.
№1305,дело №36 от 19.06.2018г. като се отмени посочения нотариален акт
поради нищожност както и н.а. №132 от 15.08.2018г.
В срока за отговор на исковата молба , е постъпил такъв с вх.№ 5630 от
22.11.2018г. от ответниците Д. Л.. ИВ., Р. Л.. П. и Л.. ИВ. КР. чрез адв. Д., в
който е направено искане че се предявява за съвместно разглеждане
насрещен иск, за установяване със сила на присъдено нещо, че
ответниците Л.. ИВ. КР. и Р.Л. П. са собственици на 16/23 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 10450.502.309 и да се отмени нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка №49,том 1, дело №230 от 19.04.1992г.. В
обстоятелствената част ответниците/ищци по насрещния иск/ заявяват, че Л.
К. и Р.П. са собственици на общо 16/23 идеални части от ПИ с
идентификатор 10450.502.309 с площ по скица 153кв.м. и административен
адрес В.Г.“№37, с номер по предходен план 3112 в кв.126 и УПИ IX-3112,
образуван от УПИ III-1037,1037а по обезсиления план от 1966г. Основанието
за придобиване на имота са дарения от 2018г. Предявяват насрещен иск с вх.
№ 5631 от 22.11. 2018г. с който ответниците Л.К. и Р.П. искат да се приеме за
установено, че двете ответници са собственици общо на 16/23 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 10450.502.309 с площ 153кв.м., по предходен документ за
собственост УПИ IX 3112, който имот е образуван от УПИ III-1037, 1037а, с
площ от 380 кв.м. в кв.126 по обезсиления план от 1966г., съгласно
6
нотариален акт за дарение №132 от 15.08.2018г. и нотариален акт за дарение
№173 от 24.08.2018г. Твърди се, че по обстоятелствена проверка с КНА
№153 от 15.08.2021г., общият праводател на ответниците бил признат за
собственик на двуетажна къща със застроено дворно място в с.Лъджене,
застроен от 96кв.м. и незастроено от 220кв.м. или общо 316кв.м. Твърди, че с
последващ разделителен протокол от 1955г. била извършена делба от
наследниците на Д.Х. с която Й. Д.а П., праводател на Е.Б. получава
едноетажна паянтова къща и 1/10 ид.ч. от С. и 1/3 ид.ч. от парцел I-307 в
кв.56 от 367кв.м.Твърди се че с нот.акт №303 от 20.12.1958г. наследодателят
на ищците по насрещния иск Л.З.П.баща на Д. И. и Р. П., и дядо на Л. К./
купува от В.С., М.П. и и Д.С. 2/10 ид.ч. от дворно място в гр.В. от 210кв.м.
застроено и незастроено имот- пл.№1037 кв.126 ведно с 2/10ид.ч. от
двуетажна паянтова къща с площ от 96кв.м. и 2/10 ид.ч. от С., който поземлен
имот, заедно с имот № №1037а образуват собствени парцел III-1037,1037а. С
нотариален акт №148 от 16.05.1959г. Л. П. закупил от Б. П. 1/30 ид.ч. от
двуетажна къща от 96кв.м., 1/30 ид.ч. С. и 1/30 ид.ч. от дворно място от
218кв.м., съставляващо парцел -III-1037, 1037а. Твърди се още ,че с договор
за делба от 05.12.1959г. с която наследодателят на ищците по насрещния иск
Л. З. П. получава и става изключителен собственик на двуетажна къща на
103кв.м., С. на 24кв.м. и дворно място от 237кв.м.-имот пл.№1037 кв.126 и
1037а. образуващи съсобствен парцел III 1037, 1037а.Посочено е още, че с
КНА №484 от 18.11.1970 Л. З. П. е признат за собственик на 16/23 ид.ч. от
дворно място в гр.В. на 380кв.м., имот №1037 в кв.126 плюс двуетажна
паянтова къща от 96кв.м..Последвало е дарение с нотариален акт №728 от
18.03.1975г., с което Д.И. и Р.П. получават от родителите си първи етаж от
двуетажна къща, построена в дворно място съставляващо III-1037 в кв.126.
С последващо дарение №36 от 20.12.2001г. Л.И. К. получава от майка с Д.И.
½ ид.ч. от първи етаж от двуетажна сграда в дворно място от имот пл.
№3113.През 2010г. е последвала доброволна делба акт№12 от 10.02. 2010г.
между Д.И., Р.П. и Л.К., по силата на която Л.К. получава първи етаж от
двуетажна сграда, Р.П. получава втория етаж, а Д.И. и Р.П. получават при
равни квоти 16/23 идеални части, образувани след разделянето на УПИ III-
1037,1037а, целия с площ от 380кв.м. по обезсиления план от 1966г., а именно
УПИ-Х-3113 и УПИ IX-3112. Последвала е поправка на нотариалния акт за
доброволна делба от 2010г., като е вписан акт №134, том I, дв.вх. №1092 от
7
19.06.2018г. на СВ В., като на стр.4 е посочено въпросната квота за кои точно
имоти се отнася. През 2018г. били съставени и две дарения от 15.08.2018г. и
от 24.08.2018г., като с първия нотариален акт за дарение Л.К. получава като
дарение от Д.И. и Р.П. 16/23 ид.ч. от ПИ 10450.520.309 с номер от предходен
план-УПИ-I Х 3112 в кв.126, а в второто дарение Р.П. е получила от Л.К. на
8/23 ид.ч. от ПИ 10450.520.309 с номер от предходен план УПИ IХ-3112
кв.126. Предвид изложените факти и обстоятелства ищците по насрещния иск
твърдят, че са собственици на 16/23 ид.ч. от ПИ 10450.502.309 с номер по
предходен план УПИ IX-3112 в кв.26.Ищците оспорват КНА по
обстоятелствена проверка №49, том I, дело 230 от 10.041992г. Искането е да
се приеме за установено със сила на присъдено нещо, че Л.. ИВ. КР. и Р.
Л. П. са собственици на 16/23 идеални части от ПИ с идентификатор
10450.502.309, с номер по предходен план УПИ- IX-3112 и се отмени
процесния КНА.
За да остави без разглеждане предявения от Р.П. и Л.К. против ЕД. Т. Б.
положителен установителен иск по чл.121 ал.1 от ГПК., В.ският районен съд
е приел, че при отрицателния установителен иск за собственост предявен от
първоначалната ищца ищецът изобщо отрича правото на ответника, поради
което последният трябва да изчерпи в същия процес всички основания, на
които то е могло да се породи; че при уважен отрицателен установителен иск
за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед
на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички
възможни негови основания; че при отхвърлянето на иска се признава право
на собственост на ответника върху заявеното с исковата молба право; че е
налице идентитет между отрицателния установителен иск и положителния
установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно
материално право. Формиран е правния извод от съда, че това прави по-
късно предявения иск-в отделно производство или в производство по чл.211
от ГПК недопустим, че същият е допустим в случаите на разликата в обема
на спорното материално право по двата иска. И че тогава спорът за разликата
може да бъде предявен за разглеждане като положителен установителен иск,
стига да са налице всички условия за допустимост, на самостоятелно
производство или чрез насрещен иск; че в случая правото на собственост
върху процесните 16/23 ид.ч. от имот с №10450.502.309 е включен в
предмета на първоначалния отрицателен установителен иск поради което на
8
основание чл.126 от ГПК насрещния ПУИС се явява недопустим.
Обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество е
неправилно.
Предвид спецификата на правния спор въведен с първоначално
предявения отрицателен установителен иск и подадения насрещен
положителен установителен иск за собственост, следва да се отбележи на
първо място, че в случая липсва пълен идентитет в предмета на спора на
двата иска. В първоначалната искова молба ищцата ЕД. Т. Б. претендира
защита на правото си на собственост срещу всичките трима ответници Д. Л..
ИВ., Р. Л. П. и Л. И. К. като моли да се приеме за установено, че и тримата
ответници не са собственици на УПИ IX-3112 в кв.126 по регулационния план
на гр.В., с площ от 153кв.м.Предмет на насрещния положителен
установителен иск за собственост са 16/23 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 10450.502.309 по КККР на гр.В., одобрени със заповед РД 18-
1214 от 06.06.2018г., целия с площ от 153кв.м., тоест индивидуализацията на
имота по насрещния иск е направена по актуалните КККР действащи към
момента на иницииране на исковото производство, образувано на
08.10.2018г..В случая липсва пълен идентитет по отношение страните по
двата иска, липсва пълен идентитет по отношение индивидуализацията на
имота по ОУИ и по насрещния установителен иск, и дали в същност се касае
за един и същи имот по предходен и по актуален план, липсва идентичност по
обема права които се претендират-за целия УПИ IX-3112 в кв.126 и 16/23
идеални части оп поземлен имот с идентификатор 10450.502.309 по КККР на
гр.В.. Липсва и идентичност на обстоятелствата въз основа на които
ответниците по първоначалния отрицателен установителен иск и ищци по
насрещната искова претенция се легитимират като собственици, доколкото с
първоначалния иск ищцата твърди, че неправомерно е извършена поправка
на договора за доброволна делба на ответниците като за фактическа грешка е
признато неправилно записване на имота, предмет на делбата и че тъй в
същност не е УПИ-Х-3113 в кв.126, а е УПИ IХ-3112, в кв.126, за който
ищцата по първоначалния иск твърди, че е негов изключителен собственик,
докато с насрещния положителен установителен иск ищците претендират
собственост върху 16/23 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.309 по делба
и по дарение. Трайна и последователна е практиката на ВКС на РБ, че
идентичност в предмета на насрещните искове е налице само при пълен
9
идентитет в предмета на двата иска, тоест в спорното материално право с
неговите индивидуализиращи белези-юридическия факт, от който е
възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. В този смисъл
са решение №133 от 14.03. 2011г. по гр.д.№2020/2009г. на I ГО на
ВКС; решение № 179/15 от 26.01.2016г. по гр.д.№ 2207/2015г., първо ГО на
ВКС и други /. Следва да се допълни, че с ТР №8 от 2012г. на ОСГТК на
ВКС, при отрицателния установителен иск за собственост, ищецът изобщо
отрича правото на ответника, поради което последният трябва да изчерпи в
същия процес всички основания, на които то е могло да се породи. В случая,
ответниците по първоначалния отрицателен установителен иск и които са
ищци по насрещния иск /без отв.Д.И./ са въвели всички възражения за
правото си на собственост-една част с отговора на исковата молба, а друга
част допълнени с насрещната положителна искова установителна претенция/,
Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това
претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно
определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови
основания. При отхвърляне на иска се признава правото на собственост на
ответника върху заявеното с исковата молба право. В случая няма налице
пълен идентитет между отрицателния установителен иск и положителен
установителен иск за собственост нито до обема на защитаваното с тях
субективно материално право, нито по отношение носителите на правото на
собственост, нито по отношение на защитаваното материално право предвид
и на различната индивидуализация на имота по плана и по КККР на гр.В..
Това обаче не прави по-късно предявеният иск - в отделно производство, или
по реда на чл.211 от ГПК, недопустим, защото както се посочи обемът на
спорното материално право по двата иска /първоначален и насрещен/ е
различен , а и няма тъждество по отношение размера на защитата, по
субектите на материалното право и по актуалното състояние на имота. Не
може да се направи категоричен извод в случая, че само спорът за разликата
може да бъде предявен за разглеждане като положителен установителен иск,
стига да са налице всички условия за допустимост, в самостоятелно
производство или чрез насрещен иск /определение № 330/05.07.2016 г. по ч.
гр. д. № 2108/2016 г., Четвърто ГО на ВКС/, доколкото липсват безспорни
данни, че насрещната установителна искова претенция се отнася към
първоначалния отрицателен установителен иск като част към цяло, така както
10
е приел исковия съд,
Предвид изложеното ще следва да се отмени обжалваното определение
и се постанови допускане на съвместно разглеждане на предявения насрещен
положителен установителен иск за собственост.
Водим от горното и на основание чл.278 ал.2 във връзка с чл.211 от
ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение на В.ски районен съд от 09.09.2019г.
постановено по гр.д.№1292/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С
КОЯТО е оставен без разглеждане предявения от Р. Л.. П. и Л.И. К. против
ЕД. Т. Б. положителен установителен иск с правно основание в чл.124 ал.1 от
ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците
са собственици по отношение на ответницата на 16/23 ид.части от имот с
10450.502.309 и за отмяна на нотариален акт.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пазарджишки районен съд/поради отвод на съдиите
при РС-В./ за извършване на следващите се процесуални действия за
разглеждане по същество на така предявения насрещен установителен иск за
собственост.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11