Решение по дело №887/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5332
Дата: 30 декември 2022 г.
Съдия: Весела Стоянова Дончева
Дело: 20221110200887
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5332
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от В. СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110200887 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.37 Наредба за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столичната община
/НРУИТДТСО/, приета с решение №4 по протокол №36 от 13.01.2005г. на
Столичния общински съвет вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на И. К. И., подадена срещу наказателно
постановление №СО-Т-И-21-10-554, издадено на 05.10.2021година от
заместник-кмет на Столична община /СО/, с което на основание чл.36,ал.2
НРУИТДТСО - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и
допълнението, приети с решение №495 по протокол №86 от 23.07.2015г. на
Столичния общински съвет, са й наложени две административни наказания
от вида “глоба”, отделно, всяко в размер 200лв., за осъществени състави на
две административни нарушения - по чл.26,т.1 НРУИТДТСО и по чл.26,т.5
НРУИТДТСО, изразили се в това, че на 24.07.2021година, около 16:15часа,
при извършена от служители на Столичен инспекторат /СИ/ при СО
проверка, е било констатирано, че на територията на столичния град,
1
район”Триадица”, Южен парк трета част, вход от ул.”Нишава”, И. е
извършвала търговия на открито, конкретно с предмет предлагане за
продажба на варена и печена царевица и картофен чипс, разположени върху
специализирани метални колички и заемайки около 3кв.метра публична
общинска територия - паркова алея, като при поискване от контролните
органи, не е представила разрешение за ползване на място, в случая издадено
от кмета на район”Триадица” при СО и по образец, както не е представила
копие на платежен документ за платена такса за ползване на мястото.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.37 НРУИТДТСО вр. чл.59,ал.2 ЗАНН -
редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа
искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и нецелесъобразно. Жалбоподателката по същество
оспорва да е извършила вменените й нарушения, позовавайки се на
недоказаност на възприетите фактически положения, предмет на
административнонаказателното обвинение, в т.ч. да е била носител на
качествата, правещи я годен субект на вменените й административни
нарушения. Оспорва още законосъобразността при реализирането на
административнонаказателната отговорност и от гл.т. накърнени процесуални
правила в рамките на развилото се административнонаказателно
производство, а на последно място се позовава на приложимост по казуса на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, дори и да се приеме, че вменените й
административни нарушения са извършени. Отправя искане за присъждане на
направените деловодни разноски.
Защитникът на жалбоподателката - адвокат Т.Г., АК Монтана,
легитимиран с пълномощно, приложено като лист 15 от делото, в съдебно
заседание поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно, позовавайки се на
съображенията, подробно развити в жалбата, с акцент на довода за
неправилна правна оценка, квалификация на констатираното и вменено на И.
като административно нарушение. Поддържа искането за присъждане на
направените от И., като жалбоподател, деловодни разноски, съобразно
приложен списък и договор за правна помощ към него /лист 33-34 от делото/.
2
Пред съда административнонаказаната И. К. И., в процесуалното
качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване, не се
явява лично.
Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, в съдебно
заседание пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление като законосъобразно и правилно, позовавайки се на
установеност по несъмнен начин на вменените на И. две административни
нарушения, за които по преценка коректно е била ангажирана личната й
административнонаказателна отговорност, в рамките на
административнонаказателно производство, развило се при спазване на
относимите и приложими материалноправни и процесуалноправни
разпоредби, включително изразява становище, че наложеното за всяко
нарушение наказание отделно, е било определено като вид и размер “в
границите, предвидени от наредбата”. Отправя искане за присъждане в полза
на СО на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за въззиваемата
страна изход на делото.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.37 НРУИТДТСО вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна
прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становищата на представляващите страните,
изразени в открито съдебно заседание и обсъди събраните по делото
доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че към следобедните часове на почивния съботен
24.07.2021година, на територията на столичния град, на един от входовете на
Южния парк, конкретно този от ул.”Нишава”, били разположени
специализирани метални колички, като е установено, че същите и
функционирали по предназначение, чрез осъществяване от тях на търговия с
печена и варена царевица и картофен чипс /”продаваше се царевица на
клиенти”, “не сме извършвали контролна покупка”, но “много реално се
извършваше търговия в наше присъствие, имаше дори опашка”/.
3
На посочената дата, малко след 16:00часа, количките, като средство за
осъществяване на търговия на открито и намирайки се в работен режим,
станали обект на рутинна, не по сигнал, проверка от екип длъжностни лица на
СИ при СО, реализиращи обичайни и в рамките на компетентността си
служебни правомощия конкретно на територията на район“Триадица“ -
свидетелите В.Х.-И.ова и Т.И.. Двете предварително разполагали с
информацията, налична в масивите на съответната районна администрация, в
териториалната компетентност на която попадал “т.нар. вход ул.”Нишава” на
Южния парк в град София, че към датата 24.07.2021година и в съответствие с
действащата към това време нормативна уредба, в т.ч. разпоредби на
НРУИТДТСО, нямало издадено разрешение за търговия на открито, нито
платена такса за ползване на мястото, на което фактически били разположени
процесните колички, но имайки възможността непосредствено да възприемат
пазаруващите на количките граждани, при положение, че в следващия момент
и се легитимирали, пристъпили към проверка, за целите и нуждите на която
осъществявали комуникация с единственото работещо на количките лице,
установено като И. К. И., от която било изискано представянето на
документи, с които точно тя, като фактически извършваща търговската
дейност на открито, следвало да разполага. И. обаче не представила
поисканите й от контролните органи и всъщност очаквано за последните, на
фона на информацията, с която предварително разполагали, разрешение за
ползване на мястото, както копие от документ за платена такса за ползване на
мястото. По тази причина и като резултат от проверката, още по времето и на
мястото на извършването й, от страна на свидетел В.Х.-И.ова, в присъствието
на свидетел Т.И., а и на самата И. К. И., ЕГН **********, жив. град София,
ж.к.”***”, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, било образувано
административнонаказателно производство, със съставянето срещу И. на акт
№21-10-554, за установяване на две административни нарушения - по
чл.26,т.1 НРУИТДТСО и по чл.26,т.5 НРУИТДТСО, от фактическа страна
описани като изразили се в това, че при проверката на място е било
констатирано, че към времето на извършването й - 24.07.2021година, около
16:15часа, в град София, на вход ул.”Нишава” на Южния парк, И. е
извършвала търговия на открито, предлагайки за продажба варена и печена
царевица и картофен чипс от специализирани метални колички и заемайки
около 3кв.метра публична общинска собственост - алея в парка, но при
4
поискване от страна на контролните органи не е представила разрешение за
ползване на място, издадено в случая от кмета на район”Триадица” при СО и
по образец, нито копие от документ за платена такса за ползване на място.
Така съставен, актът бил предявен, подписан, при това без възражения и
препис от него бил връчен на И. на същата дата - 24.07.2021година,
последвано и от съставянето на констативен протокол №КП-21-0046490,
също връчен на И., с предписание “незабавно да се освободи заетата площ и
да не се извършва търговия на открито без разрешение за използване на
място”. Въз основа на акта, конкретно на 05.10.2021година, последвало и
издаването от заместник-кмет на СО на наказателното постановление №СО-
Т-И-21-10-554, с което на И., при спазване на правилото по чл.18 ЗАНН, били
наложени административни наказания за всяко от констатираните нарушения
отделно - “глоба”, в размер 200лв., на основание чл.36,ал.2 вр. чл.26,т.1
НРУИТДТСО и “глоба”, в размер 200лв., на основание чл.36,ал.2 вр. чл.26,т.5
НРУИТДТСО, за деянията, описани по идентичен начин от фактическа и от
правна страна в обстоятелствената част на постановлението и в акта за
тяхното установяване.
С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата, отразени
в акта и в наказателното постановление, по делото са събрани гласни
доказателства, конкретно чрез показания на разпитаните в качеството на
свидетели, В.Х.-И.ова - актосъставител и Т.И. - свидетел по акта, но двете
ангажирани, освен с образуването на административнонаказателното
производство, още с извършването на проверката и непосредственото
установяване на нарушенията, както са приобщени писмени материали,
основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда
административнонаказателна преписка, но също ангажирани от страните в
хода и за нуждите на съдебното производство, основно имащи отношение
към установяване компетентността на актосъставителя и наказващия орган,
представляващи заповеди - №РД-09-2027/29.11.2011г., №СО-РД-09-
567/20.06.2013г. и №СО-РД-09-2540/12.12.2014г. на кмета на СО, както
длъжностна характеристика за длъжност старши инспектор в районен
инспекторат на СИ при СО, ведно с приложение и подпис на
актосъставителката, а така също приложена с жалбата справка за подадено от
работодател уведомление по чл.62,ал.5 Кодекс на труда от Национална
агенция за приходите за сключен трудов договор на жалбоподателката /лист
5
14 от делото/ и приложен с писмо от СИ към СО, в заверен препис,
констативен протокол №КП-21-0046490 от 24.07.2021година, вх.
№194233/19.09.2022г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 28-30 от
делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл.т.
естество на констатираните нарушения и начин на установяване, а и доводи,
обосноваващи защитната теза, развита в жалбата, съдът счита, че е взел
необходимите мерки за разкрИ.ето на обективната истина, а същевременно и
е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове
позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства
чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно и във
връзка с приобщените писмени материали, установяват в достатъчна степен
убедително и еднопосочно гореизложената фактическа обстановка, по
същество съвпадаща с възприетата като предмет на
административнонаказателното обвинение. В рамките на доказателствената
съвкупност, според съда, не се очертават противоречия, при това
притежаващи белезите на съществени, ето защо съдът и не намира
предпоставки да излага подробни съображения, представляващи анализ на
доказателствата по делото, още повече, че прави впечатление, че разпитаните
свидетели добре си спомнят случая, възпроизвеждайки непосредствени свои
възприятия, правейки това от друга страна, според съда, добросъвестно,
убедително, безпротиворечиво, с подчертан стремеж към обективност и
правдивост, в същото време без съмнение за заинтересуваност, предубеденост
или дори само желание самоцелно и неоснователно да се вреди на
санкционираната.
С тези предварителни уговорки, според съда гласните доказателства,
обсъдени във връзка и с приобщения констативен протокол, в случая са
убедителни, установявайки времето, мястото на извършване на нарушенията,
обстоятелствата в какво точно са се изразили последните, как са били
установени, включително и авторството на деянията, изразили се в това, че на
24.07.2021година, около 16:15часа, в град София, на вход ул.”Нишава” на
Южния парк - алея в парка /мястото, от гл.т. начин на посочване, според съда
има предпоставките да се разглежда като ноторен факт, покривайки
квалифициращия признак терен общинска собственост, като е напълно
6
ирелевантно, поради което и не подлежи на установяване и проверка, дали се
касае за публична или частна общинска собственост/, именно И. И.,
покривайки от своя страна критериите за търговец по смисъла на
НРУИТДТСО, конкретно по аргумент от разпоредбата на §3,т.3 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ към НРУИТДТСО вр. §13,т.2 от ДР към
Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, е извършвала търговията на открито,
с предмет продажба на варена и печена царевица и картофен чипс, заемайки
около 3кв.метра публична общинска собственост, като при поискване от
контролните органи не е представила разрешение за ползване на мястото,
нито копие от документ за платена такса за ползване на мястото, макар
контролните органи да не са констатирали предметът на търговията да са
били предмети /стоки/, неподлежащи на търговия на открито.
Освен това, събраните гласни доказателства, според съда убедително
установяват, че в случая по времето и на мястото, сочени от
административнонаказателното обвинение, е била осъществявана търговия и
то на открито, като фактът чия собственост са били изделията
/предмети/стоки/ на търговията в случая, е напълно ирелевантен, от гл.т.
съставомерни признаци на констатираното като нарушение, поради което
изобщо не подлежи на проверка и установяване в настоящото съдебно
производство.
За отбелязване е на последно място, че в случая жалбоподателката, в
качеството на физическо лице, е била заварена на мястото, извършвайки
фактически и само тя търговията на открито, поради което именно срещу нея
е образувано и водено административнонаказателното производство,
съответно е реализирана личната й административнонаказателна отговорност,
което кореспондира с нормативните правила, от гл.т. сочена като нарушена
нормативна разпоредба, още приложена административнонаказателна такава,
а и възприетото по смисъла на НРУИТДТСО, понятие за “търговец” /вж.
§3,т.3 от ДР към НРУИТДТСО вр. §13,т.2 от ДР към ЗЗП/, какъвто несъмнено
може да бъде физическо лице, включително такова, което не е търговец по
смисъла на Търговския закон, както такова, което има сключен граждански
или трудов договор, респ. действа от името и за сметка на работодател или
пък на възложител по договор за поръчка, например.
Предвид изложеното, съобразно доводите в жалбата, но и като е
7
задължен да извърши цялостна служебна проверка досежно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от
правна страна съдът приема следното:
Намира жалбата за процесуално допустима /подадена е била в
приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение,
че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на
17.12.2021година, а жалбата е била депозирана при
административнонаказващия орган на 23.12.2021година, срещу акт,
подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен
съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и
отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. съдът счита, че
жалбата следва да бъде разгледана досежно преценка основателността й.
Извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т., съдът, в
разрез с доводите в жалбата, не констатира процесуални нарушения,
разкриващи белезите на съществени, както при съставянето на акта за
установяване на нарушенията, така и при издаването на атакуваното
наказателно постановление. Счита, че образуването на
административнонаказателното производство, съставянето на акта за
установяване на нарушенията и издаването на атакуваното наказателно
постановление, е станало при спазване на предвидените и приложими в
НРУИТДТСО и в ЗАНН срокове, като органите на
административнонаказателното производство логично, в достатъчна пълнота
и последователност, от гл.т. на правнорелевантни факти, взаимовръзки между
последните и в съответствие между възприета фактическа и юридическа
формулировка на констатираните нарушения, а и при идентичност, са
оформили съдържанието на акта и на наказателното постановление,
съблюдавайки изискванията, обективирани в приложимите разпоредби на
чл.42 и на чл.57 ЗАНН, като гаранция за разкрИ.ето на обективната истина, а
преди всичко и за правото на защита на санкционираното лице, включващо и
възможността за пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно
производство, образувано по жалба срещу наказателното постановление.
С оглед приобщените като писмени доказателства по делото, заповеди
на кмета на СО и длъжностна характеристика на актосъставителя и от гл.т.
разпоредбите на чл.34 и чл.35 НРУИТДТСО, както на чл.22,ал.5 Закон за
8
местното самоуправление и местната администрация, съдът счита, че в
достатъчна степен обосновано може да приеме, че актът е бил съставен, респ.
атакуваното наказателно постановление е било издадено от компетентно
длъжностно лице.
Налице са предпоставките за разглеждане на правния спор и по
същество, а в тази връзка, на фона на формираната доказателствена
съвкупност, оценена и интерпретирана в посочения по-горе смисъл, съдът,
отново в разрез със защитната теза, преценява, че доколкото доказателствата
по делото следва да се приеме, че убедително потвърждават възприетите от
органите на административнонаказателното производство фактически
констатации, а именно, че към времето на проверката на конкретното място,
представляващо терен общинска собственост, извършена от надлежни
контролни органи при СО, санкционираното физическо лице, покриващо
понятието “търговец” по смисъла на НРУИТДТСО, осъществявайки дейност,
покриваща критериите за търговия на дребно на открито върху терен
общинска собственост, с предмет продажба на варена и печена царевица и на
картофен чипс, не е изпълнило задължението да представи при поискване от
контролните органи разрешение за ползване на място /към 24.07.2021година -
по образец и издадено от кмета на района, на чиято територия се е
извършвала дейността/, както и не е изпълнило задължението да представи,
отново при поискване от контролните органи, копие от документ за платена
такса за ползване на място, на фона и на това, че причините за
неизпълнението на всяко едно от нормативно вменените задължения, са
напълно ирелевантни, то на свой ред и в достатъчна степен се явява
обосновано да се приеме, че тъкмо физическото лице, чиято
административнонаказателна отговорност е била ангажирана, не просто е
годен субект, но и е осъществило признаците от обективната и субективна
страна на състав на административно нарушение по чл.26,т.1 НРУИТДТСО,
както на състав на административно нарушение по чл.26,т.5 НРУИТДТСО,
довело до реализиране на отговорността на жалбоподателката И. по чл.36,ал.2
НРУИТДТСО, включително при съблюдаване на принципното правило,
установено в разпоредбата на чл.18 ЗАНН и без предпоставки за обсъждане
на принципното правило, установено в разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН.
Единствено що се касае до наложените административни санкции,
9
съдът преди всичко съобразява, че макар също да няма промяна в
законодателството, считано от времето на извършването на нарушенията до
датата на съдебното заседание - 20.09.2022година, която да обуславя
обсъждане на плоскостта на принципното правило, произтичащо от
разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, както да се поставя под съмнение
приложимостта на правилото по чл.18 ЗАНН, намира все пак, че санкцията по
всеки един от пунктовете, макар законосъобразно определена като вид, а от
гл.т. на размера, макар също да е в рамките на предвидения от закона /на
виновните лица се налага глоба ..., в размер от 100 до 1 000лв./, при
положение, че става въпрос за физическо лице, като не е за пренебрегване,
видно от показанията на разпитаните свидетели, че по никакъв начин не са
били създавани пречки или дори само да са били препятствани функциите на
контролните органи от страна на административнонаказаната, по отношение
на която и изначално формулировката в атакуваното наказателно
постановление за многократно съставяни актове за нарушения при търговия
на открито, в разрез с разпоредбите на НРУИТДТСО, е била лишена от
конкретика, респ. и очаквано - неподкрепена с доказателства, на практика,
според съда, не е била индивидуализирана при спазване коректно на
приложимите изисквания на чл.37 НРУИТДТСО вр. чл.12 и чл.27 ЗАНН,
доколкото в случая, с оглед характера и тежестта на констатираното
конкретно административно нарушение по всеки един от пунктовете на
административнонаказателното обвинение, на плоскостта на изложеното, а и
на фона на актуалната икономическа обстановка в страната, според съда
следва да бъде намален до предвидения в правилно приложената
административнонаказателна разпоредба на чл.36,ал.2 НРУИТДТСО,
минимум от 100 /сто/лева, като съдът, подобно на наказващия орган, счита от
друга страна, че отсъстват предпоставки случаят да бъде оценен като
“маловажен”, т.е. като характеризиращ се с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид,
напротив, всичко сочи на типично нарушение, както от вида по чл.26,т.1
НРУИТДТСО, така и от вида по чл.26,т.5 НРУИТДТСО, извършени не просто
в хипотеза на “множество нарушения“, но в случая, а и отнесено към
почивните дни, на оживено и емблематично място в пределите на столичния
град.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането от взелия
10
участие в откритото съдебно заседание представител по пълномощно на
въззиваемата страна, приемайки, че в хипотезата, в която намира основания
да измени атакуваното наказателно постановление, че следва да сподели
становището, възприето в съдебната практика, обобщена в ТРОСНК на ВС
№3/1985г., което не може да се счита загубило изцяло значение, конкретно
касателно обоснованото приравняване на хипотезите, в които атакувано пред
съда наказателно постановление подлежи на потвърждаване и само на
изменяне, при това в контекста на въпроса за разноските по дела от
административнонаказателен характер, съдът в случая преценява, че при
допустимо и своевременно направено искане, са налице предпоставки да
възложи в тежест на жалбоподателя заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична община, в размер на 80,00
/осемдесет/лева, определено при съобразяване на приложимите правила по
чл.37 НРУИТДТСО вр. чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална редакция,
след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109
от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. вр. чл.144
Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-процесуален
кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба за
заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана
законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06.01.2006година, обнародвана
ДВ бр.5 от 17.01.2006г., в сила от 01.01.2006г., като в случая съдът
съобразява, че по конкретното дело е бил разгледан правен спор,
характеризиращ се по-скоро със стандартна фактическа и правна сложност за
вида правни спорове, това, че делото пред състава на СРС е било разгледано
и обявено за решаване в рамките на едно открито съдебно заседание, като
настоящият съдебен състав оценява положените усилия от страна на
процесуален представител на въззиваемата страна да се яви и вземе участие в
откритото съдебно заседание, в заключение приемайки тъкмо на тази основа
да възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на посоченото като
размер по-горе юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в
полза на Столична община, доколкото орган на последната, в лицето на
заместник-кмет, е издал атакуваното наказателно постановление.
Що се касае до искането на жалбоподателката за присъждане на
направени деловодни разноски, макар да е налично, а и своевременно
отправено, с оглед изхода на делото, съдът споделя становище, че няма
11
основание да се произнася в насока уважаване на същото, а направените от
И., в процесуалното качество на жалбоподател, деловодни разноски, следва
да остават за нейна сметка.
Мотивиран от всичко изложено в съвкупност, с оглед характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.37 НРУИТДТСО вр. чл.63,ал.7,т.2 вр. ал.2,т.4 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН -
редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4
СЪСТАВ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №СО-Т-И-21-10-554, издадено
на 05.10.2021година от заместник-кмет на Столична община, с което на И. К.
И., ЕГН **********, жив. град София, ж.к.”***”, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, са
наложени две административни наказания отделно, всяко едно “глоба”, в
размер 200 /двеста/лева, на основание чл.36,ал.2 Наредба за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община, за
осъществени състави на административни нарушения - по чл.26,т.1 Наредба
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столичната община и по чл.26,т.5 Наредба за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столичната община, описани от
фактическа страна в обстоятелствената част на постановлението и в акт №21-
10-554 за установяване на административно нарушение, съставен на
24.07.2021година, като НАМАЛЯВА размера на всяко едно от наложените
административни наказания от вида “глоба”, от 200 /двеста/лева на 100
/сто/лева и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалите му
части.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН ********** и с адрес град София, ж.к.”***”,
бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, в процесуалното качество на жалбоподател, да
заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, орган на която е издал наказателното
постановление, предмет на обжалване, направени деловодни разноски
/юрисконсултско възнаграждение/, в размер 80,00 /осемдесет/лева.

12
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13