№ 743
гр. Варна, 20.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20213110116760 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. срещу Н. Х. ИСМ. искове за приемане на установено
в отношенията между страните съществуване на вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу
длъжника Н. Х. ИСМ., сумата от 2352,49 лева, представляваща остатъчна предсрочно
изискуема главница по Договор за потребителски кредит № **********/29.08.2017 г., ведно
със законната лихва считано от подаване на заявлението – 26.08.2021г. до окончателното
погасяване на вземането; сумата 590,73 лева, представляваща непогасено падежирало
договорно възнаграждение за периода 31.07.2019г. до 31.07.2019г.; сумата 223,47 лв.,
представляваща законна лихва, дължима от 31.07.2019 г. – датата на предсрочна
изискуемост до 26.08.2021 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
12546/2021г. по описа на ВРС.
Предявени са и осъдителни искове от П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.
С. срещу Н. Х. ИСМ. с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1844,47 лева непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни ,
175,21 лв. лихва за забава върху вземането за услуги в размер на 1844,47 лева, дължима за
периода от 31.07.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г. , сумата от
56,12 лв. лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение в размер на 590,73
лв. за периода от 31.07.2019 г. до 26.08.2021 г.
Ищецът твърди, че на 29.08.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит ,№
********** между „П.К.Б." ЕООД, като кредитор и Н. Х. ИСМ., като длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 3750 лв.;
Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на вноската: 182,98 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49,89 %;
Годишен лихвен процент: 41.17 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 6587,28 лв.
1
По поискана и закупена допълнителна услуга:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 3721,32 лв.
Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 103,37 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
Общо задължение: 10308,60 лв.; Общ размер на вноска: 286,35 лв.; Дата на погасяване: 22-
ти ден от месеца.
Ищецът „П.К.Б." ЕООД твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си по
договора, като на 29.08.2017г. превежда парична сума в размер на 3204,08 лв. по посочена
от длъжника банкова сметка (документ за кредитен превод №15011929 с банкова
референция от дата 29.08.2017 г., като общата сума на отпуснатия кредит е 3750 лв.
Твърди се ,че на 09.01.2018г. Н. Х. ИСМ. е подала Заявление за промяна на
погасителен план към ДПК № **********, като е пожелала да бъде отложена 1 погасителна
вноска. На 11.01.2018г между „П.К.Б." ЕООД и Н. Х. ИСМ. е сключен Анекс № 1 към ДПК
№ **********, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 3,
като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс №2 е коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 37
броя. На 02.04.2018г. Н. Х. ИСМ. е подала Заявление за промяна на погасителен план към
ДПК № **********, като е пожелала да бъдат отложени 3 погасителни вноски. На
06.04.2018г между „П.К.Б." ЕООД и Н. Х. ИСМ. е сключен Анекс № 2 към ДПК №
**********, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 6,7,8,
като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от
37 на 40 броя. На 15.01.2019г. Н. Х. ИСМ. е подала Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № **********, като е пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска. На
29.01.2019г между „П.К.Б." ЕООД и Н. Х. ИСМ. е сключен Анекс № 3 към ДПК №
**********, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 15, като
тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 40 на 41
броя.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК №********** длъжникът
Н. Х. ИСМ. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.
Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план,
като към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер на 590.73 лв. . Договорното възнаграждение се
претендира от падежа на първата неизплатена вноска - 31.07.2019г. до датата на
предсрочната изиксуемост на вземането - 31.07.2019 г.
Претендира се и незаплатената част от дължимо възнаграждение в размер на 3721.32
лв. , а именно сумата от 1844.47 лв. по споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги.
Ищецът излага, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с
договора задължения е направил само три пълни и една непълна погасителни вноски, след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите
условия към договора за потребителски кредит, на 31.07.2019г. договорът е обявен за
предсрочно изискуем от страна на П.К.Б. ЕООД. Твърди, че на длъжника е изпратено
уведомително писмо, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита, което е получено
лично от длъжника.
Сочи, че към настоящия момент размерът на погасеното от Снежана Милева Попова
задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 5292,24 лева. С плащанията си
длъжникът е погасил част от задълженията по договора.
Поради неплащане задължението си в цялост ищецът предявява претенцията си по
съдебен ред. Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.
2
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище. В подадено по ч.гр.д.
№12546/21г. възражение, сочи, че не дължи изпълнение по издадената заповед. Възразява,
че процесния договор е нищожен при наличие на неравноправни клаузи и противоречие с
добрите нрави, както и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Счита, че поради нищожността на кредитната сделка, всички извършени от
кредитополучателят плащания следва по аргумент на чл. 23 от ЗПК да бъдат отнесени за
погасяване на главничния дълг.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 12546/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н. Х. ИСМ. в полза на „П.К.Б." ЕООД за
сумите, както следва: 2352,49 лева (две хиляди триста петдесет и два лева и четиридесет и
девет стотинки), представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва считано от подаване на заявлението – 26.08.2021г. до окончателното
погасяване на вземането; сумата 590,73 лева (петстотин и деветдесет лева и седемдесет и
три стотинки), представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за
периода 31.07.2019г. до 31.07.2019г.; сумата 223,47 лв. (двеста двадесет и три лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща законна лихва, дължима от 31.07.2019 г. –
датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г., както и сумата от 93,54 лева (деветдесет
и три лева и петдесет и четири стотинки), представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съобразно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **********/29.08.2017 г., по
които ответника се е задължил да заплаща сумата от по 286,35 лв. при уговорена лихва в
размер на 41,17% и ГПР 49,89 %. На същата дата било сключено допълнително
споразумение към договора, с което на клиента били предоставени допълнителни услуги
срещу възнаграждение в размер на 3721,32 лв. Задълженията по кредита и допълнителното
споразумение на обща стойност 11499,31 лв. били разсрочени на 36 вноски по 286,35 лв. За
установяване на тези обстоятелства по делото са представени Договор за потребителски
кредит № **********, ведно с декларация, споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и ОУ към договор за потребителски кредит, Погасителен план,
преводно нареждане № 15011929/29.08.2017г., Искане за отпускане на потребителски
кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, Анекс №1 към договор № **********, Анекс №2 към договор №
**********, Погасителен план към Анекс №2, Анекс №3 към договор № ********** и
Погасителен план към Анекс №3.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета от съда ССЕ, неоспорена
от страните се установява, че сумата по процесния заем -3750,00лв
усвоена с два превода:3 204,08 лв са наредени по банков път от заемодателя Профи кредит
към сметка на Н.И. в Уникредит Булбанк на 29.08.2017 г. и 545,92 лв. (3750-3204,08) -
извършено погасяване на задължения на ответницата по предходен кредитен продукт (ДПК
3
№ **********).Съобразно изчисленията на ответника, дължимите суми по договора към
26.08.2021 г. възлизат на 5 242,49 лв - непогасена част от задължението по договора,
формирана както следва:2 352,49 лв главница (3750-1397,51);590,73 лв лихва по месечни
вноски (2303,88-1713,15);1 844,47 лв такса пакет допълнителна услуга (721,32-
1876,85)454,80 лв законна лихва от 31.07.2019 г. до 26.08.2021г-общо 5 242,49 лв
(2352,49+590,73+1844,47+454,80).Съобразно изчисленията на ССЕ, непогасените към
26.08.2021 г. суми по договора възлизат на 4169,12 лв, както следва:2 352,49 лв главница;
1816,63 ле такса пакет допълнителна услуга-общо 4 169,12 лв (2352,49+1816,63). Общият
размер на получените при ищеца плащания по процесния договор възлизат на 5 750,85 лв,
описани по дати е табл.З от констативната част. Начина на погасяване на вземанията при
ищеца е посочен в таблица 5, а при ССЕ -в таблица 10
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че тъй като "П.К.Б." ЕООД, като финансова институция отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, това означава, че същото може да бъде определено като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От заключението по ССЕ се установява, че заемната сума от 3750 лв. е усвоена с два
превода:3 204,08 лв. са наредени по банков път от заемодателя Профи кредит към сметка на
Н.И. в Уникредит Булбанк на 29.08.2017 г. и 545,92 лв .(3750-3204,08) - извършено
погасяване на задължения на ответницата по предходен кредитен продукт (ДПК №
**********).
Срокът на Договор за потребителски кредит № **********/29.08.2017 г. е бил 36
месеца, като с анекс е уговорена последна дата за плащане 22.02.21г. или към датата на
подаване заявлението по чл.410 от ГПК в съда-26.08.2021г., вземането е било изискуемо.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,89%, а ГЛП е в размер на
41,17 %. а след сключването на Анекс № 1/11.01.2018 г. – в размер на 46,48%, а ГЛП е в
размер на 41, 17 %, след сключване на анекс №2 ГПР става 39,26%, ГЛП се запазва и при
Анекс №3 от 29.01.2019г. ГПР е 37,81% и същия ГЛП от 41,17%. Към датата на сключване
на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от
23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори,
надвишаващи този размер, се считат нищожни.
Договорения между страните ГПР от 49,89% до 37,81%, не надхвърля петкратно
размерa на законния такъв за времето на сключване на договора от 10,01%, при определения
от БНБ основен лихвен процент /0,01%/ и 10 пункта надбавка.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 1-т. 27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит.
В конкретния договор формално са съобразени изискванията на закона, като е
посочен годишен процент на разходите, който е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
4
/ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от
потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на
действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
В противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в ГПР по договора не са
включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. VІ от договора в размер на 3721,32
лева, които са прикрити под формата на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
Съдът счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в
чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В конкретния случай, закупен пакет от допълнителни услуги има за предназначение
да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Доколкото се касае за
възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора,
защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Поради което, посоченият в договора годишен процент на разходите от
41,17 %. а след сключването на Анекс № 1/11.01.2018 г. – в размер на 46,48%, след
сключване на анекс №2 ГПР става 39,26% и при Анекс №3 от 29.01.2019г. ГПР е 37,81% не
отговаря на действителния такъв. ГПР следва да включва всички разходи на финансовата
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Клаузата за дължимост навъзнаградителна лихва по заема е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. При формиране размера на лихвата по заема, обективен
критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като
максимален. В съдебната практика е прието, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава. В конкретния случай договорената между
страните лихва - в размер на 41,17 % годишно, както и годишен процент на разходите от
49,89 %, впоследствие изменен, надхвърлят законната, което представлява нарушение на
5
добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като
надхвърлят трикратния размер на законната лихва, като същевременно предвиждат и повече
от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Клаузата на договора,
установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между
страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова
задължение не е възникнало за ищеца. Наложен е окончателен извод, че процесният договор
е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Допуснато е и нарушение при посочването на общата дължима сума от потребителя,
тъй като в договор е записана обща сума по кредита от 6587,28 лв., която не кореспондира с
посоченото общо задължение по кредита с включен пакет за допълнителни услуги и
задълженията по изготвения погасителен план, тъй като в последния е включен и пакет за
допълнителни услуги, с която общата дължима сума възлиза на 10 308,60 лева. Налице е
нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване
на потребителски кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и отговорност в
действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, по начин, че да
бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С
посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1
от ЗПК, а така и отразява по - нисък от действителния ГПР, както и на дължимата обща сума
в по-малък размер от действителния, се създава заблуждение у потребителя за финансовата
тежест на кредита. Достига се до противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в
която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради
което договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин,
за да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно своето задължения, преди да сключи договора за кредит.
Необходимостта от предоставянето на ясна информация за финансовата тежест на кредита е
и с цел извършването на информиран избор от потребителя относно договора, който да
сключи. В противен случай потребителят би бил препятстван да сключи договора за кредит
при най-благоприятните за него условия.
С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Доколкото при констатирана недействителността на целия договор на осн. чл. 22 от ГПК,
съдът не изследва въпроса за недействителността на отделни клаузи от него.
Независимо от гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на присъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната
практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 1 от ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
От заключението на в.л. по ССЕ се установява, че Н.И. е заплатила сумата от 5 750,85
лв. по Договор за потребителски кредит № **********/29.08.2017 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание. С
оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира, че
същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
6
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи.
Ответницата дължи плащане единствено на предоставения заем от 3750 лева, а
доколкото се установява, че са платени общо 5750,85 лева, то искът се явява изцяло
неоснователен. Съответно следва да се отхвърли изцяло.
Що се касае до претендираното възнаграждение по предявените осъдителни искове за
закупен допълнителен пакет от услуги съдът намира следното:
Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, доколкото допълнителното споразумение
се явява недействително поради следното: с оглед посоченото в споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги следва да се изведе изводът, че в тези
допълнителни услуги са включени следните услуги: приоритетно разглежда и изплащана на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Според съда "Допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на
парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж и
такива са например издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки
за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение
на клиента. В същото време посочените в договора за допълнителни услуги, услуги по
своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между
него и кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането
на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването
и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Уговорките за заплащане на допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна позиция
потребителя, не защитават правата му като по-слаба страна в правоотношението и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Още повече, че в
договора за допълнителни услуги е посочено, че цената на пакета по допълнителни услуги е
дължима от потребителя към момента на сключване на допълнителното споразумение, дори
и при предсрочно погасяване на отпуснатия кредит, т. е. възнаграждението за
допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента
поради отказ или прекратяване на договора. Формулирани по този начин клаузите налагат
на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или
доставчикът, не изпълни своите задължения. Тази сума се дължи от потребителя, не за
конкретно предоставени от търговеца услуги, а за възможността потребителя да упражни
права, които така или иначе са му предоставени по закон. Таксите, дължими отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представляват възнаграждение
за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да
е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши
дейността или да предостави услугата. Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не
съставляват възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат в източник на
печалба за него. Предвид изложеното следва да се приеме, че клаузите на договора за
допълнителни услуги се явяват недействителни поради противречие с императивни правни
правила установени с оглед защита на потребителите, поради което и исковата претенция за
заплащане на възнаграждение по споразумение за допълнителни услуги и се явява
неоснователна.
При гореизложеното исковете за присъждане на сумата от за закупена и използвана
услуга за сумата от 1844,47 лева непогасено възнаграждение за закупен пакет от
7
допълнителни услуги следва да се отхвърли ,като неоснователен.
Като акцесорна на главното нищожно задължение, сумата, претендирана като лихва в
размер на сумите 175,21 лв. лихва за забава върху вземането за услуги в размер на 1844,47
лева, дължима за периода от 31.07.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021
г. също е явяват недължими.
Съответно и акцесорната на главното нищожно задължение, сумата, претендирана от
56,12 лв. лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение в размер на 590,73
лв. също се явява недължима. Следва да се отбележи, че изключение от забраната за
начисляване на лихва върху лихва е предвидено в чл. 294, ал. 2 от ТЗ, съгласно който може
да се начислява лихва върху лихва само ако е уговорена. Правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ се
прилага между търговци (Решение на ВКС 275-2014-I Г. О. по гр. д. 3 783/2013 г.). Затова,
когато страна по сделката е физическо лице, следва да се приложи чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори
да се приеме, че е налице противоречие между двете разпоредби, съгласно §1 от ДР на ЗЗП
се прилагат разпоредбите, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. В
случая задълженото лице е потребител. Затова спорното правоотношение следва да се
регулира от нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, която е по-благоприятната за него.
Начисляването на лихва върху договорна лихва е незаконно и такава уговорка е нищожна.
Поради което недължима е и начислена лихва върху договорното възнаграждение от сумата
от 56,12 лв. лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение в размер на
590,73 лв.
С оглед на което предявените осъдителни искове следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответницата направените в производството разноски.
Предвид обстоятелството, че адв. Д.Л. Ф., вписана в САК е предоставил безплатна
правна помощ на ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т.3 от Закона за адвокатурата,
на същата следва да се присъди минималния адвокатски хонорар в размер на 591,22 лева,
по предявените искове по чл.422 от ГПК и чл.79 и чл.86 от ЗЗД, определен по чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1 от 2004 г.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски .
Тъй като, липсва направено искане в производството по чл.410 от ГПК, както и
представяне на доказателства в тази насока за осъществено процесуално представителство
при подаване на възражение, разноски не се присъждат в полза на ответницата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******** срещу Н. Х. ИСМ., ЕГН
********** искове за приемане на установено в отношенията между страните съществуване
на вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу длъжника Н. Х. ИСМ., сумата от 2352,49 лева,
представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски
кредит № **********/29.08.2017 г., ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението – 26.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането; сумата 590,73 лева,
представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 31.07.2019г.
8
до 31.07.2019г.; сумата 223,47 лв., представляваща законна лихва, дължима от 31.07.2019 г.
– датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г. , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 12546/2021г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******** срещу Н. Х. ИСМ. ЕГН
********** искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 1844,47 лева непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни , 175,21 лв.
лихва за забава върху вземането за услуги в размер на 1844,47 лева, дължима за периода от
31.07.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г., сумата от 56,12 лв. лихва
за забава върху вземането за договорно възнаграждение в размер на 590,73 лв. за периода от
31.07.2019 г. до 26.08.2021 г.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв. Д.Л. Ф. от
САК сумата в размер на 591,22 лева (петстотин деветдесет и един лева и двадесет и две
стотинки), възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9