РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 896
гр. Пловдив, 06.06.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П., като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1280
по описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /наименована „жалба“/,
предявена от О.Б.А., ЕГН ********** с
адрес: ***,чрез адв.И.С., с адрес ***.
От съдържанието на тази искова молба става ясно, че ищецът е собственик на първи етаж от жилищна сграда, ведно с избено
помещение около 15 кв.м., ¼ таванско помещние, 31.22% от общите части на
сградата и ¼ ид.ч. от дворно място,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр.Пловдив, ул. „Матинчеви градини“ № 7. Сочи се, че със
заявления вх.№ 94006-2315/5/ от
18.10.2016г. и вх.№ 94006-2315/6/ от
25.11.2016г. в район „Централен“ при община Пловдив са внесени технически
инвестиционни проекти за обект „Преустройство /промяна на предназначението/ на
таванско помещение в ателие, без промяна на височината на сградата в УПИ VI-129, кв.8-нов по плана на кв. „Младежки хълм“,
гр.Пловдив, /ПИ с идентификатор 56784.517.8/ и е поискано от главния архитект
на посочения район тяхното одобряване и издаване на разрешние за строеж. Твърди
се, че ищецът не е подписвал, нито е упълномощавал някого да подаде от негово
име посочените заявления, в т.ч. подписите поставени върху същите не са негови;
в текстовата и графична част на технически инвестиционен проект за посочения
обект съдържа подпис, който не е на ищеца, респ. същият няма качество на
възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ; не е подписвал протокол за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия, заповедна книга на
строежа, както и не е подавал заявление за осигуряване на служител по чл. 223
от ЗУТ за съставяне на протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво; не е подписвал договор за изпълнение на строежа със
строител, договор за авторски надзор. Издаденото от гл.архитект на район
„Централен“, въз основа на посочените заявления, разрешение за строеж № 151/09.12.2016г. се
твърди да е нищожно и негодно да породи правно действие, тъй като никога не е
заявявано от един от съсобствениците на преустройвания обект. Иска се да се
признае за установено, че административното право да се реализира строителство
по разрещение за строеж № 151/09.12.2016г., издадено от гл.архитект на район
„Централен“ не съществува, тъй като посоченото разрешение за строеж е загубило
правно действие, по смисъла на чл. 153, ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като в
продължение на три години от влизането му в сила не е започнало строителство.
След като се запозна с така подадената искова молба и прецени
приложените към нея писмени доказателства, както и доказателства, съдържащи се в
административната преписка по издаване на разрешението за строеж, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото нотариални актове сграда, находяща се в УПИ VI-129, кв.8-нов по плана на кв. „Младежки хълм“,
гр.Пловдив, е в режим на етажна собственост като съсъобственици
в същата са ищецът – О.Б.А., Г.К.Т., Н.М.Т. и К.Д.К.. Констатира се от
приложената по делото строителна документация, че посочените лица са депозирали
в район „Централен“ при община Пловдив заявления
вх.№ 94006-2315/5/ от 18.10.2016г. и
вх.№ 94006-2315/6/ от 25.11.2016г. с
технически инвестиционни проекти за обект Преустройство /промяна на
предназначението/ на таванско помещение в ателие, без промяна на височината на
сградата, с искане главният архитект на района да ги одбри,
респ. издаде разрешение за стреж. Същото е издадено
на 09.12.2016г.
След издаването му, в районната администрация са представени още договор
за упражняване на авторски надзор и договор за СМР от 10.10.2019г.,
заявления за откриване на строителна площадка.
По делото са приложени: заявление от 02.12.2019г., в което е обективирано искане за осигуряване на представител
/служител по чл.223, ал.2 от ЗУТ/ за откриване на строителна площадка и
съставяне на протокол по чл. 157, ал. 2 от ЗУТ; протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия от 02.01.2020г. и заповедна
книга на строежа № 129/03.01.2020г.
С влязло в сила
решение № 966/14.05.2021г., постанвено по адм.д.№ 3316/2020г. Административен съд - Пловдив, е отхвърлил жалба на О.Б.А.
против горепосоченото разрешение за строеж.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна, по отношение
иска, предявен на основание чл. 128, ал. 2 от АПК, съдът намира следното:
Съгласно цитираната като правно основание в исковата молба норма чл.
128, ал. 2 от АПК, всеки
може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не
разполага с друг ред за защита, т.е. иск по чл. 128, ал.2 от АПК може да
предяви само това лице, което има признато от АПК или друг нормативен акт
субективно процесуално право да иска от компетентния административен съд
съдебна защита, а именно - да се разреши със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването на определено административно право или
правоотношение, като на това субективно право съответства задължението на съда
да даде исканото правосъдие в съответния срок.
Условията, при които възниква правото на иск по чл. 128, ал. 2 от АПК, са две,
като първото от тях е да е налице спор за съществуването на съответното
административно право или правоотношение, който поражда правния интерес от
търсената по този ред съдебна защита и неговото разрешаване със сила на присъдено нещо, а второто условие
е, търсещият тази защита да не разполага с друга процесуална възможност за
това, т.е. да не разполага с друг ред за защита. Искът по чл. 128, ал.2 от АПК
за установяване съществуването или несъществуването на административно право
или правоотношение е по своя характер установителен и
поради това, и законодателят изрично е акцентирал на наличието на интерес за
ищеца и липсата на друг ред за защита, като абсолютни процесуални предпоставки,
обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване. Изискването за наличие
на правен интерес от търсената защита е гаранция, че установителният
иск по чл. 128, ал.2 АПК не може да послужи за самоцелно установяване наличието
или липсата на някакво административно право или правоотношение. От друга
страна, изискването да не съществува друг ред за защита дава основание този иск
да бъде определен като субсидиарен, като и Върховния
административен съд в своята трайна практика (адм.дело
№ 14929/2008 г.; адм.дело № 2620/2008 г.; адм.дело № 5113/2007 г.; адм.дело
№ 8392/2008 г.) категорично е възприел разбирането, че установителният
иск по чл. 128, ал. 2 от АПК в административния съдебен процес намира субсидиарно приложение, т.е. той е допустим единствено и
доколкото ищецът не разполага с други правни способи за защита на своите права
и законни интереси. Така, този установителен иск бил
приложим по всички административни спорове, за които АПК или друг специален
закон не предвиждат ред за разрешаването им и следователно, искът е приложим за
спорове, извън всички онези, регламентирани в разпоредбата на чл. 128, ал.1 от АПК, както и посочените в специален закон./В т.см. - Определение по адм.дело № 14929/2008 г. на ВАС - ІV отд.;
Определение по адм.дело № 11355/2011 г. на ВАС - V отд. и др./. Същевременно, необходимо и достатъчно е
другият ред за защита да съществува, а обстоятелството дали ищецът е търсил
защита по него и дали тази защита е била успешна или безуспешна, е ирелевантно и това е така, т.к. разпоредбата на чл. 128,
ал.2 от АПК има предвид обективно да има такъв друг правен ред, а не този друг
ред да е използван с положителен за ищеца резултат./В т.см. - Определение №
8278/07.07.2008 г. по адм.дело № 8392/2008 г. на ВАС
- І отд.; Определение № 8318/21.06.2010 г. по адм.дело № 7999/2010 г. на ВАС - І отд./.
Двете условия, включени в хипотезата на нормата на чл. 128, ал. 2 от АПК, трябва да
съществуват кумулативно, т.е. да са налице заедно и липсата на правен интерес
от иска или наличието на друг ред за защита, са пречка да възникне субективното
процесуално право да се иска правосъдие по този ред, по конкретния правен спор.
В настоящия случай, безспорно е налице друг ред за защита срещу издаденото разрешение за строеж.
На първо място,
видно от обратна разписка /л.61/, РС е връчено на О.Б.А. на 16.12.2016г. и няма
данни по делото да са произведени действия по оспорването му от лицето.
От друга страна, по повод подадена от А. жалба срещу разрешението за
строеж е било образувано адм.дело № 3316/2020г. по описа на Административен съд - Пловдив, производството, което е приключило с влязло в сила решене № 966/14.05.2021г. на Административен съд – Пловдив, с
което жалбата срещу разрешението за строеж е отхвърлена.
Съгласно чл.
128, ал. 2 АПК всеки може да предяви
иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно право
или правоотношение, когато има интерес
от това и не разполага с друг ред за
защита. В случая, ищецът не само е разполагал
с такъв „друг ред" - този за обжалване
на адмнистративен акт
по реда на АПК, но го
е и изчерпил с неблагоприятен
за себе си
резултат.
Следва да се
допълни и че видно от обратна разписка на л.61, разрешението за строеж е връчено на О.Б.А. на
16.12.2016г. Т.е. още към дата на издаването му същият е имал възможност да оспори същото,
но не го е направил.
Предпоставките за приложимостта на чл. 128, ал. 2 от АПК не се
преодоляват от евентуалното пропускане на срока за обжалване на индивидуалния
административен акт, както това е станало в настоящия случай, по причини посочени в исковата молба, т.е. това пропускане на срока за обжалване не може да обуслови
наличието на тези предпоставки.
От изложеното става ясно, че съществува друг ред за защита на законните
права и интереси на ищците и отново следва да се упомене, че обстоятелството,
дали ищецът е търсил защита по този друг ред и дали тази защита е била успешна
или безуспешна, е ирелевантно, т.к. разпоредбата на
чл. 128, ал. 2 от АПК изисква обективно да има такъв друг правен
ред, а не този друг ред да е използван с положителен за ищеца резултат.
Предвид всичко изложено по-горе и с оглед установеното от фактическа страна, а и
предвид изложеното в жалбата, съдът намира, че в случая липсват и двете предпоставки, обуславящи
правото на иск по чл. 128, ал. 2 от АПК и това води до процесуална недопустимост на
предявения такъв иск от О.Б.А., поради
което и същият следва да бъде оставен без разглеждане, а съдебното
производство, образувано по така подадената искова молба, следва да бъде
прекратено.
Ето защо, мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159, ал.1 от АПК и чл. 130 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Административният съд,
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ определението от 18.01.2022г., с което е даден ход на делото за разрешаване
по същество.
ВРЪЩА искова молба /наименована „жалба“/, предявена от
О.Б.А., ЕГН **********, с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК за установяване, че административното право да се реализира строителство по разрещение за
строеж № 151/09.12.2016г., издадено от гл.архитект на район „Централен“ не
съществува, тъй като посоченото разрешение за строеж е загубило правно
действие, по смисъла на чл. 153, ал. 2, т.1 от ЗУТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
1280 по описа за 2021г. на Административен съд – град
Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :