ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1332
гр.Плевен, 29.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева частно касационно административно дело № 490 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.229, ал.1, т.1 АПК във връзка с чл.213а, ал.7 и чл.215, т.4 от АПК.
По искова молба на л.св. В.Н.Н., ЕГН **********,
срещу индивидуален административен акт на началника на Затвора Белене, с който са
му отнети права да ползва пари за лични нужди, е образувано дело №314/2022 по
описа на Административен съд Плевен. В ИМ се сочи, че иска присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, и 170 лева за
имуществени вреди в резултат от постановения незаконосъобразен индивидуален
административен акт. Иска се и спиране на предварителното изпълнение на акта. Ищецът
сочи заболявания, от които боледува. Направено е също искане за освобождаване
от държавна такса, както и искане за предоставяне на правна помощ.
По така образуваното дело съдът е
постановил Определение № 745/21.04.2022 г. /л.34-35 /. Със същото е оставил ИМ
без движение, като е указал да се отстранят следните нередовности: ищецът да уточни конкретно от кой индивидуален
административен акт на началника на затвора Белене претендира вреди, като
индивидуализира акта с № и дата на издаване, да посочи какви конкретно
неимуществени вреди е претърпял и от какви конкретно обстоятелства са причинени,
да представи документи за установеното му заболяване, да уточни за какъв
конкретен период се претендират неимуществените вреди, като съобрази, че е
недопустимо да се претендират вреди за бъдещ период, като посочи начална и
крайна дата, да посочи надлежен ответник, тъй като исковете се предявяват срещу
юридическото лице - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а в исковата
молба не е посочен конкретен ответник, от който се претендира заплащането на
вредите, да представи препис от исковата молба за ответника. Съдът е
указал, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде
върната. Посочено е също, че определението не подлежи на оспорване.
С последващо определение №
764/26.04.2022 г. /л.75- 76 от дело 314/2022/ съдът е констатирал, че
указанията му не са изпълнени в определения срок. Оставил е без уважение
молбата за предоставяне на правна помощ, като е посочил, че не са налице
предпоставките за предоставяне на правна помощ чрез процесуално
представителство. Съгласно чл. 24, т. 1
и т. 2 от ЗПП, правната помощ не се предоставя, когато предоставянето на
правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на
лицето, кандидатстващо за правна помощ и претенцията е очевидно неоснователна,
поради недопустимост на иска. Оставил е без уважение искането за правна помощ,
тъй като в указания срок лицето не посочва дори акта, от чиято
незаконосъобразност твърди, че са настъпили вредите и претенцията му е явно
недопустима. Освободил е ищеца от държавна такса, върнал е ИМ, и е прекратил
делото.
Срещу Определение № 745/21.04.2022 г.
на 26.04.2022 г. Н. е подал касационна частна жалба /л.166-167 от дело
314/2022/, с която го оспорва изцяло. Иска се предоставяне на правна помощ, и
се представя допълнение към ИМ.
По същата касационна частна жалба е
постановено Разпореждане № 2038/29.04.2022 г. на съдията- докладчик /л.32-33 от
дело 4923/2022 на ВАС/. Със същото Н. е освободен от държавна такса, оставена е
без уважение молбата му за правна помощ, и е оставена без разглеждане частната
жалба в останалата й част. Посочено е, че не са налице нови обстоятелства,
които да налагат предоставяне на правна помощ, като съдът е посочил, че са
налице предпоставки на чл. 24, т. 1
и т. 2 от ЗПП, съгласно който правната помощ не се предоставя, когато
предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла
на лицето, кандидатстващо за правна помощ и претенцията е очевидно
неоснователна, поради недопустимост на иска. В случая е налице подадена искова
молба, като претенцията на лицето е явно недопустима и предоставянето на правна
помощ е неоправдано, а и не са налице сочените от Н. обстоятелства, че е
неграмотен, тъй като исковата молба от 29 страници е написана ръкописно, с посочени
правни основания и норми от различни закони, подписана и не може да се приеме,
че лицето не разбира законовите норми и не може да защити правата си, като и
настоящата частна жалба също написана собственоръчно и в нея са посочени
относими правни норми. Посочено е също, че частната жалба е недопустима, тъй
като определението не подлежи на обжалване и е налице хипотезата на чл. 215, т.
4 от АПК, съгласно който се оставя без разглеждане жалбата, когато е подадена
срещу решение респ. определение, което не подлежи на обжалване. В случая
определението, с което са дадени указания по редовността на исковата молба не
подлежи на обжалване и при подадена частна жалба срещу него съгласно чл. 236 от АПК за субсидирано прилагане на нормите на касационното производство при
подадена частна жалба, и същата е оставена без разглеждане.
Срещу Определение № 764/26.04.2022 г.,
връчено на 26.04.2022 г., на 03.05.2022 г. е подадена частна касационна жалба
/л.39-65 от дело 4923/2022 по описа на ВАС/, като същото определение се оспорва
изцяло, за което се излагат подробни съображения. Прави се искане за
освобождаване от държавна такса, и се иска предоставяне на правна помощ.
По същата частна касационна жалба е
постановено Разпореждане № 2108/09.05.2022 г. /л.68-69 от дело № 4923/2022 по
описа на ВАС/. Със същото съдията – докладчик е оставил без уважение искането за
освобождаване от внасяне на държавна такса за подадена частна жалба срещу
определение № 764/26.04.2022 г. по адм. дело №314/2022 г. по описа на
Административен съд Плевен, тъй като такава не се дължи; оставил е без уважение
молбата за предоставяне на правна помощ за
отстраняване на нередовности на частна жалба срещу определение №
764/26.04.2022 г. по адм. дело №314/2022 г. по описа на
Административен съд Плевен; оставил е без разглеждане частната жалба срещу
определение №764/26.04.2022 г. по адм. дело №314/2022 г. по описа на
Административен съд Плевен в частта относно освобождаването от внасяне на
държавна такса. По отношение на искането за правна помощ са изложени мотиви, че
са налице предпоставки по чл. 24, т. 1
и т. 2 от ЗПП, съгласно който текст правната помощ не се предоставя,
когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би
донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и претенцията е очевидно
неоснователна, поради недопустимост на иска. В случая е налице подадена искова
молба, като претенцията на лицето е явно недопустима и предоставянето на правна
помощ е неоправдано, а и не са налице сочените от Н. обстоятелства, че е
неграмотен, тъй като исковата молба от 29 страници е написана ръкописно, с
посочени правни основания и норми от различни закони, подписана и не може да се
приеме, че лицето не разбира законовите норми и не може да защити правата си,
като и настоящата частна жалба също е написана собственоръчно и е от 30
страници, посочени са правни основания, оформени са декларации и молби за
освобождаване от държавна такса и допускане на правна помощ, няма нередовности,
които следва да бъдат отстранени, лицето е запознато с правата си и
предоставянето на правна помощ за отстраняване на нередовности на частна жалба,
които не са налице, е неоправдано.
Срещу Разпореждане № 2038/29.04.2022 г.
на 09.05.2022 г. е подадена касационна частна жалба от Н. до ВАС /л.76-96 от
дело 4923/2022 на ВАС/, с която същото се оспорва изцяло, като се излагат
подробни съображения. Отново се прави искане за предоставяне на правна помощ, и
за освобождаване от държавни такси и разноски.
Срещу Разпореждане № 2108/09.05.2022 г.
също е подадена касационна частна жалба от Н. до ВАС /л.109-116 от дело
4923/2022 на ВАС/, като към същата са подадени две допълнения /приобщени
съответно на л.119-126 и л.128-143 от дело 4923/2022 на ВАС/. С касационната
частна жалба и допълненията към нея разпореждането се оспорва изцяло, като се
излагат подробни съображения. Отново се прави искане за предоставяне на правна
помощ, и за освобождаване от държавни такси и разноски.
По частната жалба срещу Разпореждане №
2108/09.05.2022 г. е образувано дело №4923/2022 по описа на ВАС. С определение
№ 5534/08.06.2022 г. /л.146-147 от това дело/ производството е прекратено, като
делото е изпратено по подсъдност на тричленен състав на Административен съд
Плевен.
След получаване на делото от ВАС, е
образувано настоящето дело № 490/2022 по описа на Административен съд Плевен.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като
прецени допустимостта и основателността на частните касационни жалби, приема
следното от правна страна:
Същите са подадени в срока по чл.230 от АПК. По подадените
частни жалби срещу определенията на първоинстанционния съд са постановени
разпореждания на съдията – докладчик, видно от които:
По частната касационна жалба срещу Определение №
745/21.04.2022 г. е постановено Разпореждане № 2038/29.04.2022 г., като със
същото Н. е освободен от държавна такса, оставена е без уважение молбата му за
правна помощ, и е оставена без разглеждане частната жалба в останалата й част.
Следователно с това разпореждане е направено изцяло произнасяне по подадената
частна касационна жалба, поради което настоящият съд следва да се произнесе
само по обжалваното Разпореждане № 2038/29.04.2022 г.
По частната касационна жалба срещу Определение №
764/26.04.2022 г., е постановено Разпореждане № 2108/09.05.2022 г., като със
същото съдията – докладчик е оставил без уважение искането за освобождаване от
внасяне на държавна такса за подадена частна жалба срещу определение №
764/26.04.2022 г. по и. адм. дело №314/2022 г. по описа на Административен съд
Плевен, тъй като такава не се дължи; оставил е без уважение молбата за
предоставяне на правна помощ за
отстраняване на нередовности на частна жалба срещу определение №
764/26.04.2022 г. по адм. дело №314/2022 г. по описа на
Административен съд Плевен; оставил е без разглеждане частната жалба срещу
определение №764/26.04.2022 г. по адм. дело №314/2022 г. по описа на
Административен съд Плевен в частта относно освобождаването от внасяне на
държавна такса. Следователно е налице произнасяне по определени части от
частната касационна жалба, но в останалата й част настоящият съд следва да се
произнесе. Следователно съдът следва да се произнесе по обжалването на Определение
№ 764/26.04.2022 г. – в тези му части, в които липсва произнасяне с
Разпореждане № 2108/09.05.2022 г., и по самото Разпореждане № 2108/09.05.2022
г.
С оглед на изложените факти настоящият съд
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.231 АПК, по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а. Съгласно чл.213а, ал.1, съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Съгласно ал.3, първоинстанционният съд се произнася по исканията за възстановяване на срока за касационно оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по направените преди изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ и искания по чл. 166 и 167.
Доколкото Н. прави искания за предоставяне на правна помощ в ИМ и във всички частни касационни жалби, и съдията докладчик е оставил същите искания без уважение на едни и същи основания, настоящият съд счита за необходимо да изложи на едно място своите съображения относно тези откази.
Съгласно чл.24, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; В случая, видно от представените и от самия ищец доказателства, до Затвора Белене е изпратено запорно съобщение от ЧСИ /л.74 от дело 314/2022/, с което се налага запор върху вземанията на Н. върху сумите по персоналната партида по карта за разплащане, както и по всички суми, постъпващи за него по набирателна сметка на Затвора Белене. Във връзка със запора, от МП ГДИН Затвора Белене са преведени по банков път на сметка на ЧСИ 170,01 лева, които са били налични по картовата сметка на Н. - документ за банков превод на л.99 от дело 314/2022.
С оглед на така събраните доказателства е видно, че в случая липсва административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, който да подлежи на оспорване, респективно такъв, от чиято незаконосъобразност могат да настъпят вреди. Началникът на Затвора Белене няма право да откаже изплащането на сумите по запора по сметка на ЧСИ, освен ако ГДИН има претенция върху същите суми. В случая ГДИН няма претенции върху сумите, поради което няма право да ги задържи след направения от ЧСИ запор и следва да ги преведе по сметка на ЧСИ. Липсва административен акт, с който да се нарежда такова превеждане. Дори да е налице волеизявление, действие или бездействие на длъжностно лице, включително на началника на Затвора – Белене, за извършване на банковия превод, същото има гражданскоправен характер и не подлежи на оспорване по реда на АПК. Н. не би получил никаква полза от предоставянето на правна помощ, доколкото липсва административен акт, още по-малко незаконосъобразен такъв, от който да са причинени вреди, които да обусловят основателност на исковата претенция.
Съгласно глава тридесет и девета от ГПК - ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО, и там, чл.435-441, длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител в определени случаи. Ако ищецът счита, че действията на ЧСИ са в нарушение на закона, Н. е могъл да защити правата си срещу извършеното действие от ЧСИ, а също и по исков ред може да оспори изпълнението. Това става пред гражданския, а не пред административния съд. В случая подадената ИМ не е такава, с която да се оспорват действия на ЧСИ, или предприетото изпълнение, поради което правилно ИМ не е била изпратена на граждански съд по подсъдност.
След като не е налице административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, който да подлежи на оспорване, и който би могъл да е незаконосъобразен, претенцията на Н. е явно неоснователна. Евентуалното предоставяне на правна помощ не би довело до уважаване на исковата претенция. Следователно отказът за предоставянето й е правилен.
По оспорването на Определение № 745/21.04.2022 г. съдията-докладчик е постановил Разпореждане № 2038/29.04.2022 г. Със същото Н. е освободен от държавна такса, оставена е без уважение молбата му за правна помощ, и е оставена без разглеждане на основание чл.215, т.4 от АПК частната жалба в останалата й част.
Така постановеното разпореждане е правилно. Видно от представените декларации, Н. няма средства за заплащане на държавна такса, и правилно на основание чл.227а от ГПК е освободен от задължението за внасянето й. Определението, с което се указва да се отстранят нередовности в ИМ, не подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото не прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито изрично е посочено в закона, че подлежи на обжалване – в този смисъл е чл.229, ал.1 от АПК. Като е оставил без разглеждане на основание чл.215, т.4 от АПК, първоинстанционният съд е постановил правилно разпореждане в тази му част. По отношение на искането за правна помощ са относими изложените по-горе съображения.
С оглед на изложеното, Разпореждане № 2038/29.04.2022 г., с което съдията докладчик се произнесъл изцяло по подадената частна касационна жалба срещу Определение № 745/21.04.2022 г., е правилно и частната касационна жалба срещу него е неоснователна.
По частната касационна жалба срещу Определение № 764/26.04.2022 г. съдията-докладчик е постановил Разпореждане № 2108/09.05.2022 г., като със същото е оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса за подадена частна жалба срещу определение № 764/26.04.2022 г. по адм. дело №314/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, тъй като такава не се дължи; оставил е без уважение молбата за предоставяне на правна помощ за отстраняване на нередовности на частна жалба срещу определение № 764/26.04.2022 г. по адм. дело №314/2022 г. по описа на Административен съд Плевен; оставил е без разглеждане частната жалба срещу определение №764/26.04.2022 г. по адм. дело №314/2022 г. по описа на Административен съд Плевен в частта относно освобождаването от внасяне на държавна такса.
Така постановеното разпореждане е правилно. Държавна такса не се дължи при обжалване на определение, с което поради неотстраняване на нередовности ИМ се връща - чл.213а, ал.7 вр. ал.1 от АПК. Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса с обжалваното определение, поради което обжалването на определението в тази му част – относно освобождаването от държавна такса, е недопустимо поради липса на правен интерес – същото е благоприятно за ищеца в тази му част.
По искането за
правна помощ по-горе настоящият съд е изложил съображения, съгласно които
разпореждането в тази му част е правилно.
Доколкото обаче Определение № 764/26.04.2022 г. прегражда по-нататъшното разглеждане на делото, съдията докладчик правилно не се е произнесъл по частната касационна жалба в останалата й част – в която се оспорва прекратяването на делото поради неотстраняване нередовностите на ИМ. По този въпрос настоящият съд съобразява следното:
На Н. е било указано да уточни конкретно от кой индивидуален административен акт на началника на Затвора Белене претендира вреди, като индивидуализира акта с № и дата на издаване, да посочи какви конкретно неимуществени вреди е претърпял и от какви конкретно обстоятелства са причинени, да представи документи за установеното му заболяване, да уточни за какъв конкретен период се претендират неимуществените вреди, като съобрази, че е недопустимо да се претендират вреди за бъдещ период, като посочи начална и крайна дата, да посочи надлежен ответник, тъй като исковете се предявяват срещу юридическото лице - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а в исковата молба не е посочен конкретен ответник, от който се претендира заплащането на вредите, да представи препис от исковата молба за ответника.
В определения срок Н. не е отстранил посочените нередовности, поради което правилно ИМ е оставена без разглеждане, а делото – прекратено. Въпреки че отново е подал декларация, молба и ИМ /л.109-136 от дело 314/2022/, Н. не е отстранил никоя от посочените му нередовности. Без отстраняването им съдът не може да се произнесе по ИМ – не е ясно кой следва да бъде осъден, кой е актът, който е незаконосъобразен, за какъв период са настъпили вредите. С оглед липсата на уточняване на ИМ така постановеното определение в допустимата за обжалване част е правилно.
С оглед на изложеното, подадените частни касационни жалби от Н. са неоснователни.
Воден от горното и на основание чл.229, ал.1, т.1, чл.213а, ал.7 и чл.215, т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 2038/29.04.2022 г., с което съдията докладчик се е произнесъл изцяло по обжалваното Определение № 764/26.04.2022 г., постановено по адм.д. №314/2022 на Административен съд Плевен.
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 2108/09.05.2022 г. по адм.д. №314/2022 на Административен съд Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационната жалба на л.св. В.Н.Н. срещу Определение № 764/26.04.2022 г., постановено по адм.д. №314/2022 по описа на Административен съд Плевен в частта му, в която ИМ на Н. е оставена без разглеждане.
Определението не подлежи на оспорване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/