Решение по дело №10368/2020 на Софийски градски съд

                                               

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 25.02.2021 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                    МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 10368 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 231899/02.10.2019 г., постановено по гр. д. № 20258/2019 г. по описа на СРС, 125-ти състав са отхвърлени, поради настъпило в хода на процеса плащане, предявените от  З.А.Б. АД, ЕИК ******** против ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК********искове за   заплащане на сумата от 2163,88 лв., от които сумата 2148,88 застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско“ и 15 лева ликвидационни разноски,  за л.а. Фиат с рег. ********,  за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.03.2018г. в гр.София, по вина на водач на л.а.  Ситроен с рег.№********, застрахован по гражданска отговорност при ответника.

 

 

 

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба от ищеца З.А.Б. АД с изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски по делото в размер на 548.56 лв., тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковете, както и в частта, с която съдът не е присъдил законна лихва за заплатената в хода на процеса на 12.09.2019 г. сума в размер на 2163.88 лв.-главница за времето от подаване на исковата молба в съда /08.04.2019 г./ до датата на плащането й.

Отправя искане за отмяна на решението в посочената част и присъждане на разноски в сочения размер и законна лихва върху заплатената в хода на процеса сума. Претендира разноски.

Въззиваемият ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД е подал в срок отговор на въззивната жалба, в който е изразил становище за неоснователност на същата. Отправил е искане за потвърждаване на постановеното от СРС решение, като правилно и законосъобразно.

С определение № 34859/07.02.2020 г. СРС е оставил без уважение искането на въззивника – ищец за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от З.А.Б. АД с изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски по делото в размер на 548.56 лв. за производството пред СРС. Поддържа, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като с писмо от 30.07.2018 г. ответникът е поканен да заплати регресната претенция по образуваната щета, като към него са приложени всички документи, които ищецът е притежавал и е описал. Неправилно след получаването на поканата ответникът е изпратил уведомление на 20.08.2018 г., с което е изискал оригинал на описаните документи, каквото изискване с разпоредбите на КЗ /разпоредбата на чл.412, ал.1 КЗ, на която ответника се позовава/ не е въведено. Двустранният констативен протокол е бил представен на ответника и е индивидуализиран с № 32546/12.03.2018 г., като това не е оспорено от ответника и изискването на оригинили на представени документи е необосновано от ответника, като съответно е довело до необосновано забавяне на дължимото плащане. Поради това и ответникът е дал повод за завеждане на иска. Последното се потвърждава и от плащането извършено в хода на процеса без представяне на неоснователно изисканите оригинали на представени вече документи с регресната покана. Към датата на подаване на исковата молба ответникът е бил вече в забава, поради което дължи сторените разноски в производството. Отправя искане за присъждане на разноски.

В срок е подаден писмен отговор от ответника ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Заявява правни и фактически доводи, че при липса на извънсъдебна покана, респ. при липса на отказ за плащане ответникът не следва да дължи разноски. Поддържа, че поисканите с писмо от 20.08.2018 г. документи от ищеца имат съществено значение за установяване основание и размер на регресната претенция. Поддържа, че към поканата за доброволно изпълнение на ищеца не е бил представен двустранен констативен протокол и фактура и тъй като не са били представени в цялост документите по чл.106, ал.5 КЗ, то, срокът за доброволно изпълнение не е изтекъл. Поддържаните от ищеца правни и фактически доводи от ищеца са неоснователни и правилно СРС е възприел фактическата обстановка по спора. Сочените липсващи документи са били представени едва в заверено от страната копие едва с исковата молба.

С допълнително решение № 148454/13.07.2020 г. съдът е допълнил постановеното решение /№231899/02.10.2019г  по гр. д. №20258/2019 г. по описа на СРС, 125-ти състав/ на основание чл.250 ГПК, като е осъдил ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК********да заплати на З.А.Б. АД, ЕИК ******** обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2163,88 лева, дължимо за период от 01.06.2019г. до 12.09.2019 г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по предявени от ищеца З.А.Б. АД срещу ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК********искове по чл.411 КЗ за   заплащане на сумата от 2163,88 лв., от които сумата 2148,88 застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско“ и 15 лева ликвидационни разноски,  за л.а. Фиат с рег. ********,  за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.03.2018г. в гр.София, по вина на водач на л.а.  Ситроен с рег.№********, застрахован по гражданска отговорност при ответника.

В срока за отговор ответникът ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД е признал исковете и в хода на процеса на 12.09.2019 г. е заплатил исковите суми.

В производството е установено, че на 30.07.2018г.  ответникът е получил покана за плащане на вземането по щетата, към която противно на изложените доводи в подадената въззивна и частна жалба не са били приложени двустранен констативен протокол и фактура /дори и в заверено копие/. В изготвеното от ищеца писмо – покана за доброволно плащане, както правилно е установил СРС е вписано, че се прилагат копия на: уведомление за щета, застрахователна полица, опис на щета и документ за платено обезщетение. Поради това и ответникът на 20.08.2018г. е изпратил писмо, в което е посочено, че при преглед на 25 претенции за доброволно плащане, се установило, че преписките не са окомплектовани, поради което и е отправена молба да се приложат документи, съгласно приложена таблица. Под номера на преписката, относима към производството, е посочено, че следва да се представи: „оригинал на двустранен констативен протокол и оригинал на фактура, СУМПС, снимков материал“. Видно от печата на писмото, същото е получено на същия ден от ищеца. Исковата молба е била предявена в съда на 08.04.2019г., същата е връчена на ответника на 02.05.2019г., а  плащането на главницата е било извършено на 12.09.2019г., чрез нареждане на групов превод от страна на ответното дружество.

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, е подадена в срок от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - допустимо и правилно.

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Пред първоинстанционния съд ищцовото дружество успешно е доказало претенцията си по заплащане на регресно вземане по чл. 411 от КЗ, като в тази част първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила. Следователно със сила на пресъдено нещо между страните по делото е установено, че дружество-въззивник в качеството на застраховател по имуществена застраховка "Каско" на МПС се е суброгирало в правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, до размера на заплатеното обезщетение по договор за застраховка "Каско" за лек автомобил "Фиат" с рег. ********.

Видно от приложената по делото покана въззивникът е изпратил до дружеството - въззиваема страна Покана за доброволно изпълнение на регресна претенция 30.07.2018 г./, с която е поискал възстановяване на заплатеното обезщетение по образуваната щета.

От съдържанието на поканата става ясно, че към нея в изпълнение на чл. 412, ал. 1 от КЗ не са приложени копия от двустранен констативен протокол и фактура, които са били изискани от ответника с писмо от 20.08.2018 г. /макар и с посочване, че същите следва да бъдат представени в оригинал/.

В случая въззивникът не е ангажирал доказателства в насока, че е предоставил на въззиваемата страна поисканите документи до депозиране на исковата молба пред първата инстанция.

Съгласно чл. 412, ал. 1 от КЗ застрахователят по имуществена застраховка предявява претенцията си, като прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи - чл. 412, ал. 3 от КЗ. Кои документи са необходими, се установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 от КЗ - това са доказателства, за чието снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне основанието и размера на претенцията. До представяне на такива доказателства, независимо от отправената покана, срок за плащане не тече.

Двустранният констативен протокол за процесното ПТП е един от документите, релевантни за изясняване на застрахователното събитие. Същият се явява необходим за изясняване, освен на механизма на ПТП, на обстоятелствата, при които е настъпило, участниците и причините за него. Видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение на регресна претенция, представляващо изходящо от въззивнака изявление, към преписката с регресната претенция не е бил приложен двустранният констативен протокол. В рамките на 45-дневния срок по чл. 412, ал. 2 от КЗ дружеството - въззиваема страна е поискало с писмо от 20.08.2018 г. представянето на протокола, заедно с други документи, като по делото не е доказано такъв да е изпратен на въззиваемата страна, поради което следва да се приеме, че въззивната страна се е запознала със съдържанието му най-рано с връчването на препис от исковата молба, заедно с приложенията към нея. Следователно от получаването на писмото от 20.08.2018 г. до подаване на исковата молба, независимо от отправената покана, въззиваемата страна не е била в забава, за да дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Неоснователно се явява възражението на въззивника, че дружеството-въззиваема страна не е формулирало в писмото си изрично възражение, че не е представен протокола - в Приложение № 1 към писмото стои отбелязване, че е необходим оригинален двустранен констативен протокол, а видно от поканата за доброволно изпълнение не е бил изпратен протокол нито в оригинал, нито в копие. Неоснователен е и доводът на страната, че дружеството-въззиваема страна е можело да се снабди с протокола от водача, с който има сключен договор за застраховка, тъй като законодателят вменява именно на въззивника като суброгирал се в чужди права кредитор задължение да подкрепи претенцията си с надлежно окомплектована преписка.

По тези съображения се налага извод, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Подадените въззивна жалба срещу постановеното решение и частна жалба срещу определението на СРС от 07.02.2020 г. следва да бъдат оставени без уважение. Както правилно е отбелязал СРС преписката по отправената до ответника за доброволно плащане регресна претенция е била окомплектована едва след връчване на сочените необходими документи на 02.05.2019 г. /с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея/. Доколкото плащането е било извършено в хода на процеса едва на 12.09.2019г. след изтичане на 30 дни от получаване на препис от исковата молба и документите, то, ответникът е изпаднал в забава след 01.06.2019г. и дължи законна лихва върху сумата от тази дата до датата на извършеното плащане на

Видно от събраните по делото доказателства, плащането е извършено от ответника на 12.09.2019г. Ако се приеме, че срокът за произнасяне, респективно – за плащане по щетата, от страна на ответника, тече от получаване на документите, доказващи вината на застрахования при него водач, то и в срока, предвиден в чл.412,ал.2 КЗ , ответникът, признал дължимостта на вземането, изпада в забава с изтичане на 30 дни от получаване на препис от исковата молба и документите. Следователно, плащането след 01.06.2019г. е забавено, поради което се дължи законна лихва за забава до датата на плащане.

Доводите на ищеца за дължимост на разноски в проведеното производство съдът намира за неоснователни, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на исковете. Същият е получил в пълнота необходимите документи по регресната покана едва на 02.05.2019 г. /с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея/ като съответно е признал исковете. С оглед това и формираните от СРС изводи напълно се споделят и от настоящия състав.

С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е правилно и като такова следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 50.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 231899/02.10.2019 г., постановено по гр. д. № 20258/2019 г. по описа на СРС, 125-ти състав.

ОСТАВЯ без уважение частна жалба на З.А.Б. АД, ЕИК ******** срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 34859/07.02.2020 г. на СРС, 125 с-в.

ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ЕИК ******** да заплати на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски за юрисконсулт за въззивното производство.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                            

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.