Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 39
гр. ВРАЦА, 19.02.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове:ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
като разгледа докладваното от съдията
Пеловска
в.гр. дело N 40
по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 във вр.с чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба на "Първа инвестиционна
банка”АД-гр.София, чрез упълномощения й юрисконсулт С.Н., срещу извършено от ЧСИ В.Й., с рег.721,
разпределение на събрани по изпълнително дело №20187210400125 суми.
Твърди се, че обжалваното разпределение е предявено на жалбоподателя
на 29.11.2018г. и касае разпределение на сумата от 44 400 лв., постъпила
от приключила публична продан на недвижим имот в гр.Враца, ул.***,
представляващ УПИ с идентификатор 12259.1006.529, ведно с построените в него
сграда с идентификатор 12259.1006.529.1 и сграда с идентификатор
12259.1006.529.2, и всички подобрения и приращения в имота. Разпределението на
сумата от публичната продан на имота се обжалва в частта му, с която от нея ЧСИ
е разпределил на Община Враца с право на предпочитателно удовлетворение сумата
от 7125,89 лв. Поддържа се, че посочената сума не се ползва с привилегия по
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, тъй като не може да се направи извод, че тя
представлява публично вземане за данък върху конкретния имот, който е бил
продаден на публична продан. Излагат се също доводи, че сумата от 7125,89 лв.
вероятно включва и вземания за такса битови отпадъци, каквито вземания не се
ползват от привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД и нормата не може да се
тълкува разширително и да се прилага се всички публични вземания. Правят се
също оплаквания за разминаване на констативната част на разпределението с
диспозитива му.
По изложените оплаквания жалбоподателят намира атакуваното
разпределение за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Препис от жалбата е бил връчен на длъжника „Грифонтурс”ЕООД-гр.Враца и на
взискателя Община Враца, но отговор от тях не е постъпил.
Препис от жалбата е бил връчен и на „Алианц Банк България”АД-гр.София, от
която е постъпило възражение, че жалбата е основателна, но не е достатъчно
обоснована. Сочи се, че „Алианц Банк България”АД-гр.София не се ползва от
привилегиите по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, тъй като няма учредена ипотека върху
имота.
ЧСИ В.Й. е представил мотиви по обжалваното действие, в които навежда
доводи за неговата правилност и законосъобразност. Навежда доводи, че
начислените от него такси и разноски по изпълнителното производство са основани
на нормата на чл.81 от ЗЧСИ, а таксата за битови отпадъци следва да се включи в
привилегията по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД, съгласно чл.162, ал.2 от ДОПК.
След като се запозна с приложеното заверено копие от изп.дело №20187210400125
по описа на ЧСИ В.Й. и обсъди изложените в жалбата доводи, настоящият съдебен
състав приема следното:
Предмет на жалбата е изготвен протокол за разпределение на постъпили по
делото парични суми, което действие на ЧСИ подлежи на обжалване. Видно от
приложената на л.149 от изп.дело призовка, жалбоподателят „Първа инвестиционна
банка”АД е уведомен за датата на предявявяне на разпределението на
16.11.2018г., а видно от приложеното по делото постановление за предявяване на
разпределение от 29.11.2018г., на самото предявяване е присъствал представител
на жалбоподателя. Призовката за датата на предявяване на разпределението е
връчена редовно, съгласно чл.50, ал.3 от ГПК.
Жалбата против разпределението е подадена от жалбоподателя по пощата с
клеймо на подаването от 03.12.2018г., а входящият номер за постъпването й в
канцеларията на ЧСИ Й. е №11998/20.12.2018г. При така посочените данни и тъй
като пощенското клеймо за изпращането се явява единственото доказателство
датата на подаване на жалбата, то следва да се приеме, че подаването е
извършено на 03.12.2018г. При тази дата на подаване на жалбата,съгласно чл.60,
ал.6 от ГПК същата се явява подадена в срока по чл.462, ал.2 от ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Производството по изп.дело №20187210400125 по описа на ЧСИ Й. е образувано въз
основа на възлагателно писмо по чл.2, ал.3 от ЗЧСИ на взискателя Община Враца и
приложен към него Акт за установяване на задължения по декларация №000225/02.05.2017год.
за вземания спрямо длъжника "Грифонтурс”ЕООД-гр.Враца в размер на: 909,49
лв.главница, представляваща дължим данък и такса битови отпадъци върху недвижим
имот на ул.*** за2015г. и 2016г. и сумата от 103,93 лв.лихви за просрочие.
Изпълнението е насочено против недвижим имот в гр.Враца, ул.***,
представляващ УПИ с идентификатор 12259.1006.529, ведно с построените в него
сграда с идентификатор 12259.1006.529.1 и сграда с идентификатор
12259.1006.529.2, и всички подобрения и приращения в имота, за който няма спор,
че е бил ипотекиран в полза на жалбоподателя „Първа инвестиционна банка”АД,
съответно с наложена от „Алианц Банк България”АД възбрана. За обезпеченото си с
ипотека вземане, описано в приложеното удостоверение по чл.456 от ГПК /л.110/
„Първа инвестиционна банка”АД се е присъединила като взискател по
изпълнителното дело с молба вх.№9964/08.10.2018г.
Имотът, върху който е било насочено изпълнението, е бил продаден на
публична продан, приключила с постановление за възлагане от 02.10.2018г., за
сумата от 44 400 лв. С оглед бъдещото разпределение на сумата, с писмо от
02.10.2018г. ЧСИ Й. е изискал от Община Враца, на основание чл.15 и чл.16 от ЗЧСИ, издаването на удостоверение за дължимите конкретно за имота данъци.
С оглед писмото, със свое писмо вх.№9919/05.102.108г. Община Враца е
представила на ЧСИ Й. Акт за установяване на задължения по декларация
№000410/16.09.2015г. за сумата от 2162,34 лв. главница, представляваща данъци и
такси битови отпадъци за имота за 2010-2014г. и сумата от 687,10 лв.лихви за
просрочие. Със съобщение изх.№12305/25.10.2018г. ЧСИ Й. отново е изискал от
Община Враца информация за неплатените за продадения имот данъци и такси битови
отпадъци, като изрично е посочил в справката да не се включва периода 2015г и
2016г., за който е издаден АУЗД №225/02.05.2017г., тъй като въз основа на този
акт е образувано самото изп.дело №20187210400125. Изискано е и уточнение по
самият АУЗД №225/02.05.2017г. В изпълнение на дадените от ЧСИ Й. указания, с
писмо рег.№1100-2069(3) от 26.10.2018г. Община Враца е уточнила, че относно
имотът, находящ се в гр.Враца, ул.*** общо задълженията за данък недвижими
имоти, такса битови отпадъци и лихви за просрочие за периода 2009г.-2018г.,
възлизат на сумата от 6452,86 лв. В писмото е посочено каква част от тази сума
е предмет на издадения АУЗ №410/16.09.2015г., каква част е включена в издадения
АУЗ №225/02.05.2017г. и каква част е оставаща разлика по години, за която не е
издаван АУЗ. Посочено е също, че сумите
по АУЗ №410/16.09.2015г. са били предадени за принудително събиране от ТД на
НАП., а лихвите върху тях за доначислени към 25.10.2018г. Към писмото на Община
Враца е приложена и справка, от която е видно, че посочената сума от общо
6452,86 лв. касае именно имотът в гр.Враца, ул.***.
С обжалваното разпределение ЧСИ Й. е пристъпил към разпределение на
получената от публичната продан на имота сума от 44 400 лв., както следва:
- на Община Враца като привилегирован кредитор по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД
сумата от 1155,11 лв.по АУЗД №225/2017г. и сумата от 5302,80 лв.по
удостоверение рег.№1100-2069(3) от 26.10.2018г., също като кредитор по чл.136,
ал.1, т.2 от ЗЗД;
- такси по т.26 ТТР, съответно от 134,90 лв.за първото вземане на Община
Враца и 533,08 лв.за второто вземане;
- такси и разноски за ЧСИ, съответно от 156 лв.за изготвяне на разпределението
и уведомяването на страните и от 893,30 лв., направени за способа;
- 35117,50 лв.за „Първа инвестиционна банка”АД, като ипотекарен кредитор с
привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД;
- 107,31 лв.такси по т.26 ТТР.
Разпределението е предявено на страните с протокол от 29.11.2018г., за
което те са били предварително уведомени.
При така установеното от фактическа страна, съдебният състав достигна до
следните правни изводи:
Предпоставките на чл. 460 ГПК
за извършване на разпределение са налице, когато по изпълнителното дело
има повече от един взискател и постъпилата при изпълнението сума е недостатъчна
за пълното удовлетворяване на всички взискатели. С разпределението съдебният
изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
на удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично плащане на
всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били
предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на
привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото
за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. Съдебният изпълнител следва да извърши разпределението като подрежда
кредиторите - участници в разпределението по реда на привилегиите и оставя на
последно място хирографарните кредитори. От постъпилата сума, подлежаща на
разпределение, се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на
привилегиите, като с останалата сума се удовлетворява следващото притезание по
реда на привилегиите и т.н. до изчерпване на всички привилигировани притезания,
ако това е възможно съобразно размера на постъпилата сума.
Според изложените в жалбата оплаквания, спорни пред настоящата инстанция за
останали два въпроса: 1. включва ли разпределената на Община Враца сума от
7125,89 лв.само привилегировани вземания, в т.ч. за данъци, конкретно отнасящи
се до продадения на публична продан недвижим имот; 2. допустимо ли е вземанията
на Община Враца за такса битови отпадъци да се ползва от привилегията по
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД.
Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът намира за необходимо
да отбележи на първо място, че в полза на Община Враца не е разпределена сумата
от 7125,89 лв., а е разпределена сумата от 6457,91 лв., включваща вземанията на
общината по АУЗ №410/2015г. и по АУЗ №225/2017г., които в самото разпределение
са разделени, предвид това, че изпълнителното дело е било първоначално
образувано въз основа на АУЗ №225/2017г., а в последствие са присъединени и
вземанията по втория АУЗ. Остатъка до сумата от 7125,89 лв. представляват
начислени от ЧСИ такси по т.26 ТТР, които на основание чл.79, ал.2 от ГПК се
събират от длъжника и съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ се начисляват върху
събраната сума. Аналогично е разрешението и относно таксите, посочени в т.3 от
разпределението, които в случая не са подлежали на заплащане от взискателя
Община Враца на основание чл.81 от ЗЧСИ, а подлежат на събиране от длъжника и
обслужват избрания изпълнителен способ и самото извършване на разпределението.
От събраните по изпълнителното дело доказателства- АУЗ №410/2015г. и по АУЗ
№225/2017г., писмо рег. №1100-2069/26.10.2018г.на Община Враца и справки за
неплатени задължения, издадени от Община Враца по безспорен начин се
установява, че разпределената на Община
Враца спорна сума от 6457,91 лв., включва данък недвижим имот, такса битови отпадъци
и лихви за просрочие върху тях, за периода 2009г.-2018г., отнасящи се изцяло до
недвижимия имот, реализиран на публичната продан. Конкретния размер на тези
вземания по пера е подробно посочен в самите актове и справки, като видно от
тях е, че само таксите за битови отпадъци и лихвите за просрочие върху тях,
възлизат на сумата от 4990,60 лв. От жалбоподателя не се оспорва, че вземанията
за данъци върху недвижимия имот, се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.2
от ЗЗД и се удовлетворяват предпочитателно пред вземанията по чл.136, ал.1, т.3
и сл. от ЗЗД, в т.ч. и пред ипотечното вземане на жалбоподателя.
Предвид установеното, че разпределената в полза на Община Враца сума в
нейната цялост е формирана от публични вземания и тези вземания са точно
определени по пера-данъци, такси и лихви, в т.ч. по години, то въпросът,
предопределящ законосъобразността на разпределението, остава единствено този допустимо
ли е вземанията на Община Враца за такса битови отпадъци да се ползва от
привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. По поставеният въпрос съдебната
практика е противоречива, при което част от съдилищата приемат, че вземанията
на общините за такса битови отпадъци са такива по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, а
друга част, че съставляват вземания с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. В
основата на първото разбиране е ограничителното тълкуване на нормата на чл.136,
ал.1, т.2 от ЗЗД, която урежда „вземанията
за данъци”, но не е за такса битови отпадъци, докато в основата на второто
разбиране е, че таксата битови отпадъци,
която е свързана конкретно с имота, върху който се провежда изпълнението, не
може да бъде разделена от данъка върху имота, при което макар източника на
задължението да е един-самият имот, двете публични вземания да се събират по
различен ред.
Настоящият съдебен състав споделя второто застъпено в съдебната практика
становище, а именно, че таксата за битови отпадъци следва да бъде приравнена на
вземанията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, щом като се отнася до недвижимия имот,
който е предмет на принудителното изпълнение, респ.на разпределението. За
разлика от вземанията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, които могат да бъдат както
публични, така и частни, вземанията на държавата и общините по чл.136, ал.1,
т.2 от ЗЗД винаги са публични. Доколкото държавните и общински данъци и такси
са публични вземания, то очевидно е, че критерият, по който те следва да бъдат
отнасяни към реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.2 и чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, е този дали тези данъци и такси касаят имота, върху който е проведено
изпълнението, или касаят имоти, върху които принудително изпълнение не се
провежда-арг.чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД-„върху
определен имот-от стойността на този имот”. Макар да няма спор, че чл.136,
ал.1, т.2 от ЗЗД формално урежда само данъчните задължения върху имота, то не
може да не се държи сметка, че таксата битови отпадъци възниква по повод
собствеността върху имота и в качеството й на публично вземане не може да бъде
разделена от данъка, при което и двете вземания постъпват в общинския бюджет.
Формалният прочит на чл.136 от ЗЗД в случая не обслужва целта на закона, а
създава неоправдани затруднения за едновременното събиране на две публични
общински вземания, имащи един и същи източник-конкретен недвижим имот, обект на
проведено принудително изпълнение. В този смисъл това е общият фактор, който дава основание за
включване на таксата битови отпадъци в привилегията по т. 2 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД. В подкрепа на това виждане е и фактът, че едва с влизането в сила през
2006г. на ДОПК изрично е регламентиран публичният характер на общинското вземане
за таксите, установени със закон, докато разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД е
по-ранна и не е изрично хармонизирана с регламентацията на събирането на
публичните вземания.
Все в подкрепа на тази теза следва да се посочи, че в периода на приемането
на Закона за задълженията и договорите местните данъци и такси са постъпвали в
приход на единния държавен бюджет, при което съгласно Закона за местните данъци
и такси /обн., Изв., бр.104 от 28.12.1951г., в сила от
01.01.1952г.; отм.ДВ, бр.117 от 10.12.1997г., в сила от 01.01.1998г./ и Наредбата
за събиране на данъците и таксите с променено наименование Наредба за събиране
на държавните вземания /обн., Изв., бр.13 от 12.02.1952г./, тези местни данъци
и такси са били третирани само като държавни вземания. С последващото приемане
на Закона за местните данъци и такси и на ДОПК обаче, държавните и общинските,
респ.публичните и частните вземания са разграничени и дефинирани, като характер
на публични общински вземания е придаден както на местните данъци, така и на
таксата битови отпадъци. Ето защо и тъй като данъкът върху недвижим имот като вид вземане се отличава най-вече
по публичния си характер, а именно такъв характер има и таксата за битови
отпадъци за този имот, и понеже приходите и от двете вземания постъпват в общинските
бюджети, то няма правнообоснована причина да се откаже включването на
последната в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД.
Предвид изложеното и като счита, че при изготвяне на обжалваното
разпределение съдебният изпълнител е спазил изискванията на закона за това,
съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, поради което ще следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "Първа инвестиционна банка”АД-гр.София
срещу разпределение на събрана сума от 14.11.2018г., предявено с протокол от 29.11.2018г.
по изп.дело №20187210400125 по опис на ЧСИ
В.Й., с рег.721, с район на действие Окръжен съд Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........