РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Силистра, 17.09.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 119 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят В.С.К., ЕГН **********, оспорва решение № 1040-01-171 / 19.05.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Благоевград с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Благоевград, – чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Въз основа на болничен лист № Е20210974287 / 05.04.2021 г. на жалбоподателя е разрешен отпуск за временна неработоспособност за периода 28.03.2021 г. – 26.04.2021 г. С цел изплащане на обезщетение за временна неработоспособност от осигурителя „Соларпро кънстракшън“ АД, на 13.04.2021 г. в ТП на НОИ – Благоевград е представено удостоверение по образец съобразно приложение № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. Във връзка с преценката относно правото на посочения вид обезщетение и възникналите съмнения относно медицинската аргументираност и продължителността на временната неработоспособност, на основание чл. 112 ЗЗ, е подадена жалба изх. № 1012-01-446 / 15.04.2021 г. от директора на ТП на НОИ – Благоевград срещу издадения болничен лист пред Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при „МБАЛ – Силистра“ АД. На същата дата с разпореждане № Д-01-999-00-********** / 15.04.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград, на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО и чл. 47, ал. 2 НПОПДОО, е спряно производството по отпускането / изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20210974287 с мотива, че е подадена жалба от директора на ТП на НОИ – Благоевград по реда на чл. 112, ал. 1, т. 1 ЗЗ и чл. 63, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ.
Срещу разпореждането е подадена жалба вх. № 1012-01-496 / 29.04.2021 г. от В.С.К. до директора на ТП на НОИ – Благоевград, което е потвърдено от ответника посредством оспореното пред съда решение № 1040-01-171 / 19.05.2021 г.
С експертно решение № 0549 / 19.05.2021 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Силистра“ АД обжалваният пред нея болничен лист е потвърден, поради което с разпореждане № М-01-999-00-********** / 26.05.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Благоевград на основание чл. 55 АПК е възобновено спряното производство по отпускането / изплащането на процесното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Извършено е и изплащане на обезщетението, видно от справката, съставляваща л. 30 от делото.
Неоснователно е искането на ответника за прекратяване на съдебното производство. Адресираната до съда жалба е подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 КСО предвид обстоятелството, че решение № 1040-01-171 / 19.05.2021 г. е получено на 27.05.2021 г. (видно от известие за доставяне № ИДPS27001J10IT), а жалбата до съда е постъпила в ТП на НОИ – Благоевград на 02.06.2021 г. Същата е обективирана в предвидената от закона писмена форма срещу административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, от лице с правен интерес от обжалването. Следва също така да се подчертае, че възобновяването на спряно административно производство не води до отпадане правния интерес на жалбоподателя от воденето на настоящото дело. Въпросното възобновяване има действие за в бъдеще и не заличава с обратна сила възникналите от спирането на административното производство юридически последици, поради което не възобновяването на производството, а отмяната на акта, довел до спирането на производството, може да обуслови обезщетителна претенция по ЗОДОВ. Именно поради тази причина жалбоподателят има правен интерес от проверка на законосъобразността на акта за спиране на административното производство и на потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган, макар да е настъпило възобновяване на производството (вж. решение № 9941 / 26.07.2017 г. на ВАС по адм.дело № 2329 / 2017 г., VI о.).
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност, с оглед на изложените по-горе материалноправни и процесуални факти, съдът приема, че издадените в досъдебната фаза на процеса актове изхождат от компетентни органи по смисъла на чл. 40, ал. 3 и чл 117 КСО. При издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както става ясно от описаната по-горе процедура, приключила с издаването на процесното решение. Спазена е формата по чл. 59, ал. 2 АПК (властническите волеизявления се обективирани в писмен вид и съдържат както фактическо, така и правно основание). Не са налице данни за отклонение от целта на закона.
Относно материалната законосъобразност на оспорения контролен акт и потвърденият с него административен акт – съгласно чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО длъжностното лице по ал. 3 от същия член (длъжностно лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите) издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза. От цитирания нормативен текст следва, че е без значение дали обжалването се е оказало впоследствие основателно или не; достатъчно е да е съществувало обжалване по смисъла на чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО. В конкретният случай – както бе отбелязано по-горе – такова обжалване е било налице към датата на издаване на разпореждането за спиране производството по отпускането / изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20210974287. С оглед на това, авторът на разпореждането е действал в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО. Следователно както разпореждането, така и потвърждаващото го решение, са материално законосъобразни.
С оглед на изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, поради което жалбоподателят дължи на учреждението на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.К., ЕГН **********, срещу решение № 1040-01-171 / 19.05.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград сумата 100,00 (сто) лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: .................................