Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С. 22.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав в публично съдебно заседание на
четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
Мл.с. ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
|
При |
секретаря Н.С.
сложи
за разглеждане |
|
|
|
докладваното от съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 15344 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и след. ГПК.
С решение № 13686 от 20.08.2016 г. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 47 състав
по гр.д. № 45524 по описа на СРС за 2015 г. ОСЪЖДА С.О. да заплати на Д.П.С., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 10 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, както и сумата от 2 487,18
лв.- имуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на
задължението за почистване на лед и обезопасяване за нормално ползване при
зимни условия, на ул.“******“, находяща се в гр.С., ж.к.“*******, където на
09.01.2015 г., ищцата паднала и настъпило счупване на двете кости на дясна
подбедрица в долната им част, като ОТХВЪРЛЯ
иска относно обезщетението за неимуществени вреди за разликата до пълния
претендиран размер от 20 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.1 ГПК присъжда в
полза на ищцата сумата от 679,40 лв.,
представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.3 ГПК я осъжда да
заплати на ответника, сумата от 62,50
лв., представляваща разноски по делото.
За да постанови решение в обжалвания
смисъл, СРС е приел, че ответника бил
възложил чрез обществена поръчка зимното почистване на район „Кремиковци“,
където се случил инцидента с ищцата, на К.Т. С. Изток ДЗЗД. По отношение на неимуществените вреди е
прието, че от представените по делото медицински документи и заключение на
СЕ се доказва, че при процесният инцидент ищцата е получила счупване на двете
кости на дясна подбедрица в долната им част. Срокът за възстановяване от такъв
вид увреждане нормално продължавал 7-8 месеца. В клиниката по травматология
било предприето оперативно лечение на счупването. При изписването от болницата
на ищцата бил предписан медикамент Ксарелто за предпазване от тромботични
усложнения след оперативното лечение. В случая оперативното лечение било метод
на избор; наместването на и фиксирането в правилна анатомична позиция на двете
кости било трудно постижимо до невъзможно при закрито наместване и поставяне на
гипсова имобилизация. При оперативното лечение костите зараствали по-бързо и в
точната анатомична позиция. При нормалното протичане на лечебния процес за
около 2-3 месеца не следвало да се стъпва на оперирания крак. След контролна
рентгенова снимка и данни за началното зарастване на счупването, за около 3
месеца започвало дозирано натоварване на крайника и постепенно премахване първо
на едната патерица, после на другата. От приложената документация се
установило, че ищцата е била нетрудоспособна за 8 месеца. Предписано било
медикаментозно лечение. Направено било заключение, че в областта на глезенната
става на ищцата металните плаки проминират над кожата и създават неудобство при
движение, като има опасност от разрязване на кожата върху тях, което налагало
отстраняването им в планов порядък. При извършения преглед на ищцата на
25.04.2016 г. вещото лице констатирало наличие на оперативен белег по
вътрешната стена на дясна подбедрица с дължина 19 см на нивото на кожата;
наличие на оперативен белег по външната страна на дясна подбедрица с дължина 13
см на нивото на кожата; липсвало движение за свиване и изправяне на дясна
глезенна става навън и навътре. Запазен бил обема на свиване и изправяне на
дясна глезенна става.Че ищцата паднала върху лед било установено от показанията
на свидетеля Й., с който ищцата живеела. Поледицата била установена и от
показанията на свидетеля Д.. Установило се, че останалите улици в района също
били заледени. По делото не било спорно, че ответникът стопанисва участъка от
пътя, където бил настъпил инцидента с ищцата. След като пътя бил общински по
смисъла на чл.19, ал.1,т.2 ЗП, то задължение на общината било да организира
поддръжката на пътя. СРС е счел, че възлагането на поддръжката на пътя на трито
за процеса лице, не освобождавало ответника от отговорността от задължението да
осигурява нужния контрол по изпълнението на договора, за да гарантира, че чрез
съответното трето лице ще изпълни законоустановените си правомощия. При
неизпълнение на тези задължения възниквало отговорност за заплащане на
обезщетение. За справедливо обезщетение
СРС е приел такова в размер на 10 000 лв. Относно иска за имуществени вреди СРС се е позовал на представените
по делото фактури, фискални бонове и рецепти.
Постъпила е въззивна жалба от С.О., ответник пред СРС. Решението се обжалва
като неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. Излагат се доводи за
нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи, че по делото били
ангажирани доказателства, че за поддръжката при зимни условия е налице договор,
сключен с трето за спора лице. Неправилен бил извода на СРС, че Общината била
бездействала. Не била налице и причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на въззивника и настъпилите неимуществени вреди. Счита, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата, защото същата следвало да предвиди
последствията при зимни условия и да не излиза от вкъщи. Следвало да се
съобрази и, че ищцата била получила обезщетение от НОИ за временна
нетрудоспособност. Счита, че констатациите на съда не отговарят на фактите от
обективната действителност, което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. СРС неправилно бил формулирал
вътрешното си убеждение; същото било в противоречие с ПВС № 7/1965 г.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от Д.П.С., ищец пред СРС. Излагат се доводи за
неоснователност на въззивната жалба и за правилност на така постановеното
решение. Не се претендират разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивника е бил уведомен на 26.09.2016 г. Въззивната
жалба е подадена на 28.09.2016 г. Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
В частта, в която претенциите са
отхвърлени решението като необжалвано е влязло в сила.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция
приема, че обжалваното решение е
постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС, поради
което същите по арг. от чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на
настоящето решение.
По
делото е безспорно установено, ищцата е претърпяла инцидент -на ул.“******“,
находяща се в гр.С., ж.к.“*******, на 09.01.2015 г., ищцата е паднала,
вследствие на което е настъпило счупване на двете кости на дясна подбедрица в
долната им част. Причина за този инцидент е заледяването на терена, където е
станал инцидента. Случилото се с ищцата /пред СРС/ е доказано от показанията на
свидетеля Й., комуто тя се е обадила след инцидента. Свидетелят е заварил
ищцата в безпомощно състояние, същата не е можела да стане. Лежала е на
кръстовището; ищцата е пресичала и тъй като улицата на която е станал
инцидента, както и всички останали улици наоколо, са били заледени, е паднала.
Състоянието й е било тежко, боляло я е. Свидетелят е извикал такси, с което
ищцата е била откарана в „Пирогов“, където прегледът и изследванията са
продължили 4-5 часа. Показанията на свидетеля Й. се потвърждават от показанията
на свидетеля Д. като последния сочи, че ищцата е стенела и не е можела да ходи.
Лежала на улицата до тротоара. Свидетелят Д. сочи, че поледицата е продължила
цяла седмица и в „Пирогов“ е било пълно с пострадали.
Претърпените
болки и страдания от ищцата се подкрепят и от представените по делото
медицински документи- експертиза КП № 215 -оперативни процедури с голям и много
голям обем и сложност на таза и долния крайник/л.34/, както и от заключението
на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-медицинска
експертиза. Видно от отразеното в протокола на л.105 това заключение не е било
оспорено от ответника. Нещо, повече, вещото лице е дало отговор на въпросите,
поставени от ответника с отговора по исковата молба, макар за това да не е бил
внесен депозит за изготвянето на заключението.
От
решението на ТЕЛК, Общи заболявания, издадено на 16.07.2015 г. , се установява,
че ищцата е била нетрудоспособна в един дълъг период от време- в решението е
посочено, че е необходимо продължаване
на периода на временна нетрудоспособност от 15.07.2015 г.
От
заключението на СМЕ е видно, че при нормално протичане на лечебния процес,
срока за възстановяване от такъв тип увреждане – счупване на двете кости на
дясна подбедрица в долната им част, е около 7-8 месеца. В случая в УМБАЛСМ
„Пирогов“ е предприето оперативно лечение на счупването, изразяващо се с
открито наместване на счупването на двете кости и фиксирането на костните
фрагменти с две плаки и винтове. При изписването на ищцата е предписан
медикамент за предпазване от тромботични усложнения след оперативното лечение.
В случая оперативното лечение е по-добрият вариант, тъй като при закрито
наместване и гипсова имобилизация, е много трудно постижимо, до невъзможно,
наместването и фиксирането в правилни анатомични позиции на счупените фрагменти
на двете кости. Освен това при правилно проведено оперативно лечение,
разстоянието между отделните фрагменти е минимално и костите зарастват по-бързо
и в точната анатомична позиция. При нормалното протичане на лечебния процес,
възстановяването протича през следните етапи: 2-3 месеца не се стъпва на
оперирания крак. След контролна рентгенова снимка и данни за начално зарастване
на счупването, за около 3 месеца започва дозирано натоварване на крайника и
постепенно премахване, първо на едната патерица, после и на другата. В случая
ищцата е била временно нетрудоспособна 8 месеца като три месеца не е стъпвала
на оперирания крак, а след това още три месеца с патерици. През този период е
провеждала амбулаторно курсове по ЛФК и физиотерапия. След прегледа вещото лице
е констатирало, че в областта на глезенната става, металните плаки проминират
над кожата и създават неудобство при движение, като има опасност от разраняване
на кожата върху тях. Това налага отстраняването им в планов порядък. Вещото
лице е констатирало наличие на оперативен белег по вътрешната страна на дясна
подбедрица с дължина 19 см на нивото на кожата. Налице е и оперативен белег по
външната страна на дясна подбедрица с дължина 13 см на нивото на кожата. Липсва
движение на ходилото в глезенната става настрани – навън и навътре. При
прегледа, извършен на 25.04.2016 г. , ищцата се е оплакала от болки в областта
на дясна глезенна става, по-силни от външната страна на ставата. При повишено
физическо натоварване се появява оток в областта на ставата.
Въззивната
инстанция намира за неоснователен довода на въззивника за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата; доводът, че същата не е следвало да излиза
при зимни условия е несериозен.
По
времето, когато е станал инцидента ищцата е била на 33 години, работила е като
офис мениджмънт. Касае се до жена в разцвета на силите, в трудоспособна
възраст.
Обстоятелството, че ищцата е получила от НОИ
обезщетение за временна нетрудоспособност е без значение, тъй като двете
обезщетение са на различно правно основание.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД установява
справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди.При определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на
обезщетението се определя от съда по справедливост, като се извършва преценка
на конкретните
обстоятелства по делото.
Налага
се извод, че СРС е определил едно справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение
за неимуществени вреди във връзка с претърпените от ищцата болки и страдания.
Действително,
снегопочистването и обработването на общинските пътища при зимни условия е
възложено на едно трето за спора ЮЛ, но това не освобождава ответника – С.О.,
от отговорност; същата отговаря при условията на чл.49 ЗЗД като възложител на
обществената поръчка. След като не е упражнила контрол за изпълнение на задълженията
по чл.43.6 от договора /л.69/, то Общината следва да овъзмезди ищцата за
претърпените от нея болки и страдания вследствие на претърпени инцидент от нея,
предизвикан от непочистването на улиците в ж.к.“******* през зимата на 2015 г.
Следва да отбележим, обаче, факта, че договора е с дата на сключване от
28.02.2015 г. и същият влиза в сила на 01.03.2015 г./виж л.47 по делото пред
СРС/.
Имуществените
вреди са доказани от представените на л.37 и селдв. по делото пред СРС,
платежни документи – фискални бонове, фактура от 16.01.2015 г.
Доколкото
във въззивната жалба не се излагат доводи за неправилност на така постановеното
от СРС решение относно уважаването на иска за имуществени вреди, настоящата
инстанция счита, че не следва да излага подробни мотиви.
Налага
се извод, че обжалваното решение в частта, в която претенциите са уважени е
правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата
претендира разноски и такива са сторени в размер на 800 лв.- адв.възнаграждение.
По
възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото
е неоснователно - обжалваемият интерес е в размер на 10 000 лв.
Адв.възнаграждение е в рамките на минимума по чл.7, ал.2,т.3 от Наредба №182004
г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Затова на въззиваемата ще бъдат присъдени разноски в
пълен размер.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 13686 от 20.08.2016 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 47 състав по гр.д. №
45524 по описа на СРС за 2015 г., в
частта, в която се: ОСЪЖДА С.О. да заплати на Д.П.С., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 10 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата
от 2 487,18 лв.- имуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнение
на задължението за почистване на лед и обезопасяване за нормално ползване при
зимни условия, на ул.“******“, находяща се в гр.С., ж.к.“*******, където на
09.01.2015 г., ищцата паднала и настъпило счупване на двете кости на дясна подбедрица
в долната им част, както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА С.О.,
гр.С., ул.“*********, съдебен адрес:***, да заплати на
Д.П.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.А., сумата в размер
на 800 лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: