Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 20.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1951 по описа за 2010 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание в чл. 240 от ЗЗД и цена на иска 2500лв.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 30.07.2009г. в гр. Казанлък бил сключен договор за заем за сумата от 2500лв. с ответницата М., като срока за връщането на заемната сума бил 30.09.2009г. Сочи, че сумата била предадена на ответницата с протокол от 30.07.2009г., като бил издаден разходен касов ордер от същата дата. Твърди, че след настъпване на падежа ответницата е търсена многократно за изпълнение на задължението си, което последната не е сторила.
Моли съда да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 2500лв., представляваща дължима заемна сума по договор за заем от 30.07.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като претендира присъждане направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата. На същата е редовно връчен препис от съдебните книжа. В съдебно заседание- редовно призована не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по иска.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
По делото е приложен заверен препис от протокол от 30.07.2009г., съгласно който ищцовото дружество е предоставило на ответницата сумата от 2 500.00лв., като временна финансова помощ, която следвало да бъде възстановена на 30.09.2009г. В протокола са положени подписите на изп. директор на ищцовото дружество и ответницата.
Представен е и разходен касов ордер от 30.07.2009г. за сумата от 2500.00лв.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане на осн.чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяне на неприсъствено решение.
Съдът намира, че това искане следва да бъде уважено по следните съображения:
За да се уважи искането на ищеца за неприсъствено решение е необходимо ответника да не е представил отговор на исковата молба и да не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и у съда на база на представените от двете страни доказателства в кориците на делото да се е формирало вътрешно убеждение, че предявеният иск е вероятно основателен. Така д-р Маргарита Златарева , „Нови видове съдебни решения по ГПК” , сп.Търговско право бр.1/2008 год. , стр.14 и сл.
Налице е и последната предпоставка, а именно – ответникът да е предупреден надлежно за възможното постановяване на неприсъствено решение при наличието на горните три предпоставки – видно от приложената по делото призовка за първото по делото съдебно заседание, същата е редовно връчена на ответницата, лично, на 25.08.2010г. и в нея изрично се съдържа това предупреждение, т.е. ответницата е надлежно предупредена за последиците по чл.238 ГПК.
Освен наличието на гореизложените предпоставки, налице са и достатъчно доказателства, които да формират у съда вътрешното убеждение, че претендираните суми се дължат.
Съдът намира, че предявения иск за сумата 2 500.00 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 2500.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 16.07.2010г..
По представения списък за разноските в настоящото производство, съгласно чл.80 от ГПК същите възлизат на 680.00 лв., от които 580.00лв. разноски за един адвокат и 100.00лв. държ. такса. По делото са представени писм.доказателства за извършените от ищеца съд.разноски, поради което същите следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Т.М., ЕГН ********** *** да заплати на „ ЗИНО” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, Западна индустриална зона, представлявано от Изпълнителния директор О. И. П., ЕГН ********** сумата от 2500.00лв., представляваща дадена в заем сума, като временна финансова помощ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 680.00лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: