Р Е
Ш Е Н
И Е № 93
гр.Пловдив 21.01.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Х граждански
състав, в открито заседание на 04.12.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря: Бояна
Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско въззивно дело № 2030/2018 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивната жалба на Г.Я.Ж., ЕГН **********, с адрес *** против
решение № 2402 от 17.06.2018 г.,
постановено по гр.дело № 13760/2017 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.с-в, в частта му, с която е признато за установено по
отношение на същия съществуването на вземането на „Обединена Българска Банка“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Витоша №
81, ет.3, ап.10 за следните суми: 3752,97 лв. - главница по договор за
потребителски кредит; 229,76 лв. – договорна лихва за периода 20.01.2012г. до
15.12.2016г.; 1045,50 лв. - наказателна лихва за времето от 03.05.2014г. до
25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.05.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №4019/04.05.2017г. по
ч.гр.д. № 6632/2017 по описа на Районен съд Пловдив. Жалбоподателят счита, че решение на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, като се поддържа, че договорът за кредит от 22.07.2011 г. е
унищожаем поради измама, както и че вземанията на банката-ищец са погасени по
давност. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение по
същество, с което исковете да се отхвърлят.
Въззиваемата страна „Обединена Българска Банка“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, поради което молят същото да бъде
потвърдено. Претендира заплащането на разноски за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е
процесуално допустима.
По същество:
Предявени са обективно съединени
искове по чл.422 от ГПК, с правно основание
чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и искове по чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Обединена Българска Банка“ АД твърди, че на 22.07.2011
г. между банката и ответника Ж. като кредитополучател бил сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който му била
предоставена сумата от 3871 лв., който е бил усвоен на 25.07.2011 г. по банкова
сметка ***. Поради неизпълнение на задължението за плащане на две погасителни
вноски, съответно на 20.01.2012 г. и 20.02.2012 г., при условията на чл.21 от
договора кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. За настъпилата предсрочна
изискуемост ответникът бил уведомен от банката с нотариална покана, връчена му
на 28.02.2017 г. За вземанията си по договора за кредит за главница, договорна
лихва и наказателна лихва банката се снабдила със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 4019/04.05.2017 г.
и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело № 6632/2017 г. на ПРС, ХХІІ гр. с-в. Ищецът
предявява при условията на евентуалност следните искове: За установяване
съществуването на вземането по заповедта за незабавно изпълнение, както следва:
сумата от 3752,97 лв. - главница, 229,67лв. – договорна лихва за времето от
20.01.2012г. до 15.12.2016г. и сумата от 2179,22 лв. - част от наказателна лихва, дължима за периода от
20.01.2012г. до 25.04.2017 г., цялата в възлизаща на 3549,27 лв.; В случай на отхвърляне на първоначалните искове, се моли за осъждането
на ответника за заплащане на същите посочени по-горе суми.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6632/2017 г. на ПРС, ХХІІ гр. с-в, за
описаните вземания против Г.Ж., обявени за предсрочно изискуеми и удостоверени
в извлечение от счетоводните книги на банката, ищецът „Обединена Българска Банка“ АД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, като срещу тази заповед за незабавно изпълнение от страна на ответника е подадено възражение
по чл.414 от ГПК. Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в срока
по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.
В отговора си на исковата молба ответникът е възразил,
че не дължи претендираните от ищеца суми, като е заявил, че договорът за кредит от 22.07.2011 г. е унищожаем поради
измама, тъй като между
него и ищеца е имало отношения и по друг договор за кредит, а договорът от
22.07.2011 г., имал за цел рефинансиране на старо задължение. Вместо обаче да
се сключи анекс, му било предложено да сключи нов договор. По тази причина
волята му била опорочена и той сключил договора след като е бил въведен в
заблуждение, че сключва анекс, а кредитът нямал парично покритие. Прави и
евентуално възражение за погасяване на вземанията на банката по давност. Тези
възражения се поддържат и с въззивната жалба.
Според нормата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Видно от окончателно решение №1590 от 05.12.2016г. по
в.гр.д. 1473/2016 г. на ПОС, с което е потвърдено решението по гр.д. №
10256/2014г. на ПРС, между страните е воден иск за установяване на същите вземания,
като исковете са били отхвърлени поради недоказване на настъпването на
предсрочната изискуемост на вземанията чрез съобщаването й на длъжника. В настоящото производство ищецът се позовава
на нов факт – връчване на нотариална покана на 28.02.2017г., с която е съобщено
на длъжника настъпването на предсрочна изискуемост на задълженията, който не е
обхванат от формираната по гр.д. № 10256/2014г. на ПРС сила на присъдено нещо.
Ето защо съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което повдигнатият пред съда спор следва да бъде разгледан по същество, като въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Видно от представения пред ПРС договор от 22.07.2011 г.
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, ищецът „Обединена
Българска Банка“ АД е поел задължение да предостави на ответника Г.Ж. кредит в размер на 3871 лв.,
която съгласно чл.3 от договора е следвало да бъде усвоена еднократно по посочена
в същия банкова сметка ***.07.2011г. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, между
страните е уговорено редовната главница да се олихвява с годишен лихвен процент
в размер на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити плюс договорна
надбавка от 7 пункта, който към датата на сключване на договора е възлизал на
14%. Съгласно чл.10 от договора, ответника е поел задължение да върне кредита
на ищеца на 96 месечни анюитетни вноски, всяка от по 68,22 лв., считано от
20.08.2011г., на 20-то число на месеца. Уговорено
е още, че при забава в плащането на главницата, включително при предсрочна
изискуемост на целия дълг, кредитополучателят дължи и наказателна лихва, която
се формира от действащия лихвен процент, увеличен с пет пункта, като към датата
на сключване на договора наказателната лихва е била 19 % /чл.7, ал.1 от
договора/. В чл.21 от договора е уговорено при пълно или частично неплащане на
две погасителни вноски кредитът да стане автоматично предсрочно изискуем.
Установява се от заключението на вещото лице Д.С. по
назначената пред РС съдебно-счетоводната експертиза, че на датата на сключване
на договора по банкова разплащателна сметка с титуляр Г.Ж. е отразено
постъпване на сумата от 3871 лв. с основание „усвояване на кредит“. С
постъпилата сума са погасени просрочени задължения на ответника по друг договор
за кредит със същата банка с № **********. Плащането е отнесено както следва:
130,76 лв. за погасяване на просрочена наказателна лихва; 170,01 лв. за
просрочени лихви и 3570, 23 лв. за просрочена главница. Според заключението на
вещото лице, в случай, че целият дълг е станал предсрочно изискуем на
28.02.2017 г., размерът на дълга възлиза, както следва: 3752,97 лв. – главница;
2095,50 лв. – договорна лихва, която е изчислена за периода 20.01.2012 г. – 03.05.2017
г. ; 1045,50 лв. – наказателна лихва, която е изчислена за периода 20.01.2012
г. – 03.05.2017 г.
Видно от представеното в заповедното
производство извлечение от счетоводните книги на банката, кредитът по процесния
договор от 22.07.2011 г. е бил обявен за предсрочно изискуем на 15.12.2016 г.,
поради допуснати просрочия в плащането на 59 вноски за лихви и главница,
дължими за периода 20.01.2012 г.- 15.12.2016 г. В Извлечението е посочен общ
размер на дълга на ответника – 7531,91
лв., от които – главница – 3752,97 лв., договорни лихви за периода 20.01.2012 г.- 15.12.2016
г. - 229,67 лв., наказателна лихва за
просрочени главници по чл.7 от договора, дължима за периода 20.01.2012 г.- 25.04.2017
г. - 3549,27 лв.
На 09.02.2017г. банката-ищец е изпратила на ответника Ж.
нотариална покана, връчена му лично на 28.02.2017г., с която го е уведомила, че
кредитът не е обслужван считано от 20.01.2012 г., поради което е бил обявен за
предсрочно изискуем.
По делото пред РС са представени и две молби от ответника
до банката – ищец / л.90-91 от делото на РС/, с които същият е искал
предоговаряне на потребителски кредит, който към датите на молбите /26.02.2010
г. и 16.06.2011 г./ не е можел да обслужва поради финансови затруднения.
Въз основа на така събраните доказателства се приема
за доказано по делото от съда, че между ищеца и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит без
обезпечение, по силата на който банката е предоставила на ответника сумата от 3871
лв., която е била усвоена от Ж. по негова банкова сметка ***.07.2011 г., както
и че ответникът се е задължил да върне
посочената сума, като заплати възнаграждение за ползването и равняващо се на
уговорената лихва. Между страните липсва спор относно това, че преди
сключването на процесния договор помежду им е било налице правоотношение и по
друг договор за кредит, който не е бил обслужван, като се установи, че ответникът
е отправял искания до банката за сключване на ново съглашение за предоговарянето
му с по-дълъг срок. Установи се безспорно от заключението по ССЕ, че със сумата по процесния договор са били
погасени задълженията на Ж. по
предходния кредит с номер № **********. Ето защо съдът приема за неоснователно
възражението на ответника, че е бил въведен в заблуждение при сключването на
договора и че същият е унищожаем. Споделя се извода на районния съд, че
посредством сключения между страните договор, със средствата по който е
погасено старото задължение на Ж. към банката, като е възникнало такова по нов
договор за потребителски кредит със срок за погасяване от 96 месеца, или 8
години / колкото е поискал ответника с молбата си от 16.06.2011 г./ , е налице
подновяване на задълженията по смисъла на чл.107 ЗЗД на ответника към ищеца по
стария необслужван договор за кредит, чрез замяната на задълженията с други по
съглашение с кредитора.
Ответникът е направил възражение и
за погасяване на вземанията по давност, което съдът приема за частично
основателно.
С връчване на
нотариалната покана -28.02.2017г. е
настъпила изискуемостта на вземанията по кредита, по отношение на които към
този ден не е бил настъпил падежа съобразно уговорения между страните
погасителен план.
С чл. 110 ЗЗД петгодишният давностен срок е установен като общ давностен срок и този
срок се прилага за всички искове, за които не е предвиден друг срок. С чл. 111 ЗЗД са уредени четири групи искове, които се погасяват в тригодишен срок,
между които са исковете за вземания от неустойки и лихви - чл.
111, б. „б“ и б."в" ЗЗД. Доколкото предявеният иск на „Обединена Българска Банка“ АД против ответника по гр.д. № 10256/2014г. на ПРС не е бил уважен,
следва да се приеме при приложение на чл.
116, б. "б" ЗЗД , че по време
на висящността на това исково производство не е било налице спиране на
течението на давностния срок. Следователно, към деня на предявяване на
заявлението по чл.417 ГПК – 03.05.2017 г., погасения са всички падежирали
вноски за главници, с падежи до 03.05.2012 г. и всички падежирали вноски за
договорни и наказателни лихви, с падежи до 03.05.2014 г. По изчисления на съда,
направени на база разбивките в заключението на вещото лице С., това са вноските
за главници, дължими до 20.04.2012 г. вкл. в общ размер от 93,16 лв. и вноските
за договорни лихви за пълния размер на исковата сума от 229,67 лв., която,
видно от заключението, включва начислени
договорни лихви съгласно погасителния план, за времето 20.01.2012 г. –
20.07.2012 г. Погасени по давност са и
вноските за наказателни лихви за периода 20.01.2012 г.- 03.05.2014 г., които се изчисляват на
605,04 лв. Според данните в заключението на вещото лице, дължимият се на
ответника размер на наказателните лихви, който не е погасен по давност е 440,19
лв.
Ето защо, поради погасяването им по
давност, исковете за установяване дължимостта на тези суми са неоснователни. Основателен е искът за установяване на
вземането за главници за сумата от 3659,81 лв., като и за вземането за наказателна лихва
за времето от 03.05.2014г. до 25.04.2017г., в размер от 440,19 лв.
Предвид изложеното решението на районния съд в частта
му, с която е уважен искът за
установяване съществуването на вземането за
главница до размера от 3659,81 лв.
и за наказателна лихва за времето от
03.05.2014г. до 25.04.2017г.за размера от 440,19 лв. е правилно и като такова ще се потвърди.
Решението на районния съд в частта му, с която е уважен искът за установяване съществуването на
вземането за главница за размера от 93,16 лв., за установяване на вземането от 229,76 лв. - договорна
лихва за времето от 20.01.2012г. до 15.12.2016г., както и за установяване на
вземането за наказателни лихви за разликата над дължимите се 440,19 лв. до 1045,50 лв. е неправилно, поради което ще се отмени, а
вместо нещо ще се постанови друго решение по същество, с което искът за
установяване на тези вземания ще се отхвърли.
С оглед постановяването на решение, с което частично се
отхвърлят установителните искове за установяване вземанията на ищеца към
ответника за главница, договорни лихви и наказателни лихви, следва да се разгледат и предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове в отхвърлените части. При същите
мотиви обаче за погасяване на вземанията по давност тези искове също се явяват
неоснователни, поради което ще се отхвърлят.
Предвид изхода по спора, следва да се отмени решението на
районния съд и в частта му на
разноските, съответна на отхвърлената част от исковете, а именно: в частта , с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 30,37 лв. /над
дължимите се 134,15 лв. до присъдените 164,52 лв./ –
разноски в заповедното производство и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 149,71 лв. /над дължимите се 661,29 лв. до
присъдените 811 лв./ – разноски в производството
пред районния съд. Жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна разноски за производството пред окръжния съд за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК,
вр. с чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По тези съображения Съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2402 от
17.06.2018 г., постановено по гр.дело №
13760/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, X
гр.с-в, в частта му, с която е признато за установено по отношение на Г.Я.Ж., ЕГН **********, с адрес ***,
съществуването на вземането на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Витоша № 81, ет.3, ап.10 за
следните суми: сумата от 3659,81 лв. главница по договор от 22.07.2011 г. за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, както и сумата от 440,19 лв. - наказателна лихва съобразно същия
договор за времето от 03.05.2014г. до 25.04.2017г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.05.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №4019/04.05.2017г. по ч.гр.д. № 6632/2017 по описа на Районен съд
Пловдив.
ОТМЕНЯ решение № 2402 от 17.06.2018 г., постановено по гр.дело № 13760/2017 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, X гр.с-в, в частта му, с която е признато за установено по отношение на Г.Я.Ж., ЕГН **********,
с адрес ***, съществуването на вземането на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Витоша № 81, ет.3,
ап.10 за следните суми: главница за размера от
93,16
лв., представляваща разликата над дължимите се
3659,81 лв.
до пълния предявен размер от 3752,97 лв. , както и в частта му, с която е установено вземането на „Обединена Българска Банка“ АД
против Г.Я.Ж., ЕГН ********** в размер от 229,76 лв. - договорна лихва за
времето от 20.01.2012г. до 15.12.2016г., както и
в частта му, с която е установено
вземането на „Обединена Българска Банка“
АД против Г.Я.Ж., ЕГН ********** за наказателна лихва съобразно същия договор за
времето от 03.05.2014г. до 25.04.2017г, над дължимите се 440,19 лв. до 1045,50 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Витоша № 81, ет.3, ап.10 против Г.Я.Ж., ЕГН **********,
с адрес *** иск за признаване за установено по отношение на Г.Я.Ж.,
съществуването на вземането на „Обединена Българска Банка“ АД, за главница по договор
от 22.07.2011 г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение за
размера от 93,16 лв.,
представляваща разликата над дължимите се
3659,81 лв.
до пълния предявен размер от 3752,97 лв., както и иска за установяване на
вземането от 229,76 лв. - договорна лихва за времето от 20.01.2012г. до
15.12.2016г., както и иска за установяване на вземането за наказателна лихва
съобразно същия договор за времето от 03.05.2014г. до 25.04.2017г. за разликата
над дължимите се 440,19
лв. до 1045,50 лв.,
които суми са дължими по силата на договор от 22.07.2011 г. за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение и за които суми е издадена заповед за
изпълнение №4019/04.05.2017г. по ч.гр.д. № 6632/2017 по описа на Районен съд
Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Витоша № 81, ет.3, ап.10 против Г.Я.Ж., ЕГН **********,
с адрес *** иск за осъждането му за заплащане на следните суми: главница по договор
от 22.07.2011 г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение в
размер от 93,16 лв., както и иска за заплащане на сумата от
229,76 лв. - договорна лихва за времето от 20.01.2012г. до 15.12.2016г., както и
иска за заплащане на сумата от 605,31 лв., представляваща наказателна лихва
съобразно същия договор за времето от 03.05.2014г. до 25.04.2017 г. , които
суми са дължими по силата на договор от 22.07.2011 г. за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение.
ОТМЕНЯ решение № 2402 от
17.06.2018 г., постановено по гр.дело №
13760/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, X
гр.с-в, в частта му, с която Г.Я.Ж., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Витоша №
81, ет.3, ап.10 сумата от 30,37 лв. /над дължимите
се 134,15 лв. до присъдените 164,52 лв./
– разноски в заповедното производство, както и в частта му, с която Г.Я.Ж., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „Обединена Българска Банка“ АД сумата
от 149,71 лв. /над дължимите се 661,29 лв. до присъдените 811 лв./ – разноски в производството пред районния
съд.
ОСЪЖДА Г.Я.Ж., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Витоша № 81, ет.3,
ап.10 сумата от 100 /сто/ лв. – разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: