РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 397
Гр. Пловдив, 10.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на десети
февруари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЧО ДИЧЕВ
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора
ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1 описа
за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от Г.Д.Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
чрез пълномощника адвокат А.П. против Решение №
1711/18.10.2021г. на Районен съд гр. Пловдив, Х н.с., постановено по а.н.д.
№ 1890 по описа на съда за 2021г., с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-015286/12.01.2021г.,
издадено от Началник група към ОДМВР, Сектор Пътна полиция - Пловдив, с което
на Г.Д.Г., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, съставляващи отменителни
основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Поддържа се, че в случая е нарушен
принципа „ne bis in idem“, доколкото
отговорността на дееца е изследвана в два самостоятелни процеса с наказателен
характер по смисъла на ЕКЗПЧОС, образувани по повод процесното НП и НП
№20-1030-014563.Поддържа се също така, че от представената Справка за
нарушител/водач се установява, че отново за нарушение по чл. 174, ал.3 от
ЗДв.П, извършено час по- късно на същата дата, на дееца са издадени още две
наказателни постановления, тоест, за деятелност,извършена на една и съща дата
през изключително кратък интервал от време, дееца е санкциониран общо с глоба
от 8000 лв. и 96 месеца лишаване от право на управление на МПС.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение на Пловдивския районен съд и
отмяна на потвърденото с него наказателно постановление, респективно
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се
присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не е изразил конкретно становище по жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта
:
5. Касационната жалба е подадена в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба
предявена от Г.Д.Г., срещу Наказателно постановление № 20-1030-015286/12.01.2021г.,
издадено от Началник група към ОДМВР, Сектор Пътна полиция - Пловдив, с което му
е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН №GA315620/08.12.2020г., съставен от А. И.
В. - мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
На
08.12.2020 г., в 01,00 часа в гр. Пловдив, на ул. ****, Г. управлявал лек
автомобил ***** с рег.№ *****,собственост на Д. Г., като в 01,15ч. в сградата
на 1 РУ отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство Дрегер Drug Check 3000 STK 5 – ARNJ 0921. В НП се сочи и че
е издаден талон за изследване № 088802 и осем броя стикери за сигурност и
поверителност.
Така
установеното деяние е квалифицирано в АУАН, като нарушение по чл. 174, ал.3 от
ЗДв.П
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета в пълнота и възпроизведена в спорното НП.
7. С обжалваното решение първоинстанционния
съд е потвърдил издаденото наказателно
постановление. За да постанови посочения резултат, първоинстанционния съд е приел за установени фактическите
констатации в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление,
като е приел, че от страна на касатора е осъществен съставът на визираното в
АУАН и НП административно нарушение. Приел е също така, че наказателното
постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените
правила, като не са ангажирани доказателства оборващи фактическите констатации
в акта за нарушение. По отношение на възражението на жалбоподателя, че за
същото деяние има издадено друго наказателно постановление, съдът е констатирал,
след извършена служебна проверка и съгласно представеното по делото копие на НП
№ 20-1030-014560/30.12.2020г., че действително е било образувано друго
производство по АНД № 993/2021г. по описа на РС-Пловдив, с което е потвърдено наказателно
постановление спрямо жалбоподателят за извършено от него нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, за това, че на същата дата в същия час в град Пловдив,
жалбоподателят, като водач на МПС, отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол. Съдът е приел, че
същото към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила акт, поради което и
издаденото наказателно постановление не е влязло в сила. С оглед така
установеното първоинстанционния съд е приел, че в случая не се касае за едно
единствено нарушение, както твърди процесуалният представител на жалбоподателя,
а за две отделни нарушения.В тази връзка съдът е посочил, че непрецизността на
разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, действително създава предпоставки за
различно правоприлагане на нормата, поради което и към момента в съдилищата в страната
е налице противоречива съдебна практика, която е дала основание и за образуване
на Тълкувателно дело № 1/2021г. на ВАС за разрешаването на този правен въпрос,
по което тълкувателно дело към момента на постановяване на съдебния акт, няма постановен
краен съдебен акт.
ІV. За правото :
8. Решението е неправилно, като постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В тази
насока и по отношение на оплакването на касатора, че в случая е нарушен
принципа „nе bis in idem“, закрепен в чл.4 от Протокол 7 към
ЕКЗПЧОС и на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, доколкото отговорността на дееца е изследвана в
два самостоятелни процеса с наказателен характер по смисъла на ЕКЗПЧОС,
образувани по повод процесното НП и НП №20-1030-014563, следва да се посочи, че
в случая този принцип не е нарушен. Както правилно е приел първоинстанционния
съд, в случая не се касае за едно единствено нарушение, както се твърди от
касатора, а за две отделни нарушения, от една страна - отказ на водача да бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози,
предмет на процесното НП, а от друга - отказ на водача да бъде извършена
проверка с техническо средство за употреба на алкохол, предмет на НП
№20-1030-014563. В този
контекст е необходимо да се посочи, че правилно първоинстанционния съд не е
възприел поддържания и пред настоящата инстанция довод за нарушение на принципа
„ne bis in idem“, с оглед отказа на водача да бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, предмет на НП №20-1030-014563. Този
извод на първоинстанционния съд е изцяло в унисон с константната съдебна
практика на Административен съд – Пловдив по аналогични казуси и с приетото
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 13 от 20.12.2021 година на Върховният административен
съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по
Тълкувателно дело № 1/2021г., според което отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за
административните нарушения и наказания.
В случая
обаче, оплакването на касатора за нарушение на принципа „nе bis in idem“, с оглед обстоятелството, че за
нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДв.П, извършено от водача час по- късно на
същата дата, на дееца е издадено НП №
20-1030-014563/30.12.2020 г. е основателно. В тази насока и след извършена
служебна проверка се установи, че е било образувано к.а.н.д № 2214/2021г. по
описа на Административен съд Пловдив, с което е
отменено Решение № 874 от 23.06.2021 г. на Пловдивския районен съд, I
н.с., постановено по АНД № 20215330201096 по описа на същия съд за 2021 г. и е потвърдено
наказателно постановление № 20-1030-014563/30.12.2020 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.Д.Г., на
основание чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП, е наложена санкция с
административно наказание глоба в размер на
2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП., за това, че на 08.12.2020 г. в 03:20 часа
в град Пловдив, на ул."****" срещу № 64, Г.Д.Г. управлява лек
автомобил „Нисан Примера“ с рег. № РВ 60
36 КС, собственост на Димитър Г., и в 03:20 часа, в сградата на 1 РУ град
Пловдив, лицето отказва да бъде изпробвано за употреба на наркотични вещества с
техническо средство Дрегер DrugCheck 3000 STK 5 - ARNJ-0921. Издаден талон за
медицинско изследване номер 089069 и 8 (осем) броя стикери за сигурност и
поверителност А025767.
В случая
въпросното наказателно постановление № 20-1030-014563/30.12.2020 г., издадено
от началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не е било
приобщено към доказателствения материал по делото, включително и като част от
административнонаказателната преписка по издаване на наказателното
постановление, независимо, че същото обективно
съществува и това се установява от приложената към административнонаказателната
преписка Справка за нарушител/водач.
При това
положение данните по делото действително не са позволили на първоинстанционния
съд да установи, дали с оглед издаденото наказателно постановление №
20-1030-014563/30.12.2020 г., от началник група към ОД на МВР – Пловдив, е
нарушен принципа „nе bis in idem“, както се твърди в касационната
жалба. Причината за това разбира се е процесуалното бездействие на съда, който
е призван по свой почин да събира доказателства за релевантните за спора факти
и обстоятелства. Това в случая не е сторено, като от страна на
първоинстанционния съд не е изискано представянето на въпросното НП, в
изпълнение на процесуалните задължения, произтичащи от принципа на служебно
начало, съдът по свой почин да събира доказателства за релевантните за спора
факти и обстоятелства. Констатираното нарушение на съдопроизводствените правила
– неизискването и неприлагането на въпросното наказателно постановление, в случая не е възможно да бъде преодоляно в
рамките на касационното производство, доколкото такъв един подход би лишил
страната от възможностите за инстанционална защита. Това налага атакуваният
съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на районен съд за разглеждането
му от нов съдебен състав, при което следва да се изиска и прилагането на наказателно
постановление № 20-1030-014563/30.12.2020 г., издадено от началник група към ОД
на МВР – Пловдив, и с оглед на същото да се извърши преценка дали е нарушен
принципа „nе bis in idem“, както се твърди в касационната
жалба, при съобразяване с изводите в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 13 от 20.12.2021
година на Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II
колегия на ВАС, постановено по Тълкувателно дело № 1/2021г.
В обсъждания контекст е необходимо
да се посочи още и това, че видно от приложената към
административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач се установява,
че за нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДв.П, в хипотезата на отказ на водача да
бъде тестван за употреба на алкохол и съответно в хипотезата на отказ на водача
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, на дееца са издадени общо
четири наказателни постановления(включително и процесното НП и НП №
20-1030-014563/30.12.2020 г.), тоест, за деятелности,извършени на
една и съща дата през изключително кратък интервал от време, дееца е
санкциониран общо с глоба от 8000 лв. и 96 месеца лишаване от право на
управление на МПС, което е в пряко противоречие с принципа за пропорционалност,
възприет в практиката на ЕСПЧ. Оплакването на касатора в този смисъл е
основателно, но не е възможно нарушението на принципа на пропорционалност в
изложения смисъл, да бъде преодоляно в
рамките на настоящото производство, доколкото три от общо четирите наказателни
постановления, са влязли в законна сила по пътя на инстанционалния контрол.
Разбира се, това би могло да бъде сторено в рамките на производство по Раздел VIII от ЗАНН, което е извън предмета на
настоящия административноправен спор, с който е сезиран съда.
9. Ето защо, обжалваното решение, следва да бъде
отменено, а делото върнато на Пловдивски районен съд за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
С оглед
разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания, при новото разглеждане на
делото от първоинстанционния съд, съдът следва да се произнесе и по разноските
за водене на делото пред настоящата инстанция.
Мотивиран от
гореизложеното, и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ХХ касационен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1711/18.10.2021
година, постановено по АНД № 1890 по описа за 2021 г. Районен съд – Пловдив, Х
н.с.
ВРЪЩА делото на
Пловдивски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.