Решение по дело №1/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 397
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20227180700001
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

                                                                   

                                                                                                                                                                                                              Р Е Ш Е Н И Е

№ 397

Гр. Пловдив, 10.03.2022 год.  

     В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съдПловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                                      

                                                                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                                                                                                                                                                            МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

          

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД №  1  описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Г.Д.Г., ЕГН  **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адвокат А.П. против Решение №  1711/18.10.2021г. на Районен съд гр. Пловдив, Х н.с., постановено по а.н.д. №  1890 по описа на съда за 2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-015286/12.01.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР, Сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на Г.Д.Г., ЕГН  ********** е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващи  отменителни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Поддържа се, че  в случая е нарушен принципа „ne bis in idem“, доколкото отговорността на дееца е изследвана в два самостоятелни процеса с наказателен характер по смисъла на ЕКЗПЧОС, образувани по повод процесното НП и НП №20-1030-014563.Поддържа се също така, че от представената Справка за нарушител/водач се установява, че отново за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДв.П, извършено час по- късно на същата дата, на дееца са издадени още две наказателни постановления, тоест, за деятелност,извършена на една и съща дата през изключително кратък интервал от време, дееца е санкциониран общо с глоба от 8000 лв. и 96 месеца лишаване от право на управление на МПС.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на Пловдивския районен съд и  отмяна на потвърденото с него наказателно постановление, респективно връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не е изразил конкретно становище по жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Г.Д.Г., срещу Наказателно постановление № 20-1030-015286/12.01.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР, Сектор Пътна полиция - Пловдив, с което му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН №GA315620/08.12.2020г., съставен от А. И. В. - мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 08.12.2020 г., в 01,00 часа в гр. Пловдив, на ул. ****, Г. управлявал лек автомобил ***** с рег.№ *****,собственост на Д. Г., като в 01,15ч. в сградата на 1 РУ отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Drug Check 3000 STK 5 – ARNJ 0921. В НП се сочи и че е издаден талон за изследване № 088802 и осем броя стикери за сигурност и поверителност.

Така установеното деяние е квалифицирано в АУАН, като нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДв.П

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота и възпроизведена в спорното НП.

7. С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения резултат, първоинстанционния съд е приел за установени фактическите констатации в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като е приел, че от страна на касатора е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Приел е също така, че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, като не са ангажирани доказателства оборващи фактическите констатации в акта за нарушение. По отношение на възражението на жалбоподателя, че за същото деяние има издадено друго наказателно постановление, съдът е констатирал, след извършена служебна проверка и съгласно представеното по делото копие на НП № 20-1030-014560/30.12.2020г., че действително е било образувано друго производство по АНД № 993/2021г. по описа на РС-Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление спрямо жалбоподателят за извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за това, че на същата дата в същия час в град Пловдив, жалбоподателят, като водач на МПС, отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Съдът е приел, че същото към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила акт, поради което и издаденото наказателно постановление не е влязло в сила. С оглед така установеното първоинстанционния съд е приел, че в случая не се касае за едно единствено нарушение, както твърди процесуалният представител на жалбоподателя, а за две отделни нарушения.В тази връзка съдът е посочил, че непрецизността на разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, действително създава предпоставки за различно правоприлагане на нормата, поради което и към момента в съдилищата в страната е налице противоречива съдебна практика, която е дала основание и за образуване на Тълкувателно дело № 1/2021г. на ВАС за разрешаването на този правен въпрос, по което тълкувателно дело към момента на постановяване на съдебния акт, няма постановен краен съдебен акт.

 

ІV. За правото :

8. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В тази насока и по отношение на оплакването на касатора, че в случая е нарушен принципа „nе bis in idem“, закрепен в чл.4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС и на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, доколкото отговорността на дееца е изследвана в два самостоятелни процеса с наказателен характер по смисъла на ЕКЗПЧОС, образувани по повод процесното НП и НП №20-1030-014563, следва да се посочи, че в случая този принцип не е нарушен. Както правилно е приел първоинстанционния съд, в случая не се касае за едно единствено нарушение, както се твърди от касатора, а за две отделни нарушения, от една страна -  отказ на водача да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози, предмет на процесното НП, а от друга - отказ на водача да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, предмет на НП №20-1030-014563. В този контекст е необходимо да се посочи, че правилно първоинстанционния съд не е възприел поддържания и пред настоящата инстанция довод за нарушение на принципа „ne bis in idem“, с оглед отказа на водача да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, предмет на НП №20-1030-014563. Този извод на първоинстанционния съд е изцяло в унисон с константната съдебна практика на Административен съд – Пловдив по аналогични казуси и с приетото ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 13 от 20.12.2021 година на Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по Тълкувателно дело № 1/2021г., според което отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания. 

В случая обаче, оплакването на касатора за нарушение на принципа „nе bis in idem“, с оглед обстоятелството, че за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДв.П, извършено от водача час по- късно на същата дата, на дееца  е издадено НП № 20-1030-014563/30.12.2020 г. е основателно. В тази насока и след извършена служебна проверка се установи, че е било образувано к.а.н.д № 2214/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е  отменено Решение № 874 от 23.06.2021 г. на Пловдивския районен съд, I н.с., постановено по АНД № 20215330201096 по описа на същия съд за 2021 г. и е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-014563/30.12.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.Д.Г., на основание чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП, е наложена санкция с административно наказание глоба в размер на  2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП., за това, че на 08.12.2020 г. в 03:20 часа в град Пловдив, на ул."****" срещу № 64, Г.Д.Г. управлява лек автомобил „Нисан Примера“ с рег.  № РВ 60 36 КС, собственост на Димитър Г., и в 03:20 часа, в сградата на 1 РУ град Пловдив, лицето отказва да бъде изпробвано за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер DrugCheck 3000 STK 5 - ARNJ-0921. Издаден талон за медицинско изследване номер 089069 и 8 (осем) броя стикери за сигурност и поверителност А025767.

В случая въпросното наказателно постановление № 20-1030-014563/30.12.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не е било приобщено към доказателствения материал по делото, включително и като част от административнонаказателната преписка по издаване на наказателното постановление, независимо, че  същото обективно съществува и това се установява от приложената към административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач.

При това положение данните по делото действително не са позволили на първоинстанционния съд да установи, дали с оглед издаденото наказателно постановление № 20-1030-014563/30.12.2020 г., от началник група към ОД на МВР – Пловдив, е нарушен принципа „nе bis in idem“, както се твърди в касационната жалба. Причината за това разбира се е процесуалното бездействие на съда, който е призван по свой почин да събира доказателства за релевантните за спора факти и обстоятелства. Това в случая не е сторено, като  от страна на  първоинстанционния съд не е изискано представянето на въпросното НП, в изпълнение на процесуалните задължения, произтичащи от принципа на служебно начало, съдът по свой почин да събира доказателства за релевантните за спора факти и обстоятелства. Констатираното нарушение на съдопроизводствените правила – неизискването и неприлагането на въпросното наказателно постановление,  в случая не е възможно да бъде преодоляно в рамките на касационното производство, доколкото такъв един подход би лишил страната от възможностите за инстанционална защита. Това налага атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на районен съд за разглеждането му от нов съдебен състав, при което следва да се изиска и прилагането на наказателно постановление № 20-1030-014563/30.12.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Пловдив, и с оглед на същото да се извърши преценка дали е нарушен принципа „nе bis in idem“, както се твърди в касационната жалба, при съобразяване с изводите в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 13 от 20.12.2021 година на Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по Тълкувателно дело № 1/2021г.    

В обсъждания контекст е необходимо да се посочи още и това, че видно от приложената към административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач се установява, че за нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДв.П, в хипотезата на отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол и съответно в хипотезата на отказ на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, на дееца са издадени общо четири наказателни постановления(включително и процесното НП и НП № 20-1030-014563/30.12.2020 г.), тоест, за деятелности,извършени на една и съща дата през изключително кратък интервал от време, дееца е санкциониран общо с глоба от 8000 лв. и 96 месеца лишаване от право на управление на МПС, което е в пряко противоречие с принципа за пропорционалност, възприет в практиката на ЕСПЧ. Оплакването на касатора в този смисъл е основателно, но не е възможно нарушението на принципа на пропорционалност в изложения смисъл,  да бъде преодоляно в рамките на настоящото производство, доколкото три от общо четирите наказателни постановления, са влязли в законна сила по пътя на инстанционалния контрол. Разбира се, това би могло да бъде сторено в рамките на производство по Раздел VIII от ЗАНН, което е извън предмета на настоящия административноправен спор, с който е сезиран съда.

9. Ето защо, обжалваното решение, следва да бъде отменено, а делото върнато на Пловдивски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. 

С оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания, при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХХ касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1711/18.10.2021 година, постановено по АНД № 1890 по описа за 2021 г. Районен съд – Пловдив, Х н.с.

ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.