№ 28161
гр. София, 10.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110115126 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
Министерство на правосъдието.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по
приетия за разглеждане обратен иск – *** в който на първо място се изразява становище за
недопустимост на предявения иск, а по същество за неговата неоснователност.
Съдът намира възражението за недопустимост на предявения обратен иск за
неоснователно. Това е така, тъй като процесуалната допустимост на иска е въпрос, свързан с
надлежното упражняване правото на иска за защита на конкретно субективно материално
право, без значение избраната от ищеца вид и интензивност на съдебна защита.
Основателността на иска е въпрос по същество на спора. Аргумент в тази насока е и
цитираната от ответника по обратния иск съдебна практика, където искът е разгледан по
същество, а не е оставен без разглеждане като процесуално недопустим.
С исковата молба и писмения отговор по обратния иск са представени документи,
които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Относимо и допустимо е и искането на ищеца за прилагане на документите,
съдържащи се в образуваното производство по подадено заявление с вх.рег.№
1293/23.10.2023 г. по описа на Служба по вписванията – гр.София. В случая не е налице
хипотезата на чл.190 ГПК, а тези документи следва да бъдат изискани по реда на чл.186
ГПК от Служба по вписванията – гр.София и то в заверен препис.
С оглед заявеното в писмения отговор от ответника Министерство на правосъдието
оспорване, на ищеца следва да бъдат дадени указания да заяви дали ще се ползва от
оспорения документ, както и да представи същия в оригинал в първото по делото открито
съдебно заседание.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор от ответника *** възражение за
недопустимост на приетия за разглеждане обратен иск.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените с исковата молба и писмения
отговор по обратния иск документи по описи, обективирани в същите, като писмени
доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл.186 ГПК от Служба по вписванията – гр.София
заверени преписи от всички документи, съдържащи се в образуваното производство по
подадено заявление с вх.рег.№ 1293/23.10.2023 г. по описа на Служба по вписванията –
гр.София.
ОПРЕДЕЛЯ 1-седмичен срок за представяне на исканите документи, считано от
получаване на съобщението.
УКАЗВА на основание чл.193, ал.2 ГПК на ищеца, че в 1-седмичен срок от
съобщението следва да депозира молба до съда, в която да заяви дали ще се ползва от
оспорения документ – договор за безплатна правна защита и съдействие от 27.10.2023 г.,
като при положителен отговор следва да го представи на основание чл.183 ГПК същия в
оригинал в първото по делото открито съдебно заседание.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при не представяне оригинала на договор за
безплатна правна защита и съдействие от 27.10.2023 г., същият ще бъде изключен от
доказателствата по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.09.2024 г. от 10:15 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение;
на ищеца – да се изпрати препис от отговора на първоначалния ответник и от ответника по
обратния иск, а на първоначалния ответник – отговора от ответника по обратния иск.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявен от *** против Министерство на
правосъдието, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 480,00
лева с ДДС, представляваща претърпени имуществени вреди вследствие на
незаконосъобразен отказ, обективиран в определение с вх рег.№ 2239/23.10.2023 г. на
Служба по вписванията - гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г. до окончателното изплащане.
На основание чл.219, ал.3 ГПК по делото е приет за съвместно разглеждане предявен
от Министерство на правосъдието срещу третото лице-помагач *** обратен иск – за
осъждане на последната да заплати процесната сума, в случай, че Министерство на
правосъдието бъде осъдено за същата.
В исковата молба ищецът твърди, че със заявление с вх.рег.№ 1293/23.10.2023 г.
помощник-нотариус по заместване *** при нотариус ***, с рег.№ 157 на НК, с район на
действие СРС, сезирала Служба по вписванията – гр.София с искане да бъде вписано
обявено на 15.05.2023 г. в кантората й саморъчно завещание. Поддържа, че към заявлението
2
били приложени нотариално заверени преписи от завещанието, протокол от неговото
обявяване, данъчна оценка на недвижимия имот, нотариално заверена декларация, схема на
самостоятелния обект, както и вносна бележка за дължимата такса за вписване. Въпреки
това, с определение от 23.10.2023 г. е постановен отказ с вх.рег.№ 2239/23.10.2023 г. да се
впише завещанието с мотиви, че в случая не било установено, че заявлението е подадено от
помощник-нотариус. Против постановения отказ била подадена частна жалба от нотариус
***а чрез упълномощения от нея адвокат *** от САК, който от своя страна оказал безплатна
правна помощ на колегата си съобразно чл.38, ал.1, т.3 ЗА. За последното бил сключен
договор за правна помощ и съдействие от 27.10.2023 г., в който било определено
възнаграждение в размер на 400,00 лева, върху което се дължи и ДДС, тъй като адвокатът е
регистриран по ЗДДС. Ищецът сочи, че с определение № 2342 от 16.02.2024 г., по в.ч.гр.д.№
12417/2023 г. по описа на СГС, отказът е обявен за незаконосъобразен, отменен е, а на
съдията по вписванията са дадени указания да извърши необходимите действия по
вписването. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя
правния си интерес от предявения иск като излага съображения, че в случая ЗОДОВ е
неприложим, а отговорността се носи от ответника, който е възложител на работата на
съдията по вписванията.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника Министерство на
правосъдието се изразява становище за нередовност на исковата молба, недопустимост, а по
същество и за неоснователност на предявения иск. Поддържа се становище, че с исковата
молба се претендират разноски във връзка с постановен от съдия по вписванията отказ за
вписване, касае се за съдебно производство, в което отговорността за разноски се урежда по
правилата на чл.78 ГПК. Отделно от предходното се излагат доводи, че отказът на съдията
по вписванията се обжалва в охранително производство, в което направените разноски са за
сметка на молителя, съответно няма как да произтекат вреди. По същество иска се оспорва
по основание и размер с доводи, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД. Не се оспорва
обстоятелството, че Министерство на правосъдието се явява възложител на работата,
доколкото съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието, след
проведен конкурс, за което се подписва трудов договор. Оспорват се обаче твърденията на
ищеца, че отказът на съдията по вписванията за вписване на саморъчно завещание,
представлява противоправно деяние, като се сочи, че последният е извършил преценка за
основателността на вписването в рамките на своите правомощия и законова компетентност,
а не е действал виновно. Поддържа се още, че към заявлението не са били представени
доказателства, че *** е била вписана ката помощник-нотариус по заместване, а от своя
страна съдията по вписванията не е бил длъжен да изследва представителната й власт. На
следващо място ответникът излага съображения, че ищецът в настоящото производство не е
бил молител в охранителното производство, по което е постановен отказът, а е осъществил
безплатна права помощ на свой колега, поради което не е доказана претърпяна загуба.
Поддържа се, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди, а не
хипотетични такива. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяната от ищеца вреда и извършеното от съдията по вписвания действие. В условията
3
на евентуалност, при евентуално осъдително решение спрямо него, ответникът обуславя
правен интерес от привличане на трето лице-помагач, като предявява обратен иск против
съдията по вписвания за сумата от 480,00 лева в случай, че бъде осъден за същата, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на обратен иск ответникът изразява
становище за недопустимост на предявения иск поради наличие на друг път за защита на
първоначалния ответник – по реда на КТ. По същество изразява становище за
неоснователност на исковата претенция, тъй като действията по извършване на правна
преценка от страна на съдията по вписвания, не представляват противоправно деяние по
смисъла на чл.45 ЗЗД. Излагат се доводи, че в случая се касае за специфична дейност, близка
до правораздавателната, при която въз основа на съответната професионална подготовка и
опит, се постановява охранителен акт, чиято правилност се проверява по съдебен ред. Дори
при извод за неправилност на изводите на съдията по вписванията при осъществяването на
съдебен контрол, поведението му по повод изпълнение на възложените му служебни
задължения, не може да се разглежда като противоправно. Излагат се аналогични на
доводите на ответника МП, че в охранителното производство разноските за са сметка на
молителя, а производството по обжалване на отказ на съдията по вписванията през
окръжния съд е част от производството по вписване. Отделно от предходното се поддържа,
че предявяването на иска представлява и недобросъвестно упражняване на права от страна
на ищеца, тъй като след постановяване на отказа, исканото вписване е извършено два дни
по-късно – на 25.10.2023 г., когато е входирано ново заявление за вписване, отбелязване или
заличаване. По изложените в отговора доводи и съображения се поддържа, че при
постановения отказ съдията по вписванията е действал изцяло в своите правомощия и въз
основа ва вътрешното си убеждение, поради което не е причинил вреди, които да са в
резултат на незаконни действия или бездействия. Ето защо, моли съда да отхвърли
предявения иск и присъди сторените разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД.
В условията на евентуалност е предявен обратен иск с правно основание чл.54 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи при условията на пълно и
главно доказване: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената и неимуществената сфера на увредения); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД
оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа.
УКАЗВА на ищеца по обратния иск, че в негова тежест е да докаже, че в резултат на
виновно действие и/или бездействие от страна на съдията по вписванията е понесъл вреди,
изразяващи се в дължимостта на заплатено обезщетение за имуществени вреди, както и
размера на същите.
4
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5