№ 1678
гр. Варна , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501003 по описа за 2021 година
съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 26516/10.03.2021г.,
подадена от П. К. П. срещу решение №261820/30.12.2020г., постановено по гр.д. №
3496/2020г. по описа на ВРС, в частите, с които П.П. е осъден да заплаща издръжка в полза
на детето К,П П.а, ЕГН ..........., чрез неговата майка и законен представител Е. Т. Р. за
периода от подаване на исковата молба-13.03.2020г. до 16.10.2020г. за разликата над 152лв.
до предъдените 180лв., считано от дата на влизане в сила на решението за разликата над
152лв. до присъдените 200лв. и издръжка за минало време за периода 01.09.2019г.-
103.2020г. в размер на 1069,68лв. Счита, че решението в посочените части е необосновано,
постановено в противоречие със събраните доказателства и при съществени процесуални
нарушения. Въззивникът не оспорва, че дължи издръжка в полза на своето малолетно дете и
твърди, че е предоставял такава след раздялата с майката на детето. Посочва, че събраните
по делото доказателства установяват, че до м. февруари 2020г., детето е живяло при
въззивника, който е поел и издръжката му. Счита, че размера на присъдената издръжка е
неоснователно завишен и не съответства на потребностите на детето и възможностите на
родителя да я заплаща в този размер. По изложените в жалбата съображения се претендира
отмяна на решението в частите, с които е уважен иска и е определена издръжка за минало
време, за периода 01.09.2019г. – 12.03.2020г. в размер на 1069,68лв. и за разликите над
152лв. до присъдените 180лв. за периода от 13.03.2020г.-16.10.2020г. и до присъдените
200лв., считано от влизане в сила на решението и отхвърляне на исковете за разликите над
152лв. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
С писмен отговор, насрещната страна е оспорила въззивната жалба като неоснователна.
Излага, че решението в обжалваните части е правилно и обосновано. Отправено е искане за
1
допускане на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели за установяване кога е
настъпила раздялата на страните и как са били разпределени грижите по издръжката и
отглеждането на детето. Посочва, че същите са били допуснати от първоинстанционният
съд, но поради непреодолими причини за явяване на ищцата и процесуалния й представител
в съдебно заседание,не са били събрани.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност
не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение
на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и
относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна
норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да
събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне, издръжка за детето, т.е. съдът
следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивните жалби не се твърдят новонастъпили обстоятелства, то следва да
бъдат допуснати поисканите със отговора на въззивнита жалба гласни доказателства за
установяване от кога родителите на детето са разделени и как са били разпределени грижите
и издръжката за него.. Настоящият състав на съда намира, че следва да се задължат страните
да представят данни относно получаваното от тях трудово възнаграждение и други доходи.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, при
режим на водене отстрана на въззиваемата, за установяване кога е настъпила
фактическата раздяла на страните и как са били разпределени грижите и издръжката
на детето.
ЗАДЪЛЖАВА П. К. П. и Е. Т. Р. да представят данни относно местоработата си, размер на
трудово възнаграждение за периода след м. декември 2020г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.06. 2021 година от
9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3