Решение по дело №3827/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 769
Дата: 19 април 2024 г.
Съдия: Лазар Кирилов Василев
Дело: 20232120103827
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 769
гр. Бургас, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20232120103827 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен от Д. К. П. с ЕГН ********** , с
адрес: гр. Б. ***, действаща чрез своя баща К. Г. П. с ЕГН **********, чрез
адвокат П. В.-П. срещу П. С. Х. и Г. К. Х., двамата с адрес с. Н. П., ***, иск с
правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да се въздържат
от посегателства над имота на ищцата, изразяващи се в описаните в
обстоятелствената част на иска действия по замърсяването му с битови,
отходни и строителни отпадъци, като преустановят замърсяването, както и да
премахнат вече направените такива, вкл. да възстановят в първоначалното
състояние бетонна ограда (пояс), находяща се между имота на ищцата и този
на ответниците.
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18848/10.12.2019г.
на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. Н. П., ***, с
площ от 335 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м, с номер по предходен
план - 19, квартал 31, парцел VI, при съседи: ***, ***, ***, ***, който имот,
съгласно титул за собственост представлява дворно място, представляващо
УПИ VI - 19, кв. 31 по плана на с. Н. П., урегулиран съдържащ 342,0 кв.м.,
ведно със сграда с идентификатор ***.1. с предназначение жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи - два, с площ по документи 66,00 кв.м., с РЗП
1
132,00 кв.м. и сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 5,00 кв.м.
брой етажи - един, с предназначение допълващо застрояване, която сграда
представлява санитарен възел със застроена площ от 6,40 кв.м.
Твърди се, че бащата на ищцата - К. П. живее постоянно в описания
имот, като се грижи за него чрез постоянно стопанисване. Сочи се, че
ответниците са собственици на съседния имот, като от много години същите
редовно си изхвърлят боклука в дворното място на ищцата. Това станало
причина за постоянните спорове, защото постоянно им била правена
забележка да преустановят действията си по замърсяване на имота, но за
съжаление всичко е завършвало с два побоя над бащата на ищцата. Твърди се,
че боклукът е от най-различно естество - както строителни, така и битови
отпадъци, вкл. и фекални води.
Ищцата сочи, че Кметството няколкократно е предупреждавало
ответниците, но това не е породило никакъв ефект. Ищцата получила писмо
от кметството, с което я уведомили, че при направена проверка било
установено, че боклукът е изчистен около оградата. Твърди още, че боклукът
продължава не само да стои, но и да става все повече.
В исковата молба се сочи, че действията на ответниците предизвикват
състояние, от което възниква заплашване и опасност от вредно и смущаващо
въздействие, които обективно пречат и ограничават правото на ищцата на
собственост на процесния имот. Същата твърди, че не може да ползва в
пълнота двора си, да го обработва, да го засява, а напоследък не може дори да
се живее нормално, защото се бои от разпространение на зарази.
Отделно от горното ищцата твърди, че ответниците са разрушили
бетонния кол, който крепял бетонната ограда, при което последната паднала и
към момента не съществува ограда между имота и този на ответниците.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител
адвокат П. е уточнила, че оградата не е паднала, а е наклонена, в следствие на
натрупаните боклуци. Твърди, че боклуците прехвърлят оградата и падат в
двора на ищцата.
Поради това счита, че ответниците следва да възстановят оградата,
която в голяма степен ще ограничи свличането на боклука, който те
изхвърлят и в техния собствен имот.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на
така предявената искова претенция.

2
В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, не
се явява, но поддържа предявената исквоа претенция, чрез процесуалния си
представител. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като моли
същите да бъдат присъдени.
Ответниците, редовно призовани за същото съдебно заседание, не се
явяват и не се представляват.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе
предвид събрания и приобщен по дело доказателствен материал - в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
Не се спори между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот
с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД -
18848/10.12.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес с. Н. П., ***, с площ от 335 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до
10 м, с номер по предходен план - 19, квартал 31, парцел VI, при съседи:
***,***,***,***, който имот, съгласно титул за собственост представлява
дворно място, представляващо УПИ VI - 19, кв. 31 по плана на с. Н. П.,
урегулиран съдържащ 342 кв.м., ведно със сграда с идентификатор ***.1. с
предназначение жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - два, с площ по
документи 66,00 кв.м., с РЗП 132,00 кв.м. и сграда с идентификатор ***. със
застроена площ от 5,00 кв.м. брой етажи - един, с предназначение допълващо
застрояване, която сграда представлява санитарен възел със застроена площ
от 6,40 кв.м.
Горните обстоятелства се установяват и от представените по делото
Нотариален акт за Дарение на недвижим имот от 30.08.2017г. (л. 15) и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.08.2021г. (лист
13).
Между страните липсва спор, че ответниците са собственици на съседен
недвижим имот, като двата имота се разделят от ограда.
По делото е представено предписание до Г. К. Х. от Кметство Н. П., с
което на ответницата е предписано незабавно да бъдат почистени
натрупаните битови отпадъци в оградата между двата имота, като в противен
случай ще бъде санкционирана. Същото е връчено на ответницата на
17.05.2022г.
По делото е представено и второ предписание до Г. К. Х. от Кметство Н.
П., с което на ответницата е предписано незабавно да бъдат почистени
натрупаните битови отпадъци в оградата между двата имота, като в противен
3
случай ще бъде санкционирана. Същото е връчено на ответницата на
10.02.2023г.
Представено е и писмо с изх. № 39/09.05.2023г. от Кметство Н. П., с
което ищцата е уведомена, че при извършена проверка на място, от която е
видно, че дворът е почистен. Към писмото е приложен и снимков материал.
По делото е допусната и изготвена СТЕ. След оглед на място вещото
лице е установило, че имотът на ищцата, както и останалите имоти в с. Н. П.,
са разположени по южния склон на Странджа планина, с поглед към реката,
която преминава през селото. Къщите са разположени амфитеатрално по
склона така, че всяка от къщите има пряк поглед към реката и въжения мост
над реката, свързващ селото с близката гора. Тази естествена денивелация на
терена, определя и стичането на водите при дъжд.
От заключението се установява, че между имота на ищцата и този на
ответниците има изградена ограда, състояща се от бетонна част с височина от
0,60 м. от ниво терен с дължина на оградата от 9,00 м. и с височина от ниво
терен от 0,45 м. в останалата част на оградата с дължина от 9,50 м. Над
бетоновата част от оградата е монтирана оградна мрежа с циментови колове с
височина от 1,40 м. Вещото лице е посочило, че така изградената ажурна
ограда от ниска бетонна стена и оградна мрежа, поради естествената
денивелация на терена, не би могла да спре както дъждовните води, така и
свличането на почвата от по-високия двор от ответниците. Самата
денивелация между двата имота имот е от 0,40 м.-0,70 м., като се увеличава
към улицата пред имота на ответниците.
В заключението си вещото лице е посочило, че по време на огледа не е
констатирало наличието на боклук от изхвърлени предмети или оборски тор и
покъщнина.
На поставените въпроси вещото лице е отговорило, че между процесния
имот на ищцата и този на ответниците има изградена ограда, която се състои
от плътна бетонова част, която е с височина мерена от имота на ищеца от 0,40
м. мрежа с циментови колове с височина-от 1,40. Над оградната мрежа са
монтирани няколко. Поради денивелация на терена, плътната част на оградата
е почти на ниво терен в имота на ответниците. Не е констатирано наличието
на боклук, изразяващ се в домакински вещи или оборски тор. Височината на
земните маси в близост до ажурната ограда е около 0,70 м. Не е констатирано
наличие на боклук в двора на ищцата. Вещото лице е посочило, че поради
денивелацията и при обилни дъждове, е възможно повърхностните води да
преминат над бетоновата част от оградата, защото тя е почти на нивото на
терена на ответниците.
На поставени в съдебно заседание въпроси вещото лице сочи, че
4
процесната ограда е изградена от бащата на ищцата, като същата е
разположена в неговия имот. Оградата е в добро състояние, като по цялата й
дължина няма наклон. Излага, че ако е имало изтичане на мръсни води, то е
щяло много да мирише и да се установи.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на
водения от ищцата свидетел М. М. К.. Същият сочи, че знае къде живеят Д. и
баща й. Излага, че миналата година чистили заедно двора от замърсяване.
Източник на същото били съседите от северната страна. Боклуците били
пръст, фекалии, тоалетна хартия, камъни, свлачища от водата. Свидетелят
сочи, че дворът на тези съседи е сметище, което те не чистят. Сочи, че
съседите изсипвали боклуци в двора си, а тъй като той е по-висок от този на
ищцата, боклуците започвали да падат от техния двор към двора на Д.. К.
твърди, че боклуците били толкова много, че започвали да падат през
оградата, след което дъждовната вода ги разнасяла из двора на ищцата. Сочи
още, че ищцата не води децата си често, защото дворът е пълен с нечистотии
и не желае да поставя децата в тази опасност. Излага още, че преливането на
боклуци и вода в двора пречи и за отглеждането на селскостопански култури.
При повторен разпит на свидетеля същият излага, че в двора на
ответниците няма септична яма, а водата по ВиК тръбите се стича вътре в
двора. При предявяване на снимков материал от изготвената СТЕ, свидетелят
посочва тръба, по която според него се стича мръсна вода в двора на
ответниците и от там в двора на ищцата. Тръбата представлява строителен
материал, като е разположена върху самия терен и двата и края не са
свързани към къщата. Видно от снимките и от изложеното от вещото лице,
тази тръба е просто оставена в двора.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Правото на собственост е абсолютно и неограничено вещно право,
което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствената на ищеца вещ, а собственикът не е длъжен да
търпи каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие,
поради което всяко пряко или косвено въздействие върху вещта на
собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява
правото си. Един от начините на защита на правото на собственост е
гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да
прибегне към използването на гражданскоправните искове за защита на
правото на собственост. Тези петиторни искове по действащото право са:
ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС,
5
конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124 от ГПК.
Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на
породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта,
предмет на това право по време на спора.
Искът, с който е сезиран настоящия съдебен състав, е с правна
квалификация чл. 109 от ЗС, т. нар. негаторен иск /actio negatoria –
отрицателен иск/. Накърнените вещни права, които са обект на защита на
негаторният иск, не са предмет на делото, а имат значение за основателността
на иска по чл. 109 ЗС, но те остават вън от предмета на делото /по тях съдът
се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални
правоотношения/ и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността или друго ограничено
вещно право, предоставя правна защита на правото на собственост срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика. С
предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде
преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на
делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта.
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по предявения
негаторен иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС, ищцата следа да докаже
по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на петиторния
осъдителен иск: 1./ че е титуляр на правото, чието упражняване се смущава от
поведението на ответниците; 2./ неоснователността на действията на
ответниците по негаторния иск; 3./ създаването на пречки за титуляра на
вещното право на собственост да упражнява правомощието си ползване в
неговия пълен обем, както и 4./ причинната връзка между пречките за
упражняване на ограниченото вещно право на ищеците и поведението на
ответниците. Ако действията на ответниците са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, както и ако въпреки неоснователността на
действията същите не създават пречки, по-големи от обикновените, на
титуляра на вещното право. Преценката за това кои въздействия са по-големи
от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В
тълувателната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 по описа за
2015 г. на ОСГК на ВКС неизчерпателно са посочени няколко примера, а
именно такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е
доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот
или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без
6
да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. Други такива случаи са например, когато действията на ответника
са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми,
които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност
за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за
запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място
или част от него.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по тези
факти, а при установяване на горното от ищците – да докажат своите
дилаторни и перемпторни възражения.
По делото не се спори, а и по несъмнен начин се установи от
представените нотариални актове, че ищцата е собственик на процесното
дворно място. Установи се още, че ответниците притежават съседно дворно
място, което е разделено с ограда от двора на ищцата.
Установи се още, че през годините ищцата е подавала сигнали до
Кметство Н. П., както и че последното е давало предписания на ответниците
незабавно да бъдат почистени натрупаните битови отпадъци по оградата
между двата имота.
Също така, от доказателствата по делото се изясни, че при извършена
проверка от страна на Кметство Н. П. по повод жалба на ищцата по
настоящото дело, към 09.05.2023г. в дворното място на ответниците не е
констатирано наличие на боклуци и дворът е почистен.
Същото се установява и от заключението на вещото лице по
допуснатата по делото СТЕ. При оглед на място вещото лице е констатирало,
че в двора на ответниците и в двора на ищцата няма боклук, изразяващ се в
домакински вещи или оборски тор. Констатирано е още, че процесната ограда
между двата двора е изградена от бащата на ищцата, като същата е
разположена в нейния имот. Оградата е в добро състояние, като по цялата й
дължина няма наклон. Не се е установило и изтичане на мръсни води от двора
на ответниците към двора на ищцата.
Предвид това следва да се приеме, че по делото не се установява
извършването на нито едно от твърдените от ищцата неоснователни действия
от страна на ответниците. Напротив, стана ясно, че оградата между двата
имота е здрава и не е наклонена по цялата си дължина. До нея няма никакви
боклуци и отпадъци, които да я притискат и накланят, или които да падат
през нея в двора на ищцата.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. М. К., тъй като същите
противоречат на всички останали събрани в процеса доказателства. Същият
излага, че боклуците в двора на ответниците са пръст, фекалии, тоалетна
7
хартия, камъни, свлачища от водата, както и че дворът на тези съседи е
сметище, което те не чистят. Нито едно от тези твърдения не се потвърди в
настоящия процес, а напротив, установи се че в двора на ответниците няма
никакви боклуци. Нещо повече, от заключението на вещото лице се установи,
че отходната тръба на мръсния канал на ответниците влиза в попивна
септична яма, а водата от него не се излива на двора и впоследствие да се
стича в двора на ищцата.
Не без значение за недостоверността на показанията на свидетеля е и
вторият разпит на същия, при който свидетелят посочва тръба, по която
според него към двора на ищцата се стичат мръсни води от къщата на
ответниците. Следва да се обърне внимание, че посочената от свидетеля
тръба дори не е свързана с къщата на ответниците, а представлява удължена и
неизползвана тръба, която просто е оставена да лежи на двора.
Анализът на доказателствата по делото обосновава категоричен извод,
че ответниците не са извършили нито едно от неоснователните действия,
които ищцата твърди, че пречат на спокойното упражняване на правото на
собственост на имота й. Респектвино следва да се приеме, че не са налице
пречки за титуляра на вещното право на собственост да упражнява
правомощието си ползване в неговия пълен обем, не е налице причинната
връзка между пречките за упражняване на ограниченото вещно право на
ищцата и поведението на ответниците, а всичко това обуславя заключението
за неоснователност на предявения петиторен иск по чл. 109 от ЗС.

Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците
имат право на репариране на сторените от тях разноски в процеса. Същите не
претендират присъждането на такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.

Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. П. с ЕГН ********** , с адрес: гр. Б.
***, действаща чрез своя баща К. Г. П. с ЕГН **********, чрез адвокат П. В.-
П., срещу П. С. Х. и Г. К. Х. , двамата с адрес с. Н. П., ***, иск с правно
основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да се въздържат от
посегателства над имота на ищцата, изразяващи се в описаните в
обстоятелствената част на иска действия по замърсяването му с битови,
8
отходни и строителни отпадъци, като преустановят замърсяването, както и да
премахнат вече направените такива, вкл. да възстановят в първоначалното
състояние бетонна ограда (пояс), находяща се между имота на ищцата и този
на ответниците, на основание чл. 109 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9