Решение по дело №769/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „ФРЕШ ПМ“ ООД, БУЛСТАТ **, със седалище гр. Варна, подадена чрез адв. Ж., против решение № 251 от 14.02.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110202114/2022г., по описа на ВРС, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2100003/15.09.2021г. на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна, с което на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 900 лева, на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 414 ал.1 от КТ, като е намален размера на наложената „имуществена санкция“ от 1 900лв. на 1 500 лв. С решението са присъдени разноски в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 95 /деветдесет и пет/ лв. и в полза на „Фреш ПМ “ ООД, сумата 101 / сто и един / лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението на Районният съд е неправилно, постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, при нарушение на материалния закон като се прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за отмяна решението на ВРС и постановяване на ново по същество, с което се отмени процесното НП. Претендира разноски за двете инстанции, съобразно представените доказателства.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съществото на спора отправя искане решението на ВРС, като правилно, законосъобразно и мотивирано да бъде оставено в сила. Отправя искане за присъждане на разноски представляващи юрисконсулстско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Съгласно чл.63в, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. От фактическа страна ВРС е установил, че на 10.08.2021 г., служители на ДИТ – Варна извършили проверка в супермаркет „Ф.-Е.1000“ в к.к. “Златни пясъци“, комплекс „Червен рак“, до хотел „Ерма“, стопанисван от „Фреш ПМ“ ООД, в хода на която били изискани необходимите за нейното провеждане документи. Установило се, че с правилника за вътрешния трудов ред е било въведено сумирано отчитане на работното време за целия персонал, като били въведени работни смени съответно две осемчасови работни смени – от 08.00ч. до 16.30ч. и от 16.00ч. до 00ч., и две седемчасови работни смени- от 08.00ч. до 16.00ч. и от 14.00ч. до 22.00ч. При проверка на представен месечен график / присъствена форма за м.юли и м.август 2021г., било установено, че А. С който работел на длъжност „помощник магазин“, е полагал труд от 29.07.2021г. до 04.08.2021г. без да ползва почивен ден. По този начин не му била осигурена непрекъсната междуседмична почивка от най-малко 36 часа. Констатациите от проверката били обективирани в Протокол № ПР 212666/08.09.2021г., и били дадени предписания. За горното нарушение бил съставен АУАН срещу дружеството, квалифицирано като такова по чл.153 ал.2 от КТ. Било прието, че то е извършено на 04.08.2021г., когато Се следвало да ползва седмична почивка. При предявяването на акта възражения не били направени. Такива постъпили в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН като било посочено, че Сне е бил на работа на 31.07.2021г. и на 01.08.2021г., тъй като е пътувал до гр.М, за да си изкара медицинско свидетелство - удостоверение от ОМЦ-М ЕООД, че е психично здрав, необходимо за записването му във ВСУ „Черноризец Храбър“. Било посочено, че документът е бил получен от свидетеля на 02.08.2021г., който с личният си автомобил се е върнал обратно и в 16.00ч. на 02.08.2021г. е застъпил втора смяна на работа в супермаркета. Тази промяна не била отразена в графика, поради натоварването в летния период. Към възраженията била приложена и саморъчно изготвена от Сдекларация, в която били описани обстоятелствата, изложени във възражението. С мотивирано становище възражението било прието за неоснователно. Въз основа на акта било издадено и процесното НП. ВРС кредитирал отчасти показанията на св.С тъй като противоречали на останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят посочил, че в периода, описан в постановлението, не е бил на работа последния ден на м.юли 2021г. и първия ден на м.август 2021г., като е бил в гр.М, за да подаде и респективно да получи документ от психодиспансера, необходим му да се запише във ВСУ „Черноризец Храбър“. С категоричност свидетелствал, че е трябвало да получи лично удостоверението и го е направил на 02.08.2021г., като същия ден се е върнал и е отишъл на работа. Свидетелят посочил още, че обичайно в началото на месеца се запознава с графика, по който трябва да работи и полага подпис в него. За конкретния случай заявил, че се е обадил на управителя на дружеството по телефона.

За да измени процесното НП въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По същество е приел, че описаното в акта и наказателното постановление нарушение се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че определено към минималния размер наказание се явява справедливо и съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.

Не се спори, че касаторът е субект на ангажираната отговорност и поведението му е преценено като неправомерно. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление са проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства и се установяват по недвусмислен и категоричен начин.

Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП. Административнонаказващият орган е определил правилно, че следва да се ангажира административно наказателната отговорност на дружеството, нарушението е подробно описано от фактическа страна, както и нарушените правни норми, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички съставомерни признаци, изложени са относимите правни норми, като по този начин не само, че не е ограничено правото на защита на нарушителя, а е гарантирано в максимална степен. Ясно е посочено кога е извършено нарушението, мястото, както и описанието на нарушението и доказателствата, които го установяват.

Санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и в настоящия случай, нарушението е установено по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Достоверността на представените графици, въз основа на които е установено нарушението не е опровергана. Правилно ВРС не е кредитирал показанията на св.С за това че не е полагал труд на 31.07.2021г. и на 01.08.2021г., тъй като от една страна с категоричност противоречат на представените в хода на проверката от работодателя графици за работа и присъствени форми, в които тези дни са посочени като работни за С. От друга страна показанията му, че е пътувал до гр.М, за да се снабди с удостоверение за психическа годност, което представил във ВСУ „Черноризец Храбър“ при записването си, се опровергават от приобщения по делото отговор от университета. В този изложения смисъл правилно ВРС не е кредитирал показанията на св.Св тази им част, както и представените копия от графици за м.юли и м.август 2021г. При тези фактически установявания наетото лице е работило без да са спазени изискванията за осигуряване на седмична почивка не по-малко от 36 часа. Изложеното в съдебно заседание пред настоящата инстанция от процесуалния представител на касатора, че св.Се „излъгал” управителя на дружеството за повода на посещение в гр.М съдът следва да отбележи, че по аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт. В този смисъл, какво е предал Скато информация на управителя на дружеството П е ирелевантно за спора. В случая А. Се разпитан в качеството му на свидетел и на основание чл.290 от НК предупреден за предвидената наказателна отговорност.

За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил налагане на административно наказание - имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Правилно въззивният съд е приел, че размера на наложеното наказание е необосновано завишен. В хода на производството не са събрани доказателства, установяващи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка ВРС е достигнал до законосъобразния извод, че следва размера на наложената имуществена санкция от 1900 лева, да се намали в рамките на минималния предвиден от закона размер от 1500 лева, който съответства на тежестта на допуснатото административно нарушение, с което се осъществяват изцяло целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. Така определената от ВРС имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева е справедлива, съобразявайки, че нарушението е за първи път и би изпълнило целите на наказанието да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.

С оглед горното, настоящият състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в, ал.1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора е неоснователно направеното от касатора искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че касатора следва да бъде осъден да заплати такива на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120лв. и като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в Наредбата размер.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251 от 14.02.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110202114 по описа на ВРС за 2022г.

ОСЪЖДА „ФРЕШ ПМ“ ООД, БУЛСТАТ **, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя П.С.П, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: