Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 38
28.02.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши
съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1983 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Етажната собственост в комплекс „Галерия“,
с адрес: град Обзор, улица Славянска № 2б, община Несебър, представлявана от
Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост П Д, чрез адвокат Станислава
Стоева – с пълномощно от първата инстанция (л. 88), против Решение № 173 от 03.09.2019
по гр. д. № 905/2018 г. на Районен съд – Несебър в ЧАСТТА, с която са отменени като незаконосъобразни решенията
на Общото събрание на Етажната собственост в комплекс „Галерия“, с адрес:
град Обзор, улица Славянска № 2б, община Несебър, представлявана от
Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост П Д, проведено на 07.08.2018 г. и обективирани в протокол
от проведеното общо събрание, а именно: по т.
4 от дневния ред: „Общото събрание прие предложения план „Ремонти“; по т. 6 от дневния ред: „Общото събрание
избра за членове на Управителния съвет на Етажната собственост на комплекс
„Галерия“: А Т, П Д, М Д, М Х Г Д“; по т.
7 от дневния ред: „Общото събрание избира за членове на Контролния съвет на
Етажната собственост на комплекс „Галерия“: А Б, М П и М К“.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото, не е обсъдил
представените доказателства и като резултат правните му изводи са необосновани.
Твърди се, че при излагане на фактите относно провеждането на Общото събрание
(ОС) на Етажната собственост (ЕС) съдът е изложил собствени разсъждения, които
не почиват на твърденията на нито една от страните – за незаконен протоколчик
на събранието, както и за това, че протоколът бил изготвен на руски, като
нямало данни, че председателят владее руски, въпреки че лично от него ръкописно
на руски език е написано особено мнение при подписването на протокола. Намира
за неразбираеми и необосновани изложените от съда факти относно съобщаването за
изготвения протокол от ОС и относно съставянето на протокола за поставяне на
това съобщение. Счита, че съдът е постановил недопустимо решение, доколкото е отменил
взетите от ОС на ЕС решения на
основание липса на
кворум без да е бил сезиран с искане за отмяна на решенията поради липса
на кворум, тъй като ищецът изрично е заявил, че събранието е проведено при наличието
на кворум от 69,
66% идеални части
от общите части, а едва в
писмените бележки е изложил разсъждения относно липсата на кворум. Излагат се
твърдения, че ищецът изрично е заявил, че не оспорва нито пълномощните на
лицата, които са били представлявани от пълномощници, нито законността на
свикването на събранието, но въпреки
това съдът е приел, че събранието е било
незаконосъобразно, защото ищецът обявил, че
е налице кворум от 69, 66 %, въпреки че той не
председателствал събранието, а данните за кворума му били предоставени от комисия
по регистрация, каквато не била избирана от процесното ОС. Излагат се
съображения, че ЗУЕС не въвежда императивно изискване предложения от
председателя за протоколчик да бъде избран от ОС, нито пък изискване протоколът
да се води на български език. Поддържа, че
законът не поставя императивно изискване в протокола на ОС да се полагат
подписите на всички присъстващи лица за установяване на начина на гласуването
им, тъй като с подписването на протокола от председателстващия и протоколчика
отразените в него данни относно взетите решения, заедно със списъка на
присъстващите собственици и приложените към него пълномощни, дават ясен отговор
на въпроса за наличието на кворум и мнозинство, а възприемането на обратното
становище би обезсмислило оспорването на
протокола по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, тъй като във всеки един момент
собственикът на практика би упражнявал контрол върху съдържанието на протокола.
Навежда доводи, че посочването на идеалните части от общите части в квадратни
метри, а не в проценти, не представлява никакъв проблем, тъй като е възможно да
се изчисли съотношението на идеалните
части от общите части от квадратни метри в проценти, каквото са сторили лицата,
извършили регистрацията на
присъстващите на ОС. Посочва, че
срещу иманата на лицата, които са били представлявани от пълномощници, е
записано - ,,дов.“, което е руската дума
за „пълномощно“ - ,,довереность“, поради което не споделя извода на съда, че
представените пълномощни в съвкупност с протокола и списъка на участвалите не
може да установи наличието на кворум за провеждане на ОС. Намира, че съжденията на съда относно
възможността да се регистрира етажна собственост от седемте сгради нямат
отношение към предмета на спора и заявеното от ищеца в исковата молба относно
законосъобразността на ОС.
Въззивната страна моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да отхвърли иска на Р.А. за оспорване
законосъобразността на проведеното
на 07.08.2018 г. общо
събрание на етажната
собственост на комплекс „Галерия“, гр. Обзор, и да присъди
на етажната собственост направените по делото разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител на легитимирана страна, която има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Р.А.Н., който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Оспорва интерпретациите на въззивната страна относно значението на
абревиатурата „дов.“, като намира, че не са спазени императивните разпоредби на
ГПК относно употребата на чужд език в съдебното производство. Излага доводи, че
съдът не е нарушил принципите на диспозитивното и състезателното начало в
гражданския процес. Навежда аргументи относно незаконосъобразността на избора
на протоколчик и воденето на протокола на руски език. Посочва, че при
определяне на кворума не са определени правилно процентите, представлявани от
всеки самостоятелен обект, тъй като идеалните части от общите
части на всеки самостоятелен обект са изчислени за всеки блок поотделно, а не
като съотношение към площта на целия
комплекс, като е липсвало взето решение по чл. 17, ал. 4 ЗУЕС, чието
вземането е било включено като т. 3 в дневния
ред на ОС
на ЕС, проведено на 13.08.2019 г.
Излага конкретни и подробни съображения в подкрепа на извода, че процесното ОС
на ЕС е проведено без да е правилно определен кворумът и без да е налице
необходимият кворум. Навежда конкретни доводи, че срещу много от имената на отсъстващите
собственици има само подпис без
да е указано от кого се представляват с
пълномощни, от което
не може да се
разбере дали тези собственици присъстват лично, или са представлявани от
упълномощени лица. Посочват се аргументи в подкрепа на извода на съда за
допуснато нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, тъй като в протокола от ОС не е отразено кой от собствениците как е
гласувал по отделните точки от дневния ред.
Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивната етажна собственост се
представлява от адвокат Стоева, която поддържа въззивната жалба. В пледоарията
си по същество излага доводи, че съдът е отменил решенията на общото събрание
на непредявено основание, тъй като в исковата молба не е поставен въпросът за
кворума при откриване и провеждане на общото събрание, а освен това общото
събрание е било проведено при кворум в съответствие с изискванията на закона.
В съдебно заседание въззиваемият се явява лично и поддържа
отговора на въззивната жалба. Пледира, че на две места в исковата молба е
посочил пороци по повод неправилното определяне на кворума. Изтъква, че при
първата проверка на кворума по предложение на председателстващия общото
събрание кворумът е бил 64, 50 %, а по
делото не са представени доказателства, че при вземане на решенията кворумът е
бил над 64, 50 %.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съдът счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно. Съображенията за това са следните:
Неоснователни са наведените с въззивната
жалба оплаквания, че съдът
е постановил недопустимо решение, доколкото е отменил взетите от ОС на ЕС
решения на основание липса
на кворум без да е бил сезиран с
искане за отмяна на решенията поради липса на кворум, тъй като ищецът изрично е
заявил, че събранието е проведено при
наличието на кворум
от 69, 66 % идеални части
от общите части, а едва в писмените бележки е изложил разсъждения
относно липсата на кворум. С исковата молба са изложени твърдения, че кворумът
при провеждане на ОС е бил „манипулиран“ поради наличието на конкретни пороци
във връзка с представителството на етажните собственици в ОС. Посочено е, че
участието на определение лица в комисията по преброяване на гласовете е
поставило под въпрос коректността на проверката на кворума, който постоянно е
бил манипулиран. Твърди се също, че при
гласуване на т. 6 и т. 7 от дневния ред, когато се е стъмнило, много от
участниците в ОС са си тръгнали, но при отчитане на резултатите кворумът се е
оказал същият като в началото на събранието. В исковата молба са наведени
твърдения и за други допуснати нарушения при провеждане на ОС, но ищецът е
посочил, че основният и най-съществен порок, водещ до незаконосъобразност на
взетите решения, е свързан с удостоверяване на необходимия кворум за провеждане
на ОС и вземане на решения. В исковата молба действително се твърди, че след
приключване на регистрацията на присъстващите собственици и представляваните с
пълномощно отсъстващи собственици Р.А. (ищецът) в качеството му на председател
на УС на ЕС е обявил, че по данни на групата за регистрация на ОС са представени 69, 66 % идеални части
от общите части на ЕС и на основание чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание е
законно и може да взима решения по всички точки от дневния ред. Това обаче не
следва да се тълкува като признание от страна на ищеца, че е бил налице
законоустановеният кворум, а като изложение на фактическата обстановка относно
откриването на ОС. От представения по делото протокол от провеждане на ОС се
установява, че при откриване на ОС ищецът действително е направил изявление, с
което е съобщил на участниците, че по данни на групата за регистрация на ОС са
представени 69, 66 % идеални части от общите части в ЕС. Това изявление обаче
има удостоверителен, а не диспозитивен характер, доколкото председателят на УС
не е формирал свое лично убеждение относно наличието на законоустановения
кворум, а е само е съобщил на участниците тази информация, която му е била
предоставена от формираната комисия по регистрация, в която той не е участвал.
По изложените съображения съдът намира, че съдът е бил надлежно сезиран с искане
за отмяна на процесните решения на ОС на ЕС поради липса на кворум, т. е. не е
налице нарушение на диспозитивното начало, довело до постановяване на
недопустим съдебен акт.
Несъстоятелни са доводите на въззивната
ЕС, че общото
събрание е било проведено при кворум в съответствие с изискванията на закона.
От представения по делото протокол от провеждане на ОС се
установява следната фактическа обстановка относно наличието на кворум.
Процесното ОС на комплекс „Галерия“ в гр. Обзор, е било свикано на 07.08.2018
г., в 10:00 ч., като регистрацията на участниците е започнала в 09:00 ч. В
11:25 ч., след приключване на регистрацията на присъстващите собственици и
проверка на дадените пълномощно от отсъстващи собственици, Р.А. в качеството му
на председател на УС на ЕС е обявил, че по данни на групата за регистрация на ОС са представени 69, 66 % от идеалните
части от общите части на ЕС на комплекса. Докато ОС е избирало членове на
комисия по преброяване на гласовете, е било констатирано, че собственикът Е.
Князева е напуснала събранието. При обявяване на резултатите от гласуването за
избор на протоколчик председателстващият ОС е направил забележка към комисията
по преброяването, че цифрите не правят 100 %, а собственикът Наянов е предложил
да се гласува недоверие на преброителите. В 13:00 ч. председателстващият ОС
Робърт Боор е изразил съмнение относно коректността на сметките на комисията и
е изискал преизчисляване на кворума. След извършена проверка е било
констатирано, че наличният кворум е 64, 50 % от идеалните части от общите части
на ЕС в комплекса. След това ОС е продължило с избор на протоколчик и гласуване
на точките от дневния ред.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се провежда, ако
присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост. По делото не се твърди и
не се установява ОС да е било проведено при условията на чл. 15, ал. 2 или ал.
3 ЗУЕС. От протокола от ОС се установява, че при вземане на решенията обявеният
кворум е бил под законоустановения минимум от 67 % от идеалните части от общите
части на ЕС. По делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че при провеждане на ОС е бил налице законоустановеният кворум. От
представения по делото списък на присъстващите на ОС, съпоставен с нотариалния
акт на ищеца, се установява, че в него етажните собственици не са представени с
притежаваните от тях идеални части от общите части в ЕС в комплекс „Галерия“,
което прави невъзможно извършването на надлежна проверка относно представените
идеални части от общите части на ЕС, а оттам и относно наличието на кворум при
провеждане на ОС на ЕС на комплекс „Галерия“. Ето защо съдът намира, че
съобразно разпределената доказателствена тежест ответната ЕС не е установила
законосъобразното провеждане на ОС от 07.08.2018 г., поради което предявеният
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС се явява основателен по отношение на
взетите решения по т. 4, т. 6 и т. 7 от дневния ред.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
При този изхода на делото въззиваемият има право на
разноски, но същият не е поискал присъждането им и не е представил
доказателства за извършването им, поради което не следва да му се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
173 от 03.09.2019 по гр. д. № 905/2018 г. на Районен съд – Несебър в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ. 1. 2.