Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. Пловдив, 18.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на
секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Велина
Антонова НОХД /В/ № 197 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане
от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за
възобновяване на наказателното производство по делото, като в искането са били
релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК. Изложени са били и аргументи в подкрепа на претендираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от НПК, а именно
за нарушение на материалния закон, процесуалните правила и явна несправедливост
на наложеното наказание. Иска се възобновяване на производството по делото,
приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното
решение, с което е била потвърдена осъдителната присъда и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание пред настоящия съд се
поддържат наведените доводи от страна на адв. С.К.– защитник на подсъдимия.
Осъденият, в хода на съдебните прения, изцяло
поддържа доводите на своя защитник.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че релевираните
доводи не намират опора в данните по делото и разпоредбите на материалния и
процесуалния закон.
В последната си дума осъденият заявява, че
предоставя на съда да реши.
Настоящият съд намира, че искането на М. за ревизия на НОХД № 241/2018 г. и
ВНОХД № 401/2018 г. по реда на възобновяването е внесено на 25.03.2019 г.,
поради което е процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално
легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт,
подлежащ на възобновяване, съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1
от НПК в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото
лице.
Разгледано по същество, обаче, е неоснователно.
С присъда № 62 от 20.06.2018 г. по НОХД № 241 от 2018 г. по описа на
Районен съд – Хасково Г.З.М. е бил признат за виновен за престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание
при условията на чл. 54 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда М. е бил признат за виновен в извършването и на престъпление
по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което му е била наложена кумулативна санкция по
чл. 54 и чл. 57, ал. 2 от НК –една година лишаване от свобода и глоба от 500
лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК първият съд е определил на подсъдимия едно
общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим, като към него е присъединил
различното по вид наказание глоба от 500 лева.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е кумулирал намиращите
се в реална съвкупност предходни осъждания на М., като му е определил общо
най-тежко наказание от три години лишаване от свобода за престъпленията, за
които е бил осъден по ВНОХД № 1389/2016 г. на РС – Хасково, ВНОХД № 393/2017 г.
на ОС – Хасково, като на основание чл. 25, ал. 4 от НК е постановил наказанието
да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 3 от НК е
присъединил и наказанието глоба от 5000 лева, което му е било наложено по НОХД
№ 393/2017 г. Присъдата е била обжалвана от Г.М. и неговия защитник пред ОС –
Хасково, който с решение № 128 от 31.10.2018 г. я е изменил в частта й по чл.
25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като сам е групирал наказанията, наложени на
А. с присъдата по НОХД № 1389/2016 г. и определението по НОХД № 393/2017 г. на
ОС- Хасково, като определил на осъдения едно общо най-тежко ефективно наказание
от три години, към което присъединил глобата от 5 000 лева.
В останалата си част присъдата на първата инстанция е била потвърдена, като
решението на въззивния съд влязло в законна сила на 31.10.2018 г.
Оплакванията на осъдения за съществено нарушение на
процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства не
намират подкрепа в данните по делото, тъй като съдилищата по същество са
изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона. Въззивната
инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първия съд,
както и извършения от нея анализ на доказателствената маса. Инстанциите са мотивирали актовете си съобразно изискванията на чл.
305 от НПК и на чл. 339 от НПК, като са обсъдили подробно инкриминираните деяния,
включително и от субективна страна. Даден е бил отговор на всеки един от
изтъкнатите от молителя доводи и възражения, като изрично е било коментирано и защо не са били възприети. Всичко това е било сторено
прецизно и изчерпателно по отношение на всеки един от аргументите, наведени пред
първия и пред въззивния съд. От вниманието на инстанциите не са убягнали
доводите на защитата за несъставомерност на двете престъпления във връзка с
претенции на М., че притежавал валидно издадено в Т. свидетелство за управление
на МПС. Всички тези обстоятелства са били подробно коментирани в мотивите към
присъдата /л. 51 гръб – л. 52 гръб от делото на РС/ и решението на въззивния
съд /л. 43 гръб-л. 44 гръб от делото на ОС/. Инстанциите са посочили, че за
представеното от осъдения свидетелство за правоуправление, по линия на
международното полицейско сътрудничество, е била представена информация, че в Т.
никога не е било издавано свидетелство за управление с посочения номер на името
на осъдения, а поради разликата в бланката, последното само е имитирало турско
свидетелство. Ползвали са и експертното знание на вещото лице, което
установило, че свидетелството на осъдения е неистински документ, имитиращ
турско свидетелство за управление, като подписът на водача в него също не е бил
изпълнен от М.. Обсъдили са и всички останали данни във връзка с документа и възможностите
да бъде издаден в съседната държава, за което задължителна предпоставка е
наличието на вече придобита в Б. правоспособност на водач. Инстанциите не са
подминали и обясненията на осъдения, съдържащи негови твърдения, за кратковременно
посещение на „шофьорски курс“ в Т., като преценявайки цялата доказателствена
съвкупност, са приели че се касае за проявление на тяхната двойствена природа с
изцяло защитен характер. Не са налице нарушения във формалната логика на тези
съдилища, като изводите им са били базирани на надлежно проверени
доказателствени източници. При положение, че в влязлото в сила на 06.10.2017 г.
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 163/2017 г., осъденият е
бил признат за виновен по чл. 343в, ал. 2 от НК
за управление на МПС без съответно свидетелство в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за подобно административно нарушение, но не
би било логично при извършеното на 22.10.2016 г. престъпление от
неправоспособен водач в същото време осъденият да е притежавал „издаденото му
на 07.09.2016 г. И., Т.“ свидетелство за правоуправление, поради което в
логиката на съдилищата не може да се открие претендираната непълнота и
повърхностно обсъждане на материалите. Тези доводи са били отхвърлени като
неоснователни, за което са били изложени конкретни и убедителни аргументи и
съображения в мотивите на първата и решението на въззивната инстнация. Във
връзка с горното и материалният закон е бил приложен правилно след като инстанциите са установили представеното на свидетелство,
което се явява неистински официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 и т. 6
от НК, съставено от неустановено лице на неустановена дата и място, което само е
„имитирало“ официален документ – турско С.., ползвано съзнателно пред
полицейските служители в хода на извършената проверка на М. като водач на МПС,
наказан преди по-малко от година по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за правоуправление.
По повод останалите доводи на осъдения, свързани с
произнасянето на първата инстанция по кумулацията на наказанията, наложени за
намиращите се в реална съвкупност наказания по предходни осъждания на М., при все да е било допуснато объркване от страна
на първата инстанция при произнасянето й по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на осъжданията в кумулативната група, то е било отстранено с
решението на въззивния съд, като присъдата е била изменена.
Няма как да бъдат коментирани доводите на осъдения пред
съда по възобновяване, че към момента на деянията, разполагал с валидно
издадено английско свидетелство за правоуправление. Такива факти изобщо не се
съдържат в кориците на делата на инстанциите по фактите, нито пък релевираното
за първи път пред съда по възобновяване голословно твърдение на осъдения, че
притежава валидно издадено във В. свидетелство за правоуправление на лек
автомобил, може да представлява касационно основание.
Наведените доводи за явна несправедливост на наложените
наказания, е било мотивирано с доводи за противоречия в мотивите на въззивния
съд по отношение на това дали деянията са се намирали в изпитателния срок на
предходни условни наказания на дееца. Тези аргументи не намират опора в
материалите по делото и не могат да бъдат споделени. Ясна е волята на
въззивната инстанция по така отчетените въпроси, че деянието се явява извършено
в изпитателния срок на предходни осъждания на М.. Наказанията също така не
могат да се приемат за явно несправедливи, особено след като е било отчетено,
че преди процесните престъпления М. е бил осъждан още пет пъти за разнообразни
престъпления, включително и за такива в сферата на транспорта, в това число два
пъти за управление на МПС като неправоспособен водач в едногодишния срок от
наказването му по административен ред /осъжданията по НОХД № № 1389/2016 г. и
163/2017 г./, и два пъти за управление на МПС с престъпна концентрация на
алкохол в кръвта /осъжданията по НОХД № № 894/2008 г. и 467/2011 г./.
Във връзка с всичко гореизложено искането за
връщане на делото за ново разглеждане не би могло да се уважи, тъй като липсва
каквото и да е било основание да се допусне, че резултатът след ново
разглеждане би бил по-различен от дадения с присъдата и решението на окръжния
съд. Процесуалната дейност на съдилищата не е била опорочена и не са налице
претендираните съществени процесуални нарушения, които да обуславят
възобновяване на наказателното производство в хипотезите на чл. 425, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК.
Настоящата инстанция не установи релевираните съществени процесуални нарушения, които да
обуславят възобновяване на приключилите дела в хипотезите на чл. 425, ал. 1, т.
1 от НПК, поради което Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г.З.М. за
възобновяване на ВНОХД № 401/2018 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е била
изменена присъдата по НОХД № 241/2018 г. на Районен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: