№ 1882
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330203241 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/
№ 20-0432-000501 от 15.06.2020 г., издадено от Началник 01 РУ към ОД на
МВР Пловдив, с който на С. И. Д. ЕГН: ********** с адрес гр. Г., ул. „Н. В.“
№ *, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично, не изпраща и
представител. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е взела становище, като моли да бъде потвърдено НП
като законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави
възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в
1
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не се представлява в съдебно заседание и не претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок,
от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 28.02.20 г. от актосъставителят, младши полицейски инспектор при 01
РУ при ОДМВР – Пловдив, С. И. К. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ против С. И. Д. за това, че на същата
дата около 13. 00 часа в с. Марково, обл. Пловдив на ул. „Плиска“ до № 13 в
посока с. Първенец управлявал мотопед с неустановена марка с рама
№******************, които не е бил регистриран и без регистрационни
номера. Не носел (не представя) СУМПС и КТ към него. Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на
разпоредбите на чл. 140, ал. 1 и чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
По случая била образувана Прокурорска преписка № 3459/2020 г. по описа
на Районна прокуратура – Пловдив за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С
Постановление от 15.05.2020 г. прокурорът отказал да образува досъдебно
производство, като изпратил делото на Началник на 01 РУ при ОД МВР –
Пловдив, за преценка административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Въз основа горното било издадено обжалваното наказателно
постановление с което на С. И. Д. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приложени по делото писмени доказателства и от показанията на
младши полицейски инспектор С. И. К. - актосъставител. Същият, разпитан в
хода на съдебното заседание потвърждава авторството на акта, като твърди да
2
не си спомня конкретния случай. Съдът намира за разбираемо, с оглед на
изминалото време от съставянето на АУАН актосътавителят да не си спомня
за случая. Въпреки това потвърждава, че АУАН действително е съставен от
него. Имайки предвид създадена оборима презумция за доказателствената
сила на съставените актове за установяване на административно нарушение
предвидена в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и това, че в случая не бяха събрани
доказателства, които да оборят фактите, описани в него. Съдът намира
описаното в НП нарушение (включително по отношение на правната му
квалификация – описаната в НП нарушена законова разпоредба и санкционна
норма, визираща състава на административното нарушение, съответстват на
извършеното от жалбоподателя и описано в НП деяние) и авторството му
(извършването му от жалбоподателя) за доказано.
След запознаване с наказателното постановление съдът намира, че същото
отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като издадено от компетентен
орган, притежаващи нужните правомощия за това действие, съгласно така
представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. При издаването на наказателното постановление не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание, санкция на жалбоподателя. Същото наказателно постановление
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – за това
че на 28.02.2020 г. около 13, в около 13. 00 часа в с. Марково, обл. Пловдив на
ул. „Плиска“ до № 13 в посока с. Първенец управлявал мотопед с
неустановена марка с рама №*****************, който не е бил регистриран
по надлежния ред и без регистрационна табела по пътищата отворени за
обществено ползване.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че в наказателното
постановление липсва пълно, точно и ясно изложение на твърдяната
фактическа обстановка. Последното твърдение е бланкетно и не може да бъде
коментирано от съда. В наказателното постановление съвсем ясно е посочено
място и датата на извършване на нарушението, както и в какво се изразява
3
същото.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата, за така описаното
нарушение е предвидено административно наказание - лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер,
като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни
обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Следва още да се отбележи, че същото
деяние е дори криминализирано съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от
НК, от което е видно, че подобен тип деяния не могат да бъдат определени
като такива с незначителна обществена опасност, независимо от вида на
превозното средство.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя на
въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е била представлявана от
юрисконсулт или друг представител и не е направила искане за присъждане
на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
4
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 20-0432-000501 от
15.06.2020 г., издадено от Началник 01 РУ към ОД на МВР Пловдив, с който
на С. И. Д. ЕГН: ********** с адрес гр. Г., ул. „Н. В.“ № *, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5