Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Пазарджик,15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание
на седми януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното
от районен съдия Харизанова гр.д.№3189 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град Пазарджик,
ул.“Св.А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н. ищцата И.Р.С. –Б. с ЕГН ********** *** твърди, че е работела в
ответната болница по трудов договор, сключен на 29.05.2018г. Твърди , че със
Заповед №4 от 04.02.2019г. трудовия и договор е прекратен на основание чл.327,
ал.1т.2 от КТ- поради неплащане на трудовите и възнаграждения . Твърди се, че и
се дължи обезщетение по чл.221 от КТ поради прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие. Базата за това обезщетение е последното
получено брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2018г в размер на
2 280 лв. Твърди, че не и е изплатено трудово възнаграждение за месец
ноември и месец декември 2018г и за месец януари 2018г по 1 769.24 лв. месечно като чиста сума
за получаване или общо за трите месеца трудово възнаграждение в размер на 1 769.24лв.Моли
се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата дължимото трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2018г и
януари 2019г в общ размер от 5 307.72 лв. и обезщетение по чл.221 от Кт в
размер на 2280 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума. Претендират се
сторените по делото разноски . В подкрепа на твърденията се ангажират
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който исковете не
се оспорват по основание, а само по размер.Цитира се решение №166 от 25.02.2010г. по
гр.д.№220/2009г на ВКС, според което
може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от
чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки, като в решението следва да е ясно дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение или чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък
и осигурителни вноски. Въпреки посочената съдебна практика прави възражение, че
работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово
възнаграждение, представляваща дължими от него данък върху общия доход и
осигурителни вноски. Според
ответника ищецът претендира брутния
размер на трудовото възнаграждение за времето от месец ноември 2018г до месец април 2019г., но дължимите
данъчни и осигурителни вноски са направен от работодателя. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание
производството по делото е прекратено в частта,в която са предявени претенции
за заплащане на трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2018г и
януари 2019г.Ищецът поддържа иска си по чл.221 от КТ.
В съдебно заседание
ответникът не изпраща представител и не изразява становище по исковете.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а
се установява и от представените по делото писмени доказателства/ трудов
договор№14 от 29.05.2018г../, че за периода от 04.06.2018г. до 04.02.2019г.. ищцата
е работила при ответника като е заемала длъжността „лекар“с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 2000 лв., платимо на 30-то число на
месеца, следващ месеца на полагане на труда при пълно работно време -8 часов
работен ден.
Със Заповед№4/04.02.2019г на
управителя на ответната болница трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ , считано от 04.02.2019г.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните.Вещото лице заключава, че брутното трудово възнаграждение за месец
януари 2019г е в размер на 2 280лв.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.221 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в
хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ/ работодателят забави плащането на
заплатите/, какъвто е настоящия случай работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие
– при безсрочно трудово правоотношение .Срокът на предизвестието / съгласно
чл.326 от КТ/ при прекратяване на безсрочен трудов договор/ какъвто е този
между страните по спора/ е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг
срок, но не повече от 3 месеца. Липсват данни, а и твърдения страните да са
се възползвали от дадената им правна възможност, поради което
съдът приема , че в конкретния случай е приложим законовия регламент от 30 дни.
Установи се, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ
месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение и което БТВ е базата
според чл.228, ал.1 от КТ за определяне
на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 2 280 лв. / в какъвто размер е и исковата
претенция/.
Ето
защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен като следва да се
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2 280 лв. , представляваща
обезщетение по чл.221 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба 06.08.2019г до окончателното изплащане
на сумата.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78 ,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 950лв. разноски по делото.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 91.20 лв. и
сумата от 140 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н.
Н. да заплати на И.Р.С. –Б. с ЕГН ********** *** на основание чл.221, ал.1 от КТ сумата от 2 280лв., представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на
основание чл.327, ал.1т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба -06.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ОСЪЖДА МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н.
Н. да заплати на И.Р.С. –Б. с ЕГН ********** *** сумата от 950лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н.
Н. да заплати в полза на Районен
съд-Пазарджик държавна такса в размер на 91.20лв. и сумата от 140 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: