РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110200856 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на СТ. В.
СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Силистра, ул. „Цар Шишман“, № 27, ет.3, ап.8,
депозирана чрез адвокат В. В., АК Силистра против Наказателно постановление №
20-0819-004867 от 15.12.2020 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД
на МВР, с което му е наложено: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.
С жалбата се излага несъгласие с фактическите констатации както по акта, така и
вписаните в наказателното постановление, като се оспорва тяхната доказателствена
сила. Сочи се, че евентуалното местопроизшествие не е запазено. По нарушението,
вменено по т.2 от атакуваното наказателно постановление се сочи, че не са възниквали
разногласия относно обстоятелствата за възникването на ПТП и поради факта, че
двамата водачи не са общували в нито един момент. С тези и с други аргументи се иска
цялостна отмяна на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в първото и
второто заседание и се представлява от процесуален представител, адв.В., който
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. В пренията си по съществото на
делото, излага пространни съждения за наличие на основания за отмяна на НП, като
1
претендира присъждане и на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен
процесуален представител- юрисконсулт, който счита, че АНП е проведено правилно и
законосъобразно. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят СТ. В. СТ. е правоспособен водач на МПС за категории „А“,“В“ и
“АМ ” от 1991г.. На 21.11.2020 г. той управлявал лек автомобил марка „БМВ“ модел
„740“ с рег.№ В0005СА, собственост на "Риволи Транс" ООД клон Варна. Около
17.00ч. се движел с горепосочения автомобил в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“, в
посока к.к. „Златни пясъци“. В автомобила на пасажерската седалка пътувал синът му
св. С.С. / на 16г./, а на задната седалка били съпругата на въззивника заедно със
седеммесечната им дъщеря и св.С.К. – приятел на семейството. Възз. се движел в
лявата пътна лента, като при движение застигнал лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег.
№В 0941ВМ, управляван от св.Т.Р.. В автомобила на св.Р. пътувала като пасажер
неговата приятелка -св. С.З.. Св.Р. се движел с около 30 км./ч. като зад него се
образувала колона от автомобили. Един от тези автомобили подал звуков сигнал и св.Р.
ускорил скоростта си на движение. После задействал спирачната уредба и намалил
скоростта, след което отново ускорил и това се повторило няколко пъти.
Впоследствие, малко преди автоподлеза, посока „Пикадили парк“ той се престроил в
дясната пътна лента, след това отново преминал в лявата лента, като това наложило
възз.С. да задейства спирачната уредба. След което св.Р. отново преминал в дясната
пътна лента, а възз.С. продължил напред посока кръговото движение на „Пикадили
парк“. Св.Р. също продължил напред като на кръговото движение направил обратен
завой и се върнал към град Варна, като се позиционирал в дясната пътна лента преди
автоподлеза в посока „Пикадили парк“ и подал сигнал на тел.112, че е претърпял ПТП,
като съобщил, че е блъснат от друг водач, управляващ лек автомобил марка „БМВ с
рег.№ В0005СА. Във връзка с подадения сигнал, на място били изпратени свидетелят
К.С. и негов колега–св.К.К., които работели като автоконтрольори в Сектор ПП-Варна.
Органите на реда се осведомили за ситуацията от св.Р., който им посочил, че
виновният за ПТП водач е напуснал произшествието, като им съобщил номерът на
управлявания от него автомобил, а именно този управляван от въззивника. Посочил, че
водачът на автомобила направил опит за изпреварване от лява в дясна пътна лента,
като направил опит да намали скоростта, но не успявал и го ударил отзад в ляво, след
което без да намали и спре потеглил посока „Почивка“. Нарисувал и схема на ПТП, в
2
която изобразил маневра на лек автомобил„БМВ с рег.№ В0005СА- престрояване от
дясна в лява лента и удар с предна дясна част в задната лява на управлявания от него
лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. №В 0941ВМ. За ПТП бил съставен протокол, в
който св.К.С. изготвил схема на ПТП, в която пресъздал схемата изготвена от св.Р.. В
протокола за ПТП вписал, че по лекия автомобил„Тойота Аурис“ с рег. №В 0941ВМ
има деформация в задна броня вляво. Органите на реда направили и фотоснимки на
задната част на лекия автомобил „Тойота Аурис“.
По подадените данни за лек автомобил марка „БМВ с рег.№ В0005СА органите на
реда установили, че той се управлява от въззивника и същата вечер се свързали с него,
но последният вече бил в гр.Силистра. Поради това той бил поканен да се яви в
гр.Варна на следващия ден -22.11.2020г..
На 22.11.2020г. възз. С. пристигнал в гр.Варна, заедно със св.К., като му било
разпоредено да се яви пред р-т „БМ Залива“, до басейн „Приморски“. Там той
попълнил декларация, че е управлявал автомобила на 21.11.2020г. в гр.Варна. Били му
снети сведения, в които възз. посочил, че водачът на лекия автомобил „Тойота Аурис“
преминал внезапно от дясна в лява лента, като му препречил пътя, поради което той
задействал спирачната уредба и решил, че е избегнал удар, като продължил към
„Пикадили парк“, а водачът на „Тойота“-та го последвал без да подаде сигнал за ПТП.
На предната част на автомобилът на въззивника също били изготвени фотоснимки.
По обясненията на двамата водачи органите на реда преценили, че възз.С. е допуснал
нарушение на ЗДвП.
На същия ден – 22.11.2020г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който
били описани допуснатите от него според актосъставителя С. нарушения на чл.20, ал.2
и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Актосъставителят приел, че при движение в дясна пътна
лента и поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на
движението, възз. е блъснал движещия се пред него 'Тойота Аурис" с рег.№ В0941ВМ
в момент на преминаване от дясна в лява пътна лента. Вписал, че е настъпило ПТП с
материални щети по двата автомобила. Посочил, че водачът не изпълнил задълженията
си като участник в ПТП да остане на местопроизшествието, да уведоми службите за
контрол - с-р ПП, гр. Варна и напускал местопроизшествието. Актът бил предявен и
връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения. В АУАН
била вписана като дата на нарушенията 22.11.2020г. Малко по-късно същият ден възз.
отново бил спряна за проверка от същите полицейски служители –С. и К., които
изискали от него съставения АУАН, като св.С. извършил поправка в датата на
нарушението, като я поправил на 21.11.2020г. и се подписал.
В срока по чл.44 от ЗАНН от възз. не били депозирани възражения.
3
АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и
впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което му наложен:
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1
от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП. НП било
връчено лично на жалбоподателя на 16.02.2021г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за
нарушител/водач, протокол за ПТП, фотоснимки и др..
Съдът не кредитира показанията депозирани в с.з. от св.К.С.- по отношение на
посоченото от него, че двамата водачи са се движели един след друг в дясна пътна
лента, както и по отношение на факта, че св.Р. не е споделял да е напускал мястото на
произшествието. В тази част показанията на този свидетел противоречат на всички
останали гласни доказателства по делото, дори са в противоречие с показанията на
неговия колега-св.К., който е категоричен, че св.Р. е съобщил, че е последвал възз. до
кръговото движение. В останалата им част съдът кредитира показанията на този
свидетел.
Съдът не кредитира показанията на св.К. по отношение на факта, че между двата
автомобила е имало контакт и щетите по двата автомобила съвпадали. На първо място
служителите на полицията не са били очевидци на ПТП, а са обслужили същото, като
проверката им е приключила един ден след подадения сигнал за ПТП, когато е
установен възз. и е извършен оглед на автомобила му. На следващо място в протокола
за ПТП те не са описали обективни находки- щети от ПТП по л.а. „БМВ“, управляван
от въззивника, а единствено по автомобилът, управляван от в.Р.. От изготвените от
органите на реда и приложени фотоснимки не може да се направи извод за конкретни
обективни находки по нито един от двата автомобила, тъй като такива не са видими.
Видно от представената от възз. фотоснимка от 22.11.2020г. на предната дясна част на
автомобила му там също липсват конкретни увреждания или деформации по
превозното средство, които да го свържат с твърдяното ПТП. Нещо повече, описаната
в протокола за ПТП деформация по задна броня в ляво на автомобила на св.Р. е в
противоречие с гласните доказателства по делото- в частност с показанията на самия
Р., който в с.з. заяви, че е имал ожулвания на бронята и отстрани по вратите.
Описанието е в противоречие и с показанията на З., която сочи, че автомобилът на Р. е
бил „жулнат“, т.е. отново се изтъква наличие на ожулвания, а не деформации.Тези
конкретни увреждания- ожулвания далеч не могат да се считат за деформация, която
4
предполага изменение в структурата на конкретния детайл, докато ожулването е от
т.н.“козметични“ дефекти. Ето защо съдът не кредитира показанията на св.К. по този
въпрос. В останалата част като съответни на гласните и писмените доказателства,
съдът кредитира неговите показания.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р. и З. по отношение на
обстоятелството, че са се движели единствено в дясна лента, че не са местили
автомобила след твърдяното от тях ПТП, че не са стигнали до кръговото движение. По
отношение на тези факти показанията им са в противоречие с показанията на св.К.,
св.С.С. и с обясненията на възз., които са категорични, че автомобилът се е движел ту в
лява, ту в дясна пътна лента, както и че е направил обратен завой на кръговото до
„Пикадили парк“. Последният факт се сочи и от св.К., който е категоричен, че св.Р. е
споделил с органите на реда, че е последвал автомобила на възз. до кръговото
движение. Ето защо съдът не кредитира показанията им в посочените части.
Макар да е налично подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, предвид
факта, че св.С.К. и св.С.С. са съответно приятел и син на възз., съдът не намери опора в
останалите доказателства по делото, за да изключи априори показанията на тези
свидетели. Техните показания подкрепят обясненията на възз., че не е възприел
реализиране на ПТП, както и че по автомобила му липсват следи от такова, което се
потвърждава и от приложените фотоснимки, факти останали необорени в хода на
съдебното следствие. Ето защо съдът ги кредитира.
По делото не се събраха категорични доказателства, че между двата автомобила е
възникнало съприкосновение. По този въпрос показанията на св.Р. и св.З. са в
противоречие с показанията на св.К., св.С. и обясненията на възз. Нещо повече
посочените от св.Р. щети по автомобила му са в противоречие с отразеното от органите
на реда в протокола за ПТП. На следващо място показанията на свидетелите Р. и З. по
отношение на механизма на възникване на ПТП са противоречиви. Пред органите на
полицията Р. е посочил, че инцидента е възникнал при престрояване от лява в дясна
лента на възз., а е начертал схема в обратния смисъл, като е изобразил престрояване на
възз. от дясно-вляво, която схема е възпроизведена и в протокола за ПТП от органите
на полицията. В с.з. свидетелите Р. и З. изготвиха схема на твърдяното от тях
произшествие, като посочиха, че възз. се е престроил от лява в дясна лента. При тези
противоречия между техните показания и писмените доказателства събрани в хода на
АНП съдът не може да гради убеждение по отношение на тези факти на
предположения. Горните противоречия със схемата изготвена в хода на АНП от св.Р. и
със схемата изготвена при съставянето на протокола за ПТП идва да покаже, че както
Р., така и З. не са възприели конкретно ПТП, от една страна, а от друга потвърждава
тезата на възз. и свидетелите К. и С., че Р. се е движел ту в дясна, ту в лява лента.
5
Както бе посочено по-горе в протоколът от ПТП не са описани констатираните от
органите на реда обективни находки- щети от ПТП по автомобила на възз., като в
съдебна зала те сочат само, че се касае за такива в предната част на управлявания от
възз. автомобил и в задната част на автомобила на св.Р., както и че щетите
съответствали помежду си. И тъй като служителите на реда не са очевидци на
реализиране на ПТП и показанията им са в противоречие с протокола от ПТП,
фотоснимките към него и тези представени от възз. и с показанията на Р. и З., като
съобрази и обстоятелството, че показанията на последните двама по отношение на
механизма на твърдяното ПТП са противоречиви, съдът намира, че по тези въпроси не
може да формира изводите си на предположения.
Съдът кредитира приложените по делото писмени и веществени доказателства-
фотоснимки.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 19.02.2021г. видно
отбелязването на транспортният етикет/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
От свидетелските показания на актосъставителя С. и св.К. се установява, че същите
не са очевидци на нарушението, с оглед на което АУАН се явява съставен от
неочевидец, като вписания като свидетел по акта К., също не е очевидец, а е само такъв
по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието
на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в
6
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на
чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена, като поне един от свидетелите
да подпише акта. В случая като свидетели в акта са вписани както св.К., така и св.З.,
която безспорно е очевидец на събитията, които са реализирани. Поради това съдът
намира, че не е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление и при така изяснената фактическа
обстановка, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон се явява неправилно приложен.
С пункт първи от НП на въззивника е наложено наказание за това, че на
21.11.2020год., при управление на МПС нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП
като в резултат на това е причинил ПТП.
С АУАН и НП на възз. е предявено обвинение за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита, както
актосъставителя, така и административно – наказващият орган имат задължението да
дадат конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да
може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо
повече - законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно
съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в
НП. Със съставения акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20
ал. 2 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на
водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото
вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост. В АУАН и НП е записано, че при управление на МПС „при движение в
дясна пътна лента и поради движение с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението, блъска движещия се пред него 'Тойота Аурис" с
рег.№ В0941ВМ в момент на преминаване от дясна в лява пътна лента. ПТП с
материални щети по двата автомобила…“ Точното описание на
нарушението очертава обхвата на фактическото и юридическото обвинение против
нару шителя и е от значение не само за пълноценното реализиране на правото му на
защита, а и за правилната преценка за неговата виновност, респ. невиновност. Такова
7
именно описание липсва в процесните АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в
невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е извършено съответното
нарушение, а това реално и съществено е ограничило възможността да реализира
пълноценно правото си на защита. В случая нито в акта, нито в НП е посочено с каква
скорост е управлявал автомобилът си въззивникът. Такива факти не са установиха и в
с.з. от разпита на полицейските служители. Съгласно константната съдебна практика,
за да е налице описание на нарушението следва в обстоятелствената част да се
съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите обективни и
субективни признаци. Нарушителя се защитава срещу фактите, а не срещу правната
квалификация на нарушението, а понятието „несъобразена скорост” не е факт, а
правен извод.
На следващо место, в НП е отразено, че при така посоченото управление
в процесните дата и част и място жалбоподателят е осъществил ПТП с материални
щети. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 9 от
ЗАНН в АУАН следва да бъдат описани имената и точните адреси на лицата, които са
претърпели имуществени вреди. Както в АУАН, така и в НП липсват данни относно
обстоятелствата посочени по-горе - липсват данни за кого са настъпили материалните
щети, а единствено се сочи, че са по двата автомобила. Липсват факти, чия собственост
е посоченият л.а. „Тойота“.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН
представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП поради
процесуална незаконосъобразност.
Воден от задължението си за цялостна проверка на обжалвания акт съдът счита за
нужно да обсъди и неговата материално - правна законосъобразност и обоснованост:
Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в
разпоредбата на § 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е
определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази
дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно, е необходимо да е настъпил
противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните
8
по делото доказателства, не бяха събрани безспорни и категорични доказателства,
които да установят, че именно въззивникът , с управлявания от него автомобил е
ударил автомобила на св.Р., извършвайки маневра по преминаване от дясна в лява
лента. Както бе споменато по-горе липсват на първо място доказателства за
съприкосновение между двата автомобила, доколкото по делото са фиксирани щети
единствено по автомобилът на св.Р., които не отговарят на заявеното от самия него и
св.З. в с.з. Обективни находки по автомобила на възз. не са документирани. Нещо
повече още в хода на АНП не е бил изяснен механизмът на твърдяното нарушение
предвид дадените противоречиви сведения от Р., които безспорно не съответстват на
изготвената лично от него схема по АНП. Подигнатото обвинение е за допуснато ПТП
при маневра престрояване от дясна в лява лента, а в хода на с.з. свидетелите Р., З. и
дори К. /колега на актосъставителя и присъствал на проведените беседи с Р. и З./,
сочат, че се касае за престрояване от лява в дясна пътна лента. Т.е. механизмът на
твърдяното нарушение не е бил установен в хода на АНП, като категорични
доказателства за такова нарушение не бяха събрани и в с.з. Времето, мястото, начинът
на извършване на деянието (механизмът на настъпване на ПТП) и самоличността на
извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде
доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на възз..
Друг е въпросът за приложимост на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП при така
описаната в АУАН и НП пътна ситуация.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че нарушението не е доказано,
поради което и НП подлежи на отменено в тази част и поради неправилно приложение
на материалния закон.
С пункт втори от НП, на възз. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, визираща три хипотези и гласи, че
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът, който е
участник в ПТП е длъжен:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието;
9
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която
е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
От цитираното в НП нарушение е видно, че АНО, е възприел нарушение на
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в хипотезата на буква „в”. Прочие такова
обвинение- за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в” от ЗДвП е изписано в цифровата
квалификация и на АУАН. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за
съставомерността на изпълнителното деяние на визираното в посочената правна норма
административно нарушение е необходимо да е настъпило ПТП, при което са
причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в
същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. В
случая обаче между въз.С. св.Р. не е имало разногласия, доколкото по делото не е
доказано двамата въобще да са провеждали разговор в процесния ден, като не е
доказано и въззивникът да има съпричастност към причинените увреждания по
автомобила на Р., като съображенията на съда са същите както и посочените по пункт
първи от НП. Нещо повече този съставомерен признак на нарушението- липсата на
съгласие, не е посочен във фактическото обвинение нито в акта, нито в
постановлението. В двата акта е изписано, че водачът е напуснал мястото на ПТП без
да уведоми службите за контрол на МВР, липсват обаче факти за наличие на липса на
съгласие, респективно разногласия между него и собственика на повредената вещ.
С оглед на това съдът намира, че издаденото против въз. С. наказателно
постановление по пункт 2 , също се явява незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено и в тази му част, каквито са и възраженията наведени в
жалбата и в с.з.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
10
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
От процесуален представител на възз. в съдебно заседание е поискано присъждане
на сторените по делото разноски за процесуално представителтво, като са ангажирани
и доказателства за заплатено на 17.02.2021г. адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. /л.8-гръб от СД/. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП
и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.8-гръб
от СД договор за правна защита и съдействие от 17.02.2021 г. и приложеното
пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат В. оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред
Районен съд Варна по обжалване на процесното НП, по настоящото АНД.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е заплатено в брой
на 17.02.2021г,, видно от отбелязването в договора т. е. разходът е направен съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В случая искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
в минимален размер е направено от процесуалния представител на ОД на МВР-Варна.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от
Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в
сила преди извършеното плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
11
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение
№ 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ,
бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес
до 1000лв. е 300 лв.. В случая е наложено административно наказание „глоба“ е в общ
размер на 250 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 300 лв. В случая е договорено възнаграждение в
минимален размер на 300 лева. Ето защо съдът намира, че именно посоченият размер
от 300 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника. Поради това и ОД на
МВР-Варна следва да заплати на възз. СТ. В. СТ. разноски по делото в размер на 300
/триста / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-004867 от 15.12.2020 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което на СТ. В. СТ., ЕГН
**********, с адрес гр. Силистра, ул. „Цар Шишман“, № 27, ет.3, ап.8 е наложено: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1
от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и 2/ административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от
ЗДвП. . .
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на СТ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес
гр. Силистра, ул. „Цар Шишман“, № 27, ет.3, ап.8 сума в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
№856/2021г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ОД на
МВР-Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
12
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13